Трябва ли да се смени името на ДГ Таня Савичева?

Не го пазя. Обяснила съм как хората умират и че после е пълен край, че ги няма вече. че има лоши и нелечими болести, че се налага понякога да изтърпи болка... Разбира се, правя го по начин, съобразен с възрастта му, но в никакъв случай не го лъжа за тъжни или неприятни събития или усещания. Знае как и откъде идват бебетата- пак по подходящ начин обясних, без натурализми, но и без да измислям - че татко и мама се обичат, татко дава на мама семчица, тя расте в коремчето на мама и бебето излиза от коремчето и, когато порастне достатъчно.
Беше питал дали хората се съживяват (впечатли се от филма "Мумията"), малко му беше странно, че не става, че хората не излизат от гробищата. Водила съм го на такива места- там лежат телата на умрелите.
 И да, мисля, че детските градини трябва да носят подходящи имена- приказни герои, животинки и подобни. По- подходящо ми се вижда.
Не би трябвало, според мен, да ги лъжем и да им разказваме красиви приказки за тъжните неща от живота, защото те са част от него. Децата не са толкова крехки, колкото ги мислим.

това със смяната на имената не беше ли модно преди повече от 10 години?

А децата в тази ДГ знаят ли коя е Таня Савичева? И има ли изобщо подходящ начин да се обясни на едно 3,4,5 или 6 г. дете историята й? Около 9 май често се сещам за дневника й и го препрочитам, но честно казано на дете в детската градина не бих го прочела, при все че са само няколко изречения. От тази гледна точка подкрепям да сменят името на градината и то най-вече, защото на първо място децата трябва да разбират името на градината, а и защото в градинска възраст са прекалено малки да се обременят с цялата история на Таня Савичева.

Не бих могла да говоря за другите деца. Моето дете знае в основни линии историята на Таня Савичева. Не съм чела на дъщеря си дневника, но съм и разказвала, че е загубила семейството си във война.
Виждала съм оригиналното дневниче в Пискарьовското гробище в Санкт Петербург и въздействието му е потресаващо.
От една страна смятам, че имено с подобни истории едно дете може да разбере колко ужасно нещо е войната, от друга, аз също смятам, че децата в градинска възраст са малки, за да им бъде прочетен оригинала или стихотворните преработки.
Аз самата нямам ясна позиция, дали трябва да се смени името и исках да чуя обосновани аргументи "за" и "против". Позволих си да пусна темата, защото се опитах да обсъдя това с няколко човека и всички "настръхнаха" от това, че аз имам колебания за смяната на името. Наложи ми се да рязко да сменям темата за разговор, защото усетих не просто нежелание да говорят за това, а и възмущение, че аз искам мнение или допускам, че може някой да е "против".

Не знам, до колко едно дете на такава възраст може добре да разбере историята на Таня Савичева. Може би поне за тази възрастова група детските заведения трябва да носят друг тип имена, които са близки за децата и носят усмивка на лицата им.
 
Но иначе децата не би трябвало да бъдат лъгани и заблуждавани за тъжните страни на живота.

Хихихихи,и ние сме в тази градина,но в момента сме в болнични и не съм чула за смяната на името,според мен ще е удачно,сега като завършат и ремонта и ще стане чисто нова,защо да не сменят и името!За мен няма значение името де,важното в случая е,че г-жа Малинова си върши работата много добре,и градината ни придобива Европейски вид!

Аз се учудвам, че името на тази градина си остана непроменено, пропуснали са я сякаш.
 Мнението ми ще препокрие няколко други до тук- да, трябва децата да ги запознаваме и с тъмната страна на неща, след една определена възраст. Бих запознала детето си и с историята на шестте ястребинчета. По-големите вече -след 16 да речем, е добре да гледат поне един филм от сорта на Пианистът или Списъкът на Шиндлер, даже българския Неочаквана ваканция, за да знаят, че и такива неща се случват.  Но не- не мисля, че Таня Савичева е подходящо име за детска градина.

Благодаря за отговорите, момичета!   
Лилия, избрали сте подходящ момент да отсъствате /доста е шумно и мръсно покрай ремонта, но работят много хора и напредва бързо/. Дано детенце да оздравява бързо   
И аз съм с много добри впечатления от г-жа Малинова - за броени месеци се усети, че има нов директор градината! Със старата директорка си отиде и едната от учителките, срещу която имаше много жалби, спря изнудването да си вземаме децата до 17ч. и още ред проблеми.

avia ние сме в първа група и не сме много навътре в нещата,но аз виждам,градината ми е под терасата и това,което виждам,много ми харесва!Случихме на готини и разбрани госпожи,оплаквания нямам(поне за времето,което смe ходили)та затова ми е все тая как се казва градината!

Моето дете посещава същата градина, и аз отказах да се подпиша за смяната на името.

Първата причина беше просташкия въпрос от г-жа Стоянова, касаещ името (тя не може да разбере, че тоя неин любим тон може да държи на децата си и никой друг!). Впрочем, повече ме интересува какво се случва в градината, а не как е изписано името на градината - дори ми е все едно дали носят имена или номера, дъщеря ми в никой случай няма дори да попита за името на градината, а и лесно се обяснява - за мен Таня Савичева е измислен герой, сътворен в комунистическото ни минало, и точно това бих обяснила на дъщеря си...

Между другото, нека съберат подписи за нещо по-смислено ...

Измислен или не, е персонаж, чийто живот носи определено послание. Дневникът е представен по време на Нюрнбергския процес като доказателство срещу фашизма. Това, че ти си научила за съществуването му по време на комунистическото си минало, какво общо има? Все едно да кажеш, че жертвите по време на обасадата на Ленинград само с комунистическото минало се свързват.

За огромно наше съжаление Таня Савичева е съвсем истинска, реална личност
Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също - за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня - през юли 1944, Ана - през март 1945 година. "Дневникът на Ана Франк" е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. "Дневникът на Таня Савичева" не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма.

Днес "Дневникът на Таня Савичева" е в Музея за историята на  Ленинград" (Санкт Петербург), а неговото копие - във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.)
и на Хълма на поклонението в Москва.

Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот - трагичните "посещения на смъртта" в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: "28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година"

"Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година"

"Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година"

"Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година"

"Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година"

"Мама - 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година"

"Всички умряха. Остана само Таня"

Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще.

Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя - Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора.

Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви - завески, салфетки, покривки.

В детските си години бродирала и Таня - само цветя и цветя...

През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката - шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната.

Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал - според плана на Хитлер Ленинград е трябвало "да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята". Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки.

Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата - сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: "Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна - в цеха съобщили, че е умрял."

Таня все по-често отваряла своята книжка - един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: "Всички Савичеви умряха. Остана само Таня."

Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша.

Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо - възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника "Цветът на живота", под Санкт - Петербург, на 3 км. от блокадният "Път на живота".

Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят "Балада за Таня Савичева" (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: "Таня, Таня, ... твоето име - като сигнал на всички наречия"

Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род.

Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне


Има неща, които никога не трябва да се забравят.


За името на ДГ мисля че не трябва да се променя.