Публикувана: 26 фев. 2013, 01:32 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2013, 10:13 ч.

Губите ли често децата си?

6 016
73
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да обясня на децата си изчезването?
Какво да правя, ако детето ми се изгуби за кратко?
Как мога да обясня на децата си за опасностите на площадката?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да обясня на децата си изчезването?
  
  Когато обяснявате на децата си за изчезването, е важно да бъдете честни и да използвате подходящ език за тяхната възраст. Можете да им кажете, че има хора, които могат да ги вземат, но че вие като родител винаги сте там, за да ги защитите. Важно е да насърчите децата си винаги да бъдат внимателни и никога сами. Освен това обяснете как те могат безопасно да потърсят помощ в случай на проблем.
- Какво да правя, ако детето ми се изгуби за кратко?
  
  Ако детето ви се изгуби за кратко време, важно е да запазите спокойствие. Започнете с търсене в непосредствената близост. Ако не го намерите бързо, поискайте помощ от други хора като персонал на мястото или други родители. Важно е да сигнализирате на персонала и да организирате търсене на детето, като предоставите всички подробности за него.
- Как мога да обясня на децата си за опасностите на площадката?
  
  Когато обяснявате на децата си за опасностите на площадката, можете да им посочите, че трябва да бъдат внимателни и никога да не се отдалечават сами. Обяснете им, че вие като родител винаги ги наблюдавате, но е важно да следват определени правила за безопасност. Например, винаги играйте близо до вас или никога не се отдалечавайте сами от площадката.
- Как мога да преодолея страха си, когато почувствам, че е време да оставя детето само на детската площадка?
- Кои са най-страшните преживявания, които сте имали, когато сте изгубили детето си от поглед?
Анкета

Губили ли сте детето си?
Опции:

Никога

1-2 пъти за кратко (1 мин)

Да, повече от 5 пъти за не повече от минута

Да, за 5-10мин

За повече от 10 мин

* Може да изберете максимум 2 опции.

26 фев. 2013, 01:32 ч.

София
Мнения: 1 930

Звучи несериозно, но е истина. Не мога дори да си спомня всичките пъти, в които за части от минутата или малко повече са ми изчезвали от погледа. Ясно си спомням и пътите, в които съм губила каката за по-дълго (няколко минути) и всеки път настръхвам като се сетя.
Питам се децата ми ли са палави, аз ли съм лоша майка и какво и как да им обясня за изчезването. Последния път не се сдържах и обяснявах,че има лоши хора, които могат да ги вземат и ако не са ми пред очите, аз няма да ги видя, а лошите хора им запушват устата, затова няма и да ги чуя... но мисля, че това малко травмира детето ( на 4г и половина).

# 1 26 фев. 2013, 02:27 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 196

Боже опази да не се случва никога на никого...... Praynig

Не мога да коментирам друго......

# 2 26 фев. 2013, 09:12 ч.

София
Мнения: 1 930

Определено НЕ БИВА да се случва, защото е страшно и не искам дори да си помисля. Но все пак точно затова пуснах темата. Искам да знам говорите ли с децата си за това, какво точно им казвате. Основната отговорност това да не се случва е на родителя, почти всичката е за него. Но една мъничка част се пада и на детето. Те не осъзнават какво се случва. Те играят на криеницата. Те тръгват след друго дете... Досега се възпирах да говоря, че има лоши хора, но сега чувствам, че е време нещо да обясня.

# 3 26 фев. 2013, 09:24 ч.

Бургас
Мнения: 6 566

Случвало се /за 7г/ да ми изчезне от погледа 2 пъти за по 1-2 минути... не искам да описвам какво изпитах в онези моменти.
Още от 3-4 г някъде му говоря, че има лоши хора, че не трябва да ходи никъде с никой, каквото и да му казва, каквото и да му дава, че не трябва да се отдалечава сам и т.н. до безкрай. Всичко това съобразено с възрастта - по един начин му го обяснявах когато беше на 3 години, по съвсем друг сега на 7г...
Както трябва да знае да се пази от колите примерно, така трябва да знае и че има хора, от които трябва да се пази.
И мен все ме беше страх да не го травмирам излишно и да му създам много страхове, че той и без друго е прекалено емоционален и т.н., но действителността, в която живеем си е страшна и детето трябва да го знае, както и трябва да знае в случай на проблем /Боже опази Praynig

/ какво е най-добре да направи....

# 4 26 фев. 2013, 10:32 ч.

София
Мнения: 44 582

Ами ако е въпроса за минутка-две, редовно ми се случва.
Особено лятото.
Затова ходим да играем в едно училище и с голямата поне имаме правило да не напуска оградата на училището.
И аз изнасям лекции за лошите хора - няма начин.
А наскоро загубих малкия в един магазин и сигурно ми побеля половината коса. Embarassed

# 5 26 фев. 2013, 10:43 ч.

София
Мнения: 2 219

На мен, не знам защо, постоянно ми се случва насън .....
Сериозно говоря, знам, че не съм много по темата, но кошмарите ми по този въпрос са убийствени...
Явно изпитвам неописуем ужас да не се случи наистина....
Веднъж на площадката средният ми син беше застанал зад едната от гредите на люлката.....Не го виждах и виках доста пъти.....Щях да загубя съзнание....
Като мръдна от там и го мернах се юрнах да го гушкам и се разревах.....Нали си представяте хората как ме гледаха....

# 6 26 фев. 2013, 10:56 ч.

Мнения: 15 376

Губила съм го за минута-две от погледа си, като не искам да преживея отново чувството, което е най-ужасяващото - сърцето ми спира, времето спира, спирам да дишам... Който го е изпитал - знае.

Обяснила съм надълго и нашироко - за хората, които крадат деца, за педофилията (в мек, детски вариант), как във всеки един момент аз трябва да знам къде е, за да мога да реагирам в случай на опасност, как на улицата ходим само хванати за ръка и един до друг.

Тъй като лятото предстои и игрите навън до тъмно ще си бъдат ежедневие съм решила да купя уоки-токи. Мислех си и за нещо светещо постоянно, както светещите нашийници за кучета (не ме мислете за луда, но може и да съм), но в тъмното ми е невъзможно да го проследя, тъй като игрите са доста активни - криеница, постоянно тичане на големи разстояния и пр.

Всъщност да не ми откраднат детето е мой личен кошмар, от който не мога да се отърва. Причината си е моя, вероятно имам основания.

# 7 26 фев. 2013, 11:04 ч.

Мнения: 10 547

Не, за минута-две не съм губила детето си. Губила съм го за часове. Радвайте се на двете минути загуба и се молете да не се увеличават на повече от пет.
Развих не само посттравматичен стрес, но и тренинг, и сега следя ежесекундно, чисто интуитивно местонахождението и на двете си деца, и на тези, с които те играят. Обикновено се прибирам с главоболие у дома и с тайната завист за спокойствието на мнозина родители.

# 8 26 фев. 2013, 11:16 ч.

Мнения: 8 919

Не съм ги губила, в смисъл да не знам къде са. Лятно време обаче не са ми непрекъснато пред очите. Най-често играят на нещо като площадка в квартала и любимото на всички е да обикалят около малкия блок, където е площадката. Карат колелета около блока или играят на гоненица. Винаги са по няколко деца.
В парка също не са винаги до нас. Карат колелета по пътеките и за секунди се губят от погледа ни.
Ние обаче сме в по-малък град и по площадките и в парка хората и децата са си все едни и същи. Повечето седем годишни си обикалят свободно сами както беше и през моето детство.
Моите въпреки цялата си дивотия, са много послушни и разбрани, когато са навън. Никога не тръгват да се отдалечават сами и винаги първо ме питат.
Пак повтарям обаче, че при нас е много по-спокойно в това отношение. Когато сме в друг град, на непознато място, си стоят плътно до нас.

# 9 26 фев. 2013, 11:27 ч.

Мнения: 161

Случвало ми се е няколко пъти да го изгубя от поглед. Най-вече последния път като бяхме в болницата като ни изместиха в друга стая и аз със малкия напред назад докато местя багажа. Беше се спрял при една от санитарките, която сменяше чаршафи. Обаче след около минута отивам да го взема от стаята, в която беше със санитарката и него го няма. Направо ми причерня, но знаех че няма къде другаде да е отишъл освен в отделението и го намерих в другия край на коридора при елхата. И след следващото местене в друга стая бяхме с момиченце на около 2 годинки и двамата си излизаха от стаята и се разхождаха в коридорите. Случвало ми се е и докато е в стаята да е легнал сред играчките и някой път е слабо забележим и пак настръхвам от ужас.
А не ми се мисли като порасне и почне сам да играе навън с другите деца, и после като е още по-голям в пубертета. Отсега изтръпвам......

# 10 26 фев. 2013, 11:38 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 196

Времето ли е такова или ние сме станали по-предпазливи.....
В моето детство игрите лятото продължаваха до късно;жмичка,гоненица,карахме колелета в по-отдалечени квартали.Сигурно и родителите ми са се тревожили къде играем денем със сестра ми,нямаше мобилни телефони тогава.
Но някак си не съм изпитвала този панически страх,както сега с децата си.
Спомням си вечер в тъмното как се гонехме пред площадката,а родителите седяха на пейките и говореха.После,след като сме се надивели следваха гласовете им да се прибираме,някои семейства пък със сигнал на свирене имаха сборен пункт пред дома.
Въобще различно беше....и май по-спокойно като че ли.....

# 11 26 фев. 2013, 11:44 ч.

Мнения: 10 547

Разбира се, че времето е друго. Сега опасностите са в пъти повече, дори и идващи само от усиления трафик. Там, където едно време играехме на народна топка и се нервирахме на минаващите през тридесетина минути коли, сега има светофар.
И въпреки това мнимо спокойствие през 1958 майка ми за малко да стане жертва на педофил. Както и братовчед на мъжа ми в средата на 70-те.

# 12 26 фев. 2013, 11:48 ч.

София
Мнения: 23 751

Никога не съм губила детето си. Това, че за минутка съм го изгубила от поглед на детската площадка изобщо не го смятам - съвсем нормално е сред навалицата и при положение, че децата тичат напред-назад, да не мога да го фокусирам веднага къде е. За щастие моята приятелка, с която обикновено си разхождаме децата, има орлов поглед и не ги изпуска от очи, та разчитам на нея.

Каси, настръхнах като те прочетох. Съжалявам, че си изживяла такъв ужас. Hug

Последна редакция: ср, 27 фев 2013, 08:38 от tonkabonka

# 13 26 фев. 2013, 11:51 ч.

Мнения: 15 376

Педофили, извратеняци, луди и пр. е имало винаги.
Някога и родителите ни, и ние сме били застрашени, но не в такава степен.
Сега е различно всичко - огромно количество автомобили, психиатрични "грижи" от ден до пладне, трафик на хора, извратеняци, които безчинстват безконтролно и т.н.

# 14 26 фев. 2013, 12:02 ч.

София
Мнения: 1 111

Това е голям кошмар и за мен. Моите са много палави и наумят ли си нещо никакви условности не могат да ги спрат. Многократно съм говорила за опасностите и за лошите хора, но сякаш не ми вярват ли или моментния импулс е по-силен и често ме разтреперват като поемат сами нанякъде (заедно или поотделно). Даже наскоро забелязах, че се забавляваха да ме разиграват как и двамата искат да минат по различни пътеки в един парк и следяха реакцията ми подхилквайки се. Наложи се да им се разкрещя и да ги хвана здраво за ръце да вървим по избран от мен път.
Интересно ми е как реагирате в следните ситуации. Наскоро бяхме в хотел на почивка. На децата бързо им омръзваше да седят вечер в ресторанта, пък и не са много по яденето и хукваха към стаята за игра на същия етаж, но през един коридор. Обясних им, че сме едно семейство и трябва да се изчакваме и да се движим заедно или поне към всяко дете да има по един от нас. Уж се съгласяват да изчакат, но след няма и половин минута пак хукват. Като разказвам случката на познати ми казват "Какво толкова, големи са вече", тоест да ги оставя да си обикалят хотела сами, но пък техните деца изпадат в паника ако загубят родителите си от поглед така че няма как да им се случи подобно нещо. Друг кошмар ми е ако се наложи да отида до тоалетна в някой мол или заведение и съм сама с тях. Изобщо им нямам доверие, че ще ме изчакат чинно до вратата, а да ги вкарвам вътре и двамата също не е добър вариант.

Препоръчани теми

Тихо и срамежливо дете в детската градина- изолация

Палаво дете и тръгване на ясла

Детски кът

Дърпане на уши в детската градина

Причина:

Причина: