(Био)зеленчукова градина - тема 21

Ха! Това с ягодките не е ли една кутийка за пликчета от ИКЕА?

Абсолютно!

Да, и аз за тая кутия си мислех, като видях клипчето!
Колко практично!

Благодаря много за предложението!
Май ще събера смелост и ще ги посадя. Чудех се дали няма да ми стане много за балконско гледане, ама май няма да издържа
Засега сме с две големи продълговати саксии салата, две с репички, два броя чери домати и към 5-6 саксии китки, сред които китайска и нормална роза.
Милия гледа розите, аз съм по останалите. То се е видяло, че и едни ягодки ще им сложа за компания!

Добри, толкова се радвам за калема!
Обясни, моля, повече - как се подрязва калема, за да се втъкне в дупката?
Аз миналата година се провалих с калемите, тази пък се забавих много и не знам пак какво ще излезе... Много ме е яд!

Имам питане - трябва ли да чакам още, за да посадя доматите навън? Те са готови и преготови. Дават топло време. Защо да чакам повече?
Преди 10 дена сложих в градината един пилотен домат, днес ще ида да го видя как е. Тази година ни дадоха място за градина на топло и хубаво място. Там грее много слънце. Че в двора нали не се получи.

видях го на клипче, но не мога да го манеря  диаметъра на дупката и пръчката трябва да са еднакви, калема се реже право, бели се кората и се пъхва с усилие в дупката, замазва се с овощарска замазка. няма нъжда от връзване 
шефа каза, че има един метод на калемене с порастнали листа, но трябва да го питам за подробностите пак ще пиша 

Моите домати всичките са насадени в градината. Започнах и с пиперите. Краставиците и тиквичките също са по местата си без някакви предпазни мерки от слани и студове. Гледах прогнозата и се надявам и тази година да е с мен. Много работа в тези градини, край няма. Ама то сега се започва. То хубаво оборската тор, ама много трева никне. Не зная как ще се справям.

rorik, благодаря! Аз вече разхвърлях примамките и после намерихме 3 умрели попови прасета по градината, така че действат. Малко ми е гадно дето ги убивам, ако можеш щях да ги хващам и да ги пускам в някой парк в София като се прибираме, там на никой няма да пречат, ама не мога да хи хващам. Засега мисля други препарати с карантинен срок да не използвам, само сапунената емулсия и евентуално бордолезов разтвор за гроздето, макар че не съм много наясно кога се пръска с него, май преди да се разлисти.
Хора, искам да ви се оплача от нещо... баба почина миналата седмица. Съжалявям че го обръщам форума на лична драма, и който иска да не чете по-надолу. Тя до последно си работеше по градината и си гледаше кравичката и магарето, ако знаете в каква камениста почва и на какъв почти безводен баир се намира къщата, и все пак успяваше да отгледа най-вкусните домати и чушки. Всички казват че приличам на нея, че имам „зелени пръсти” , миналата година и се похвалих с една буца цвекло – кило и нещо, само с поливане си го гледах, никога не съм слагала изкуствена тор, и тя ми каза „Само си за градинар!” Сега вуйчо ми и майка ми не искат да поддържат къщата, понеже е на 80км от София, в планината, и няма как да се ходи често там, няма съседи наоколо да я пазят и знам че до месец ще е разбита и разграбена. Не мога и не мога да приема, че мястото където съм стояла по цяло лято няма да го има! Не че без баба може да е същото, то няма вече кой да ни посреща, но с брат ми искахме да ходим поне за да остане спомена жив. Сърцето ми се къса, като и гледам градините - за картофи, за боб, лука и е порастнал, разсадите са и поникнали, а всичко ще буреняса още тая година... От нея ми останаха няколко сорта домати, тиква цигулка и един шарен боб, които се надявам да съм достатъчно кадърна да запазя докато съм жива. Опитвам се да спася каквото мога, тя има и много цветя които се съмнявам, че ще оцелеят без поливане лятото, и мислех да ги изкопая и преместа в мойта градина, от друга страна ми е жал да и ги взимам, тя си ги е садила и сигурно би искала да останат там. Казаха ми до 40 дни да не пипам нищо. Та така  

Tikva (zelena), прегръдка от нас.

Извинявам се ако съм пропуснала, но не ми стана ясно какви примамки слагате за поповите прасета. Всяка година имам из двора си от тази напаст и не мога да се отърва от тях до момента.
Дайте повече инфо.

Зелена тиквичке, скритият текст е за теб На мен ми останаха само доматите да си насадя Имам едно редче с морковки, едно с репички, май съм ги разположила предимно на сянка, та не знам какво ще се получи. Сложих две саксии с магданоз, една с копър и една с босилек. Като, разбира се, на тия двете последните не сложих етикетчета и сега не знам коя каква е Ще трябва да ги чакам да покарат

Tikva (zelena), съжалявам за загубата ти. Вярвам, че баба ти е на място без печал и мъка. Смятам, че нищо от това, което си написала за нея, не е излишно за темата. Напротив - нещата които споделяш, са едновременно болката и мъката, радостта и надеждата за всеки, докоснал земята и магията й.

Опитай да запазиш семената. Има начини, дори не е излишно да изпратиш на някой мераклия в темата. Особено се интересувам от фасула - уникална култура. При него семемпроизводството е трудно, защото много се кръстосва, но пък именно това му качество го прави приспособим и склонен да създаде толкова много ендемични сортове с прекрасни качества.

Бих могъл да помогна, в смисъл че в посочения радиус около София имам градини, та бих могъл да засея няколко гнезда, колкото да опазим генофонда. Интересувам се от фасула - годен ли е за зелен, иска ли опорна конструкция, понася ли засушаване? Вкусен ли е и как точно е вкусен? Добиен ли е?

Аз, банда, се схванах и вдървих доста. Доста, доста - колкото дюлгерски метър. Не мога да мърдам много, та се наложи да се курдисам пред компютъра. Четях ви , но... реших да пиша пак. Както авторката на първата тема - Фибичка - писа - в несподеленото земеделие няма радост. А ние правим повече, отколкото само да чоплим земята. Ние вярваме. Ние се надяваме. Ние обичаме.


Та простете ме, с две думи казано. Мислех си, че мога без Вас.

Ще садя и аз, значи. В сряда. Пък да видим.

Tikva (zelena), около моята къща има много изоставени такива... Има и една, в която последно е живяла една баба, но е починала преди известно време... Нейните деца като малки са носели горски цветя и тя всичко садила, поддържала... Цветната й градина е изключително красива... Често се разхождаме до там с децата и гледаме през оградата красоти... Годината започна със стотици кокичета, след тях минзухари - толкова минзухари не съм виждала, няма къде да стъпиш от тях... После зюмбюли... Сега са нарцисите, всякакви нарциси и лалетата... Така ще се редят цветя до края на годината и после пак отначало... Това е любимата ми цветна градина наоколо, макар от години да няма кой да я поддържа, а вратничката е заключена с катинар... Не взимай всички цветя на баба си... Остави из градината да цъфтят, да се множат... Може да се намери някой, който да ги гледа и да им се радва... 


Насадих домати без тунелче преди седмица... Още са живи, макар и малко поизгорени от слънцето... Доматите в тунелчето са педя високи, а гледам станали за култучене...

Пикираният ми разсад на домати е около педя висок. По правило садя на постоянно място около 10-12 май. Очертава се през тази година да бъде засаден малко по-дребен от обичайното, но това не е от особено знание.
С оглед на прогнозата - и най-вече с очакваните нощни температури над 10 градуса - призовавам всички смело да засаждат доматените разсади, краставици, корнишони, тикви, тиквички, пъпеши и прочие. Разбирам ентусиазма на много градинари, но повярвайте ми - безсмислено е за любителска градина да се приготвя разсад от краставици, тиквички, че даже и целина. Сейте семената директно в точното време.

Подготовката на разсад при тези култури ускорява в добрия случай развитието им най-много с десет дена, но предполага и много рискове - зарази, вджуджване (запартачване) на растението. По-ранното изкарване на продукция е важно и финансово оправдано  само ако сте едър стоков производител.

Важно е да вярваме на земята и климата си. Да стимулираме, а не пресилваме нещата.Не е непременно нужно през април да ядем домати, а имаме толкова лапад, киселец, джоджен коприва, спанак, марули, магданоз и риган. И охлюви.

Аз не съм специалист по агрометеоролия, анн, но смятам, че толкова смело и то по традиция рано засаден пипер  говори за микроклиматичен и почвен феномен при теб. Ни най-малко при това не подценявам твоите градинарски усилия и качества. Интересно е и бива да се изучи как в малката ни страна има много такива феномени. От нас зависи да опазим полезните практики - да събираме семена, практики, сортове, знание, дух.

Не знам как точно да ти отговоря Най-лесно ще ми е с 'Щото мама така каза'
Истината е, че до миналата година предимно баба ми се грижеше за градината и правеше всичко по нейния си начин, както го прави от време оно. На всички нововъведения само изсумтява и ..толкова. На идеята за капково само се засмя, за нея ако не се напълни лехата както си трябва с вода, все едно не е поливано. Но когато си тръгна и цяло лято поливах доматите с фенера в ръка, защото се прибирам късно, и комарите ме изяждаха, започнах да търся алтернативи.
Свекърва ми е пълната противоположност, умира си да експериментира. Тя премина на високи лехи преди две години и гледайки как вървят нещата при нея се реших и аз.
Почвата ми е хубава, не е в нея причината, аз така или иначе пак почва от градината ще насипя там. Просто ми се струва по удобно, очертават се някакви постоянни граници на лехите, не ти се свлича пръстта или пък мулча - ако слагаш такъв, имаш постоянни пътеки между тях, които можеш всякак да оформиш - или да ги затревиш, или с каменни стъпки, или просто спокойно да понапръскваш плевелите по тях, без да те е страх, че ще отиде при зеленчука. Разкрояваш си маркучите веднъж, качваш ги в лехата и точка. Чисто и просто по-лесно се контролира всичко, поне това виждам аз от нейния опит.
Аз лично търся всякакво възможно улеснение, защото времето ми за градината не е много.
Та така..

Куркума, добре завърнал се