Баба Марта тук е вече, спи си сладко СЕПТЕМВРИйското човече - тема 7

Странно, май повечето майки клонят към секцио?

При спешното секцио има голяма разлика от плановото секцио, чисто като подготовка на организма. В единия случай родовият процес е започнал, и майката, и бебето са подготвени за това, в другия им идва шоково

За не моженето да сядаш не знам, но мен хем  ме шиха, хем нямам спомен да не съм можела да сядам. Още първия ден си сядах,макар и малко настрани. Не мога да кажа, че раждането ми е било смешно, или е било песен - ще излъжа. Болеше си и то много. Но също така знам и че никога не бих се лишила от това усещане - уникално е, няма друго такова .  Спомням си добре, че на първата сутрин (ама аз родих в 4 през нощта, така че първата сутрин е била 2-3 часа след раждането) се чудех как е възможно хората да се решават да имат повече от едно дете. До следобеда вече бях готова за второ Изморена от раждането определено не съм се чувствала, още по-малко да не мога да си взема бебето и да го кърмя от това. Родих в 4, до 5 бяхме с бебо, после в 6 ме настаниха в стаята, а в 8 на следващата сутрин ми го донесоха и си го гушках, и си го носех, и се пробвахме да се кърмим.

Здравейте, в поредния слънчев ден!
Аз след вчерашните емоции и разкарване по администрациитенощес спах като заклана до към 5 сутринта И след малко въртене пак заспах та до 10. Голям сън, голямо нещо 

За раждането си говорите - аз много се надявам да е нормално

Аз започнах да се вълнувам, защото в петък ще казваме на нашата рода новината. Искаше ни се да е лично, но са много далеч и ще е по скайп. А сега умуваме как да "излъжем" свекърите да ни дойдат на гости този месец, защото заради моя болничен го закъсахме финансово, за да кажем лично и на тях. 

soho doll, аз спрях да чета темата още на 1-ва стр. онази вечер, защото като се разсмея, стомахът ми се обръща и  Дано скоро ми отмине това, за да мога да си я дочета.

Добро утро на всички!  

Виждам раждането обсъждате. Аз съм с две ръце ЗА естествено раждане, секцио само по спешност, ако се наложи! Аз родих детето си нормално, 8 дни преди термина се роди. И така вечерта към 9 започнаха леки болки, които бяха контракции, по това което ми беше обяснявала АГ. Тя ми каза да не бързам, особено при първо раждане да бързам за болницата, и аз така и направих. След като започнаха леките болки, аз влязох да се изкъпя и да се оправя в банята, после си легнахме с милото. То не съм спала, но все пак си легнах. Знаех, че раждането наближава, но не исках да ходя от рано в Болницата. Така, лека- полека болките започнаха да се усилват и да учестяват и към 3 и нещо тръгнахме с мъжа ми. Викам му, айде, време е вече! Понеже тогава живеехме в друго малко градче, до Болницата имаше около 50 км. А беше 10-ти февруари, сняг, няма да ви казвам, повече от час пътувахме. И така стигнахме вече в Болницата, влизам аз с чантата, приеха ме, пуснаха тоновете на бебето, всичко беше ОК, после провериха разкритието, имах пълно разкритие от 10 см преди да родя. В 8 часа сутринта, както си лежах в леглото ми изтекоха водите и хайде на магарето. Имаше сестри и доктори окло мен и ми казваха как да дишам и кога да се напъвам. Бебето ми се роди много бързо, в 9,10 сутринта се роди малкото ми момченце, беше 2900. Родих лесно и без проблеми, не съм и шита даже, излезе така, не знам дали съм по-еластична, или какво е? Ставах си после веднага, сядах си по турски даже още в родилното. Общо взето всичко беше добре, бях се настроила за по-голяма болка! Не , че няма, но всичко си заслужава, все пак мама не се става лесно! Сестрата ми каза даже“ ти си родена да раждаш!“ Надявам се сега пак да е лесно раждането и без проблеми! Но в крайна сметка искам да сме живи и здрави с бебето, а мама ще изтърпи всичко, в името на бебето! Общо взето е това, малко се унесох, но искам да споделя! Дано ме изчетете!

Здравейте момичета мина половин ден докато ви изчета. Толкова много теми сте обсъдили за 1 ден, че не знам в коя да се включа.

За раждането - много искам естествено, но много ме е страх. Питах майка ми, тя милата не знае и мен и брат ми ни е родила секцио не защото така е искала. Мен след обилен кръвоизлив в 8м, а братото - не искал да излиза 

За кърменето - не сме сърмени  Но аз искам и ще направя всичко възможно да кърмя (в рамките на нормалните граници, не 3-4г )

Понеже съм студентско бебе, майка ми е педагог и познайте - кой си е писал дипломната работа върху мен Мама разправя, че ме е къпала 2 пъти на ден и много масажи ми е правила. Зимата на студа в снега на терасата да спя, няма 6-5. (една от бабите в блока се обаждала на социалните и казвала, че имало една луда дето искала да си убие детето) Ами да ви кажа до ден днешен 25г никога не са ми били инжекции, не съм пила антибиотици и т.н. Та мисля да се поучавам от нея.

Баща ми е педиатър и той е абсолютно против проходилките и тем подобни - той казва - те не се учат да ходят в тях, а да се возят.

За количките, по-напред в темата бях казвала, че има кой да ни дава такива неща- не смятам да купуваме... не намирам смисъл да даваме толкова пари, за нещо, което не се знае колко ще ползваме. Едни познати купиха количка за 3 000лв  и така стои, взеха си друга от някакви хора, защото тази не можели да я свалят по стълбите.

Уф много писах 

Добро утро, е то май е добър ден вече ама нищо,
Аз честно да ви кажа ме е страх да родя, причината-не търпя на болка, ама на никаква болка, ако бебето стане много голямо, което ме съмнява чак тогава мисля да е със секцио иначе ще се мъча в името на доброто за детето. Ако се роди като баща си 2400 или средно между нас двамата тъкмо ще е вв нормата иначе може да го водят и недоносено.
  отивам да направя това упражнение и да почета за нелоялната конкуренция, че не остана, горкото  ще стане професор покрай мене

Ани, къде учиш?

Anni, ама то и при секциото има болка, но е след това Абе не е лесно!!

Здравейте от мен беборани   , аз напоследък съм доста затрупана с работа , но се връщам да чета и после ще обсъждам 

Аз току що забелязах, че съм се преместила едно квадратче напред А в понеделник съм на преглед да го огледаме как расте.

Уча в Свищов, трета година съм и тая седмица почвам всеки месец да съм на изпит.
Аз не казвам, че няма да боли ама мене ме е страх, защото знам ква съм, не търпя даже зъболекар, пък нз кво ще правя тогава?


Междодругото съм станала много чувствителна, от почти всичко го докарвам на рев

Aни  , и аз съм там. Бакалавър и магистър, чакам си дипломата след някой месец. Ще хвърляме шапките 

като казахте шапки, аз в петък си взех дипломата а юни ми бе защитата толкоз чаках 

Божеее, сега видях, че Памперс е минала в 4-ти месец... Минава си времето  

Аз съм далече от дипломиране, имам тия изпити и още два семестъра незнам как ще се оправя на 1 юни ми е последния изпит с корема как ще се побера на банката незнам

Така е!
Аксения, честито!