Домакини - първи сезон/шести епизод

  • 28 462
  • 732
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 12 224
Марче, размислите ти много приличат на моите. По стечение на обстоятелствата  аз съм си една византийка от България, тоест съм от т нар каракачани.
Каракачани,  имаме и такива партньори. Добре работим и с тях. Хора на възраст са вече, но работливи и много стегнати, елегантни.  Все си милеят за тук, спомени имат и все хубави. Но за друго ми е мисълта, що не го изкараме този живот, по спокойно, по "парично", .... та той ни е един. Много са различни нещата м/у двата народа във всяко едно отношение.  Само селата като им видя, а после нашите...неизмазани, разхвърляни, бедни, кални. Маже и да е до народопсихология.
Сега там, са цъфнали дръвчетата....топло, слънчево. Обичам да ходя, там. Спокойна съм във всяко отношение и зная , че няма да ме отровят с храната. Което е изключително малко и дребно, но за мен е важно. А, какво кафе правят...ех...Ужким все една марка пия, а там е истинско. Отношение имат и мерак, те това ни липсва.

# 91
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Аз пък да си представя най-новото стихотворение, А?

От тази сутрин

Номер...401

Обичам те



Обичам те във утрини отвързани
със аромат на дъхаво кафе.
Обичам те и в делници забързани.
Сега и вчера, все ми е добре.

Обичам те, защото имам вярата.
Защото любовта е светъл мост.
Обичам те...Дори не зная мярата.
Дори не искам да съм вече гост.

Обичам те, приятелю на дните ми.
Каквото имам ми го даде ти.
Сега се обърни и виж очите ми...
Надеждата ми искрено блести.



МарИ   bowuu

# 92
  • София
  • Мнения: 12 224
Де сте дружки, мили... Rolling Eyes
Тук съм.....размишлявам в/у живота  Mr. Green

# 93
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
И аз така... Rolling Eyes

# 94
  • София
  • Мнения: 12 224
Ей, голям си талант, бре да не ти е уроки. Всеки път ме удивляваш!  Hug

# 95
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 bowuu

 Hug Heart Eyes Flutter

# 96
  • София
  • Мнения: 10 238
Марче, така е, права си в мислите си или поне за мен си права. Селцата им....когато бях дете ходехме при първите братовчеди на баща ми на гости в едно такова селце. Красота, спокойствие, едни такива китни верандички, целите в цветя. А колко ми бше странно, че нямат огради в това село...къщите бяха една до друга в нещо като общ двор. а какви сватби видях там! Мечтаех си за такава. За моята сватба получих едни красиви, ама красиви и пипнати подаръци от тези ни роднини, които дори само като ги гледам ми става едно такова...изтънчено.
  Ех, Мари, тези твои стихове...как ми бъркат в сърчицето ако знаеш! и това стихотворение си идва баш на деня....омъжена съм от 13 години, обаче когато мъжът ми е в командировка ми е толкова мъчно за него, че ме е срам да си призная. Слагам си вечер и неговата възглавница на леглото, някакси ми е по-близо така. Човек ще каже, че ще отсъства не два дни, а две години...ами обичам си го, мъчно ми е!  Цяла нощ се въртях като шугаа, като знам, че ще заминава. А ми е ясно , че тази нощ няма да мигна, като го няма...и все си викам, че ще свикна с тая негова работа и все не мога.

# 97
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
С това не се свиква, Валенце. Аз все му повтарях като заминаваше, че се притеснявам за него... И път и всичко останало... Той все усмихнат насреща ми отговаряше:Ех, жена, не е ли същото ако вървя по улицата и някоя тухла ми падне на главата...?

Така и не можах да преодолея страховете си относно професията му, а то виж какво се случи... Rolling Eyes

# 98
  • София
  • Мнения: 10 238
Някои неща в живота не можем да променим, Мари, знаеш...съдба му казват хората и аз вярвам в нея.
Да ти кажа ли, че когато бях бременна с голямата ми дъщеря по време на цялата бременност усещах, че нещо не е наред. Не съм го казвала на лекарите, защото си ходех на всички прегледи и всичко беше ок. Само на мъжа ми една вечер докато лежахме в леглото му казах : Обещай ми, че никога няма да позволиш да оставим това дете в дом.....кой дявол ме е карал да го изрека не зная. Когато се роди момиченцето ни и шансовете и за живот бяха сведени под нулата всеки ден в продължение на близо два месеца лекарите ни караха да подпишем декларация, че я оставяме в дом , където "да умре", така казваха...И тогава той все повтаряше- нека да умре при нас, обещах ти, че няма да я оставим....Кажи ми, че няма съдба...има! И тя ми върна детенцето, даде ми шанс да се грижим за нея, па макар и да има някакви проблеми в развитието и...те са нищо в сравнение с картинката, която описваха лекарите.
Така че- някои неща просто се случват , докато ние си правим планове...

# 99
  • София
  • Мнения: 12 224
Марче, така е, права си в мислите си или поне за мен си права. Селцата им....когато бях дете ходехме ..... а какви сватби видях там! Мечтаех си за такава. За моята сватба получих едни красиви, ама красиви и пипнати подаръци от тези ни роднини, които дори само като ги гледам ми става едно такова...изтънчено.
Валенце, преди няколко години бях поканена на кръщене, там в Солун. Такова удоволствие, елегантност, хубави хора, красота..... И тук съм била, кръстница бях, не не е същото. Що така, щото нямаме мерак, щото сме далече и от църква и от Бога. Всичко ни е наопаки, ту на ляво , ту на дясно и никога правилната посока не хващаме, ама окото ни е в чуждото и го харесваме, но не го прилагаме при нас си. Размисли разни!

# 100
  • Мнения: 486
Милички,на всички пращам по една голяяяяма  Hug много тъжно ми стана от последната страница и половина. Cry

# 101
  • София
  • Мнения: 2 275
Милички,на всички пращам по една голяяяяма  Hug много тъжно ми стана от последната страница и половина. Cry
И аз така. направо се просълзих... Понеже Петьо се къпе в ваната, отидох близо до него с лаптопа... Играе по 40 минути Laughing

Марче, каква е тази книжка... Аз защо не знам Embarassed

# 102
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Привет!
Излизам да подишам за час въздух, ще мина през църквата да си взема светена вода, ще мина през някой магазин да убия времето. Нещо ми е тегаво на душата. Дребното вече е  здраво (малко кашля), но щом успява да си показва фасоните, значи е ОК.
Около 2 г. сме по 24 ч. с ММ вкъщи. Той работи от дома, а аз домакиня. На моменти се задушаваме един от друг, аз съм на принципа, че всеки трябва да има лично пространство, но истината, е че когато някой замине някъде без другия много си липсваме. Миналата година ходих на санаториум с дружки от друга тема за няколко дни, на моменти имах чувството, че сме разделени от месеци. Ние сме малко италиански тип семейство, но истината е, че сме преживяли много неща заедно и се допълваме взаимно. Моя милост безкраен оптимист той безкраен песимист, аз не търпя на майтап, той носи, аз обичам купони заведения, той е по скоро домошар с две думи пълни противоположности, но си мисля, че сме стигнали да златната среда.
Извинявайте малко се отплеснах.......
Валенце, винаги съм мислела, че истинските хора не си оставят дечицата. Ти го потвърди. Поклон пред вашето семейство, за любовта към детенцето и волята за борба!
 Hug Hug Hug

# 103
  • София
  • Мнения: 12 224
Валенце, възхищавам ти се. Не зная, аз как бих постъпила в такъв момент....съвсем честно си го признавам. Много и сложно... Не зная.
Марито, искам да се усмихне, задължително! Казах! Всичко ще бъде в ред, аз зная.
бонболинка, дошла, къде си , бре жена...
Луси, аз и на теб ще купя, само да искаш. Казваш и получаваш, моменталистически. Книжката е чудна и рецептите са перфектни. Малка е, но с много финес.
Обичам, когато се обичаме. Това за семействата ни.

# 104
  • Мнения: 486
МАрче,тук съм.Цял ден ви чета и  така.Времето и скапано и ми е малко залюхано.От друга стана четох още нещо за майките и мен ми стана тъжно за моята./слава богу е сред живите,но е в чужбина/.

Общи условия

Активация на акаунт