Пролет вече наближава, януарче рано става! (47)

Здравейте!

Зимата май се върна в София. Сутринта като водих Бобо на у-ще щях да умра от студ. На всичкото отгоре се събудих без глас. Май нещо се опитвам да се разболея.

Буби, толкова е сладък бебчо! Идва ми да му изям бузките! 

Тути, страхотна закуска! Как намираш време и кекс да направиш, аз тук едно пиле варя цяла сутрин  Браво на Нелката за бързата адаптация!

Относно децата и амбициите смятам, че родителите имат много важна роля на коректив във възпитанието на децата. Но за да изпълняват тази си роля добре, трябва постоянно да наблюдават децата си и да действат навреме и то без децата да се усетят, защото усетят ли се започват да правят точно обратното. Освен това и самите родители трябва да подхождат към възпитанието на децата си с повече "смирение", т.е. да са наясно, че не по всички въпроси на възпитанието ще са компетентни, че неминуемо ще правят грешки и че понякога не е зле да се обръщат към литературата за детското възпитание. Абе много трудно се възпитава дете и колкото повече растат, по-трудно става.

Елч, и аз се интересувам от диетата

Буби, страхотен е Митко Бомбата! 

Здравейте момичета

Някой питаше за изопринозина. Всъщност не помня точно кога съм го давала, но го давах с нещо сладко, че иначе се плюеше.

От детската градина имам сигурно 4-5 спомена. Единият е , че баба като ме взимаше и ми купуваше хот дог и сладолед и аз изяждах лютеницата от хотдога. Иначе майка ми ми е казвала, че съм била много спокойно дете там. Може би и заради това нямам много спомени   

Тути, браво, че Нелката свиква бързо с яслата.

На мен също ми е трудно да коментирам нещата при по-големи деца. Но според мен е хубаво, че едно дете иска да ходи по състезания и аз с удоволствие бих пускала моето.

Май щях да пиша и още, ама сега не се сещам.

Аууу Буби ,не знам дали Митко е бомба,но е ужасно сладък,красив..направо БОНБОН! 
Тити супер е,че Нели приема толкова добре яслата.
Викчето ще го пускаме на 25-ти,дано да свикне бързо и без много драми,че не знам мама(аз) как ще го приеме .Аз лично мразех ДГ.И сега като вляза в Ясла или Градина ми настръхва косъмът от специфичната миризма,топлина и въобще обстановка А иначе като ходим да взимаме батко му от ДГ,дребния винаги нахълтва в групата и започва да се разхожда и оглежда с голям интерес Иска да съблича "акето"(якето) и не иска да си тръгваме.

Зън, много си права за възпитанието и "смирението" и усещането за компетентност. Аз също започнах да си задавам въпроси дали не съм сбъркала някъде и ако да, как мога да променя нещата. Но този момент дойде при мен, някъде към 5-6год. възраст, когато вече по-ясно си проличават характеровите особености на децата. И понеже много подкрепям теорията за първите седем години, от момента в който започнаха да ми правят впечатление някои неща, започнах да работя върху тях и се надявам, че не е било късно. Относно амбицията, радвам се, че я има, но тя не винаги върви ръка за ръка със самочувствието. При него тя се проявява като старание, желанието да седне и да учи, пише, чете, само и само да ги направи добре нещата, но когато види че не знае нещо и му е трудно, започва "ето, аз съм най-глупавия..." дори е готов да се разплаче, както Емили казва. Много разговарям с него, за всичко. Обяснявам, подкрепям го, критикувам го, когато е необходимо, анализираме заедно различни ситуации в които е попаднал през деня, хем са вече големи, хем някои неща трудно ги възприемат и разбират и се чуди човек как точно да реагира. да не говорим, че колкото и да се старая, не рядко си давам сметка, че допускам грешки и това е много затормозяващо...ще кажа и аз като Зън, " Абе, много трудно се възпитава дете..."   Зън, поущрявай го Бобо, хвали го, знам ли, нахъсвай го, ако мога така да се изразя, не бива да е с такова мислене  

С Ивайла, други проблеми...всеки ден ми казват как въобще не слуша в яслата, вчера питам сестрата "как беше днес, слуша ли?" , а тя " ооо, не" ама с такъв тон, сякаш това е напълно в реда на нещата   то, тя и вкъщи е така, само се чудя това някакъв период ли е, характер ли е, не знам. А, и не й пука дали й се карам или не, напротив даже започва тя да ми се кара  

Буби, я какъв голям и сладък мъж си имаш, пу-пу  

Елч, така си описала спомените си за дг, че ме разчуства 

Гали, миризмата как не се променя с годините и аз съм се чудела  Успех на вас! 

Къде скиторите девойки?
Ето нещо забавно http://missby.wordpress.com/2012/09/11/bedtime-story/

адис хихихихих точно!

Не помня дали се разписах...След вчерашните контролни прегледи: Атопичният дерматит си е все на същото дередже, поне не е изострен, сега  Мишко е 8750 /+1 кг/ 68 см /+2/ къс и дебел.     Събота сме на контрола за бъбречето.

Буби  Ох, сладък, сладък!!

ооо, емили, аз в никакъв случай не визирах дъщеря ти. тя изглежда прекрасна млада дама. говорех по принцип, защото наистина прави впечатление, че поколението като цяло е такова...намахано

буби, това митаче не спира да ме изумява с тъмната си коса страхотен е!

бубе, зън, правя си диетата, която ми изготви диетоложката преди година и половина и с която тогава без особено гладуване (което за мен би било най-големият кошмар) за 2 месеца си свалих 8 кила, ама после защо се измързеляваих и си качих една част от тях отново да ме пита човек!

адис, и на мен дара ми се кара понякога но по често като й се карам след първият миг на стъписване просто ми обръща гръб и в тези моменти винаги се сещам как аз като съм била малка и ми се е карал баща ми съм се провиквала "мамо, татко вика ли ми нещо?"

Тенкю, пийпъл! Сладка е моята бомбичка, направо не мога да се удържа да не му целувам бузите! Помните ли как само се чудех като забременях какво да правя и как ще се оправям с още едно дете?!  Добре, че природата си знае работата и е измислила нещото, наречено майчински инстинкт. 

Това добре. Обаче у нас народът е болнав. А уж тъкмо се бяхме оправили. Зоринка кашля мощно със суха кашлица, но има и хрема, та се чудя дали няма да премине във влажна... Давам синекод и някакви добавки. Реших да дам и една доза зиртек тази вечер и кашлянето се поуспокои малко, но си е класически вирус, не е алергия.
И мен ме дразни гърлото... Абе, красота просто... 

Люба - Честит Рожден Ден и от нас. Все така задружно и влюбено да си живеете.
Буби - много е сладка малката бомбичка...
И ние сме на това дередже, само, че вече Бобки е на АБ. Открихме причината за сополите - ушна инфекция. Но вече се поуспокои и е добре. Яде като ламя. За 5 мин е готов. Но пък Рая е на върха на лиготията. Не знам вече как да се оправям - всеки ден е наказана за нещо, изчерпа ми се фантазията вече какво да измисля, за да и привлека вниманието. Казвам и ще кажа на тати, че Рая не слуша и в този момент той се обажда по тел., а тя го грабва и крещи "Татиии, Рая НЕ слуша".
Като я питам защо направи това и вика "Рая лоша".

Пепинка, при нас е по-лошо. Карам се на Лия, а тя казва `Аз съм голяма`
Благодаря ти.

Голяяямо мрън:
Днес щяхме да водим Петър в едно село да гледаме кукери. Планирали сме го от 2 месеца. И снощи към 7 Елица като разтече едни сополи като река, прокашля се и разбира се днес е събота, а нашият доктор е малко труден за откриване в почивните дни. И изобщо....

Люба, честит празник с леко закъснение - много здраве и усмивки ти пожелавам!
Буби, прекрасен е!
Боян е на АБ заради ушите, кака му кашля зверски и 2-ра седмица не е на детска... Искам да е лято и да  минават гадните болести!

Момичета, имате ли отзиви за тези сиропи за кашлица:
Мукоплант лека нощ на д-р Тайс и Медоприм с иглика и мащерка на фитофарма?

Здравейте 

Адис, Амнезия, благодаря за отговорите за Изопринозина. Аз вече нямам успех с даването му. След първите два дена се научи да го плюе и сега е голяма борба поне нещо да глътне.

Болничките бебенца да оздравяват  При нас е кошмар, че сме що годе големи, а какъв е ужас за малките душици.

За сиропите за кашлица не мога да кажа. За първи път давам сироп - Проспан - не виждам някакъв ефект.

Люба, ЧРД на патерица. Да си все така обичана и желана   

Елч, моето дете да не е ходило на курсове при теб?  Като се карам, се прави, че не чува. Като тръгна към нея и усети, че ще става напечено, ме поглежда и пита "Ко ми викаш?"

Днес е Сирни Заговезни...
Понякога се случва да съм лоша.
 Тогава ставам чак неузнаваема...
 Но затова го има празник "Прошки".
 Простете! Сбърках несъзнателно.
 И нека всеки днес за себе си реши
 от кой да търси прошка и на кой да дава.
 Нали е казано: "Човешко е да се греши,
 а пък божествено - да се прощава!"