Сбъднаха ли се детските ви мечти?

  • 3 298
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8 163
За какво мечтаехте като дете? Успяхте ли да сбъднете мечтата си? Получихте ли с това щастието и удовлетворението, които очаквахте?

Аз мечтаех да съм майка, да сложа край на превърналите се традиция разводи в моя род и да си имам домашни любимци вкъщи.

Към момента съм осъществила и трите си детски мечти. И определено ми е по-хубаво, отколкото очаквах, че ще бъде.

# 1
  • Мнения: 11 970
Не, особено, почти нито една.

На път е да се сбъдне мечтата ми да имам права коса, но това е в резултат на развитите технологии, за които не съм предполагала през детството си.
Като бях дете изпитвах известно неудобство, че живея в къща с двор.Сега живея на същото място в жилищен блок, но съм се почти фиксирала върху мечтата за къща, която мечта макар и не от детството е почти осъществена- къщата е построена, но не е обитаема още.

Друга мечта от детството ми- да има всеки ден по магазините Кока-кола и да пия колкото си искам.
Но в днешната реалност- вече не искам.

За професионалните мечти- нищо общо като реализация с тези от детството ми.Да не говорим, че през детството ми едва ли съм чувала за такава професия, която днес упражнявам и дори в по-късен етап съм гледала само по филми подобна професия/Малко странно прозвуча Joy /

# 2
  • В Космоса
  • Мнения: 9 882
И преди, и сега мечтая за неща, които мисля, че по-скоро нямат шанс да се сбъднат. Изцяло живеех на момента и попивах детството си жадно без да ми е хрумвало да си казвам "Като порасна така и така..."

# 3
  • София
  • Мнения: 11 737
Не. Мечтаех едно, завърших друго, работих с отговорност, но не беше моята работа.  За това което беше мечтата ми... там щях да бъда много добра, жалко. Сега е вече късно.

# 4
  • Мнения: 11 970
Още нещо, за което неистово мечтаех като дете, поглъщайки романи на Беляев, Айзък Азимов, Джон Уиндъм и мн. др.- да се срещна с извънземни.Или да доживея получаването на сериозни доказателства за съществуването им.Още не съм се отказала от тази мечта!

# 5
  • Мнения: 2 000
Като бях дете изпитвах известно неудобство, че живея в къща с двор.

Това ми напомни, че аз като дете си мечтаех да живея в блок с много етажи и входове, и в който живеят много деца, защото на моята улица нямаше никакви деца, с които да си играя и ми беше много скучно.
В момента живея в блок, но се надявам да е временно  Laughing

Иначе най-голямата ми мечта беше да стана световноизвестна певица, но това е напълно неосъществима - едно, че му мина времето, едно, че май и и таланът нещо не ми е достатъчно  Wink

# 6
  • Мнения: 386
Мечтаех да съм принцеса, да спечеля пътуване до Дисниленд, да имам тамагочи.
Сбъдна се само тамагочито  Laughing

Като дете грам не съм си представяла какво искам да работя, какъв ще ми е живота,камо ли да мечтая за това.Но сега ужасно бих се зарадвала, ако може само една моя мечта да се сбъдне  Peace

# 7
  • Мнения: 4 841
Да, успях да сбъдна 99% от детските си мечти, дори и някои от тях, които изглеждаха абсолютни фантасмагории... Удовлетворението е неописуемо. Няма нищо по-хубаво от това, човек да сбъдва мечтите си. Пожелавам го всекиму  Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 8 940
Някои се сбъднаха, някои тепърва ще се сбъдват. Нали в това се състои живота - преследване на мечтите. Ако са се сбъднали всичките, какво предстои?

# 9
  • Мнения: 10 701
Детските може би не, но тийнейджърските - да, дори в някои аспекти 'получих' повече, отколкото мечтах. Единственото, което не се е сбъднало е да имам две деца. Но просто към настоящия момент не го искам.

# 10
  • Мнения: 4 841
Някои се сбъднаха, някои тепърва ще се сбъдват. Нали в това се състои живота - преследване на мечтите. Ако са се сбъднали всичките, какво предстои?

Аз ги разглеждам малко "преливащо се" нещата - детските мечти са един тип, юношеските - от друг, на 20 също мечтите са различни от на 30, на 40... Всеки етап в развитието на човека според мен носи и нови мечти, и наистина в това е огромното очарование - да преследвш нови и нови хоризонти Hug

Темата е за детските мечти, за тях пиша.

# 11
  • София
  • Мнения: 8 940
Аз ги разглеждам малко "преливащо се" нещата - детските мечти са един тип, юношеските - от друг, на 20 също мечтите са различни от на 30, на 40... Всеки етап в развитието на човека според мен носи и нови мечти, и наистина в това е огромното очарование - да преследвш нови и нови хоризонти Hug

Темата е за детските мечти, за тях пиша.
Права си. Обаче аз не мога да ги разгранича. Защото честно казано, нямам кой знае какви спомени за мечтите си преди съзнателните - юношески години.  Peace

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Сещам се само за 2-3 типично детски...
1-вата, да се оженя за брат ми  Shocked Била съм под 10 годишна. Не се осъществи  Laughing
2-рата: да имам двама сина и да се казват Том (от филма "Богат-Беден" и Матьо (от едно дет. филмче за едно извънземно Чоки). И тук нещата не се получиха съвсем... Но имахме котарак, който кръстих Чоки :lol
3-тата: да съм детска учителка... Много обичах да се занимавам с малки деца. Вече не, освен с моите. И добре, че не съм станала дет. учителка. Ако попадна в някое школо, само за 5мин. в междучасията главата ми гръмва.

Това ми бяха мечтите до тийн възраст.

# 13
  • Мнения: 8 163
ШаниJoy Много сладко!

# 14
  • Мнения: 1 786
Когато бях малък си мечтаех за куче и в момента е сбъдната тази мечта,и съм доволен Simple Smile

# 15
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Аз пък обичах да мета двора на къщата ни и казвах, че искам да стана метачка! Майка ми се обриваше от ужас  Mr. Green Добре, че не се сбъдна  Laughing
Иначе постоянно рисувах на улицата къщи (обзаведени) погледнати от горе. Художниците които имаха ателиета до нас (живеехме до дома на писателите и ходожниците) все ми подаряваха пастели и тебешири. В последствие това се превърна в професия.
Като ученичка исках да бъда моден дизайнер, що рокли изкроих на Барбито, що скици изрисувах... е, сега мога да закърпя чорап и зашия копче  Wink
Мечтаех си да имам хубаво семейство и с мъжа ми и детето да излизаме на разходки, така както моите приятелки в неделя. Това никога не ми се случи с моите разделени родители. Успях!

# 16
  • Мнения: 2 000
Сещам се само за 2-3 типично детски...
1-вата, да се оженя за брат ми  Shocked Била съм под 10 годишна. Не се осъществи  Laughing

Аз като бях много малка бях заявила веднъж, че ще се оженя за баща ми  Laughing

А относно професиите си спомням, че си мечтаех много да стана сервитьорка и/или продавачка в магазин за хранителни стоки. Струваше ми се страшно интересно. На една приятелка баба й й беше дала да си играе с някакъв счупен касов апарат и аз безкрайно много й завиждах за тази скъпоценност  Laughing
Също така ми се искаше да съм и учителка в начално училище.

Мечтаех си също да живея във Вила Вилекула с Пипи или поне да си имам вкъщи Алф.

Дотук нищо не съм сбъднала  Laughing

# 17
  • Мнения: 37
На 4-5 годинки мечтаех да съм руса, да бъда "барелина" и да работя ветеринарен лекар. Първите две ги изпълних, третото-почти (професията ми е близка). В тийн-годините не съм мечтаела за нищо, имах само цели, които до голяма стапен се изпълниха или планирам да се изпълнят скоро. Като чета вашите истории за принцеси и извънземни осъзнавам, че от малка съм била старшен реалист  Grinning.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 010
Чак като сбъднах една от най-ранните си мечти, осъзнах, че това ми е било мечта.
Гледах ги говорителките в телевизора и се чудех как точно са там, осъзнавах, че не са наистина вътре, но все пак някак си бяха там...
Искаше ми се да опитам и аз - да разбера какво е да си в телевизора.
Опитах и разбрах Simple Smile

Другата мечта още я боря - всички да сме щастливи. (Сигурно това е проклятието на Стрелците...)

# 19
  • Мнения: 693
Не!
Детските ми мечти бяха свързани с животни.
 Исках да стана лекар и закрилник на животните.

# 20
  • Мнения: 3
Преди два дни направих, както предно, така и задно салто... Simple Smile От дете си мечтаех за това и сега разбрах, че единственото условие да постигнеш мечтите си е да преодолееш страха си и да повярваш, че можеш (стига наистина да го искаш)!:)

# 21
  • Мнения: 2 805
Да живея в блок - да.
Да имам трабантче - не.
Да стана лекар - не.
Да се оженя по любов - да.

За третата несбъдната най-много съжалявам.

# 22
  • София
  • Мнения: 23 112
Слава богу, не съм осъществила детските си мечти.   Laughing
Една от тях беше да стана космонавт. Друга - да съм Лепа Брена.

# 23
  • София
  • Мнения: 6 133
Слава богу, не съм осъществила детските си мечти.   Laughing
Една от тях беше да стана космонавт. Друга - да съм Лепа Брена.
Joy  Аз исках да стана дресьор на маймуни.

# 24
  • Мнения: 4 785
- Да се оженя за принц - (а в тинейджърска възраст исках някой ден да срещна голямата си любов) е, не е принц, но пък за мен е най-прекрасният човек, на който можех да случа. Даже понякога не знам с какво заслужих толкова голяма любов, ама с каквото и да съм - мерси  Mr. Green

- Да стана стюардеса - имах оферта, ама се оказа, че ме е страх да летя. И по-добре де, сега не виждам с какво ме е привличало това...

- Да имам котка - баща ми ги мразеше и нямах никакъв шанс, гледах тайно кварталните. После той ми донесе най-прекрасната котка на света. После отгледах още 2. И сега имам една, подарена от мъжа ми, нищо че хич не ги харесваше - но за неговото момиче и котка преглътна...

- Да стана певица - грам не мога да пея  Whistling

-Да стана известна - не станах  Laughing Исках да ме преследват фотографи и аз да се правя на важна...  bowuu

.... тези помня, иначе за какво ли не съм мечтала.

# 25
  • На село
  • Мнения: 873
Бях в детската градина, когато поръчах на Дядо Мраз да ми донесе ски - донесе ми комплект за рисуване  Sad. Много, много бях разочарована, но не се се отказах да се науча да карам ски. Качих се за пръв път на 36 години и се научих. Карането ми доставя голямо удоволствие, може би точно защото ми е осъществена детска мечта.

# 26
  • Мнения: X
Мечтите затова са мечти, за да си останат такива.
Реализират се Цели.
Мечтала съм за какво ли не....Да съм
баРелина-ходих на балет
гимнастичка-ходих на гимнастика
певица-пяла съм в хор
тв говорителка-снимах се в документален филм
учителка-бях една година
екскурзовод-изкарала съм курсове
Зоро-бях влюбена в Ален Делон
принцеса-сега съм принцесата на съпруга си
автомобилен състезател -дори нямам книжка
актриса-по-горе
да живея в 18 век-ако изобретят машина на времето, там съм
да имам здраво и щастливо семейство
сигурно има и още, но не се сещам....

Изпълни се само последното.Имам най-страхотния мъж и най-страхотното семейство на света.

Сега, на дърти   Mr. Green   години, започнах да мечтая за къща на плажа в Нова Зеландия....силно, много силно се надявам тази ми мечта да не е сполетяна от същата съдба като детските.    Praynig

# 27
  • Мнения: 2 674
Да, сбъдна се детската ми мечта да отида  на концерт на New Kids on the Block. Mr. Green

# 28
  • София
  • Мнения: 23 112
Да, сбъдна се детската ми мечта да отида  на концерт на New Kids on the Block. Mr. Green
Това беше най-голямата ми раннопубертетска мечта. Бях откачила по тях! Завиждам ти съвсем неблагородно.  Mr. Green

# 29
  • Мнения: 2 674
Знам си аз, че съм за завист. Joy

# 30
  • Мнения: 1 786
Да, сбъдна се детската ми мечта да отида  на концерт на New Kids on the Block. Mr. Green

Аз имах подобна за концерт на Backstreet Boys и също я осъществих Simple Smile

# 31
  • София
  • Мнения: 1 010
Ааа, щом ще включваме и тийн мечтите:

- да не се казвам, както се казвам (бях решена да сменя името си със "Зоя");
- да имам голямо семейство с минимум 3 деца и къща (датира от 18-годишна възраст)

Първата мечта бе попарена неусетно с обяснението, че ще ми дадат още няколко години да си помисля, а аз взех, че забравих с годините.
Втората - придобива все по-реални очертания  Grinning

# 32
  • Мнения: X
Аз пък обичах да мета двора на къщата ни и казвах, че искам да стана метачка! Майка ми се обриваше от ужас  Mr. Green Добре, че не се сбъдна  Laughing

 Laughing
Брат ми много искаше да стане боклукчия. От онези които мятат съдържанието на кофите по камионите и после скачат на тях в движение, като по екшъните. На косъм беше да си осъществи мечтата, добре че майка ми приложи непопулярни мерки по гърбината му.
Аз имах мечта да стана стюардеса. Предполагам, че това ми се е струвало единствения възможен начин да правя това, което най-много обичам - да ходя безцелно насам-натам, че и да ми плащат. Уви, не се осъществи.  Mr. Green

Последна редакция: ср, 13 мар 2013, 00:17 от Анонимен

# 33
  • София
  • Мнения: 1 010
Аз пък обичах да мета двора на къщата ни и казвах, че искам да стана метачка! Майка ми се обриваше от ужас  Mr. Green Добре, че не се сбъдна  Laughing

 Laughing
Брат ми много искаше да стане боклукчия. От онези които мятат съдържанието на кофите по камионите и после скачат на тях в движение, като по екшъните. На косъм беше да си осъществи мечтата, добре че майка ми приложи непопулярни мерки по гърбината му.

 Joy Харесва ми чувството ти за хумор!

# 34
  • Мнения: 32
Ех , какви мечти имах...
Мечтах да стана балерина - Учителката по балет , Бог да я прости , бързо ми разби мечтата  .Каза  ми ,че имам криви крака и ми посочи вратата.
Още по голяма мечта ми беше да стана известна артистка -  Във ВИТИЗ ,обаче не приемали с говорни дефекти. Логопедката ми / и нея Бог да я прости / не можа да се справи с тях  .
Мечтаех да се омъжа за красив, богат, бизнесмен /като по филмите  / - Е да , красив излезе ... но е зидаро - мазач.
Мечтаех да живея в голямо имение с прекрасна градина .Зимата когато тихо се сипе първия сняг да пия блажено червено вино пред камината. -  От тази мечта се сбъдна само виното и камината.
А какви мечти имах ,ех.......

# 35
  • Мнения: 1 317
Много, много исках пиано - да се науча да свиря. Слушах комшийското дете, което неспирно свиреше и ужасно й завиждах. Една Коледа вместо пиано, получих детско барабанче, с думите "е, то е почти същото". Голямо разочарование, винаги ще го помня.
Мечтаех да танцувам - нямаше кой да ме води и взема от танци. Сега гледам дъщеря ми и й се възхищавам колко бързо усвоява всичко.
Мечтаех да стана полицай с униформа и да гоня лошите - не стана, щото "полицаи стават само връзкари".
Мечтаех да играем с майка ми и баща ми на различни игри - монопол, бесенка, карти и все им казвах "айде де, семействата по филмите как играят". Остана си само мечта. Сега си мечтая да сме по-близки, но връзките са скъсани отдавна.
Мечтаех да помагам на болните хора - изпълнено.
Мечтаех да имам момиченце, което да се казва Ева - изпълнено.

Последна редакция: ср, 13 мар 2013, 14:39 от еlеonоrа

# 36
  • Мнения: 211
Ох, изобщо не помня за какво съм мечтала. Това е и причината може би, още да не знам какво целя в живота. Не е добре.

# 37
  • София
  • Мнения: 136
И аз гледах с голям интерес минаването на камиона събиращ кофите.
Само че на мен ми се искаше аз да го карам.
Донякъде сбъднах мечтата си- отрупала съм се с всевъзможни и ненужни вещи.
Остава само някой ден да паркирам камиона пред къщи и да ги извозя  Joy
Другата сбъдната е да живея в малко жилище. Нямам търпение обаче да и изтече давността и на нея.

# 38
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Повечето - да /аз обаче мечтаех за съвсем простички, реални и осъществими, макар и трудно, неща/.
Тези, които не се сбъднаха, просто аз сама се отказах да се боря за тях ... никога не е късно обаче да го направя.

# 39
  • Мнения: 8 837
Не се сбъдна нито една от мечтите ми, нито детските, нито от по-късно. Нито неосъществимите, нито   осъществимите, все нещо пречеше и не достигаше и за тях.

# 40
  • Мнения: 15 619
Всичките. Grinning Дар от Господа са ми. Отглеждам си нови. Heart Eyes

# 41
  • Мнения: 3 611
1. От съвсем малка искам да имам мотор. В тинейджърските ми години тая ми мечта придоби невероятни размери, докато преди години си я сбъднах - невероятно е усещането!!! Нямаше по- щастлив човек от мен на земята, не стъпвах, а летях! Еуфорията ме държа около месец Simple Smile

2. ми мечта беше да свиря в симфоничен оркестър - е, в оркестри съм свирила, но за Берлинската филхармония си ми остана само мечта... Simple Smile

# 42
  • Стара Загора
  • Мнения: 432
Живеех ме къща,а имах приятелки живеещи в блок и имаха тераси.
Мечтаех за тераса да си стоя и безцелно да си гледам отвисоко.
Сбъдна се-тераса на панелка,не е зле ама и няма много какво да се гледа! Sad

# 43
  • Мнения: 234
Ох, изобщо не помня за какво съм мечтала. Това е и причината може би, още да не знам какво целя в живота. Не е добре.
Страшно сладка тема! В началото и аз си помислих така, че не съм имала мечти или просто не ги помня, но четейки те започнаха да изплуват една по една...
Исках да се казвам Илиянче /да точно така, а не Илияна/! Така се казваше една приятелка, а аз никак не харесвах името си.
Исках да съм руса със сини очи като принцесите от  книжките...
Исках после да имам лучки...
Исках да стана художничка...
А после да продавам цветя като ги аранжирам красиво...
Нищо не се е сбъднало, слава Богу! Е, може би за художничката само съжалявам...

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 26 524
Моите мечти бяха да си имам село,да имам 4 деца-2 момичета и 2 момчета, и да стана  детска учителка...
Омъжих се за мъж от село,на което не обичам много да ходя...
Имам 2 деца,момиче и момче...и 2 аборта...
Не станах детска учителка,но работя предимно с малки дечица и донякъде съм я изпълнила мечтата...

# 45
  • Мнения: 3
Ааа, щом ще включваме и тийн мечтите:

- да не се казвам, както се казвам (бях решена да сменя името си със "Зоя");
- да имам голямо семейство с минимум 3 деца и къща (датира от 18-годишна възраст)

Първата мечта бе попарена неусетно с обяснението, че ще ми дадат още няколко години да си помисля, а аз взех, че забравих с годините.
Втората - придобива все по-реални очертания  Grinning
Иска ми се да съм "Добрата фея" и да мога да изпълнявам желания!  Hug

# 46
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Май само аз си изпълних мечтата да си сменя името...Е, не с точно това , което исках, но при глупави мечти и глупави резултати понякога. Laughing
 И по темата-много исках да имам кон. За всеки рожден ден си пожелавах това, а тогава даже ме гледаха на село, при бабите. Даже и не съм се качвала на кон, а искам все още...но вече съм дърта и ме е страх. Simple Smile
Исках да тренирам футбол...много бързо ме пресякоха в желанието ми да ми се ''изкривят'' краката.

Последна редакция: нд, 17 мар 2013, 22:53 от Джеронимо

# 47
  • София
  • Мнения: 1 010
Джеронимо, чак толкова зле ли е? Смятах, че моето е най-зле, понеже ме бъзикаха.

# 48
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Джеронимо, чак толкова зле ли е? Смятах, че моето е най-зле, понеже ме бъзикаха.
Не, но го мразех. Бъзикаха ме, беше дълго, а аз мразя такива. Сега ми е от четири букви. Аз исках да е от пет, но и с това свикнах. Laughing

# 49
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Мечтите ми от ранното детство бяха едни такива, аморфни. Горе-долу като да имам вълнуващ и необичаен живот, в който да пътувам много и да правя всякакви неща и някой да пише за това, което правя. Класическа детска суета, с три думи казано.
После, когато започнах да си следвам вътрешните пориви, всичко стана точно така, както си го бях мечтала. И започнах да опознавам сенчестите страни на сбъднатите мечти... Сега имам още мечти, но темата не е за това  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт