Когато любимия мъж забравя....

Малко е трудно да разбереш човек, който има точно противоположното мнение или нагласа. В тази връзка се очаква или мъжът да приеме тертипа на жената – или тя – неговия. Защо се очаква все жените да се налагат?
Аз познавам един такъв мъж, голям е сладур, ама действително не признава празниците. Не обича да планира рд или Нова година – с думите – е, какво толкова, ще си почина, така и така цяла година бачкаме по много. Не прави празненства, не обича да лудницата около избиране на подаръци и менюта и тн. Жена му знае и го оставя на мира. Купува му подарък – избира си на нея. Въобще не виждам нещастие в това. В началото тя, жената – много правеше физиономии и цупки, после го разбра, ми защо да променяме все мъжете 

Не когато тя иска!!!КОГАТО АЗ ИСКАМ!!!
В нашата къща е така.Не обичам само защото е 8 март да съм вземел 1 карамфил мога да го правя без повод когато ми е кеф.Само по празници и специялни дати ли карате жените/мъжете да се радват от отношението на половинката трябва да е през цялата годинка.

Момиченцето си мисли имам рожден ден трябва да ми подари нещо.ЗАЩО може да иска да ти го подари след седмица или месец,и какво няма да го вземеш ли ??
Абе общо взето дата като дата !

Да де, ама правиш ли го? Наистина? 

Понеже моите наблюдения са, че тези с декларациите "аз уважавам/обичам любимата си всеки ден, а не по календара", не са си счупили краката да показват любов и през останалото време.

Ще се радвам да разбера, че има поне едно изключение.

Личният ми опит: влюбените в мен мъже са правили всякакви жестове без повод, с повод, просто ей така, за рожден ден, заради пълнолунието  ... схващате идеята. Тези, дето се възмущават на комерсиализацията на Коледа... не съм видяла да подарят карамфилче през останалите 365 дни.

Та така. 

Ето - моят мъж е изключение. 360 дни в годината засвидетелства по всякакъв начин обич, грижа, нежност. Пет дни съм му отпуснала пълен покой - Коледа, РД, Осми март, Св. Валентин, имен ден. Халал да са му!
Карамфили не ща. Искам обаче, винаги когато кажа "ав" той да отговори с "дав". И не толкова с материални подаръци. Работи като вол, но винаги гледа да ми помогне и да ме отмени. И така е редно - аз съм дребничка, колко силици да имам? Той е малко над двойно на моите килограми - носи  повече и ракия, и гардероби, и рояли... Достатъчно ми е да съм сигурна, че след 12 часова дневна, а преди това и нощна, прибирайки се вкъщи, ще напазарува разни дреболии, които съм забравила, а вече ме мързи да излизам. Че, ако не съм сготвила, ще си направи нещо за ядене, че и децата ще нахрани, нищо че е блъскал цял ден. Че ще ме поощри да отида на фризьор, маникюр, козметик, нищо че вкъщи всичко е на вили и могили. Че ще ме накара да си купя нещо, за което аз самата знам, че е неразумно скъпо и не бих си го позволила, ако разсъждавам трезво. Нищо, че после той ще се лиши от други неща заради моята прищявка. Че в съня си ме прегръща.
Майната му на парфюмчето за Осми март. Нали всеки друг ден е готов да ме залее с литри благоухания.
Ако имате такъв човек до себе си, не му се цупете за пропуснатото цвете, не го измъчвайте заради липсата на лъскаво пакетче под елхата, не го карайте де са чувства виновен заради неосъществените ви мечти за легло, посипано с розов цвят в деня на влюбените. Това са само фикции. Истинската обич е ежедневие.

Ако 361 дни в годината той прави всичко това - дали ще му натежи и още 5 дена да се сети? Не схващам логиката. Тия дни трябва да са най-най, в повече от ежедневното, тогава има изненада, приповдигнато и различно ухание.

Вилико, това идва вероятно от някакъв извратен комплекс " няма да го направя само защото така  правят всички и тя очаква да е днес." Супер тъпо ми се вижда, жена ти или мъжът ти да имат РД  и да не и` му подарим нищо само защото така ще е по-оригинално или пък ще сме доказали, че не сме рамкирани/някои много държат да изпъкват винаги и всякак/. За мен това е тъпо и съм съгласна с Вилико тук.

Това е като описание на бившия ми. Но да ти кажа не е забравяне, а неотдаване на значение.  Ходенето по магазините беше кошмар за него, дори и ако беше за купуване на негов подарък. 50лв за празник (да си купя нещо) и така. Годишнина - първите му ги напомнях, на една от тях се скарахме, останалите и аз ги "забравих" завинаги.... По отношение на подаръците - имало е случай само аз да подарявам, с опаковка, панделка ала бала.. но това за него са били "лигавщини". Не напразно е бивш, е и още заради куп други причини
 Дребните неща са показателни и решаващи в много отношения. Но за тези неща отваряш очи и виждаш, че наистина могат да съществуват когато срещнеш човека, който е способен да ти ги покаже. Иначе и ти ще се превърнеш в темерут рано или късно.


 

Ето това мнение казва всичко по темата за мен.
Не ми купил цветенце за 8ми март, голяма работа. Нали утре като кажа, абе таковата харесах си еди какво си, нямам реално нужда от него, пък и струва повечко, ще ми каже: вземай, хич не се чуди. Просто пример.
Никога не би ми хрумнало да оценявам мъжа по това дали на празник се сеща да ми подари нещо. Ако 5-6 дни в годината се сеща, а в останалите не, ами мерси, ама не, благодаря.

Балонче, а как е в другите дни, делничните, обикновените.
Иначе в случая щом толкова държиш, просто му кажи, но спокойно, без цупене, обвинения и драми.

Момичета, тука не става дума за тривиалните празници. Естествено, че човек винаги трябва да се чувства обгрижен и обичан от любимия. Но не виждам нищо банално да отбележите празник и да си размените подаръчета, това не значи, че в останалите дни от годината сте оскотели. И факт е, че човек, който не се сеща и на определени дати, какво остава да засвидетелства внимание друг път.

Ами аз лично не мисля, че е факт. Както и че щом ми подарява цвете/подарък с повод значи, че през другото време няма начин да е ръб. Едното по никакъв начин не обуславя другото. Вниманието и обичта имат нужда да се засвидетстват ежедневно, пък ако ще да е и само с пускане на прахосмукачката  
Но ако за единия е жизненоважно да му се подарява на всеки повод, то това непременно трябва да се изясни с другия.

Жизнено важно не е, но е хубаво и те прави по-щастлив, това че се сещат за теб, да знаят какво ще те зарадва и ще те накара да се усмихваш

Мъжете ги мързи. По-лесно е да им е да си мислят "абе тя си знае, какво сега да се хабя и да се излагам като пубертет".

Е не знаех, че пускането на прахосмукачката вече се приема за жест на нежност към жената   

И според мене не е, ама някои и на това са доволни.  


Аа, моят е романтичен и си знае кое, как, кога, аз не мога да постигна изобретателността му.  И като ми подари пръстен пак не се досетих до последно.

На мен ми е трудно да си представя, че мъж, който забравя дори кога е рождения ти ден, през останалото време се раздава с внимание, нежност и подаръци, ама....кой знае.