Признаха вегетарианството за психично заболяване

А какво значение има?

Ами дискусията беше в посока - месото е присъствало в диетата на човека милиони години, като основна съставна част, и затова то е важен компонент и сега. Нито отричам, че е важен за повечето хора, нито че преди милиони години хората са ядяли месо. Но колко са ядяли и дали е било важен компонент от диетата им - това не се знае.

Никой не оспорва, че са ловували и яли месо, но тук имаше твърдения за количеството, съотношението и диетата, които наистина са безумни. Признат факт е, че са били "ловци и събирачи", тоест ловуват и събират плодове и каквото видят. Колко често са ловували и дали всеки ден, никой скелет или скална рисунка не може да покаже. Литература пък съвсем нямаме запазена 

Неоспоримо е, обаче, че дори в България, количествата на консумация на месо през последните 50-100 години рязко са се увеличили, най-вече по времето на индустриализацията и зрелия социализъм. Прединдустриалното поколение, (някои от нас имаме баби, дядовци или прабаби), готвят доста постни манджи, а месо се ядяли сравнително рядко. Заколването на животно в не-толкова-далечното ни минало си е било събитие, а постите дълги. Факт е, че са по-здрави и дълголетни. Естествено, за купищата болежки на съвременния човек има и други фактори (стрес, замърсяване, навици), далеч не е само диетата, но и тя е важна. Казвам само, че ядем много повече месо отколкото предците ни преди 100 години, а те са по-здрави и дълголетни от нас. За това има и литература, и очевидци.

Неоспорими са и изследванията върху "примитивни" народи открити през 19 и 20 век от западния свят, които се хранят направо оскъдно по нашите стандарти, в малки количества, в диетата им месото е малко или изобщо го няма, също така са им непознати захарта и белия хляб. Непознати са им и рака, кариеса, диабета, артериалните заболявания и куп други неща. Доживяват до дълбока старост с ума си, енергия и положителна нагласа към живота. Все се каня да потърся линкове тия дни и все ме мързи, но явно ще трябва да го направя, че Трети няма да ми повярва иначе.

Била съм на археологически разкопки, на които извадихме един огромен скелет на 3000 години, който нямаше нито един кариес. Имаше само един счупен зъб, травма някаква от битка, но нищо развалено. Дорева ми се, понеже аз бях на 20 тогава и си прекарвах доста време в зъболекарски кабинети. Опитвам се да кажа, че много болести (като кариеса, който имаме за нормален) не са болести на човечеството, а на цивилизацията и начина на живот.

Изобщо, това с полезността и важността на месото ми напомня една книга за хранене на децата, която свекърва ми ми подари. Книжката беше издадена около 1950-1960 година, хубава, но си личи, че по онова време основен проблем е бил бедността и недохранването в следвоенните години. И по навик после, през 80-те години, когато всеки можеше да си купува месо, смята че е много полезно, дори ако е всеки ден. Опитвам се да кажа, че понякога по навик се пренасят неща, които не са адекватни. Да, за анемични и недохранени хора е добре да приемат месо редовно. За здрави хора с достатъчно алтернативи, не.

Изобщо, за мен ключът е в баланса. Факт е, че западната цивилизация няма единимислие по въпроса за универсална, здравословна, балансирана диета, която да е добра за всички. Когато бях дете, мазнините бяха нарочени за всички злини, сега са въглехидратите. Да, ама се оказа, че ако не приемаш достатъчно мазнини, организмът се запасява и ги трупа, та не било добре, кой знае какъв ще е ефекта от "безвъглехидратни диети". Ако сме живи, ще видим. Сега пък всички са полудели по киселини и некиселинни храни, за да лекуват болести, мерят сутрин пх и прочие, при положение, че храните променят киселинността си, когато влязат в организма. Или се появява нова супер храна и т.н. Изобщо, науката няма единна теория за храненето, но затова пък много съфорумци имат. Да не говорим, че организмите на хората са различни и това, което е добре за един, не е добре за друг.

Затова смятам, че е най-добре човек да слуша собствения си организъм и натрупания опит на собствения народ + този на китайци и индийци, които имат цивилизация от хилядолетия, не от 400 години. Западната наука все още действа на пробите и грешките в това отношение и много малко знае, освен това преценката и е замъглена от индустриални интереси.

Аз за себе си знам, че се чувствам добре основно с постни манджи, салати и плодове + месо 1-2 пъти в месеца, за предпочитане риба. Имам отвращение към месото по етични причини, но не смея да го изключа изцяло все още. Ако някой се чувства добре всеки ден да го яде - хубаво, нищо против, но да не ми обяснява, че човечеството не можело без месо понеже има милиард сигурно, които чудесно си живеят без него. Искрено се учудих в тази тема, че е проблем, ако гостите са вегетарианци, за някои хора е проблем да ги посрещнат с вегетарианско меню. За вечер, ден или седмица без месо, със сигурност на никой нищо няма да му стане. Истината е, че вегетарианското хранене изисква много рязане, чистене, мислене и повече време за готвене, отколкото мятането на месо на скарата или във фурната. Много хора просто не искат да се лишат от удобството.

Извинявам се за дългия пост, но наведнъж отговарям на няколко повдигнати теми, макар и малко разхвърляно. Край, всичко си казах

  Продължителността на живота не се ли увеличава всъщност, в сравнение с преди сто и повече години?

  По принцип не съм против вегетарианството, аз самата предпочитам предимно  рибни продукти, нещо като японската кухня.

Зависи каква статистика ти е изгодна.
Преди сто години са умирали най-много деца до 1г. Ако преживееш този период, не те тръшне чума или едра шарка, не умреш при раждане и не те утрепят в някоя от хилядите битки, шансът да доживееш до дълбока старост ти е бил сигурен.

Не разбирам защо е нужно да се вади от 1000 източника вода, за да може някои хора да си подкрепят тезите. Какво значение има какво е ял праисторическият човек преди амнайсе хиляди години? Ял е това, което е бягало най-бавно, точка.

Големият въпрос е к'во прайм сега, когато не ни се налага да тичаме подир храната си.

Да, главно благодарение на развитието на медицината, намаляването на детската смъртност, антибиотици и справянето с доста болести на световно ниво. Но също така се увеличават застрашително в западния свят болести като рака, диабета, склероза, както и болестите на нервната система.

Нямам цифри под ръка; знам само, че страх ме хваща. На 40 години съм и до скоро познавах само един човек, който се разболя от рак. Беше бащата на едно момче от съседен клас, голям шок за целия квартал, понеже човекът беше млад, силен, спортист. През последните няколко години, сред мои приятели и връстници, вече познавам 5 човека, които се борят с това коварно нещо. Като епидемия е. Да не говорим за разни други болежки.

Също така, когато бях дете, познавах дълголетници като канари. Сега не съм срещала. Че нещо не правим както трябва е ясно; да се убеждаваме в противното е като да си заравяме главата в пясъка.

Има едни такива тези, че е най-добре да се яде храна, която е оставила отпечатък върху гените ни и то в съотношение (белтъци, мазнини, въглехидрати) като това, което хората са консумирали трайно през по-голяма част от развитието си. Ако е месо, зеленчуци, корени и ядки - значи да ядем много месо, зеленчуци и корени, да се избягват зърнени култури и мляко (изобщо продукти, които са продукт на селското стопанство).  Основно съм срещала тези твърдения в писания за Диетата на пещерния човек.

Да, увеличава се и това е абсолютно доказано, обективно, документирано.
Макар че този въпрос не е свързан само с храненето, още по малко само с приема на месо. Дори не мисля, че е свързан предимно с храненето.
Продължителността на живота е средна величина. Т.е. средноаритметична за всички хора. Не вземаме избирателно само преживелите до дълбока старост баби и дядовци, а отчитаме и всички, починали преди това. Сигурна съм, че на много тук бабите или прабабите са разказвали за броя на децата в семейството и че много повече ( в сравнение с днес) са имали починали братчета/сестричета.
Освен това ( писах го май по назад) след като медицината е преборила инфекциите идва ред на следващия по ред бич. Т.е. неумирайки от тифус, след 30 или 50 години повече хора ще доживеят да  умрат от рак.

А как се обясняват разрастващите се епидемии от рак, диабет, сърдечно-съдови и подобни, ширещи се сред все по-млади хора?
Не съм търсила статистики, но определено младите болни от тези болести са повече от възрастните.

Има цяла област на медицината, която се занимава с това, ти искаш някой да ти го обясни в един пост - няма как да стане. Но подписът ти конкретно в този аспект не е грешен. Наистина става въпрос И за неправилно хранене. Но има и много други фактори. И неправилното хранене не в основата на всички заболявания, междувпрочем. Това ти твърдение, показва силно елементарно мислене и непознаване на основни неща.

Предлагам да закрием съвременната медицина и да се оставим в ръцете на Краси и Кристиян - тя ще ни храни, той ще ни реши всички конфликти и ще сме като нови.

Наистина са били ловци и събирачи, не споря за това. Въпросът е какво и колко са били в състояние да съберат и какво да уловят. Да вземем например първите хора в Европа. Преселили са се тук преди повече от милион години по времето на ледниковите периоди. Лятото е било кратко и хладно, а зимата дълга и студена. Ледниците са достигали Полша, надолу е било тундра и степ. От една страна флората е била по бедна от сега, а от друга времето през годината в което е можело да се събира растителна храна е било кратко. В същото време степта е давала много по-богата паша от сега. Свидетелство за това са големите тревопасни от онова време мамути, космати носорози и големите хищници. Просто съотношението на наличната растителна спрямо животинска храна е било такова.

Природата ще регулира тази висша несправедливост.

Прочетох! Не места ми се разминават цифрите (макар че е подло така без контекст):

Because previous analyses of the
Ethnographic Atlas (11, 36) as
well as the present analysis indicate that hunted animal food
makes up < 35% of the subsistence base for worldwide hunter-
gatherers regardless of their resident latitude or environment, we
used this constant figure.

For our analysis, we also assumed a constant hunted animal-
food intake (35% of energy) that was based on previous esti-
mates (11, 36) and the present ethnographic data (Figure 2B).

и

Most (73%) hunter-gatherer societies
worldwide derived > 50% (≥
56–65%) of their subsistence from
animal foods.