Признаха вегетарианството за психично заболяване

За всичко и за всички става. Гладът е универсално лекарство. Но лакомията е велика сила. И осланянето на "недоказаната гаранция" на традиционната медицина. Между пости и глад има голяма разлика. От значение и индивидуалното състояние на всеки. Ако някой е силно интоксикиран може не само да падне, но и да умре само от 2 дни глад.

  Не ако е интоксикиран.  Просто всеки жив организъм трябва да приема храна, за да живее. Поставен в условия на стрес, какъвто е гладът, реагира по начин, който е индивидуален, и за някого може да е благоприятен в определен аспект, а за друг - пагубен.

   Наистина ли гледаш на глада като на универсален лек? 
 Струва ми се, че навлизаме в областта на някакви ирационални вярвания и философии.

 И да, постът е пълен глад в определени дни.

При липса на желание да се пробва- няма да помогне със сигурност на никого. 
 
За нечелите, но желаещи да се запознаят- има си написано за кои проблеми не се препоръчва. Кога не се препоръчва. Как не се препоръчва.
Затова казвам- първо се чете и то задълбочено, после- който иска опитва.

Devorah, за първи път забелязвам ника ти. Даже не знам, че за твоя някаква далечна прародителка иде реч. Въпросът е за принципа на комуникацията и мотивиране на мненията.

Съгласие, писах няколко пъти, изобщо не е задължително, не са задължителни и срещите. Ти се обърна към мен да попиташ- аз ти отговорих, нищо повече. Отговори на въпросите съм дала. Дали се приемат или не- това е съвсем друга тема.

Сега- пак да питам- какво разбирате точно под клинично изследване и кое е всепризнато за такова, кой начин на изследване се счита за празнита от световната научна общественост и кой- не? Има ли такъв изобщо?
 
Какви бременни се намесват, не разбирам- те не гладуват по принцип, ако редуцират храненето си, не го правят както това прави класическия гладуващ по системата, но това го пише при препоръките.

Теории има много и безкрайни, вкл. и тези, на доктриналната медицина /които често се и менят/. Изрично записах, че не смятам да губя време в излишни спорове кой модел е по- добър. Това е напълно безсмислено, особено като се вземе предвид как те се водят тук: Баба ми почина на 88 години от старост. Това е естествена смърт, не е като сърдечния удар /който каква по- различна смърт е- аз не се сещам/. Обаче не сме й причинявали това да установяват лекари причината за смъртта й.

В тази връзка който яде месо- яде, който не- не, но да се твърди, че първият избор е на психически здравите хора, а вторият- на нездравите е най- меко казано глупост. Защо вторите са сторили определен избор има причини разни и това добро подсещане го прочетох поне няколко пъти в тази тема. Дали причината за едного е основателна за другиго няма абсолютно никакво значение.

Аз отговорих, когато ме запитаха в тази връзка, но не смятам, че има смисъл да влизам в спорове от типа на “Ти даваш информация, но аз не й вярвам.”. Не спор, а нормална дискусия така не може да се води. Хубаво- кажи какво е твоето мнение по темата, с кое и защо точно не си съгласен, дай и ти информация, линкове, литература. Другото са селски надхващания. 

Пак за онези, които се интересуват от темата гладолечение:
Кратък исторически преглед:
http://bg.emilova.eu/index.php?option=com_content&view=artic … id=3&Itemid=3
Който се интересува може да открие материали за дейността на учените, които са провеждали проучвания и анализи по темата.

С гладолечението, както се писа и посочи, са се занимивали с години много хора, вкл. и учени, писани са дисертационни трудове, базирани, разбира се, на изследвания.
http://www.drdautov.ru/nikolaev/index.htm
http://golodanie-da.ru/books/gastro2007.doc
“Медицинский директор клиники Hoogland Health Hydro (Южная Африка) (www.hoogland.co.za) доктор Андре Крюгер практиковал голодание и вел тысячи больных с использованием лечебного голодания в течение почти 30 лет. Он провел обширные клинические, гематологические и биохимические исследования и наблюдения примерно у 6000 больных, прошедших РДТ.”

И мн. др. Съществуват много школи- немска, австрийска, скандинавска. Нашият вариант е един от най- омекотените и да се говори, че е “твърде краен” лично мен ме навежда на извода за незапознатост.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
ОМ, така е, ако ти се занимава с обща хигиена или с баба ти- има специализиран подфорум за това.

Не знам за какво са ви клинични изследвания за гладолечението или за какъвто и да е друг алтернативен подход, при положение че щом искате клинични изследвания, значи си искате традиционната медицина. Там е ясно - с лекарства така, без лекарства иначе. Има данни всякакви, статистика, прогнози.
Аз вече престанах да споделям информация, засягаща здравето, колкото и за полезна да я намирам. Който иска, ще си намери сам, каквото му трябва.

Да, винаги е по-добре нещата да са възможно най-ясни - с лекарство така, без лекарство онака, със статистики. Винаги остават и непредвидимите фактори, и индивидуалните особености, но ако знаеш, че в 70% от случаите лекарството Х или физиотерапията У имат определени лечебни ефекти, пак е по-добре от това "на Иван му помогна, на мен ми помогна 0 вземИ и опитай, може и на теб да помогне".

Джуди, хубаво е, че си дала линкове! На мен ллично клинични изследвания и научни статии по "нашенските" методи не са ми известни. Все става въпрос за някакви народни лечители, а лекарите, които работят по тези методи имат ли научни публикации по темата и тази си дейност?

Е, кой казва "вземи опитай и ти"? Ще опиташ ако искаш, ако не - просто си знай, че на Х му е помогнало и толкова, пък ти си избирай друг начин.

  По принцип здравните съвети от неквалифицирани лица, на база собствен опит, не са добра идея. А пък да вземе някой ей така да опита да гладува определен период само защото  помага "на всички  и за всичко" трябва да му хлопа дъската.
 В който случай резонно си носи и последиците.

Ами като начало уикипедия може да даде базисна информация, оттам насетне има и среиозна литература. Clinical trial е научно проучване и като такова има своите методи и методология, които не са някакви имагинерни неща, а съвсем конкретни. Така че ни най-малко няма съмнение в научните среди  дали едно проучване е клинично или не.

Judy, Съжалявам, но не мога да ти кажа какво е клинично проучване. Не че не зная, а не искам, защото не е информация, която може да се разисква по форуми - прекалено обемна и комплицирана е темата.  Ако искаш да прочетеш, мога да те насоча къде да намериш информация.
Има clinical trial, има и clinical study  и не е задължително двете да се припокриват. 

Аз също чета уикипедия, но не се базирам на нея.
Не че имам нещо против съдържащата се в нея информация.
Андариел пита "Защо книги?". То е по същата причина, по която аз мога да запитам "Защо по учебници решаваме, че определен вирус води до дадено заболяване? Защо ми цитирате учебници, там не се съдържа самото изследване с доказателствата, а се съдържа само информация за него.". Или откъде знаеш, че "ракът не боли", на какви изследвания е базирано това ти заключение. Или заключенията, които други писаха- че алкохолът е причина за подаграта, а захарта- за диабета.
Препоръчах книга по- назад на НГ, пише я журналист, но в екипа си има статистици, лекари. Там има и цифри, накратко разказ за проведените изследвания и резултатите от тях. Бих разчитала на съдържащата се в нея информация пред тази, която непознат във форум ми разказва за друг непознат /негов познат/.

sophiemmaspencer, ЧеКа, може и с clinical trial starvation /или производни/- поне ще е по въпроса.  Вие също можете да потърсите по тези термини, ако желаете. 

Когато аз отговарям на въпроси отговарям и давам информация на какво се базирам. "Пробвай с ключовите термини" не е отговор на конкретен въпрос.

Прочетох "Псевдонауката" на Бен Голдейкър /нито е мой дядо, нито съсед, нито познат, лекар е, занимава се с клинични проувания и по- специално с методологията и отразяването на резултатите от такива/ и от нея разбах това, което от години ме съмнява- "клиничните изследвания" не се правят по един и същ начин непременно и в зависимост от конкретно използвания метод и изпълнение могат да бъдат постигнати най-  различни резултати, в зависимост от това какво целим. 
Затова ви питах за вашето виждане що е то това "клинично проучване". Понеже за гладуването има различни проучвания. Щом човек може да напише и дисертация по тях, то той вероятно ще да се е базирал на точни факти и цифри. Дала съм линк затова.

Не са принципно, но не винаги. Аз разчитах първоначално, че опитите са правени именно от лекари и те са наблюдавали и наблюдават години наред хора, прилагащи определени методи, като са достигнали до изводи за наличие на определени резултати, за които самите те говорят и пишат в последствие.
До тук повечето от линковете са във връзка с информация, получена от изследвания и лекарска практика точно. Самите лекари не са единни по много и съществени въпроси, обаче, и това следва да се вземе предвид, когато човек прави избор чий съвет да последва.

Споменах ли вече, че никой не е длъжен да опитва и да се интересува?  Препоръчително е само това- когато се споделя мнение, то да се базира на конкретика и мотиви. Нищо повече.

Защото обикновено в учебниците има цял лист с източниците, които са обикновено научни статии, а също и често се цитират точни данни с числа! Петнайсет страници текст имаш обикновено страница и половина източници.
Да, зная за тази книга Псевдонаука. Но също така съм запозната с методологията и не съм обикновеният "драг читател", който търси сензация и охка и ахка. И който е прочел и учил тези неща е достатъчно наясно, че трябва да се задълбае в нещата, да се изчетат повече научни статии по определен въпрос. Така да се каже, човек се учи на критично мислене с времето и с количеството прочетени статии. А и познаването на статистическите методи също е от полза. Хубавото на статиите е, че описаното в тях може да се възпроизведе и да се види дали се постигат сходни резултати, как могат да варират факторите и т.н. Точно защото се правят фалшификации, винаги се намират хора,  които да гледат и четат внимателно.

Не  мога да посоча конкретно изследване за твърдението "ракът не боли", но се потвърждава от множество изследвания, според които много разновидности онкологични заболявания нямат определена клинична картина, и затова е трудно да се хванат в начален стадий. Затова и се прави профилактика. А стигне ли се до "болене", това вече е в краен стадий, когато пораженията върху органите и системите са регистрируеми. Как ще хванеш няколко видоизменени клетки? Или че едно образувание е злокачествено? Трябва или биобсия, или скенер, или хистологично изследнане след хирургията. И пак е вероятностен процес.

Аз и докторат съм защитила, знам кое как се комуникира. Във форум ще си мотивирам мненията както си преценя.

Ако реша,че ми се занимава,ще се допитам до теб да ме насочиш към съответния форум.За сега смятам да остана да пиша тук и вече си направих съответния извод за негативното влияние на лечебното "гладуване"...Изчистването започва от съдържимото в главата ,оттам нататък е лесно да се мислиш за здрав...

Възможно е научно проучване да бъде манипулирано и фалшифицирано, ама докато те хванат.

Иначе, да, едни проучвания са с високо качество, други - не. В едни резултатите могат да имат по-голяма вероятност за валидност в сравнение с други. Възможно е дори в отделни проучвания за едно и също нещо да има противоречащи си резултати. Но има показатели, критерии, протоколи и т.н. които да ориентират кое изследване е качествено, кое не чак токова. (Възможно е, примерно, да се проведе проучване, което се знае, че не е с високо качество, което да даде насока за по-сериозни изследвания, които съответно изискват и повече средства, ресурси, време. Възможно е също някой псевдо лекар или псевдо лечител да използва проучвания от ниско качество - т.е. без реална доказателствена стойност - за да промотира терапии, лечение, хранителни добавки и прочие. )

Научните проучвания си имат своите недостатъци и ограничения, определено. Някои повече от други. Но от гледна точка на доказване на ефективност на метод, терапия, лечение и т.н. (и когато се използват правомерно) са по-информативни в сравнение с "а пък на мен ми се отрази добре",  "еди къде си хората гладуват и не боледуват от нещо си, следователно... ", "в античността хората са прибягвали до лечебният глад - следователно лекува" и прочее. А най-информативни и с най-голяма доказателствена стойност са най-висококачесвтените.