За ,,приятелките,, на любимия мъж в социалните мрежи.

Хм, в профила му пише engaged за мен, профилната му снимка е такава, на която сме заедно, преди 2 дни го тагнах на бременната ни фотосесия, поствам му весели картинки по профила, е голяма наглост ще е някоя друга да му поства любовни стихчета по стената 

Никак не реагирам, защото мъжът ми няма приятелки, нито в социалните мрежи, нито в реалния живот. Има познати жени и такива, с които контактува по работа, но приятелки няма.

Същото е и при нас,не харесва такъв тип клюкарници на личния му/ни живот и в Скайп има само стари приятели от детството си ,с които се чува ,но аз ги познавам всичките. Моят фейсбук ,мейли и форуми са с директен достъп,както и неговите мейли и няма нищо скрито покрито.
Определено не харесва такъв тип комуникация и няма регистрации в сайтове и социални мрежи..

Нямам никаква идея какво има в списъците му и на колко места. Поне засега нямам причина да ровя и разпитвам. Както се казва "ако се дебнем, ще се хванем".

За никой не е тайна, че повечето извънбрачни връзки тръгват именно от мрежата 

То в моето обкръжение каквито и да са връзки тръгват предимно от мрежата.

Щото "живеете" в мрежите, логично. 

От моето обкръжение пък никой не е срещнал половинката си в онлайн общуване. От форума разбрах, че имало такива и то щастливо женени.

Ние така се запознахме, тогава нета се имаше за неразорана целина, а на чатове и други подобни свърталища не се гледаше с добро око.

Признавам си, че в началото ми беше едно такова срамно да кажа къде съм се запознала с любимия 

A аз се чувствах като извънземно, че се запознахме в бар и излезе сериозна връзка от това. 
Как се менят времената 

Ти май доста неща само от  форума си  разбрала
Между другото и аз няма познати запознали се в нета. Разбирам, че за хората от малките градове и села това е много добра възможност, но не разбирам тези, които живеят в мегаполиси и имат възможност да се срещат със стотици хора на живо...  чий го търсят във виртуалните.
Не е като да си в село от 600 жители и на нямаш избор...ама по-лесно е

Истина е. Казвала съм го много пъти. Т.е. виртуалното общуване ми показа доста истини за живота, скрити /за мен/ при реалната комуникация. Може да се окаже, че такива онлайн връзки са доста по-истински, отколкото други, състояли се в някои бар /по Еовин/.

Напротив, хората от малките градове и села се познават почти всички и нямат нужда от онлайн контактуване, излиза на мегдана и вижда този който му трябва.

Виж в големите градове е друго, всеки си знае компанията. В нашия случай ние се запознахме в Пловдив, аз съм от единия край на БГ, той от другия  

На Скайп 100% не си спомня нито паролата, нито как да влезе аз също... Има фейсбук, чиято парола е същата като моята, защото влизам да си пращам подаръци за една игра  Нито веднъж не съм се изкушила да му преровя личните съобщения, знам за какво са, защото повечето се пишат докато се гушкаме и са да се разберат за мач, кик-бокс, да излезем в събота - просто му е по-лесно да добави 10 човека и да се разберат, отколкото да звъни на всеки по 3 пъти  Профилната му снимка е от сватбата ни, пише си че е женен... фейсбук пък изобщо не ме притеснява. Всъщност той го намира за много тъпо нещо, но пък удобно за уговорки, за което го и ползва всъщност. Той в моя фейсбук също може да влиза колкото си пожелае и съм сигурна, че му е точно толкова интересно, колкото и на мен да вляза в неговия - клонящо към абсолютната нула. Когато знаеш, че половинката ти е дала пълен достъп до там, някак си изобщо не те ръчка да се ровиш. Същото е и с телефона - получава смс, а е в банята и се провиква "Я ми го прочети!", едва ли е на тръни да не е от любовницата  Та... който както си го направи - ние сме си осигурили комфорта и във виртуалното пространство. Знам колко ме обича и последното нещо, което ще направи е да си пише с някакви жени. Няма непознати хора във фейсбука си. Та и двамата само тази социална мрежа ползваме - удобна ни е.

пп - обаче имаше една колежка, с която завършват право и тя супер много му помагаше - даваше му лекции, даже му пращаше готови курсови, направо я усетих на къде е, но в него бях сигурна, та не ме дразнеше много. Това продължи, докато един ден не се засякохме с нея, той с такъв ентусиазъм ме представи като "Жена му", че от тогава ни една лекция не му даде, да не говорим за курсова 

ппп - знае, че имам профил в бг-мамма, знае ми потребителското име, знае ми и паролата (всички са ни еднакви, за по-удобно хахахахха), ама съм абсолютно убедена, че никога, ама никога няма да влезе да чете какви ги пиша... какво толкова мога да пиша в един женски форум, което пък той да не знае?

В моето обкръжение и брачните, и извънбрачните връзки започват предимно от професионалната среда.
В на мъжа ми обкръжението- май същата работа, ние сме някакво изключение.

Така че социалната мрежа -последна грижа.