Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 69

                                              ЧОВЕКЪТ НА ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ ЗАВРЪЩАНИЯ
Свикнали да виждаме Х.Е. в костюм на султан, този път е пред обектива на GQ, в своя най-сооl вид... Разказа за феновете си всичко...
Докато отидем до кафенето, на комплекса, в който артистът живее, с Бергюзар Корел и сина  си Али, няколко души го спират, за да се снимат. Х.Е. е вече компетентен и в тая област- взима телефона от ръцете на развълнувания си фен и снима самият той, колкото изтънчен, толкова и бърз...  Сигурно, под влиянието на популярността от “1001 нощ” и “Великолепният век” е станал толкова практичен... Пък и не е човек, който ще остане незабелязан, в навалицата.  Къде ще денеш тая брада и тия очи? Хайде, ще сложи слънчеви очила,  да кажем, но и тях не обича: струвало му се, че екато пречка между него и живота. Предпочита да присвива очите, от слънцето...
 В Кабаташ, над Сетюстю, откъдето майка му и баща му са гледали с любов, или Босфора, или един към друг, е родната къща на Ергенч... Майка му, страхотно умна  и необикновена жена и понеже бързо й доскучава от всичко, следвала в няколко университета, включително и медицина, много преди Великолепният век е регистрирана в GSM-a му, под името Майка султанка.  С баща му, актьор от общинските театри и в същото време композитор на арабеск, в апогея на тази музика, Саит Ергенч, са се запознали в обща компания от театъра и литературните кръгове, където се подвизавали на младини.  Раждането на Азаде, сестричката на Халит, дете с умствени увреждания, изискващо непрекъснато присъствие, както и затрудненото икономическо положение, са факторите, които задържат тази дейна жена, задълго затворена у дома.
“Баща ми и майка ми се разделиха, когато тръгнах на училище, но и дотогава у дома атмосферата беше много бурна. Между тях нямаше съпружеска връзка, а постоянна кавга. Чувството за бягство ми е останало оттогава.”  
Когато, вече във втори курс, застава лице в лице с “реалността” на професията, която изучава в Истанбулския технически университет, посещаемостта на лекциите рязко спада. Скришно от всички, решава да остави този факултет и да влезе на приемните изпити на Мимар Синан (Академията за изящни изкуства), Билкент или Оперно майсторство, в Истанбулския университет. Изпитите са взети с успех... Но сега пък решава, че не иска да става оперен певец... Презаписва, в отдела за мюзикъли, като в същото време взима уроци по танц.  Това толкова му харесва, че почва да печели пари, като дава уроци на по-неопитните. Заедно с това, прави вокал на Леман Сам.
“Като погледна сега, виждам, че всеки период от живота ми е сякаш животът на отделен човек. Продавал съм и изтривалки за врата, и билети, на черна борса...  Залепял съм и противослънчеви филми на прозорците, и ноти на Истанбулския музикален фестивал съм обръщал... Докато учех в университета, започнах представления в Театър Дормен, с мюзикъла “Ако замлъкнат песните”. След това в “Пази любимата ми” бате Халдун (Дормен) ми предложи роля... Много неща научих от него. Всъщност, голяма част от това, което съм сега, дължа на него. Благодрение на Халдун Дормен, играх главна роля в “Кралят и аз”... Като луд играех в мюзикъли и правех проучвания.  Като ме видя, колко съм ентусиазиран, той реши, че ще ми бъде от полза, ако ме заведе в Америка. В предпоследната ми година (в университета), отидохме там за 12 дни, да гледаме мюзикъли. “Кралят и аз”, “Рент”, “Булевард Сънсет”... Изгледахме всички известни представления. След като се върнахме, дойдоха 1-2 предложения за роли, от сериали. От ролята си в “Дядо, Гофрет и аз” спестих малко пари и веднага пак заминах за Америка.  
 Там, по едно време, прочетох една книга - Acting as a Business (Актьорството, като професия)... На първата старница пишеше така: Докато си седите в къщи, никой няма да ви открие... Значи, си казах, проблемът навсякъде е един и същ. На приемния изпит за “ Клетниците” бях подготвил Жавер. Два дни чаках пред вратата. Накрая ме изгониха, с думите: “Не разбирате ли, че не Ви искаме!” Там разбрах колко трудна е тази професия. И без това бях на 30, когато отидох. Диалогът ми с хората не преминаваше една известна граница. Мислех, че няма да успея да остарея там, но вече бях дошъл и упорствах да остана. Реших да сменя професията си. Toчно тогава дойде предложение от Турция. Дотогава, от една страна играех в една пътуваща трупа за деца, от друга бях барман в мюзикхол, което си е твърде трагично за мен. В антрактите на “Кралят Лъв” раздавах питиета, жалко положение...”
Предложението е за една адаптация на West Side Story, проект за 3 месеца. Ергенч смята да поспести малко пари и да се върна пак в Америка. Затова, оставя целия си багаж у братовчед си Азиз и се връща в Турция, само с един малък куфар.
“ Слязох от самолета и преминавайки по моста, над Босфора погледнах морето. Сякаш някакъв невидим ключ отключи гръдния ми кош и отвътре излетя ято гълъби... Там изживях едно неизразимо чувство...
После проектът се провали. На оперативката, в понеделник, ни казаха, че тази работа няма да стане и даже са ни купили билетите, за връщане... Нека билетите почакат една седмица у вас, аз малко да пообиколя, че ми е домъчняло, им казах. Те са още у тях. И, което е най-интересното, толкова години минаха, чак миналото лято отидох пак, в Америка. Не ми се и ходеше. Повече от 10 години са минали. Мига, в който минах по моста, е най-несравнимият момент, за мен. Даже и днес, всеки път, без изключение, когато мина, отварям прозорците, поглеждам към Босфора и благодаря за живота си.”
След завръщането си за късо време не работи и после... всичко идва, като разплетен чорап... Кино, рекламни филми, сериали, идват един след друг: “Баща” , първата работа на братя Дурул, после “Зерда”, “Алие”, “1001 нощ”, “Великолепният век”... На място е да се пошегуваме, че “завръщането му беше великолепно”...
“Бащинството е състоянието, да се отървеш от себе си. За мен е така... Когато за първи път взех Али в ръцете си, усетих едно старнно спокойствие, сякаш от раменете ми се вдигна товар. Отървах се от всички свои безпокойства и страхове за бъдещето... Дотогава, значи, съм бил погълнат с мислите за себе си, повече, отколкото е трябвало... Пред мен вече имаше нещо по-важно, по-чувствително, с по-голямо предимство. То ме освободи от страха за себе си... Най-много обичам да го разхождам на раменете си. И татко така ме носеше... Тъй като, не мога да го нося така, в затворени помещения, преди да излезем за някъде, ме пита там отворено ли е или затворено място... Понякога ми се глези, опитва се да ми се наложи, опитва се да порастне...
Причината, да вляза скришно на изпита, в Консерваторията беше, че ако не бях влязъл, ми се струваше, че ще умра...За мен беше въпрос на живот и смърт, така да се каже...И усещах, че ако не бях го направил, животът ми щеше поеме в нежелана от мен, посока...”