- Публикувана: 19 март 2013, 10:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2013, 09:26 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 90
Много гореща, обаче, да не ни подпали чергата ! 
много ти благодаря за милите думи ! 
Спят в косите ми слънчеви зайчета,
а над тебе звездите се спускат.
Тишината с нащърбени крайчета
се е слепнала с хладните устни.
По земята са пръснати маските,
върху масата – купища проза...
Малко рими сега да подраскаме,
да подишаме въздуха розов!
Самотата да зъзне във локвите...
Да потърсим в очите си синьо,
да се смъкнат в краката ми с роклята
предразсъдъци, страх и години...
Но... звездите потънат ли в тихото –
бързо своите дрехи обличам.
И си тръгва от нежните стихове
най-доброто и вярно момиче...
Глътка вечност, обвита в мистерия…
Върху хладните трепетни устни
две звезди отражение спрели са.
Тишината – малиново вкусна...
Кратък поглед – и всичко е казано!
И бездушната купчина проза
с всички строги задръжки на разума,
с повсеместната пълна психоза
кой какво и къде – стават мънички,
незначителни… Кой ти ги гледа?!
Вечерта е омайно-изтънчена,
а Селена е тиха и бледа,
заслепена от слънчеви зайчета
кротко спящи в коси на момиче.
И стихът сам се ражда – незнайно как…
Кратък стих с аромат на обичане!
автори Kadife_&Heartfelt
а над тебе звездите се спускат.
Тишината с нащърбени крайчета
се е слепнала с хладните устни.
По земята са пръснати маските,
върху масата – купища проза...
Малко рими сега да подраскаме,
да подишаме въздуха розов!
Самотата да зъзне във локвите...
Да потърсим в очите си синьо,
да се смъкнат в краката ми с роклята
предразсъдъци, страх и години...
Но... звездите потънат ли в тихото –
бързо своите дрехи обличам.
И си тръгва от нежните стихове
най-доброто и вярно момиче...
Глътка вечност, обвита в мистерия…
Върху хладните трепетни устни
две звезди отражение спрели са.
Тишината – малиново вкусна...
Кратък поглед – и всичко е казано!
И бездушната купчина проза
с всички строги задръжки на разума,
с повсеместната пълна психоза
кой какво и къде – стават мънички,
незначителни… Кой ти ги гледа?!
Вечерта е омайно-изтънчена,
а Селена е тиха и бледа,
заслепена от слънчеви зайчета
кротко спящи в коси на момиче.
И стихът сам се ражда – незнайно как…
Кратък стих с аромат на обичане!
автори Kadife_&Heartfelt
Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб...
Маргало
Искам и аз да ви почерпя едно стихотворение:
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК
Георги Господинов
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК
Георги Господинов
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
Нещо, което много ме впечатли и искам да го споделя с вас ! 
Скрит текст:
Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
И една приятна изненада. Вчера направих тази публикация и тя се приема с голям интерес, което много ме радва. А сега разбрах, че вече има и създадена група с име "Висящо кафе"... Доста хора казват, че това в България не можело да стане. А аз казвам "Нека опитаме."
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
И една приятна изненада. Вчера направих тази публикация и тя се приема с голям интерес, което много ме радва. А сега разбрах, че вече има и създадена група с име "Висящо кафе"... Доста хора казват, че това в България не можело да стане. А аз казвам "Нека опитаме."
Нещо, което много ме впечатли и искам да го споделя с вас !
Скрит текст:
Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
И една приятна изненада. Вчера направих тази публикация и тя се приема с голям интерес, което много ме радва. А сега разбрах, че вече има и създадена група с име "Висящо кафе"... Доста хора казват, че това в България не можело да стане. А аз казвам "Нека опитаме."
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
И една приятна изненада. Вчера направих тази публикация и тя се приема с голям интерес, което много ме радва. А сега разбрах, че вече има и създадена група с име "Висящо кафе"... Доста хора казват, че това в България не можело да стане. А аз казвам "Нека опитаме."
Госпожата,
здравей!
Много красив Киво, благодаря за удоволствието да се порадваме на хубавото му лице.
Историята с "висящото кафе" - пленителна! И много докосваща и затрогваща. Прегръщам я без всякакви резерви. Последният абзац - твои думи ли са? Питам, защото никога не съм чувала за тази идея и се чудя на колко хора е известно това, т.е. ако платя в кафенето "висящо" кафе ще знаят ли за какво става дума и още по-важно - тези, за които е предназначено, те знаят ли?
И още нещо, според мен е страхотно начинание, но как да го разпространим? Не може ли да го сложиш в Кузейската тема без спойлер?
здравей!
Много красив Киво, благодаря за удоволствието да се порадваме на хубавото му лице.
Историята с "висящото кафе" - пленителна! И много докосваща и затрогваща. Прегръщам я без всякакви резерви. Последният абзац - твои думи ли са? Питам, защото никога не съм чувала за тази идея и се чудя на колко хора е известно това, т.е. ако платя в кафенето "висящо" кафе ще знаят ли за какво става дума и още по-важно - тези, за които е предназначено, те знаят ли?
И още нещо, според мен е страхотно начинание, но как да го разпространим? Не може ли да го сложиш в Кузейската тема без спойлер?
Препоръчани теми