Капризче лека, знам аз - лягате си рано, за да сте супер-красиви за обсадата на Квартала Б.....
- Публикувана: 24 март 2013, 17:03 ч.
- Последно мнение: 26 март 2013, 14:41 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 58 ~
Ренка, 
Илда, привет!
Да, и аз мисля така...затова наистина й съчувствам и като човек, и като жена и като майка...
Халил...на този герой му дължа извинение.
Мислих си, че е луд /по подразбиране/ а той просто си полудя бавно, постепенно, както се казва като по план.
Ако не друго в него, то лудостта му определено е логична, логично следствие на външни причини които се пресякоха с особености на характера и мисленето му във възможно най-опасната и страшна комбинация.
Фанатичните му разбирания за живота/предполагам донякъде следствие на семейството-като среда, възпитание и тази му вманиаченост в каноните на религията/наред с усещането за несигурност което ставаше все по-силно и осезаемо и собствените му заблуждения, че всичко ще е наред/ вече не вършеха работа в смисъл не му носеха спокойствието, че този брак ще го бъде, Фериха ще е негова.
Погледа му, погледа му казваше какво се трупа вътре в него и неминуемо предвещава опасност.
Тези уклончиви отговори на всички, това, че не можеше да се свържи с нея и като капак, това, че я видя да слиза от автобус/а беше му казано друго и то от собствените й родители/ вече беше нужният елемент лудостта му да премине на ново и следващо ниво, все още тиха, негова и в позиция на изчакване, в готовност, но с натрупана вече нова доза гняв, неудовлетвореност, все чувства и емоции със знак минус, но като съставки на предстоящата експлозия на лудостта му.
Особено тази рискована маневра на пътя
...ами той си беше вече луд на "първо ниво"... 
Обаче всеки беше зает с неговите си проблеми и нямаше кой да види всички знаци в поведението му, знаци които можеха да предотвратят развоя на последвалите събития.
Марги, не знам как издържа Зехра на всичкото това напрежение, всеки иска нещо от нея и мисля, че е в реда на нещата да дойде моментът , в който чашата прелива...напълно я разбирам... 
не знам как издържа Зехра на всичкото това напрежение, всеки иска нещо от нея и мисля, че е в реда на нещата да дойде моментът , в който чашата прелива...напълно я разбирам... Илда, привет!
Да, и аз мисля така...затова наистина й съчувствам и като човек, и като жена и като майка...
Халил...на този герой му дължа извинение.
Мислих си, че е луд /по подразбиране/ а той просто си полудя бавно, постепенно, както се казва като по план.
Ако не друго в него, то лудостта му определено е логична, логично следствие на външни причини които се пресякоха с особености на характера и мисленето му във възможно най-опасната и страшна комбинация.
Фанатичните му разбирания за живота/предполагам донякъде следствие на семейството-като среда, възпитание и тази му вманиаченост в каноните на религията/наред с усещането за несигурност което ставаше все по-силно и осезаемо и собствените му заблуждения, че всичко ще е наред/ вече не вършеха работа в смисъл не му носеха спокойствието, че този брак ще го бъде, Фериха ще е негова.
Погледа му, погледа му казваше какво се трупа вътре в него и неминуемо предвещава опасност.
Тези уклончиви отговори на всички, това, че не можеше да се свържи с нея и като капак, това, че я видя да слиза от автобус/а беше му казано друго и то от собствените й родители/ вече беше нужният елемент лудостта му да премине на ново и следващо ниво, все още тиха, негова и в позиция на изчакване, в готовност, но с натрупана вече нова доза гняв, неудовлетвореност, все чувства и емоции със знак минус, но като съставки на предстоящата експлозия на лудостта му.
Особено тази рискована маневра на пътя
...ами той си беше вече луд на "първо ниво"... Обаче всеки беше зает с неговите си проблеми и нямаше кой да види всички знаци в поведението му, знаци които можеха да предотвратят развоя на последвалите събития.
Халил...на този герой му дължа извинение.
Мислих си, че е луд /по подразбиране/ а той просто си полудя бавно, постепенно, както се казва като по план.
Особено тази рискована маневра на пътя
...ами той си беше вече луд на "първо ниво"... 
Иначе си плава
Аз го похвалих нашия той се насла
Марги, здрасти. За Халил - майка му всъщност видя накъде отиват работите, че Фериха е "подлудила, омагьосала" синчето й, но не можа да се противопостави. Ферито много здраво омайва мъжете - всеки от влюбените в нея, не успя да се откъсне и да я остави, дори здравомислещия и стабилен Левент, Фери всичките ги подлуди 
Надуфче, аз се абстрахирам от резултата, кефя се само на добрата игра - мноого е надобрял и е наякнал - няма спор. Изби ме на поезия значи - "Хубавец, хубавец, със тяло на борец"
И психиката тлябва да си подобли 
иначе иглата е супел почти вече 
Какъв квартал на Чаги...к'во става...разказете на 2 на 3... 
За вас...
Добър вечер момичета,
Аз съм от тези, които са с Вас във всяка своя свободна минута,но не пишат.Тази вечер обаче,реших да наруша правилата си и да Ви помоля нещо.Може ли да се поставите на мястото на Фериха в ситуация от 62-ри епизод?Много ще ми е интересно да прочета разсъжденията Ви,как ще реагирате ,ако минути след като съпругът или приятелят Ви се е извинил,за това,че в гневът си не е успял да прецени,как изглеждат нещата отстрани, хукне да спасява бившата си приятелка,оставяйки човека, който уж му е най-върл съперник да се погрижи за Вас ?
Аз лично мисля,че още тогава бих го напуснала,а не както Фериха направи на много по-късен етап.И изобщо,след всяка преведена думичка,изречение,диалог или серия,съм много по-гневна на Емир,отколкото на Фериха.Например в 58-ми епизод,моето лично мнение е,че вървейки към родилното,той би трябвало да държи ръката на Фериха,а не на Руя.Така давайки си сили един на друг,биха могли да изживеят този труден и за двамата момент,доста по-безболезнено.Тогава мачканата и унизявана през целия ден Фериха щеше да има сили да остане до него,а не отново сама.Или по-точно ,отново да споделя с човека,който я разбираше най-добре,а не с човека, който обичаше .
В общи линии бих могла много да критикувам Емир,респективно сценаристите.
Извинявайте за дългия пост
Аз съм от тези, които са с Вас във всяка своя свободна минута,но не пишат.Тази вечер обаче,реших да наруша правилата си и да Ви помоля нещо.Може ли да се поставите на мястото на Фериха в ситуация от 62-ри епизод?Много ще ми е интересно да прочета разсъжденията Ви,как ще реагирате ,ако минути след като съпругът или приятелят Ви се е извинил,за това,че в гневът си не е успял да прецени,как изглеждат нещата отстрани, хукне да спасява бившата си приятелка,оставяйки човека, който уж му е най-върл съперник да се погрижи за Вас ?
Аз лично мисля,че още тогава бих го напуснала,а не както Фериха направи на много по-късен етап.И изобщо,след всяка преведена думичка,изречение,диалог или серия,съм много по-гневна на Емир,отколкото на Фериха.Например в 58-ми епизод,моето лично мнение е,че вървейки към родилното,той би трябвало да държи ръката на Фериха,а не на Руя.Така давайки си сили един на друг,биха могли да изживеят този труден и за двамата момент,доста по-безболезнено.Тогава мачканата и унизявана през целия ден Фериха щеше да има сили да остане до него,а не отново сама.Или по-точно ,отново да споделя с човека,който я разбираше най-добре,а не с човека, който обичаше .
В общи линии бих могла много да критикувам Емир,респективно сценаристите.
Извинявайте за дългия пост
Нарушавай по често правилата си. Да Фери го излъга, но никога не го излъга в това какво чувства към него, в любовта си. Емир започна да я наранява още в началото на неговото отмъщение, респективно наранявайки и себе си. За да докаже, какво? Че я обича до полуда, че без нея нищо и никoй няма значение
Ферито много здраво омайва мъжете - всеки от влюбените в нея, не успя да се откъсне и да я остави, дори здравомислещия и стабилен Левент, Фери всичките ги подлуди
Ти си измама, не жена.твоето име е това ля ля ля
не ви е слам Препоръчани теми