Майка ми и караниците ни с нея

И аз мисля така. Дадох пример по назад в темата с баба ми.

Ако не е някаква нервачка момичето може с малко повече дипломация и хитрост цял живот да си е в добри отношения с майка и. Ако обаче е от другия тип/ като мен например/  когато и дойде времето  и е достатъчно независима трябва да се отдели от майка си.

Явно и аз не сьм много толерантна .
Моето ли4но мнение, е 4е един млад 4овек трябва да бьде оставен да се у4и от грешките си. Вьзрастните трябва да помагаме, да говорим, да даваме опит, да разсьждаваме.... Не да забраняваме и обясняваме как сме по- силната страна. На мен ми зву4и ужасно унизително да кажеш на едно 19 годишно моми4е, 4е ти си "водещият" в живота му. Тоест, това моми4е според майка И, е неспособно да мисли трезво с главата си.
Факта 4е авторката е споделила толкова ли4ни неща, като интимният си живот, говори много за нея! За това колко о4аква тя от майка си, но в отговор на това доверие е полу4ила само проблеми и още пове4е унижения.
Да, аз го приемам като унижение- да сложиш ве4ерен 4ас на 19 годишно моми4е, да виждаш колко е влУбена и да и забраняваш да се вижда по някакьв на4ин с приятеля и.... Какво само4увствие ще има това дете в утрешният ден.
Не зная.... и аз сьм майка , и аз се притеснявам за децата си, но се надявам никога да не им при4иня подобно нещо.

Хм, за какво точно я лъжем? Общо взето всеки посъветва да си гледа учението и да се опита да намери баланса в отношенията с майка си. Каквато и да е, тя й е майка.Тя и е еинственият близък човек и най-тъпото е да я съветваме да бяга от нея и да я игнорира по всички възможни начини. Пък още по-тъпо е да я подтикваме да си намери мъжО в друг град, че да се спаси. Ами ако ей така случайно , каквато е напослдък тенденицята, мъжО не е спасителят ?! Тогава?! Нали тази зла  майка ще  е единственият човек, който ще и протегне ръка?!
Не казвам, че майка й не прекалява, според това което е написала. Но в никакъв случай не бих подтиквла момичето да приема майка си като враг, от който трябва да се спасява.
И понеже  Luflee ми звучи като разумно момиче, силно се надявам да е разбрала правилно съветите, че дипломацията е най-добрата тактика. Както и да разбере ,че това са съвети за добро, а не лъжи!
И пак казвам, никоя от нас не знае Luflee какви може да ги е вършила по-рано и дали майката няма причини да се държи така, дори и да не го парви по най-правилния начин.
Luflee, нищо лично! Просто всички сме били тийнове и е добре да не забравяме какви щуротии сме творили.

Че е възможно майка й да се промени, ако разговаря с нея много, ако й обяснява как се чувства и т.н.
Да, напълно е възможно да си имат своите задушевни разговори като майка и дъщеря, да се уважават, но в основата си майка й няма да се промени.Винаги, когато може и й бъде позволено, ще се опитва да се меси, да надзирава, да дава съвети.....
МОят съвет не е да бяга, или да игнорира майка си.
А да я приеме такава, каквато е.Ако може.
Защото родител, родител, ама ако ти трови живота всекидневно.....

Какви съм ги вършила? Ами.... Не мисля,че съм проблемно дете.Лятната ваканция отивах при баба ми и седях там през цялото време.Иначе после се прибирах и си учех.Излизала съм с приятели ,когато имам време,ходила съм по срещи с момчета. Единствено с едно момче ме е пускала да се прибирам един вид ,когато си поискам. Съседското момче,с което бяхме заедно до седми клас и което тя много харесваше за мен. Той е от добро семейство, мил е , купиха му кола,учи стабилно и тн ,тя вижда само добрите качества в него.НО...какво не знаеше ...беше огромен женкар и още си е. Когато сме излизали в половината време бяха само намеци за секс и разни подобни.Какво ли не ми е разправял,но отначало не и казах това на майка ми.После в последствие и го разкрих и тя не можа да повярва,че любимецът и бил такъв. Та от тогава не ми е споменавала за него.

Иначе аз нямам намерение да отделям по чак такъв начин майка ми от мен.В смисъл...естествено,че с времето ще слагам граници и иска не иска ще и стане ясно,че съм зрял човек(или може би ще бъда такъв),но чак да се погрижа да си намеря мъж от друг град и тем подобни... Ако съдбата ми е такава,че да се омъжа за някого от друг град и да живея там,добре ,но да го правя заради майка ми ...едва ли. Не мога да забравя факта,че ме е отгледала сама и че си няма друг освен мен.Изпитвам голямо уважение въпреки всичко и не мога да и кажа 'Ти си до тук , не ми се бъркай повече ,ще ме виждаш само по празници' . Баба ми не живее с нас ,но идваше за по няколко месеца преди и в нас беше ад,три поколения под един покрив.

Да, ще послушам съветите ви и ще се опитам да намеря златната среда в отношенията ми с нея.Иначе ,когато не се караме сме в разбирателство...

Ако не може да се промени ще я приема такава,каквато е. Но поради факта,че знам какви са отношенията и с баба ми и съм била свидетел на психическия тормоз на баба ми срещу майка ми, определено не бих направила същата грешка,която майка ми прави и до днес.Но само ,ако се стигне до там.Винаги си имам едно на ум и съм се чудила какво ли ще бъде след няколко години,когато вече съм студентка и най-вероятно се издържам сама.Не ми се мисли сега какви ще са отношенията ми с майка ,защото само ще се навивам излишно.

Много ме радват млади хора, които разсъждават мъдро и разумно!Поздравявам те и продължавай да си все такава, само ще спечелиш! И успех на изпитите! Пожелавам ти да се похвалиш, че си приета и то в желаната специалност!

Не прочетох цялата тема, признавам си. Първата страница само. Ама ми беше достатъчно.
Ще си кажа и аз моята гледна точка.
Не мога да разбера всички ви, които така усърдно защитавате въпросната майка. Загрижена била, мислела само доброто на щерка си и т.н. Категорично не мога да твърдя нищо, но на базата на това, което прочетох:
Майката изпитва неистов страх да не би дъщеря й да си намери мъж (не гадже, а мъж), да се изнесе и да отиде да живее при него, а тя да остане сама. Да излезе извън границите на нейният контрол. Да има свой живот. С една дума - да порасне. Умишлено се държи с нея като с малко момиченце, защото така й е добре и угодно. Има с какво да се занимава, има кого да контролира, има кой да й запълва живота. Вкопчила се е в дъщеря си като октопод с пипалата и умира от страх, че ще й се изплъзне някой ден. Не й дава да ходи на вечеря, защото не иска да свиква с родителите му, с дома му - да не вземе да й хареса и да реши да отиде да живее там, съответно тя да остане сама. Изобщо не го прави за нейно добро, а заради собственото си удобство, страхове и егоизъм. Загрижена е, да, ама за себе си - да не остане сама и да няма с какво да се занимава. Познава дъщеря си прекалено добре, знае й слабите места, знае по какъв начин да я манипулира и държи в подчинение. Нищо хубаво не виждам в това, изобщо, ако дъщеря й й позволи, ще я задушава така цял живот, за да си седи при нея, до полата й и така да удовлетвори нуждите си от това да има някой до себе си. И това ще се случва не само със сегашният приятел на момичето, а и с всички бъдещи, предполагам - и с предишните така е ставало.
Авторке, моят съвет - наблягай на ученето, вземи си изпитите, за да можеш да имаш тапията да бъдеш самостоятелна, да си намериш хубава работа, за да можеш да разчиташ на себе си да се издържаш, и после - беж да те няма, било сама, било с приятеля, или с приятелка - както решиш. Отърви се от всичко това, не се оставяй майка ти да те превърне в свое копие, защото ще дойде момент, в който и ти като нея ще останеш сама заради нея.

И двете са прави...за себе си.

Не може девойката да живее безплатно при майка си и да иска свобода. Така не става. Свободата струва...и то- много скъпо. Майката си е права за себе си. Тя е отговорна за детето си.

 И направо ме изумихте- какви са тези семейни обяди в дома на младежа....те младежите въобще и не се заседяват в къщи, та камо ли да обядват. Май и тази майка си прави каквото си иска, ама товa не се брояло.

Съгласна съм с казаното от МелиндаД. Това да се отдалечиш от родителя не значи да го игнорираш напълно. Просто ако някой ден се отдели от дома си ще има свободата, която иска. А и аз не виждам момичето  да прави нещо нередно. 

Абе... било я страх майката да не се омъжи. Ами ще я е страх, разбира се! Да се омъжи на 19, да народи 1-2 ревящи деца, и после, дето вика Малвина, не се знае тоз любим дали ще се окаже спасителят. Може и да почне да я бъхти всеки ден, да видим тогава де ще иде без образование и работа. Такива случаи в живота - бол. И в една такава ситуация, последвала вашите съвети за "беж да те няма", единственият спасител ще е майка й. Която ще бъде в пълното право да каже: "Нали искаше свобода, оправяй се сега сама!". Не че ще го направи, но ще има пълното право! И примери за подобно родителско отношение пак бол - включително и в този подфорум.

Така че полека със съветите за бягство. Момичето е умно и разумно, има си амбиции, има си планове. Нека си ги следва - образованието и реализацията са на първо място. Не виждам майката да иска нещо друго - тя да й е все до полата. Жената изпитва нормален страх и иска да предпази дъщеря си.

И ако се омъжи на 30, примерно, и пак народи 1-2 ревящи деца, каква е гаранцията, че няма пак да я бъхти всеки ден и т.н. Тя и на 20 може да има работа, която да й осигурява финансова независимост. И точно съвета ми "беж да те няма" напълно е изваден от смисъл, защото, ще се самоцитирам
Първо - подсигуряване, за да не се окаже наистина единственият спасител майка й. Едва тогава "беж да я няма". Именно това и аз бях написала - на първо място образованието и реализацията, ноооо... 
Родителите не могат и не трябва да се опитват да предпазят децата си от абсолютно всички грешки в живота. Съвет, насоки - да, но не и тирания, заповядване, манипулиране и диктуване как децата да живеят живота си. По-добре, ако някъде сбъркат, да сбъркат заради собствената си грешка, а не заради грешката, която родителят ги е принудил да направят.
Пък има и доста случаи, в които се омъжва девойката рано-рано, ражда 1-2-3 деца, и е щастлива напред в годините, със здраво семейство и читав съпруг.
И не, жената съвсем не изпитва нормален страх. Не е нормално да истерясваш, да заповядваш, да манипулираш и да виждаш заплаха за "отрочето" зад всеки ъгъл.

 Luflee ,всяка майка иска да предпази детето си от грешките ,които тя самата е правила като млада.
В това няма нищо не обичайно.Един ден ще се увери ,че ти си достатъчно разумна и можеш да се оправяш в живота.Но това не става изведнъж,а постепенно едно по едно.Първият преломен момент е когато ти се дипломираш и запишеш някъде да следваш.
Просто бъди търпелива,само още няколко месеца се дръж като послушно дете,въпреки ,че си вече жена и когато запишеш в университета или си намериш работа,сама ще усетиш разликата в отношението.

Да ти имам перфектния приятел, който ще ми се цупи за нещо, за което лично нямаш вина.
Няма какво и на него да му се оправдаваш и да ти е криво, така стоят нещата-толкова.
Ще се видите през деня, ще отидете на разходка, кино, ще си откраднете някой час преди 9
или колкото е там вечерния час.
Така е живота на големите, не става винаги каквото и както искаш, и когато искаш.
Сега заради майка ти, ами като почнеш да учиш, а искаш да работиш-колко и кога ще разполагаш
с исканото време...
След време ще е работа, срокове разни, деца, все нещо има, все от нещо зависиш.
Вместо да се карате и сърдите един на друг, дали с приятел, дали с майка,
възползвай се максимално от това, което имаш и му се радвай до край.
Организирай си времето и забавленията, според възможностите материални и като време.
Успех с матурите и изпитите  

  Тази максима е много вярна за мен, и я споделям.