Моите родители бяха същите. И резултатът е женена с дете само и само да се отърва от "тормоза". Когато четях поста на авторката, сякаш четях моите думи преди 2-3 години. Накрая не издържах и избягах, и не съжалявам за това. Сега не вярвам да се е променила. Караме се не си приказваме с месеци, не се виждаме. После аз правя крачката да се сдобрим, но тя от нейна страна нищо... Добре сме за около 1-2 месеца и пак същото наново. Ама сега ми е много по-добре пък от колкото като живеех с нашите. Сега живея в дом, в който няма скандали, цари мир и спокойствие. Сдърпванията за нещо дребно не си включвам.
Другия вариант е когато завършиш да си намериш работа и ако можеш да излезеш на квартира. Тогава ти сама ще си даваш тон в живота