Да но имаш таблет налице, а не пари във дим и увредени бели дробове.
- Публикувана: 26 март 2013, 11:31 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2013, 20:17 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 6
Първи ден - все още не съм полудяла 
. 
brilqntina, Креми, е малко прекалявам с диагнозата си, по принцип не съм чак толкова изтрещяла. 
При мене водещ е навикът. Примерно - сутрин - излизане на балкона - чай с цигара.. после на работа. Айде по време на работа не ми е толкова зор, тука повече ме изкушават колегите дето ме врънкат да пушим. Тоя фактор е отстранен сега, щото знаят да не ме закачат 
После обаче като се прибера пак и пак ми се иска да пална, ей така в къщи по ми е тегаво някак си. Но се държа и гледам просто да не мисля за това, сякаш не съм го правела никога. Точно се опитвам да мисля за себе си като за непушач. 
При мене водещ е навикът. Примерно - сутрин - излизане на балкона - чай с цигара.. после на работа. Айде по време на работа не ми е толкова зор, тука повече ме изкушават колегите дето ме врънкат да пушим. Тоя фактор е отстранен сега, щото знаят да не ме закачат После обаче като се прибера пак и пак ми се иска да пална, ей така в къщи по ми е тегаво някак си. Но се държа и гледам просто да не мисля за това, сякаш не съм го правела никога. Точно се опитвам да мисля за себе си като за непушач. 
Кукумицина, продължавай все така успешно. Навика минава бързо, за няколко минути. Приеми го съзнателно и го отпрати. И аз съм споделяла, че сутрин си ровя в чантата за цигари, ходя до терасата, за да си взема пепелника и ей такива неща... навик, но засега върви чудесно и продължавам да агитирам хората около мен. Сигурно им писва от мен, но знаят че съм права и засега ме слушат само. 
и ей такива неща... навик, но засега върви чудесно и продължавам да агитирам хората около мен. Сигурно им писва от мен, но знаят че съм права и засега ме слушат само.
Продължавам си успешно Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно 
Обаче като се събудих и осъзнавам, че не е било истина и ми олекна 
Ей сега в момента доста ми се пуши, за това реших да попиша тук, че да ми мине. Черпя с едно радлерче грейпфрут - реших да го пробвам
Дано не ми се залепи за дупарата 
Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно Обаче като се събудих и осъзнавам, че не е било истина и ми олекна Ей сега в момента доста ми се пуши, за това реших да попиша тук, че да ми мине. Черпя с едно радлерче грейпфрут - реших да го пробвам
Дано не ми се залепи за дупарата
[qu
Иначе ги спрях с тази книга.
[/quote] Може да се каже, че и аз.
Иначе ги спрях с тази книга.
[/quote] Може да се каже, че и аз.
Скрит текст:
Искам да ви разкажа една история, на мен още ми е смешно. Имам една леля,която почти винаги няма цигари и ми иска. Днес се видях с нея и ми поиска и аз с кеф и отказах. Смешното е,че преди да тръгнем към леля казах на майка ми че най-много ще ми хареса да й отказа и така и стана. Та за тези 40 минути изпуши 3 цигари, отиде да вземе отнякъде, а аз продължавам да съм горд непушач. Желая успех на всички.
Здравейте,
Писала съм и преди в темата, но след поредния неуспешен опит за отказване на цигарите изчезнах за известно време. Аз съм (бях) страстен пушач - по около кутия на ден. Бях от от тези пушачи, които нищо не могат да правят без да пушат. Сутрин е страшно преди да си изпия кафето, като чистя - трябва да пуша в почивките, като се нахраня - задължително цигара, за излизането по заведения - няма да коментирам. Опитите ми за отказване на цигарите се проваляха на 1, 2 до 7 ден от налудничавото чувство, че ще изпуша една цигара, каквото ще да става. Четох книгата на Алън Кар, дори на курса ходих и нищо.
Надявам се, че сега най-накрая ми е дошъл моментът, защото този път приемам НЕ пушенето по-спокойно, нямам пристъпи на лудост за 1 цигара. Снощи бях на парти и по-скоро се радвах, че не пуша, отколкото да ми се пуши. Дано този път да е окончателно. Не зная кога човек може със сигурност да каже, че е отказал цигарите, защото хората се връщат към тях след месец или 6 или дори години. Желая на всички ви никога да не се връщате към смрадта и на себе си пожелавам успех.
Писала съм и преди в темата, но след поредния неуспешен опит за отказване на цигарите изчезнах за известно време. Аз съм (бях) страстен пушач - по около кутия на ден. Бях от от тези пушачи, които нищо не могат да правят без да пушат. Сутрин е страшно преди да си изпия кафето, като чистя - трябва да пуша в почивките, като се нахраня - задължително цигара, за излизането по заведения - няма да коментирам. Опитите ми за отказване на цигарите се проваляха на 1, 2 до 7 ден от налудничавото чувство, че ще изпуша една цигара, каквото ще да става. Четох книгата на Алън Кар, дори на курса ходих и нищо.
Надявам се, че сега най-накрая ми е дошъл моментът, защото този път приемам НЕ пушенето по-спокойно, нямам пристъпи на лудост за 1 цигара
. Снощи бях на парти и по-скоро се радвах, че не пуша, отколкото да ми се пуши. Дано този път да е окончателно. Не зная кога човек може със сигурност да каже, че е отказал цигарите, защото хората се връщат към тях след месец или 6 или дори години. Желая на всички ви никога да не се връщате към смрадта и на себе си пожелавам успех.
Продължавам си успешно Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно Обаче като се събудих и осъзнавам, че не е било истина и ми олекна
Ей сега в момента доста ми се пуши, за това реших да попиша тук, че да ми мине. Черпя с едно радлерче грейпфрут - реших да го пробвам Дано не ми се залепи за дупарата
Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно Обаче като се събудих и осъзнавам, че не е било истина и ми олекна Ей сега в момента доста ми се пуши, за това реших да попиша тук, че да ми мине. Черпя с едно радлерче грейпфрут - реших да го пробвам
Дано не ми се залепи за дупарата 
Днес правя 6 месеца без цигари и реших да се представя
Бях пушач почти 18 г., никога не съм имала желание да ги спирам, въпреки че усещах, че ми тежат. След като родих 2004-та, ги намалих постепенно от кутия до 5-6 на ден - мнооооого бавно, в рамките на 8 г.
Края на миналата година заради един бас с мъжа ми взех, че пробвах да приключа с тях и успях без почти никакви усилия, още не мога да повярвам, че стана толкова лесно. Никога не съм била убедена в опасността от рак и т.н., затова и нямах желание, но съм отвратително голям инат и беше направо въпрос на чест да спазя баса толкова съм принципна, че даже насън не запалих, веднъж сънувах, че ме черпят, пушеше ми се, но казах не. Като се събудих ме беше много яд, викам си, е, поне насън да си бях направила кефа, ама на....
Не съм чeла никакви книги, не съм пила таблетки, дъвки и т.н., за мен това е просто бизнес и не исках да участвам в него като клиент
Първите дни не усещах нищо, очаквах физическата зависимост да е силна, но не стана така. Допуши ми се чак към 50-тия ден, ама много, бях като хищник в клетка, ходех само нагоре надолу и не можех да мисля за нищо друго тук писах какво се случи, не съжалявам, че запалих, тогава всъщност станах непушач
След този случай повече не съм си и помисляла за цигара
въпреки че имам приятелки пушачки, с които сме били заедно всеки ден като прибирахме децата от училище и пушеха нон стоп пред мен.
Чувствам се много добре, още на първия ден усетих облекчение, все едно някой ми стана от гърдите
Венците ми спряха да кървят.
Имах една постоянна болка до лявото рамо, която изчезна.
Чувствам се много по-жизнена.
Приятно ми е да спортувам, имам наднормено тегло и се боря с него. Не качих нищо за тази половин година, а сега вече тръгнах и надолу.
Цикълът ми стана по-кратък и лек, не че е бил тежък преди, но все пак се усеща голям разлика.
Мъжът ми също е в редиците на бившите пушачи с 9 годишен стаж. Отказа ги многоооо отдавна, преди 15 г. един ден просто каза, че вече не му се пуши и спря от раз! Винаги съм му се възхищавала 
Успех на всички, които опитват!
Бях пушач почти 18 г., никога не съм имала желание да ги спирам, въпреки че усещах, че ми тежат. След като родих 2004-та, ги намалих постепенно от кутия до 5-6 на ден - мнооооого бавно, в рамките на 8 г.
Края на миналата година заради един бас с мъжа ми взех, че пробвах да приключа с тях и успях без почти никакви усилия, още не мога да повярвам, че стана толкова лесно. Никога не съм била убедена в опасността от рак и т.н., затова и нямах желание, но съм отвратително голям инат и беше направо въпрос на чест да спазя баса
толкова съм принципна, че даже насън не запалих, веднъж сънувах, че ме черпят, пушеше ми се, но казах не. Като се събудих ме беше много яд, викам си, е, поне насън да си бях направила кефа, ама на.... Не съм чeла никакви книги, не съм пила таблетки, дъвки и т.н., за мен това е просто бизнес и не исках да участвам в него като клиент
Първите дни не усещах нищо, очаквах физическата зависимост да е силна, но не стана така. Допуши ми се чак към 50-тия ден, ама много, бях като хищник в клетка, ходех само нагоре надолу и не можех да мисля за нищо друго
тук писах какво се случи, не съжалявам, че запалих, тогава всъщност станах непушач След 52 дни без цигари, чак снощи наистина ми се допуши и запалих. Мога да кажа, че това е най-доброто ми решение, наравно с онова да ги спра 
в спомените ми ги свързвах с удоволствие, но това, което стана изтри всичките 18 г. кеф от пушенето. Не успях да я изпуша цялата, стана ми лошо, 30 мин. повръщах, сега 12 часа по-късно още ми се гади. Представата ми да запаля и да дръпна вече въобще не е свързана с приятни усещания и се съмнявам, че някога ще ми се допуши.
Тази сутрин за първи път се събудих с усещането, че съм непушач.
Толкова за прословутата една цигара...
в спомените ми ги свързвах с удоволствие, но това, което стана изтри всичките 18 г. кеф от пушенето. Не успях да я изпуша цялата, стана ми лошо, 30 мин. повръщах, сега 12 часа по-късно още ми се гади. Представата ми да запаля и да дръпна вече въобще не е свързана с приятни усещания и се съмнявам, че някога ще ми се допуши.Тази сутрин за първи път се събудих с усещането, че съм непушач.
Толкова за прословутата една цигара...
След този случай повече не съм си и помисляла за цигара
въпреки че имам приятелки пушачки, с които сме били заедно всеки ден като прибирахме децата от училище и пушеха нон стоп пред мен.Чувствам се много добре, още на първия ден усетих облекчение, все едно някой ми стана от гърдите
Венците ми спряха да кървят.
Имах една постоянна болка до лявото рамо, която изчезна.
Чувствам се много по-жизнена.
Приятно ми е да спортувам, имам наднормено тегло и се боря с него. Не качих нищо за тази половин година, а сега вече тръгнах и надолу.
Цикълът ми стана по-кратък и лек, не че е бил тежък преди, но все пак се усеща голям разлика.
Мъжът ми също е в редиците на бившите пушачи с 9 годишен стаж. Отказа ги многоооо отдавна, преди 15 г.
един ден просто каза, че вече не му се пуши и спря от раз! Винаги съм му се възхищавала Успех на всички, които опитват!
Не се сърди, човече, изчетох те с голям интерес Браво за стоицизма наистина. Хубаво е, че имаш и пример до себе си. В това отношение аз съм улеснена понеже мъжа ми не е пушач. Всъщност първото нещо, заради което спирам е намерението ми за дете, второто - той. Та покрай тия две причини и себе си включвам със здравето ми. Надявам се да съм по-жизнена и енергична, напоследък имам страшна умора. В работата ми се доспива към 1ч. още, после съм като труп докато си тръгна, след това живвам малко и накрая към 10 вечерта отново страшно ми се доспива. Не че е така всяка вечер, но като цяло не мисля, че на тия години би трябвало така да се чувствам... Инат съм и разчитам основно на себе си да устоя на предизвикателството. На моменти доста ми се пуши, особено ако се ядосам. Тогава е най-трудно. По-трудно ако го сравнявам с нуждата когато искам да си запаля за кеф ...
Креми,
(нормална)
brilqntina , и ти ли си доволна от тази книжка?
Криша, и аз всичко вършех с цигара - почивки между чистенето, готвене, пиене на кафе или просто скука, чакане на някой.... и т.н. и т.н. Намаляването на цигарите е невъзможно, опитвах и аз така, но не. Казваш си тая ми е последната кутия и после не си купуваш. Аз така направих и сега си знам, нямам цигари. Т.е. за да пуша трябва да си купя цяла кутия, което няма как да стане
Браво за стоицизма наистина. Хубаво е, че имаш и пример до себе си. В това отношение аз съм улеснена понеже мъжа ми не е пушач. Всъщност първото нещо, заради което спирам е намерението ми за дете, второто - той. Та покрай тия две причини и себе си включвам със здравето ми. Надявам се да съм по-жизнена и енергична, напоследък имам страшна умора. В работата ми се доспива към 1ч. още, после съм като труп докато си тръгна, след това живвам малко и накрая към 10 вечерта отново страшно ми се доспива. Не че е така всяка вечер, но като цяло не мисля, че на тия години би трябвало така да се чувствам... Инат съм и разчитам основно на себе си да устоя на предизвикателството. На моменти доста ми се пуши, особено ако се ядосам. Тогава е най-трудно. По-трудно ако го сравнявам с нуждата когато искам да си запаля за кеф ...Креми,
(нормална) brilqntina , и ти ли си доволна от тази книжка?
Криша, и аз всичко вършех с цигара - почивки между чистенето, готвене, пиене на кафе или просто скука, чакане на някой.... и т.н. и т.н. Намаляването на цигарите е невъзможно, опитвах и аз така, но не. Казваш си тая ми е последната кутия и после не си купуваш. Аз така направих и сега си знам, нямам цигари. Т.е. за да пуша трябва да си купя цяла кутия, което няма как да стане
Eх, де да можех и аз да изброя физическите разлики след спирането на цигарите Само аз ли не усещам никаква промяна 
Като ви чета всички сте започнали да спортувате след спирането. Може би оттам идва разликата..
Само аз ли не усещам никаква промяна Като ви чета всички сте започнали да спортувате след спирането. Може би оттам идва разликата.. А т.к. от качените килограми и огромния корем, едвам дишам, едвам качвам стълбите, та не ми е леко, но пък ме е страх да си помисля, ако пушех е тогава сигурно от нас нямаше да излизам. Изострените миризми също не знам дали са от спирането на цигарите или от бременността, та ще видим след месец.