С колко пари живеете на месец

Аз мога да дам хиляда съвети примерно на Пенка и Иван как да се измъкнат от мизерията. Какви курсове и допълнителни квалификации да изкарат. Така е като не знам ,,отвътре,, какви са обстоятелствата при Пенка и Иван.

Съгласна съм с това.

Еххх, като се започне с тези курсове и квалификации...)
Те сигурно така безплатно се изкарват....
Ето, аз имам достатъчно висока квалификация, 2магистратури и т.н. други сертификати....но парите, които взимам са в пъти по-малко от мои колеги в София или Варна....да не говорим в Европа.
Отделно, в крайна сметка дори и хора със средно образование и на по-ниски позиции трябва да успяват със заплатата си да живеят нормално и прилично. А не едва да свързват двата края.

Преди няколко дни гледах началото на предаването "Къртицата".
Какво ми направи впечатление....разни "дами" на по 22-23г., както и младежи на сходна възраст големи бизнесмени, предприемачи, собствени модни марки и не знам си какво още.
Е, как става тази работа?. ) Кога успяха да завършат едно образование, от къде пари да започнат бизнес, че и големи бизнесмени да станат?
Сигурно и те така много са се блъскали, учили, изкарали курсове и т.н.)

Това от личен опит ли? Или пак на теория ?Защото ако повече се вслушваме в чуждото мнение и вземаме нещо от него, би било полезно за комуникацията ,както тук ,така и навън.
Ние се местим на горе-долу 3 години ,но все е в англо-говорящи страни и децата ни чак сега бяха в някаква институция ,защото тук по закон на 4 тръгват на предучилищна( две на 5 и едно на 3)  . Децата са по адаптивни, харесват промените , изненадите, ваканциите на различни места, новите къщи и приятели ,трудното е повече за възрастните, но сме заедно ,живеем както разбираме и се стремим да отгледаме добре децата си с цената на каквото трябва.
За да имаш добър живот се искат  жертви ,Андариел и ако не си готов за такива , оставаш на същото ниво на което си бил на 26-30  и не мърдаш повече. Всекиму както му харесва.

Това, че е нужно да дадеш от себе си, за да се развие живота ти в по-добра посока ли са 100-те тояги?

Напълно разбирам и знам какво е да нямаш, защото съм живяла доста бедно като дете. Излагам гледната си точка от личен опит.
Може би защото съм млада, "морето ми е до колене". И все пак намирам това за по-добрата гледна точка, отколкото абсолютния песимизъм. И защото при мен положеният труд се е отплатил.

Не знам за какво високомерие става въпрос. Или който не се оплаква, автоматично е считан за  високомерен и имащ?

Андариел, имаш право за доста от нещата, които казваш, така са. Но ги излагаш само в черни краски.
Всичко е въпрос на гледна точка, не мислиш ли? Едно дете отиващо да живее в друга държава, открива нов свят, учи нов език. Разширява мирогледа си. Нещата са такива, каквито му го представиш.

А ти ми отговори какъв е пътят да се измъкне човека от немотията, ако не сам да направи нещо по въпроса?  

И не на последно място - на коя от вас конкретно съм дала някакъв съвет? Защо се чувствате посъветвани?


Като ни е такава държавата, какво ни остава, освен да се адаптираме и да търсим начини?

Защото изказваш различно мнение и излагаш гледна точка, различна от сиво-черните нюанси.Затова.

И като станат всички висшисти, кой ще мете улиците , кой ще ти сервира в заведенията, кой ще ти дава подлогата в болницата?
Номерът не е всеки да тръгне курсове да изкарва, или да се чуди къде какво вишУ да запише...
А държавата да има такава политика, че да създаде поле за действаща икономика, за да може и готвачката в ресторанта със заплатата си да може да живее нормално, без да се чуди дали тока този месец няма да е повече от заплатата й.

То, ако е малко, ще се адаптира.Ама ако е вече 12-13 годишно и родителите го помъкнат по гурбет?
И не разбирам кое му е предимството и кое му е хубавото да се носиш по света като номад, от държава на държава, навсякъде те гледат като втора ръка човек.....

 
Хубаво е когато някой успява така точно да предаде моите чуденки по темата.
Благодаря, Mirama!

А България как ни третира? Като първа ръка хора ли?
Това ме навежда на мисълта,че сте от другата категория, която не е опитала сама нищо и се опитва да омаловажи опита на другите като го порицава ..

Християния, интересно ми е какво работиш и кое налага местенето ви? В смисъл, работата го налага или сменяте работата?

Мравче, казваз за черните краски! Ами, за хората, за които говоря са си черни, аз само го показвам, предавам картината, не си я измислям, колкото и да привнеса някакви свои възприятия! Това за шивачката е пример, който познавам лично, мога и имената на хората и къде живеят да напиша. има и много други като тях.

Някой по-нагоре каза пак нещо за квалификацията и чужбината. Помислете само, обикновеният бачкатор в тази чужбина колко квалификации има? Обаче не умира от глад, а успява да се поизхрани по-добре от нашенския бачкатор. Защо? Заради разликата в стандарта, не в квалификацията или уменията! Берачът на зарзават или работникът в каучуковия завод в Испания, и те са прости бачкатори, не са с три езика и две магистратури, дори може да се окааже, че са доста ограничени хора, ама на тях никой не им набива канчетата да си повишават квалификацията, хеле пък, някакви емигрантки с пет дипломи, дето барабар с дипломите си мечтаят да берат зарзават. (никой да не се припознава, казвам го като типаж). Лече, това за другия свят е за успокоение на родителите. Децата не са куфари да ги натовари човек от едно летище на друго, те имат нужда да си изградят един стабилен свят, приятели, да пуснат корени. Децата може да са адаптивни, ама дето се вика, то и магарето е адаптивно - тъкмо го научиш да не яде, и то вземе, че умре, та и с децата е същата работа - адаптивни-адаптивни, но искат устойчива среда. Иначе се чувстват като Алиса при разговора с гъсеницата - единственото, което искат е поне малко да са с една и съща височина, което означава, че искат да знаят кой е домът им, кое е училището им, кои са приятелите и враговете им. Примери има много, като се започне от най-невинните, където не са намесени междукултурни различия - децата на военните - местенето от гарнизон в гарниззон на всеки няколко години ги затормозява, защото във всеки нов град трябва  да започват всичко отначало. Едно 3-4-годишно, че и 6-7 годишно дете лесно ще се адаптира, защото 3-4-годишно почти нищо няма да помни от родното си място, а при 6-7-годишното нещата са все още нестабилни, включително езиково и културно, и бързо ще усвои езика и за една година ще се изравни с местните в училище. Обаче какво правиш с дете на 10-13-15 години? Това да не е екскурзия или езиков лагер всякоо лято в различна държава, че да вземе само приятната част под формата на разширяване на мирогледа? Нали ще трябва да се състезава с връстниците си, да си намери мястото, да се дипломира наравно с тях? Едно е да отиде за един учебен срок по някоя програма по обмяна на ученици, съвсем друго е да е емигрант. У местните хора, колкото и да са широкоскроени, пак има достатъчно стереотипи и механизми, които им се задействат и делят на "ние" и "вие". Ако не беше така, нямаше всяческии да се правят разни програми и прокламации за равенство-братство, и нямаше да има дискриминация на признак местен/емигрант, така че няма смисъл да се изреждат една камара хора тук да обясняват как към тях никой никога не е хвърлил лош поглед и как са били приети с отворени обятия и като равни!

Християния, имам очи, уши, добре работещ мозък, също и съм грамотна и мога да чета с разбиране. Не е нужно да съм била емигрант, за да зная каква е обратната страна на монетата. Казваш, че трябва човек да прави жертви. В името на какво? Ще ти кажа нещо - човек прави в живота си една голяма миграция, и тя е според условията, които има. Грубо казано, акко на двайсет години си мигрирал от село в града, вероятността след още десет години да мигрираш от града в столицата или в чужбина клони към нула. Защо ли? Защото човек е готов да изпита несгодите на това да си "никой" и да започнеш от "минус нула", само веднъж, защото това струва скъпо както емоционално, така и времево. А времето определя мащаба 0 преди повече от двайсет години мигрирането дори в рамките на България беше трудно, за доста хора невъзможно, защото имаше една камара администраттивни пречки като жителството (ако изобщо помниш, че някога е имало такова чудо), а като нямаш жителство нямаш и работа. Обаче и нелегално не можеше, защото нямаше къде. След падането на Берлинската стена повече хора започнааха да мигрират зад граница, но пак нелегално или успяваха да се пишат политически репресирани. Сега миграцията е по-лесна, защото сме в ЕС. Но човек, който преди двайсет години е мигрирал веднъж, едва ли ще мигрира пак, защото вече ще си е устроил живота криво-ляво, ще е родил деца. Има доста неща, които чисто исторически и откъм обща култура ти бягат, затова не можеш да разбереш. Ако на някого му харесва да е номад - ок, но да не ми го рекламира.

Ако не ми стигат парите като някои списващи тук,Андариел бих се местила колкото и където ми се налага.
Децата на дипломатите ,на мисионерите или на военните лекари да не са по зле от децата на продавача в супера, на счетоводителя или на работника в каучуковия завод,само ,защото са на път през няколко гоидини ? Даже напротив, поколения са живели така, взели са най-хубавото и дори и сега говорят с положителност за този си "номадски" живот
Това,което искам да кажа,е че всеки да живее както му харесва,аз споделям за себе си ,вие за себе си ,но е добре всеки да говори за себе си и личния си опит,а не за колежката, приятелката или какво са чули в квартала. Няма нужда да се репликира на моето виждане за личния ни опит .

Чудя се аз ли живея в някакъв друг свят или вие. Какви курсове, какви магистратури. Знаете ли колко познати имам със средно образование, които са успели в живота, имат си собствен бизнес и си живеят добре. И се питам аз за какво съм учила... Сега уча магистратура уж за да имам по-добра работа, но не спирам да се чудя дали това не са пари хвърлени на вятъра. Защото понякога и 10 дипломи да имаш, пак не можеш да си намериш добре платена работа. Или викате аз съм си виновна, да ходя да живея в по-голям град. Ами дайте всички да се преместим в София или чужбина   А това с местенето наистина не го разбирам, не зная колко от вас са се местили, но наистина ли ви се струва толкова лесно...
От всичко прочетено до тук разбрах единствено, че хората, които нямат сами са си виновни и са най-некадърните, но никой не се замисли колко може да са работните места в един по-малък град, където заплатите са над 1000лв. примерно. Защото аз не познавам много хора, които взимат заплати над 1000, масово хората работят за 400-600лв...

Здравната каса поема на възрастен за година един преглед и две пломби или един преглед, пломба и вадене. Доплаща се за всичко. 1,80 за преглед, за вадене и пломба към 9лв (влиза и потребителска такса). Пломба се има предвид амалгама, за фотополимер се доплаща около 20лв.

А какво да кажат, че им е писнало да се местят ли? Че нали веднага ще ги насвият на тема "как не те е срам, предците ти са се старали за тебе, родителите ти са се жертвали за тебе, а ти си такъв неблагодарник"!
Колко да не им стигат парите? Ти като тръгна да мигрираш с две стотинки в джоба ли тръгна? Една миграция струва скъпо, става въпрос за хиляди евро/долари само за един човек. Ти само ваксините, дето ти ги искат, и документите, дето ти трябват, нали трябва да ги платиш? А пеша ли си отишла? На улицата ли си живяла? На фотосинтеза ли си я карала? Айде, моля ти се, с пръдня боя не става! Или препоръчваш хората да затънат в заеми, за да си купят еднопосочен билет за Велиикобритания или САЩ?