Споделете 178

Много се бях амбицирала! Аз го избродирах, де, подарък за баба, за рождения й ден, щото тя нищо не иска и всичко си има... и аз друго не измислих. Разчитам на това, че много ме обича и че малко недовижда, та дано й хареса 

Аз също обичах да бродирам преди да ми набоде брада. После последвах канона на провинциалния мачизъм и заработих за мускулите, отбора, купите и другите му там фалически символи.

Над леглото, върху варосаната стена у баба имаше парче плат, хасе с ръчно пришити джобчета за полезни неща. На него само с контур бяха избродирани нещо като птици и лозички. На джобчетата имаше малки плътно извезани кръгчета с червено мънисто в средата.

Втората дъщеричка на един познат се роди с много тежки увреждания. Беше им трудно всякак, много страдаха и си я обичаха и вярвам, че тя го усещаше. Той беше електротехник и почна да прави гоблени. Бродира и плаче.

Има тука един бакшиш, викат му Сакала. Пораснал е в тякое турско село тука, та турският му е добър и това му помага - трасира покрай автогарата. Ту често слизат от Турция от автобусите на Нишикли. Сакала е с байпас. Една вечер клиентката ми бе кардиолог и го позна по гласа и каза, че е дошъл с таксито си, когато се е почувствал зле, качил се на естакадата на линейките, отворил вратата и до там бил. Въпрос на пет - шест минути е било да го изтърват. Когато изляза вечер и видя за пръв път  Сакала, го поздравявам с "Добър вечер, Сакал ага!". Демек добър вечер, бате Брада! А той ми отговаря с добър вечер, Цонка! Това обръщение Цонка съм го придобивал в над десетина колектива. За мен то е знак, че съм се вписал, че са ме приели за един от тях, опознали са ме и са ме одобрили. Тая вечер по едно време чувам Андрейчо да казва по радиостанцията:
 - Добър вечер, Сакал ага!
И докато си викам ега ти, тоя поздрав си беше само мой, Андрейчо вика:
  - Цонката не те поздрави.
  - Ние се поздравяваме само при вербален контакт - обаждам се.
Тогава се намеси един груб бакшиш. За тоя грубия си мисля, че баща му е работел с бпадва - примерно е цепел възлести пънове, или е острил колове за домати, или е кълцал коприва на свинята с тия големите брадви с къса крива дръжка, забравихимимето. И тогава майка ву се е показала на прозореца и е извикала:
  - Мъжо, ела, нали искаш момченце, в овулация съм!
И тогава баща му е забил брадвата и е отишъл да й го забие. Та той вика:
 - 23, вие със Сакала таковате ли се.
И тогава му обеснявам в ефир, чувствам се длъжен един вид, като интелигентен мъж, че със секдуален подтекст са епидермален или, да речем фул контакт. Диспечерката ни наказа с един час без заявки, Грубия взе да спори, докато му станаха три.

Споделям съботен шопинг. Не се прибрах с празни ръце Най-доволна съм от обувките, трудно избирам, този път успях!

Веднъж в месеца обикалям България ,днес бяхме в Елена очарована съм  и дъжд ни валя и слънце ни изпрати.Видяхме вкопаната църква,даскалоливницата и много красив балкан
е споделих

Споделям гръцки сладкиш с портокалови стърготини. У дома мирише на портокали, които ми напомнят Коледа, щото са в сладкиша, пък днес се влюбих от пръв поглед в "Зимен чесън"!? А тепърва започва лятото!
О, зимо, моя ненагледна любов!

В следващите 25 дена няма да работя за пари.

Взимам си две дебели и умни книги, чаветата, булката, гащи за смяна, храна за по път, чадър, пудра, сандали, лепенки за ожулено, карта, зарядно... само да не забравя нещо. Ох, да. И капата.

Тия дни по площадите много някак хубаво ми стана, като да се върнеш у дома след дълъг и безрадостен гурбет. Толкова много високи чела на едно място не бях виждал скоро. И толкова хубави жени. Ченето ми увисна.

Гостувах в една селска къща онзи ден , и се радвах като малко дете на двойка лястовички как си строяха гнездото. Че и къде избрали да го строят - в аплика дето му е махната крушката. Хитри бе , хитри. Така сладко чуруликат , стоплиха ми сърцето. Искам и аз лястовици под стрехата , едно време имахме ама нашите им бутнаха гнездото и те повече не дойдоха.
Ето ги - https://www.youtube.com/watch?v=9-Sohj7igXg&hd=1

Тази тема никога не се е политизирала. Няма да го направим  в бъдеще. Но ми иде да зачаткам клавиатурата и да си излея безпартийната душа по повод партийните назначения в околието. Болно ми е зверски. Всеки ти викай "Гласувай, че да не оставяш съдбата си в ръцете на другите." Е, добре - гласувах. И какво от това? Нищото е отгоре, въпреки че хората го изгласуваха като такова.

  И аз искам да споделя, ама не знам откъде да започна. И дали ) Направих всичко възможно да осъществя една мечта, имах толкова много трудности по пътя, колкото да ме откажат, ако не бях  упорито като цяла кошара упорити домашни животни ( не споменавам магарета, телета, овни и кози) Другото е, че се срещнах с много хора, с които ме събра нета и съм щастлива от това. Усетих подкрепа и истински емоции. Заредена съм, имам сили да продължа и ще го направя.
 И да благодаря искам, особено тук. Тъй като не умея да се изразявам добре само ще ви кажа - благодаря, дадохте ми сила, дано и аз да ви давам нещо.  

Даваш ни Ели,дори много даваш на мен ми даваш обич ,равновесие,и много усмивки
момичето от Варна с пеперудите е не можах да дойда на изложбата но  съм сигурна че ще ги видя
на живо пожелавам ти успех в живота

Споделям, че днес се запознах с двойка момче и момиче, които гледат два санбернара. Като две магарета са. И тежат толкова. И двете са дами, най-вече защото се държат като такива. Възпитани магарета не сте виждали, сигурна съм! 

С удоволствие ще дойда на изложбата ти, Ели. Ще се опитам да е тази седмица, но ще ти пиша преди това.

Толкова бях щастлива да видя на живо картините на Елинор, вълнението беше и мое. Всеки трябва да гони мечтите си и да ги постига. 

От списъка с грандиозни планове (предимно служебни, кариерни, самовнушителни, че ще променям свят и статукво) в последните дни най-голямо удовлетворение ми донесе пресаждането на едно ошмулено и спаружено цвете. Така се натопорчиха листата, така любопитно и доволно щръкнаха, че съм готова да литна към цветарското магазинче за още от същата пръст и да зарадвам и другия растителен свят в къщи. Ей такова приземяване ми трябваше и дойдох да го споделя.

Жътварският таратор при нас на северозапад вече е косашко кисело. За косачи.
Пита се в задачата би ли получила Елин Пелиновата Пенка удар.

Споделям, че Корфу е много красиво парче земя, населено с много топли хора. Едни градченца по шепичка, улички широки метър и там някъде, зелени капаци на прозорците, наклонени площадчета и олеандри, оленадри, олеандри.