- Публикувана: 5 апр. 2013, 20:51 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2013, 13:55 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 71
Здравейте
Отдавна ви чета .Страхотна е темата и информация и хубави коментари и новини, страхотно сте забавни
Искам да благодаря за доброто настроение и за бързите преводи на резюмета ,фрагмани ,интервюта
И на преводачите от руски , и специално на Мистик огромно благодаря
По повод последния фрагман ,ясно е ,че Хюрем пак ще изплува но нещо интригите се повтарят ,и напрежението вече го няма . Просто очакваме да видим от къде ще дойде спасението този път
Отдавна ви чета .Страхотна е темата и информация и хубави коментари и новини, страхотно сте забавни
Искам да благодаря за доброто настроение и за бързите преводи на резюмета ,фрагмани ,интервюта
И на преводачите от руски , и специално на Мистик огромно благодаря
По повод последния фрагман ,ясно е ,че Хюрем пак ще изплува но нещо интригите се повтарят ,и напрежението вече го няма . Просто очакваме да видим от къде ще дойде спасението този път
«Великолепният век» - Кратко съдържание на 94 серия.
ஜ══════════════๑Ƹ̴Ӂ̴Ʒ๑══════════════ஜ
ஜ══════════════๑Ƹ̴Ӂ̴Ʒ๑══════════════ஜ
Благодаря за превода
Ей не мога да ви насмогна! Фурии сте! Благодаря на всички!
Mistik, Ани, фенката, Синан!
Като гледам трейлъра май ще забързат събитията.
Сценариста и екипа му, ако знаят как следим за съотвествия в последователността поне на всеизвестните исторически факти, ще се хванат за главата.
Интересно ми е как ще направят прехода в годините между сватбата на Хатидже, смъртта ѝ /1538г/ и заминаването на Мустафа за Амасия/1541г/... и неговата екзекуция /1553 г./. На практика вече ни подготвят за края на Мустафа, а пък Хатидже е още жива.... 
Mistik, Ани, фенката, Синан!
Като гледам трейлъра май ще забързат събитията.
Сценариста и екипа му, ако знаят как следим за съотвествия в последователността поне на всеизвестните исторически факти, ще се хванат за главата.
Интересно ми е как ще направят прехода в годините между сватбата на Хатидже, смъртта ѝ /1538г/ и заминаването на Мустафа за Амасия/1541г/... и неговата екзекуция /1553 г./. На практика вече ни подготвят за края на Мустафа, а пък Хатидже е още жива.... 
Моля ви кажете сайт в който мога да гледам трейлъра без плейър, Ви бокса не ми ги чете.Все пак благодаря на момичетата за бързия превод.
На мен всичките принцове ми харесват, но имам резерви към този, който ще изпълнява Баязид като възрастен, хич не ми харесва, по-мургав е дори от ББ.
На мен всичките принцове ми харесват, но имам резерви към този, който ще изпълнява Баязид като възрастен, хич не ми харесва, по-мургав е дори от ББ.
Каква според вас ще бъде тази голяма грешка на Хюрем?Няма да е само свързана с провинението й, че не се грижи добре за принцовете и затова, че няма пари в харема и всичко ври и кипи там.
Ето инфо от историческа гледна точка какво точно става в годината, когато сериала зацикли, ще видим какво ще отразят в него и какво ще пропуснат.
Една година след иранския поход, през интервал от по една година, Сюлейман I провел походи срещу Венеция и Влашко. На 25 август 1537 г. османски войски дебаркирали на о. Корфу, но и тук кампанията завършила както при Виена. Както пишат османските историци, Сюлейман оправдал този провал с думите: „Завладяването на хиляда крепости не заслужава смъртта на един мюсюлманин”. Хубава философия, но твърде закъсняла. През това време адмирал Хайреддин Барбарос завладял много острови в Средиземно море: Сирос, Скирос, Юра, Патмос, Нио, Стампалия и Егин. Само Наксос се разминал с плащане на данък. За разлика от него Касъм паша, който тръгвайки на 14 септември 1537 г. от Аргос, отишъл да обсажда Нароли ди Романя, бил принуден да се върне без успех. Въпреки това бил назначен за втори везир след смъртта на Ибрахим паша и издигането на Аяс паша на поста велик везир. Скоро след това за злоупотреби и други кусури бил освободен и длъжността била дадена на румелийския бейлербей Мустафа паша, а неговият наследник Лютфи паша станал трети везир. Когато вторият везир Мустафа паша починал (30 май 1538 г.), Лютфи паша минал на неговото място, а за трети везир бил назначен румелийският бейлербей Мехмед паша.
През 1534 г. Хайреддин Барбарос завладял Тунис. Завземането на Арабски Ирак осигурило на турците излаз на Персийския залив. Последвали: походи към Богданско (9 юли 1538 г.) и в Средиземно море (7 юни 1538 г.); морска битка с обединената флотилия на папата, Венеция и Испания, при Превеза (28 август 1538 г.) – срещу историческия нос Акциум, където през 31 г. пр.н.е. флотът на Октавиан Август разгромил флота на Марк Антоний; поход в Индийския океан срещу португалците, при който бил завладян Аден (1538 г.).
Но някои събития помрачили радостта от победите. На 4 юли 1539 г. в квартала на корабостроителницата избухнал пожар и изпепелил затворените там пленници. Девет дена по-късно починал великият везир Аяс паша (албанец по произход). Човекът бил справедлив, но както посочихме в началото, много си падал по женската част. Постът велик везир отново бил поверен на албанец – Лютфи паша. Той, за разлика от своя предшественик, бил женомразец и дори малтретирал жена си, сестра на падишаха. Само след две години изпаднал в немилост, бил уволнен и след като жена му го напуснала, султанът го изпратил на заточение в Димотика.
А животът си тече, без да се съобразява с никакви „великолепни векове”.
През есента на 1539 г. обрязали принцовете Баязид и Джихангир. На 10 август 1539 г. османците завоювали Кастел Нуово, намиращ се на брега на Адриатическо море, по средата на пътя от Ракуза за Катаро. След това, на 23 юни 1541 г., започнал поредният поход срещу Унгария, при който Будин бил „окончателно” присъединен към османската страна. И ето ви „прозападната ориентация” на султан Сюлейман, за която намекват някои съвременни чалга-историци, само защото тази особа си поръчала портрет на някакъв флорентински художник. На 2 септември 1541 г. Кануни обърнал църквата „Св. Мария” в джамия. За началник на гарнизона на Буда бил назначен Сюлейман паша, унгарец по произход, а на 5 септември кралица Изабел напуснала двореца си. Османлиите обсадили Ниш и Пеща.
Десетият поход на султан Сюлейман I бил пак срещу Унгария (1543 г.). На 6 ноември 1543 г. умрял вторият и много обичан син на Кануни, принц Мехмед. Погребали го близо до бившия квартал на еничарите, а на гроба му прочутият архитект Коджа Синан (еничарин, взет от семейството на гърци в Кайсери), построил джамия. Построена за пет години, тя струвала 100 000 алтъна и била наречена „Шехзаде джамии” („Джамията на принца”).През 1544 г. османските войски завладели Вишеград, Неоград и Велики.
Междувременно роднинските назначения продължавали. През 1544 г. велик везир станал Рустем паша, зет на Хюррем Султан (сиреч Роксолана). Той ръководел похода срещу Иран през 1548 г., при който на османската държава бил върнат Ван. Но на 4 юли 1546 г. бил починал Хайреддин паша, наречен Варварина, и морската слава на османлиите започнала да залязва. На 19 юни 1547 г. било сключено петгодишно примирие с Карл V и Фердинанд, при което Австрия се признала за васал на Портата. „Ето така завърши войната с Унгария, след продължили три години преговори и редуване на посланически делегации. Това мирно споразумение, в което император Карл бе включен за първи път, с обещаното и от страна на Австрия плащане, смятано от османските историци за данък, е първият купен мир” – заключава резюмето.
Временно освободен от заплаха от запад, Сюлейман отново обърнал поглед към Иран. Хюррем Султан желаела война, в която зет й Рустем паша да може да се отличи. Иначе Сюлейман I нямал абсолютно никакви мотиви за поход срещу Сефевидите (освен това, че шахът си бил върнал Ван), но през 1548 г. взел решение. Отново завзел Тебриз, върнал си Ван, превзел някои крепости в Източен Анадол и Грузия и в края на 1549 г. се върнал в Истанбул. Толкова усилия и средства, за такъв мизерен резултат!
През 1551 г. османлиите воювали отново срещу Унгария, завладели Банат, но при крепостта Егер, в северната част на страната, забуксували. През 1553 г. Сюлейман повел своя дванадесети „свещен” поход, и третият и последен срещу Иран. Именно тогава властната Хюррем Султан успяла да му внуши, че принц Мустафа готви заговор срещу него и той го убил, когато отишъл да му отдаде почит. По-малкият син Джихангир умрял след няколко седмици в Алепо. Живи останали само Селим и Баязид, който от страх за живота си отишъл в Иран, където шахът го екзекутирал по заповед на султана през 1561 г., заедно с четиримата му сина. Пътят към престола на Селим II бил разчистен..
Походът от 1553-1554 г. стигнал до Нахичеван, на река Аракс. През 1565 г. (от 20 май до 11 септември) османците не могли да превземат дори о. Малта и се оттеглили. Поради гранични инциденти и отказа на Австрия да плаща данък, на 1 май 1566 г. Сюлейман повел своя тринадесети и последен „свещен поход”, който го отвел пред стените на Сегедвар. На 8 септември 1566 г. крепостта била превзета, но два дни преди това болният и вече на 70 години Сюлейман умрял в палатката си. По ирония на съдбата, „най-великият” от османските султани бил наследен от най-некадърния, че и пиян на това отгоре, Селим II. До 1579 г. талантливият велик везир Соколлу Мехмед паша (родом от село Сокол в Босна, б. а.) компенсирал недостатъците на своя падишах, но бил убит и всичко тръгнало наопаки.
Впрочем, войните на Сюлейман Великолепни и на тези преди него разорили икономиката и финансите на огромната империя. Още през 1566 г. започнала девалвация на акчето и докато през 1491-1566 г. от 100 дирхема сребро секли 420 акчета (по 0,731 г. сребро), при идването на Селим II секли 450 акчета (по 0,682 г.), а през 1584-1586 г. от 100 дирхема правели 800 акчета (по 0,384 г.). Да не говорим, че съотношението между алтъна и акчето се променяло в полза на златната монета: от 1:52 (до 1516 г.), на 1:55 (1549 г.), 1:60 (1550-1566 г.), до 1:120 (1584-1586 г.).
Започналата още през 1566 г. девалвация, според Фернан Бродел, е „първият признак за умора на империята”. По-точно е да се каже, че империята започнала да умира, но тази смърт продължила над 300 години. И както казва Сюлейман ага, героят на Антон-Дончевия роман „Време разделно”: „Когато умира една империя, кой ще ти мисли за Елинденя”.
Така че, колкото и добри артисти да играят в сериала „Златният век”, да не забравяме поне ние за Елинденя.
Гледах трейлъра, за какъв документ става въпрос, някакъв който доказва че ще взела назаем пари от Ракел ли?Кажете ми как да сложа инфото в спойлер, за да не ми стават постовете толкова дълги.
Ето инфо от историческа гледна точка какво точно става в годината, когато сериала зацикли, ще видим какво ще отразят в него и какво ще пропуснат.
Една година след иранския поход, през интервал от по една година, Сюлейман I провел походи срещу Венеция и Влашко. На 25 август 1537 г. османски войски дебаркирали на о. Корфу, но и тук кампанията завършила както при Виена. Както пишат османските историци, Сюлейман оправдал този провал с думите: „Завладяването на хиляда крепости не заслужава смъртта на един мюсюлманин”. Хубава философия, но твърде закъсняла. През това време адмирал Хайреддин Барбарос завладял много острови в Средиземно море: Сирос, Скирос, Юра, Патмос, Нио, Стампалия и Егин. Само Наксос се разминал с плащане на данък. За разлика от него Касъм паша, който тръгвайки на 14 септември 1537 г. от Аргос, отишъл да обсажда Нароли ди Романя, бил принуден да се върне без успех. Въпреки това бил назначен за втори везир след смъртта на Ибрахим паша и издигането на Аяс паша на поста велик везир. Скоро след това за злоупотреби и други кусури бил освободен и длъжността била дадена на румелийския бейлербей Мустафа паша, а неговият наследник Лютфи паша станал трети везир. Когато вторият везир Мустафа паша починал (30 май 1538 г.), Лютфи паша минал на неговото място, а за трети везир бил назначен румелийският бейлербей Мехмед паша.
През 1534 г. Хайреддин Барбарос завладял Тунис. Завземането на Арабски Ирак осигурило на турците излаз на Персийския залив. Последвали: походи към Богданско (9 юли 1538 г.) и в Средиземно море (7 юни 1538 г.); морска битка с обединената флотилия на папата, Венеция и Испания, при Превеза (28 август 1538 г.) – срещу историческия нос Акциум, където през 31 г. пр.н.е. флотът на Октавиан Август разгромил флота на Марк Антоний; поход в Индийския океан срещу португалците, при който бил завладян Аден (1538 г.).
Но някои събития помрачили радостта от победите. На 4 юли 1539 г. в квартала на корабостроителницата избухнал пожар и изпепелил затворените там пленници. Девет дена по-късно починал великият везир Аяс паша (албанец по произход). Човекът бил справедлив, но както посочихме в началото, много си падал по женската част. Постът велик везир отново бил поверен на албанец – Лютфи паша. Той, за разлика от своя предшественик, бил женомразец и дори малтретирал жена си, сестра на падишаха. Само след две години изпаднал в немилост, бил уволнен и след като жена му го напуснала, султанът го изпратил на заточение в Димотика.
А животът си тече, без да се съобразява с никакви „великолепни векове”.
През есента на 1539 г. обрязали принцовете Баязид и Джихангир. На 10 август 1539 г. османците завоювали Кастел Нуово, намиращ се на брега на Адриатическо море, по средата на пътя от Ракуза за Катаро. След това, на 23 юни 1541 г., започнал поредният поход срещу Унгария, при който Будин бил „окончателно” присъединен към османската страна. И ето ви „прозападната ориентация” на султан Сюлейман, за която намекват някои съвременни чалга-историци, само защото тази особа си поръчала портрет на някакъв флорентински художник. На 2 септември 1541 г. Кануни обърнал църквата „Св. Мария” в джамия. За началник на гарнизона на Буда бил назначен Сюлейман паша, унгарец по произход, а на 5 септември кралица Изабел напуснала двореца си. Османлиите обсадили Ниш и Пеща.
Десетият поход на султан Сюлейман I бил пак срещу Унгария (1543 г.). На 6 ноември 1543 г. умрял вторият и много обичан син на Кануни, принц Мехмед. Погребали го близо до бившия квартал на еничарите, а на гроба му прочутият архитект Коджа Синан (еничарин, взет от семейството на гърци в Кайсери), построил джамия. Построена за пет години, тя струвала 100 000 алтъна и била наречена „Шехзаде джамии” („Джамията на принца”).През 1544 г. османските войски завладели Вишеград, Неоград и Велики.
Междувременно роднинските назначения продължавали. През 1544 г. велик везир станал Рустем паша, зет на Хюррем Султан (сиреч Роксолана). Той ръководел похода срещу Иран през 1548 г., при който на османската държава бил върнат Ван. Но на 4 юли 1546 г. бил починал Хайреддин паша, наречен Варварина, и морската слава на османлиите започнала да залязва. На 19 юни 1547 г. било сключено петгодишно примирие с Карл V и Фердинанд, при което Австрия се признала за васал на Портата. „Ето така завърши войната с Унгария, след продължили три години преговори и редуване на посланически делегации. Това мирно споразумение, в което император Карл бе включен за първи път, с обещаното и от страна на Австрия плащане, смятано от османските историци за данък, е първият купен мир” – заключава резюмето.
Временно освободен от заплаха от запад, Сюлейман отново обърнал поглед към Иран. Хюррем Султан желаела война, в която зет й Рустем паша да може да се отличи. Иначе Сюлейман I нямал абсолютно никакви мотиви за поход срещу Сефевидите (освен това, че шахът си бил върнал Ван), но през 1548 г. взел решение. Отново завзел Тебриз, върнал си Ван, превзел някои крепости в Източен Анадол и Грузия и в края на 1549 г. се върнал в Истанбул. Толкова усилия и средства, за такъв мизерен резултат!
През 1551 г. османлиите воювали отново срещу Унгария, завладели Банат, но при крепостта Егер, в северната част на страната, забуксували. През 1553 г. Сюлейман повел своя дванадесети „свещен” поход, и третият и последен срещу Иран. Именно тогава властната Хюррем Султан успяла да му внуши, че принц Мустафа готви заговор срещу него и той го убил, когато отишъл да му отдаде почит. По-малкият син Джихангир умрял след няколко седмици в Алепо. Живи останали само Селим и Баязид, който от страх за живота си отишъл в Иран, където шахът го екзекутирал по заповед на султана през 1561 г., заедно с четиримата му сина. Пътят към престола на Селим II бил разчистен..
Походът от 1553-1554 г. стигнал до Нахичеван, на река Аракс. През 1565 г. (от 20 май до 11 септември) османците не могли да превземат дори о. Малта и се оттеглили. Поради гранични инциденти и отказа на Австрия да плаща данък, на 1 май 1566 г. Сюлейман повел своя тринадесети и последен „свещен поход”, който го отвел пред стените на Сегедвар. На 8 септември 1566 г. крепостта била превзета, но два дни преди това болният и вече на 70 години Сюлейман умрял в палатката си. По ирония на съдбата, „най-великият” от османските султани бил наследен от най-некадърния, че и пиян на това отгоре, Селим II. До 1579 г. талантливият велик везир Соколлу Мехмед паша (родом от село Сокол в Босна, б. а.) компенсирал недостатъците на своя падишах, но бил убит и всичко тръгнало наопаки.
Впрочем, войните на Сюлейман Великолепни и на тези преди него разорили икономиката и финансите на огромната империя. Още през 1566 г. започнала девалвация на акчето и докато през 1491-1566 г. от 100 дирхема сребро секли 420 акчета (по 0,731 г. сребро), при идването на Селим II секли 450 акчета (по 0,682 г.), а през 1584-1586 г. от 100 дирхема правели 800 акчета (по 0,384 г.). Да не говорим, че съотношението между алтъна и акчето се променяло в полза на златната монета: от 1:52 (до 1516 г.), на 1:55 (1549 г.), 1:60 (1550-1566 г.), до 1:120 (1584-1586 г.).
Започналата още през 1566 г. девалвация, според Фернан Бродел, е „първият признак за умора на империята”. По-точно е да се каже, че империята започнала да умира, но тази смърт продължила над 300 години. И както казва Сюлейман ага, героят на Антон-Дончевия роман „Време разделно”: „Когато умира една империя, кой ще ти мисли за Елинденя”.
Така че, колкото и добри артисти да играят в сериала „Златният век”, да не забравяме поне ние за Елинденя.
Гледах трейлъра, за какъв документ става въпрос, някакъв който доказва че ще взела назаем пари от Ракел ли?Кажете ми как да сложа инфото в спойлер, за да не ми стават постовете толкова дълги.
Моля ви кажете сайт в който мога да гледам трейлъра без плейър, Ви бокса не ми ги чете.Все пак благодаря на момичетата за бързия превод.
На мен всичките принцове ми харесват, но имам резерви към този, който ще изпълнява Баязид като възрастен, хич не ми харесва, по-мургав е дори от ББ.
На мен всичките принцове ми харесват, но имам резерви към този, който ще изпълнява Баязид като възрастен, хич не ми харесва, по-мургав е дори от ББ.
Пробвай тук.
http://www.fileswap.com/dl/Arq1SGUmKq/94-2bg.avi.html
Пожелавам на всички един прекрасен ден, изпълнен с много удовлетворение, хармония и любов!
