С какво ви дразнят свекървите- 24

Докато ви четох си спомних момента когато ме бяха изписали от родилно с големият ми син.Свеки беше решила че ще помага,но нейната помощ се свеждаше до това да дойде рано сутринта преди да сме станали да си направи кафе,което си носеше за да не ни увътря и цял ден да и правя компания между другото докато си гледам детето и вършея из къщи.Тръгваше си късно вечер.През целия ден стоеше покрай мен и посрещахме заедно гости,приятели които идват да видят мен и бебето.Само да отбележа че тя никога не е хранила,къпала или сменяла детето.Та след една седмица заедно на мен ми беше писнало.Понеже бях с хиперлактация и се налагаше мъжът ми да ми помага с изцеждането на гърдите тя там бдеше над нас да не би да стори нещо друго В един момент не издържах и извиках мъжо в стаята на детето да си поговорим малко.Исках от него това да престане на момента,че не ми е удобно да се цедя а майка му да ми виси на главата,че и без това нищо не прави може спокойно да се прибере в тях,защото ми писнало да си отворя очите и тя да е в къщи и като лягам последно нея да виждам.След като излязохме от стаята тя вече си бе стегнала да си ходи тоест синът и да я кара.След няколко часа установих че тя всъщност е чула целият ни разговор.Бейбифона е бил включен и така беше чула всяка моя дума.Извесно време се правеше на обидена но след това бързо забрави,както се получава по принцип.За това бебе,вече се бях отказала да ползвам бейбифон но и тя няма и намерение да помага с нещо в отглеждането му.Все още се интересува единствено и само от големият ни син,защото той приличал на баща си,носи името на мъжът и а тя не могла да се нарадва на синът си,защото до 7 години е живял при баба си и дядо си,за да може тя и свекъра да се наживеят.

Той и моя все разправя че ще търси работа в чужбина ама като си го знам как без мама не може да живее,просто не виждам как ще заминем.
При нас за едно отиване на вилата се чудеше да ходим ли , при мама ли да останем в софия,щото изведнъж преди да заминем точно и стана лошо и то не за първи път когато заминаваме.Нищо че има и дъщеря която живее с нея,предпочита сина и да я разхожда

Офф и мойта хубавица все се настиска някой да  я вози ,но категорично сме я отрязали.
Дойде от село - "Да ме вземете от автогарата".Ми тя е на 15 минути пеш.Ако искаш - заповядай
Все чанти носила ,все краката я болят.Случвало се е в пороен дъжд да ми се обади да я взема от центъра.Значи за да не си нарушава тя покоя и да се бръкне 1 лв за автобус,аз трябва да се облека ,да облека детето и в дъжд и студ да отидем да вземем нейно светейшество.За нищо на света,тя е наясно ,че няма да стане ,но продължава да се пробва след толкова години.
Сега пак ще кажете майката е друго нещо.Майка ми е идвала в най-големия студ и сняг пеша,а живее на другия край на града.И то не защото съм я викала ,а просто за да види внучето ,да прекара време с него и да мога да си почина аз.И в жега  са идвали двамата с баща ми ,ей така...половин час път.Но никога не са ангажирали мен или мъжа ми за да ги превозваме

Аз пък винаги карам приятеля ми да взима майка си от летище, автогари, че дори и когато ходи на гости при приятелки и се замотае до по-късно. Не намирам нищо странно и не бих оставила жената да се мотае с торби и куфари.

Рядко пиша по темата, но чета ли, чета!
За развозването с колата исках да кажа...дали майка или свекърва , все тая. Според мен един възпитан човек ако има нужда , ще се обади и ще попита учтиво дали е удобно. Принципно нямам нищо против, напротив, стига да е почивен ден и да нямаме други важни планове. Обаче! Случка- свекърва ми идва много рядко, примерно два-три в годината, и то когато има някаква работа. Всеки път, подчертавам всеки път, се обажда и казва, че синът и трябва да си вземе почивен ден и да я придружи, развози и подобни нещица до местата, на които ще ходи. Съпругът ми се е случвало да го прави, но рядко, просто защото не може , а и не желае, признавам, да си взима компенсации , когато и се налага на нея. Общо  взето почивките са му кът и ги държи, ако нещо трябва да ходим по доктори с децата или подобни. И то наистина спешни случаи. Но, това не и пречи, продължава да го прави. Обяснил и е той неведнъж, че така не може, тя отговаря: "Ти за майка си ако не можеш едно нещо да направиш..."
Моята майка, която много си обичам...тя идва пък съвсем рядко. В работни дни. Никога не казва да я чакаме с колата, обаче държи да ходя аз на гарата и да я "взема"...не е бабичка изкукала, ннапротив, млада жена е, има директен антобус от гарата до вкъщи, а вече и метро...ми не, не можела. И аз ходя. Последния път казах, че трябва вече сама да се оправя. Не е идвала от тогава.
 Още мога да попиша, и за свеки, която уважавам, и за мама, която си обичам. Но това значи да превзема темата. а си имам далеч по-интересни неща за правене от това да се тюхкам колко лошо постъпват. Тяхна воля- и на двете съм казала, че винаги са добре дошли вкъщи и смея да твърдя, че се отнасям уважително и към двете!

Както винаги съм контра, то се и очаква от мен.  Тези жени от провинцията ги е страх от София. Метро - ми , ако никога не се е качвала на метро. Познати от провинцията - отиди да провериш еди-какво си. Ми това еди-какво си ми е на 1 час път. Звънвам 2-3-5 телефона и проверявам. Могат да го направят и от там. Но при тях всичко е на 15 мин пеша.

Ние кола нямаме(моя от година и половина си избира...) и такива проблеми няма.
Аз ходих у моята свеки.Мъжката част се цупи, но накрая каза да правя каквото искам    Та отидох, жената ме посрещна усмихната.Беше много приятно.Побпринцип нямаме общи теми, но сега покрай бременността и бъдещито раждане намерихме.
Нарочно май ми устрои и среща със свекъра. Той явно тия дни пак се е завърнал ит някъде си.Та седях с тях двамата и си говорихме.И с огретен ме нагостиха.Получих и подаръче за беба.
Много добре изглежда тя, явно лекарствата и влияят добре, а и сестра му на моя каза, че като баща им си дойде е по-усмихната и спокойна.Дано не му избият чевиите и на него пак, че да я смачка отново.
Но наистина беше много приятно, само обичайното целуване на ръка... "Как е най-красивата снаха?" 
Абе добре беше, чак забелязах, че моя мъж така се позарадва малко.Първо ме попита нацупен какво сме си говорили, после поомекна.

Трещерица, не си контра, просто не си запозната със ситуацията. 

Друго е това. Всеки случай е различен и всеки си знае.

Аз пък не мога да си представя свекърва ми да идва от друг град, аз да имам кола и да не отида да я прибера от гарата/летище. С майка ми се е случвало, пак ми е неудобно, ама ми е майка, по - спокойна съм, че няма да я нараня, щом така ми е казала. Свят шарен.

Моите свекъри не ни посрещнаха, хем от друг континент пристигахме Но в тяхното семейство са им такива отношенията, не си го слагам на сърце. Аз оплаквания нямам от тях, чета ви за сеир

Точно така- свят шарен! Аз пък не си представям кое налага човек да си взема отпуска, за да чака на гарата майка си, свекърва си или друг близък роднина, честно. Ако е почивен ден- естественно. Аз не шофирам, тъй че от мен никой н го очаква...единственно ходя с градски транпорт до гарата, за да ги "взимам" гостите.
Нито идват от друг континент, нито от друга планета, а от има-няма 100км. Бих се чувствала ужасно, ако трябва да карам някой близък да си взима отпуск само защото на мен ми се вози в кола, при все че едно такси ще излезе 5лв примерно.
Свекърва ми също се е прибирала от друга държава- чакали сме я почти винаги, естественно. Един път само се случи- съпругът ми замина в непредвидена и неотложна командировка. Предложих да отида аз с децата с градски транпорт. Отказаха ми- дойде свекър ми и си я прибра с колата, директно си заминаха, поканата ми да ни гостуват, все пак от почти година не беше виждала децата, беше отхвърлена. Вярно, не живеем точно до летището, но някакси очаквах да има желание да види внучките си.И понеже все пак държа децата ми да познават баба си- отидохме следващата седмица при тях.
Много задълбах май в лични словоизлияния, а не обичам така... Даже си позволих да редактирам горния си пост. Родители са ни- трябва да ги уважаваме!
Аз сеир тук не виждам. Прави ми впечатление, че много млади жени се ядосват за глупости, обаче. и като че ли са настроени войнственно още преди сватбата- важното е да си на нож със свекървата! Не бива така. Достатъчно е труден живота, че да си го усложняваме. Каквото има да се казва- казва се. Някои неща се налага и да се попреглътнат.

Защо сравнявате майка и свекърва? Отношенията са на различна основа.
Никакъв проблем не виждам в желанието на свекървата, чиято и да била тя, да поиска да си осигури комфорт с колата на сина. Проблемът идва после, в ответната реакция на сина, че и на снахата. Глупава, ще ме прощавате. Като не им е удобно да си променят плановете, да си вземат ден-отпуска или да си губят времето, парите за бензина или нещо друго... за извозване на майка и багаж, да предложат друг вариант...  "Хвани си такси, аз ще те чакам пред дома!" - например. Така дори и таксито може да платят, ако желаят разбира се. Лесно, леко, просто.

Е, аз не вярвам нормален човек да не предложи тези варианти. Друга работа  те как се възприемат от отсрещната страна. Например на твърдението на сина, че няма как да отсъства от работа този ден, му се отговаря : "Едно нещо не можеш ли да направиш за майка си?!"...Примерно, де.
Иначе отношенията към майка и свекърва според мен трябва да не са на различна основ. Не говоря за обич, логично е човек да обича майка си. Но по отношение на действия нетрябва да има разлика спрямо двете. Примерно за гореописаното- след месец майка ми  да иска да я докараме от гарата и аз да кажа на мъжа ми, че никак не ме интересува, да излиза от работа, толкова ли едно нещо за моята мама не може да направи!

За мен това не е повод за яд. Щом майка може да изтърси такава глупост на сина си, едва ли й е за сефте, едва ли не си поназнайват репликите, очакванията и реакциите... и едва ли не са наясно с кои думи как ще се развие ситуацията...   
Колкото и да не ви се харесва, ние се превръщаме неусетно в тях. И ние си имаме изисквания точно както и те. Спрямо другите.

Истината е, че си права. Мъжа ми си го пропусна покрай ушите . Общ взето и е свикнал.  Аз обаче се вързах, защото ми прозвуча много грубо. И учтиво я попитах дали наитина смята, че сина и не прави нищо за нея...тя учтиво ми подмина въпроса и така.
А това, че ние се превръщаме неусетно в тях толкова да не ми харесва, че не знам...но подозирам, че е факт. Гледайки например моята майка- спомянм си колко се ядосваше на определено поведение от страна на нейната си майка....сега прави точно, абсолютно същото едно към едно. Казвала съм и го- твърди, че нещата са различни. А те са същите.