С какво ви дразнят свекървите- 24

По   сребърна  линия, викаш , се  прескача  дъщерята/ синът  и се  облагодетелства  внук.
Ами  по златна  линия  кой  го отнася, м
Щот, ако   ши ма прескачат, даже  и платинена   да  е линията, пак няма  да се навия, кълна се

И да не е спам- нито  харесвам, нито  уважавам, нито обичам свекърва  ми. И това, че  нито  един ден  не  съм  пребивавала  в нейния  дом и  нито  една  нощ  не съм преспивала  под покрива й, ми дава  пълното  право   да  я   държа  по възможност  по - далеч  от моя  дом. Ключ  не  е получила, няма и да получи, така  както  аз  нямам и  не искам да имам ключ от нейния.
Не спирам сина  й и внучката  й  да общуват с нея, но  синът й  го прави  от дъжд на вятър,  а   внучка й   изобщо  не   се сеща за нея. Когато  баща й   я  заведе   за малко, детето  почти  не  общува с нея, но  виж, с дядо  си  играе  и  много му се радва.
Последна  изцепка- дребното  болно, с  над 39 градуса  температура, е  заспало  омаломощено, а баща  й, върнал  се от  нощна, кротко  спи  до нея. Предвидливо  съм изключила  звука  на всички телефони- лични, служебни и прочие  и не смея  да  шукна, за да не ги събудя  / бяха  изпозаспали  на  диваните  в хола/.
Изведнъж  на  вратата  се звъни. Не  искам да отварям и изобщо в този момент  ми е все тая на кого  сме потрябвали. Звъни  се  пак. И пак. И пак. Настойчиво, нахално, вбесяващо. Стискам зъби  и беснея.И в този  момент  по вратата   започва  да  се  думка. Ама  здраво. Този път  издивях  и  буквално  излетях от стаята, за да   наритам подобаващо  нахалника. В момента, в който  съм в коридора, виждам как  някой  натиска   дръжката  и бута вратата. Отворих със  замах, готова  да  убивам и  върху мен  с целия  си  устрем влетя  свеки. И на висок  глас ми  се заобяснява как  мислела, че  не  я чуваме  и затова  тропала. Изсъсках й да говори по тихо, защото  детето  спи, а тя все  едно   съм  й казала  точно обратното. Втори път я предупредих, та  си смъкна  децибелите. Казах й, ако иска , да влезе, но  че малката спи  в хола и че искам  тишина. Слава  богу, правилно  усети   тона  ми  и си  тръгна си.
Питам- що  за говедо  трябва да си, за  да  тропаш и  звъниш  като  луд на нечия врата, след като  виждаш, че не ти  отварят  и след като  знаеш, че  вътре  има   изгарящо от температура  дете В  крайна сметка, всеки е в правото  си да прецени  дали  иска  да отвори или не  вратата  на собствения  си  дом. А и щом не чуваш  шумове  отвътре, не  е  трудно  да  се  сетиш, че може би обитателите  на дома   може  да спят  и че  нахалството  ти  ще им попречи.
Оттогава  ми  опротивя  напълно  и  спрях да  й вдигам телефон. Да звъни  на сина  си.

Каг, аз казах вече, че само защото сте им родители би трябвало да ви закарат. Сметки не бих правила кой какво на кого платил.

Ако смяташ ,че са ти длъжни да те карат винаги и по всяко време без оглед на ангажиментите им ,да би било претенция .
Заради имотите ли смяташ ,че са ти длъжни или просто взаимоотношенията са ви такива да се подкрепяте и помагате?
Щот ние имоти нямаме от тях,но е достатъчно да дочуя ,че бабет трябва да ходи по лекари за да си предложа услугите и да си разместя графика.

Приятно ми е да чета мнения като твоето тук. 

За съжаление много трудно е да разбереш ситуацията и реакциите,когато не си присъствал.Ами то преди това е имало много пъти,когато й е казвано какво е правено,че веднъж едно,друг път друго,понякога сме и носили/напр.крем карамел/,но след всеки път не мога да обяснявам какво го правя.Благодаря всеки път и за най малкото нещо,което ни е дала, но не съм многословна и не  обичам да се лигавя.
Тонът и изражението и всичко е да не би да го давам на нашите.После следва обратна връзка с майка ми.Почва едно подпитване и уж небрежно споделяне какво е дала,после какво готви майка ми и ако жената готви нещо с мляко,ето къде е отишло.А знаеш ли какво става,ако това,което е решила да ти даде не го вземеш!Сърди се,че тя го произвела,а ти не го искаш.Ако и подарим или занесем нещо,се прибира в шкафа,да има.Сега не й трябвало без значение какво  е дреха или посуда. Ако е за ядене го дава на децата,че тя е яла,яла.....Млякото няма кой друг да го вземе,защото пункта дето го вземаха е много далеч и не си струва за 1-2 л да ходи до там,а и не може..През седмицата си прави на нея каквото си поиска. /отдавна вече няма и овце/
Каквото има го дава на нас,но и разчита на нас,защото други деца няма.
;да се купят дърва,препарати за пръскане,ремонт на къщата.
Да я водим по лекари и за всичко и никога не съм дуднала на съпруга си за това.Аз съм тази,която го кара да й се обажда,защото знам,че всеки иска да говори с детето си,колкото и голямо да е то,а не със зет или снаха.
И мен понякога ме дразнят някои споделения,че са дребнави,но си мисля,че може и така да е,щом не съм била там!Нали всеки гледа от неговата камбанария!

Значи, ако подаря дреха на някого - майка, дъщеря, приятелка, то имам право, като ми се поиска, да отворя гардероба на този някой, да я взема и да си я облека? Баси, ква съм проста, как не съм го знаела...

Впрочем, докато живеех с родителите си, още от детските ми години, на вратата на стаята ми задължително се почукваше преди влизане. Това не се промени по времето, когато мъжът ми дойде при мен и поживяхме известно време там - в същата стая.
Така правим и ние сега с вратата на стаята на дъщеря ни. От 2-3 годишна възраст знае, че почукваме преди влизане, както и тя на нашата спалня.
Но, викате, ако доведе зет и по някаква причина си остане в тази стая, но с него, да преустановим тази практика и да влизаме заедно с касата, щото нали са ни в дома и това внезапно ги прави безправни? Бах ма'а му...

[/quote]
Изведнъж  на  вратата  се звъни. Не  искам да отварям и изобщо в този момент  ми е все тая на кого  сме потрябвали. Звъни  се  пак. И пак. И пак. Настойчиво, нахално, вбесяващо. Стискам зъби  и беснея.И в този  момент  по вратата   започва  да  се  думка. Ама  здраво. Този път  издивях  и  буквално  излетях от стаята, за да   наритам подобаващо  нахалника. В момента, в който  съм в коридора, виждам как  някой  натиска   дръжката  и бута вратата. Отворих със  замах, готова  да  убивам и  върху мен  с целия  си  устрем влетя  свеки. И на висок  глас ми  се заобяснява как  мислела, че  не  я чуваме  и затова  тропала. Изсъсках й да говори по тихо, защото  детето  спи, а тя все  едно   съм  й казала  точно обратното. Втори път я предупредих, та  си смъкна  децибелите. Казах й, ако иска , да влезе, но  че малката спи  в хола и че искам  тишина. Слава  богу, правилно  усети   тона  ми  и си  тръгна си.
Питам- що  за говедо  трябва да си, за  да  тропаш и  звъниш  като  луд на нечия врата, след като  виждаш, че не ти  отварят  и след като  знаеш, че  вътре  има   изгарящо от температура  дете В  крайна сметка, всеки е в правото  си да прецени  дали  иска  да отвори или не  вратата  на собствения  си  дом. А и щом не чуваш  шумове  отвътре, не  е  трудно  да  се  сетиш, че може би обитателите  на дома   може  да спят  и че  нахалството  ти  ще им попречи.
Оттогава  ми  опротивя  напълно  и  спрях да  й вдигам телефон. Да звъни  на сина  си.
[/quote]
Все едно пишеш за мойта свекърва .Тя беше така като видя , така няма да и отворя ,почна да се обажда предварително дали може да мине и дали е удобно

Виж сега, ако за рожден ден и нова година си подарявате апартаменти, е друго. То сигурно и броя не им хващате.

vasq_5 може би ако беше казала преди да те пита "Ей, поне че млякото ни е истинско крем-карамела става невероятен" нямаше да ги има тези погледи и досадни въпроси.
Явно е искала да се почувства нужна и похвалена .
luna обичам да съм обективна.

Бронте, направо сигурно ти е идело да й забиеш един шамар на тази. Че е звъняла - няма лошо. Нямало е как да знае, че половината къща спи. Но това да блъскаш по вратите на хората, след като никой не ти е отворил след петдесет и осмото позвъняване, ми се струва супер просташко. Пак добре, че си запазила добър тон и си й обяснила нормално. Аз имам чувството, че ще съм толкова афектирана, че щях почти да я изхвърля. Аз съм голяма паника и си представям някой ден детето ми да вдигне 39 градуса и да има някой да ме изнервя наоколо -направо ще го смажа, макар и после да съжалявам за избухването си  

Ако знам, че вътре трябва да е внучето ми с висока температура, а никой не отваря, доста бих се притеснила.  И сигурно ще мина през вратата. Виж , ако снахата отвори и каже - Не е удобно, детето е по-добре, по-зле, ще си тръгна веднага.

И аз като Трещи ,но май бабата не е звъняла за това .
Ако малкия е болен отчет давам на час и на двете му баби.

Не мога да си представя, че свекърва ми ще звъни на вратата, а аз ще се спотайвам вътре и ще чакам тя сама да се сети, че не желая да идва.  
Iliana__, а на мен това ми се струва най-нормалното, човешко, синовно и семейно отношение, което предизвиква същото, което пак предизвиква същото... и тъй, ако в даден момент не можеш да бъдеш полезен с нещо, отсреща няма сръдни, обида и прочие.  

Аз не бих чакала сама да се сети, че не е желана. Кому е нужно да натрупва в себе си огорчение тя, пък аз да троша нерви, щото не ми стиска да й кажа какво мисля и искам?  

Абсолютно. А ако подариш апартамент... ехеее. И в банята с тях ще влизаш, ако искаш. Ти-си-подарила! Не е шега работа това.

Внучето ти нали си има родители, които да се грижат за него? И доктор също! Ако има нещо важно и за научаване - ще ти кажат. А и не е възпитано директно да се ходи на гости на някого, без да се предупредил за това (освен ако не си сигурен, че вратата винаги ще бъде отворена за теб)