кръщене

От къде ще го намеря този духовен наставник?   А и да го намеря си мисля, че няма да искам някой да пълни главата на детето ми с духовни наставления. Не разбрах за какво ти е тъжно.

Сиреч,не си ли възпитаник на семинарията няма как да си духовен?! 
Много елементарно,Лизет...много 

П.П...и прочети значението на думата "патос" преди да я използваш.Имаш речник,нали?! 

Понеже виждам,че доста се рамиват понятията за духовност,духовни наставления и връзки...ами,хора-кой ви кара да си кръстите децата като разсъждавате по горния начин??Не е задължително,не го разбирате..ами не го правете! 
Надали някой ще иска друг да пълни главата на детето му с каквото и да било.Аз не приемам,че кръстникът прави това.

Напротив. Но за да си наставник би трябвало да си не просто духовен, а да имаш достатъчни духовни знания. Съвременното общество няма елементарни знания за елементарни битови неща та камо ли за религия и духовност. Такива знания се постигат с целенасочено изучаване на материята. Самите професионални духовници често не са много наясно с материала какво да говорим за непрофесионалисти. Духовното наставничество е нещо много по-различно от функциите на кръстника. И в крайна сметка, всеки сам е в правото да избира или не избира такъв, и ако има такъв, той кой именно да бъде. Това няма нищо общо с кръщаването.

Никой не ни кара, даже разрешение не се налага да искаме. 

Не съм съгласна грам! 
Явно се разминаваме още във възприятията си за духовност.Затова пояснявам конкретно за понятието "кръстник" или по-точно-на какво държа аз,та да не размиваме темата:
Искам да има елементарни църковни познания.И когато отидем на Сирни заговезни /прост пример/ да се прощаваме да не ме гледа ей така  и да се чуди какво правим у тях.
Детето ми да го чувства близък и когато има проблем,за който е решил,че не може да сподели с мене,да го направи с него..а кръстникът да му даде съвет или просто да го изслуша.
Това са само две базисни изисквания,но и останалите се въртят около доверието,близостта и споделянето.
Пак казвам-за мен това не е кауза пердута в днешно време 

Това са твоите изисквания. Моите изисквания към кръстника са съвсем различни и изобщо не ми пука знае ли въобще какво е то Сирни заговезни. Не че знаещите задължително са духовни или духовните задължително знаят какво е това....

Мисля че хората предявяват прекалено завишени очаквания към кръстника и после разочарованието си прехвърлят към тайнството на кръщаването изобщо.

Не знам за хората и не ми пука за тях.
Затова подчертах,че говоря от свое име.Завишени очаквания нямам и за щастие-имам хора,които отговарят на моите изисквания.
Пожелавам на авторката успех с търсенето 

Кой може да бъде кръстник ?
Всеки,който е кръстен без значение родствените отношения.
Същото важи и за кум - двама братя взаимно  си кумуват и по-хубави отношения
не съм виждала.

Кръстник може да бъде всеки кръстен православен християнин. Както са писали, може и да е роднина. Ако няма кръстник е възможно и свещеника да изиграе тази роля. Т.е. може да кръстиш дете и без кръстник. Просто може родителите да го заведет в църквата и да го кръстят.
Кръстника няма никакви задължения да купува нещо на детето - нито дрехи, нито кръстове, нито каквото и да било... Кръстника трябва да донесе в църквата бяло платно /кърпа, плат/, в което бебето да се завие след като се извади от водата. И това е всичко.
След това ролята му е в живота на детето да го насочва към ценностите на вярата, както и да израства като праведен, успял и добър човек. Кръстника е един вид заместител на родителите. Ако например детето не може да сподели нещо с родителите да го сподели с кръстника, като той носи отговорнст да насочи правилно детето. Т.е. това е някакъв вид заместител на изповедта в католицизма. Това се има предвид като се казва, че за кръстник се избира духовен човек - т.е. човек, който може правилно да насочва детето в живота.
Преди е било голяма отговорност да си кръстник - трябвало е винаги да си близко до детето, да следиш израстването му почти като родител. За това и за кръстници най-често в миналото са избирани роднини.
Например на моя прадядо кръстника е знаел винаги, че кръщелника му е искал да стане зъболекар и когато е завършил училище с отличие /което е било и условието му/ му е дал всичките си спестявания и е продал нива, за да може да помогне на родителите да го изпратят да учи за зъболекар във Франция.

Аз не съм чувала за други такива примери от миналото, но дори и да е имало представяш ли си подобно нещо в съвременния живот?

В миналото образованието е било трудно достъпно и се е ценяло много, за разлика от сега. В съвременния живот всичко е силно опорочено, дори и религията и ценностите. За това и кръщенетата са пълна бутафория.  Първо в момента ми прави впечатление, че всичко е една сляпа вяра.

Някой беше писал - трябва да кръстиш детето, за да го пази Бог. Такова нещо пък изобщо няма в религията. Кръщаваш се, за да живееш по божиите закони и да си достоен за божията милост. Както и няма такова нещо, че човек трябва да се кръсти още като бебе. Едно време са бързали да кръщават детето рано, тъй като е имало висока смъртност в детска възраст и ако се случи така, че бебето да почине, да има Господ, който да го прибере, т.е. да не се погребва като безбожник.

Модата до тук ни е докарала Нелепо е кръстени християни да се поздравяват на Коледа с "Христос Воскресе!"

Я и аз да се запиша тука, че подготвяме двойно кръщене на децата.
Правя едни списъци тука, направо съм пощуряла.
Да се похваля, голямото дете си е подготвено - ходи на неделно училище.
Така че няма да ангажираме кръстниците с кой знае какво духовно ангажиране.
Просто са кумовете ни и още една двойка приятели.

А, аз един път казвам на една позната: Обмисляме да кръстим детето.
А тя ме пита: И в кой ресторант ще го правите?

Права си, тя модата до тук ни докара, да си мислим, че хората се кръщават в ресторант, а не в църква.