Самочувствието има връзка с ревността, ама не зависи само от него. Един човечец познавам, който ревнува, не защото го е страх от изневяра, а защото е бил самотен толкова дълго, че се е вкопчил в жертвата като кърлеж и иска само на него да му обръща внимание и само той да бъде обичан. Като дете, което иска да отведе любимата си леля в другата стая и да не я пуска при възрастните.
- Публикувана: 17 апр. 2013, 13:40 ч.
- Последно мнение: 26 май 2013, 09:20 ч.
"Ревността е въпрос на самочувствие"
На мен пък един ревнивец ми беше за урок никога да не се държа по подобен начин с любим човек. Егати копеленцето беше, тровеше ми дните най-безпощадно. Едни въпросчета постаянни, преминаващи в разпити и обвинения, едни сцени, заплахи със самоубийство. И като чуя, че ревността била здравословна за връзката, просто ми идва да повърна.
Е, ти си била ревнувана в някаква крайност.....
Това, във вариант двама ревнивци не мога да си го представя..... 
, то сигурно ще са постоянни скандали кой ревнува повече и кой има повече поводи.
Аз съм забелязала, че в двойките обикновено има баланс-единия ревнува, другия не.
Поне при мен така се е получавало, или аз ревнувам, или той.
Също така искам да добавя и че ревността се прихваща..т. е важи максимата: "с какъвто се събереш, такъв ставаш".
, то сигурно ще са постоянни скандали кой ревнува повече и кой има повече поводи.Аз съм забелязала, че в двойките обикновено има баланс-единия ревнува, другия не.
Поне при мен така се е получавало, или аз ревнувам, или той.
досега никога не съм попадала на мъж, опериран от ревност и без чувство за собственост.
Хаха..аз и това съм преживяла..
Но дори и той, когато видя че истински ме губи - изведнъж стана нервен и ревнив..
Може и така да е 
Всеки път като ми тръгне това чувство заради поредната лепнала се и гледаща го като улично куче, прибрано на топло.... си казвам "Ма ти луда ли си, виж я колко е по-зле от теб" и верно ми минава 
(Не знам ако не успея да го констатирам това, какво ще стане )
То и той ги реже бързо де, обаче мен ме дразни самото им лепване и да ви кажа доста време подтичват услужливо, я класьорите да му носят след него, я нещо друго, ама щом ги влече.... Но ако той се връзваше сигурно и на най-грозната щях да ревнувам бруталистично, предполагам
Всеки път като ми тръгне това чувство заради поредната лепнала се и гледаща го като улично куче, прибрано на топло.... си казвам "Ма ти луда ли си, виж я колко е по-зле от теб" и верно ми минава (Не знам ако не успея да го констатирам това, какво ще стане )То и той ги реже бързо де, обаче мен ме дразни самото им лепване и да ви кажа доста време подтичват услужливо, я класьорите да му носят след него, я нещо друго, ама щом ги влече.... Но ако той се връзваше сигурно и на най-грозната щях да ревнувам бруталистично, предполагам
Може и така да е Всеки път като ми тръгне това чувство заради поредната лепнала се и гледаща го като улично куче, прибрано на топло.... си казвам "Ма ти луда ли си, виж я колко е по-зле от теб" и верно ми минава (Не знам ако не успея да го констатирам това, какво ще стане )
Всеки път като ми тръгне това чувство заради поредната лепнала се и гледаща го като улично куче, прибрано на топло.... си казвам "Ма ти луда ли си, виж я колко е по-зле от теб" и верно ми минава (Не знам ако не успея да го констатирам това, какво ще стане )Твоят поглед първо може да не е обективен, неговият поглед да не е обективен, и изобщо хората не изневеряват задължително с някой по млад, по хубав, или по умен.
Чела съм, че са разпространени модели на поведение, в които изневерява по малко привлекателния във връзката, като вид търсене на себедоказване. Както и че има хора, които в изневярата търсят противоположност на настоящия партньор- били физическа, интелектуална, като поведение, като житейски модел.
Иначе по темата не мога да дам еднозначен отговор, защото ревността е въпрос на много неща, вкл. може би и на ниско самочувствие, ан това, че се възприемаш като недостоен за партньора ( което освен до ревност може да те доведе и до това да изневериш първи, както писах по горе).
А може и просто да не разсъждаваш по този въпрос, както е писала Белинда- ако си нямал предишен опит, било твой, било като семеен модел, който да те е запознал с ревността едва ли ще седнеш да се тревожиш без повод за нещо, което евентуално някога има шанс да ти се случи.
Твоят поглед първо може да не е обективен, неговият поглед да не е обективен, и изобщо хората не изневеряват задължително с някой по млад, по хубав, или по умен.
Чела съм, че са разпространени модели на поведение, в които изневерява по малко привлекателния във връзката, като вид търсене на себедоказване. Както и че има хора, които в изневярата търсят противоположност на настоящия партньор- били физическа, интелектуална, като поведение, като житейски модел.
на мен ми прави впечатление, че когато започне изясняването на отношенията относно някаква изневяра, изневерилият казва в своя защита "ти си властна/властен, а той/тя е мек", "той/тя ме изслушва, а ти не", но го има и обратното "той/тя е силен и инициативен, а ти не", "той/тя ме завладява, а ти чакаш аз да те завладея". Извод - всеки си мисли, че в любовника/любовницата намира това, което според него не достига в постоянния партньор, но много често, когато им се наложи да живеят с "другия", се оказва, че не е баш така.