В момента чета ... 18

Мижка, и аз видях ниския рейтинг на "Отминали времена" в ГР, но това не може да помрачи радостта ми, че има нова книга на Кейт Мортън  И "Изплъзване от времето" няма висок рейтинг, пък не е никак лоша, особено за такива като нас - любители на жанра 

Разбира се, Петя, само да я прочета, че не е никак малка..Не знам защо съм решила, че това е моята книга, имам големи очаквания ..пък времето ще покаже 

Изворът много ми хареса на мен и въпреки че е обемна си спомням , че я прочетох много- бързо, което става само със силно увлякли ме книги.

От доста години не „използвам“ музиката за фон. Затова не чета и не слушам музика едновременно. Музиката ми е отделно „занимание“ с пълна концентрация, а понякога се доближава  до това, което предполагам наричат медитация.



Чета „За писането“ на Стивън Кинг. На средата съм.
В началото се запитах защо повече автобиографии са в хумористичен или самоиронизиращ стил? Като четох „Черно мляко“ си помислих и аз да направя „животоописание“, защото „всеки може“ и се чудя дали би било „хумористично“…? Може би като се започва с детството то по принцип си е весело (дори и да е тъжно ) и така си продължава книгата?

Още в предговора се усмихнах при споменаването на отношенията писатели-редактори. И макар да не съм писател, се зарадвах, че имам добри отношения с „моите“ редактори и се вслушваме взаимно в мненията си.

Не знаех, че книгата има автобиографична част (в смисъл от детството), мислех, че е изцяло за писането. Но ми хареса, че е кратка (но достатъчна). Явно и целта не е била истинска автобиография. Обикновено този тип книги са толкова подробни, от много-стотин страници, че се изненадах как С.К. е успял да предаде най-важното в по-малко от сто (дори майка му и жена му си представих много ясно). Липсваше ми само преходът от първото напиване до тежкия алкохолизъм и наркотиците… Ценното за мен от тази част беше мнението на Кинг за алкохола/другите стимуланти и творческия процес/възприемането на изкуството – и аз предполагам, че пристрастяванията са оправдание и замазване на други проблеми. Най-върховното възприемане на изкуството според мен е „на чисто“, самото изкуство е дрога.

Също съм се чудела при автобиографии – как помнят толкова назад в детството си хората – „помня като бях на 2,5-3 години…“  - според мен бъркат цифрата? Запитах се също има ли американско семейство, което да не се разнася от щат на щат (почти) всяка година. Това сигурно носи опит на децата, но предполагам и много повече негативни емоции…

Като цяло биографичната част не беше особено голямо вълнение за мен, примерно както не са вълнуващи биографии на рок-музиканти за хора, които нямат нищо общо с рока. Може би за да оценя тази книга, трябва да имам отношение към автора. А аз с 1-2 книги на Кинг, четени преди повече от 20 г., не мога да имам такова. Не мога и да се наканя да отделя време за него, защото има далеч по-привлекателни за мен жанрове. Досега при споменаването на негови книги в „За писането“ не ми се е приискало да чета някоя. Не знам до края как ще е.  А и нямам никаква потребност да изпитвам страх „насила“ (знам, че Кинг не е само това! ).

Сега започвам същинската част за писането. Първите страници ми бяха безполезни. А и винаги съм била доста крайна по отношение на изкуството (и това сигурно не е много добре). Май все още мисля, че не си струва човек да се напъва, ако няма доста талант (друг е въпросът как се определя това). Като цяло мисля, че каквито и съвети да се дават, основното си е дадено (или не е дадено) от природата… Очаквам да разбера какво ще нямеря във втората част и въпреки че знам, че съществува изучаване на творческо писане или композиране, нямам представа как се учи това. Може би книгата на Кинг е по-скоро споделяне, "мемоари", стимлиране на "младите", а не действителни съвети? Отивам да видя. 

"Изплъзване от времето" на мен много ми харесва, наистина много. Различна е от градината, но има "онова", което й трябва на една такава книга. Прекрасна е просто. И наистина напомня на Абатството, поне на мен ми въздейства много подобно.

  Записвам се и аз при вас.  

 Преди малко дочетох "Сиви души".

 Днес съм изморена, очите ми парят, но книгата ме дърпаше. Снощи я започнах, днес исках да разбера как ще се развият събитията и затова реших да я завърша въпреки умората.

 Доста е мрачна книгата, няма нещо, което да радва, но пък така хубаво написана.

 Авторът има страхотен език. Използва постоянно сравнения и ме накара да препиша доста цитати.
 Ще напиша някои от тях, да добиете и вие представа за езика му.

 Иначе за историята: френско селце, Първата световна война, млада учителка отива на работа там, но се самоубива...Намерено е  удушено и десетгодишно момиченце. Води се разследване. Не всичко ми беше интересно. Доста тягостна атмосфера цари.

 Прави се съпоставака между доброто и злото, между черно и бяло, и как винаги надделява сивото. Може би и оттам името на заглавието - "Сиви души".

 Цитатите:

 
 
 Последният цитат доста ме разтърси.

 Ще започна "Животът пред теб" - Ромен Гари.

Благодаря за новата тема!

Преди няколко дни започнах


Много, много ми харесва!

И аз благодаря за темата  .
В момента чета втори том от сагата за Ейглетиерови, благодарение на съфорумка  . Отдавна я бях набелязала, но се оказа трудно да я намеря в семейните и квартални библиотеки. Обаче, който не е помолил за помощ в нашия форум, той не я е получил  .

Като бях тийн, преди х на брой години, пусках дека на баща ми, слагах едни огромни слушалки на ушите, пусках Dire Straits и четях Старогръцки легенди и митове  (имаше едно голямо луксозно издание с лъскави страници и много снимки).
И до ден днешен, когато ги слушам, се сещам за някой гръцки герой и обратното - гръцките герои ми вървят с Money for nothing  .

Докато се разпиша и привърших 2 книги 
"Други стаи , други гласове " на Труман Капоти , ами какво да кажа не беше моята книга . Иначе увлича , оставя отворен финал , но в по-голямата част на книгата се чудех какво чета !
"Да остана ли?" на Гейл Формън , много добра книга , несъмнено е Бестселър на Ню Йорк Таймс . Хубава книга , много човешка , много истинска , на няколко пъти поплаках . Има и продължение , ще го поръчвам !
Днес започнах "Роман с кокаин" на М. Агеев , ами на пръв поглед историята не впечатлява , обаче увлича и лесно се чете .

Благодаря за новата темата! 
Благодаря и за мненията, които ме ориентират какво да чета.

Все още не мога да дам никакъв отговор.

Приключих "Дворецът на бълхите". През цялото време, докато четях, очаквах развръзка. Не я търсете, защото нямаше. В началото започна тежко с първите две глави, казвах си добре, добре и продължих. Нищо подобно. Най-слабата книга на Елиф според мен, въпреки таланта и на разказвачка. Както започна, така и свърши, с много боклук отвън и отвътре! Аз не открих нищо ценно, не Ви я препоръчвам.

Здравейте от мен!

Преди малко приключих "Пътят на лотоса".За тези,които не са я прочели и проявяват интерес към тематиката препоръчвам горещо!

Свет, той и Кинг точно това казва, че както и ти си написала "не си струва човек да се напъва, ако няма доста талант (друг е въпросът как се определя това). Като цяло мисля, че каквито и съвети да се дават, основното си е дадено (или не е дадено) от природата…"
Като цяло тази книга не е типична за Кинг и е писана преди и след катастрофата, ако не си чела много книги от него, дай му шанс с още някоя, да кажем То, Сейлъмс лот, Гробище за домашни любимци, Сиянието, Гняв, Мъглата, Четири след полунощ ...

Аз продължавам със "Сенки"( нямам време да чета колкото ми се иска) - книгата е много завладяваща... и те побиват тръпки докато я четеш.

Благодаря на mijjjka за темата 
Аз започнах "Панталеон и посетителките" на Льоса, с големи очаквания съм, още с първите страници ме усмихна