В момента чета ... 18

Аз пък съм на "арабска" вълна с "Оазисът на залеза" на Баха Тахер. Първи досег ми е с този автор, а книгата е получила първата награда "Букър" за арабска литература през 2007г.
Харесва ми, написана е увлекателно  
[/quote]

Много хубав роман! Сега мама го чете,аз го четох преди година или две. Доколкото помня авторът е женен за българка. И на мен ми се чете нещо свързано с арабския свят. Трябва да се поразровя за нещо.

Касита,почти съм сигурна,че "Мемоарите на една гейша" ще ти допадне,и ще я свършиш за един ден. Много е увлекателна и истинска.

Дано, sexy_brunette.  Поне очернах следващите три книги, та да ми е спокойно. 

Привет! Една приятелка ми даде да прочета и сега съм на разтоварваща вълна с

Прочетох "Сонечка.Бедни роднини". В goodreads написах- "Невероятно редуване на битови подробности с психологически портрети,изпипани до най-малката подробност. Внимателна. Човешка. " Дадох и 5 звезди.  Много ми хареса.

  Аз прочетох "Джийвс се завръща" - Удхаус.

 И никак, ама никак не съм впечатлена. Дето се вика - нещо като нищо. Като с яденето на царевични пръчици, лапаш нещо, гълташ нищо. А така исках да не ме разочарова запознанството с Удхаус.
 Само дето си морих очите. Оценка 2/10.
 Още една книга взех от него, ще й дам шанс, но след дни.

И аз никак не харесвам Удхаус. Признавам си, че не съм му давала шанс много пъти. Дори заглавията на книгите му, които съм започвала, не си спомням.

Прочетох Ад и Рай на Джудит Макнот и като изключим разните му английски титли на лордове, херцози и подобни историята много ми хареса, много романтична Препоръчвам я:peace:
Още не знам какво ще започна да чета след нея

neli mar4, точно като царевични пръчици е наистина!    Напълно лежерно четиво, смешно, на моменти супер смешно! Не ти остава, предизвиква весели емоции на момента и това е.    Не му възлагай по-големи надежди от това! И не го чети, ако си в сериозен период!

Аз си продължавам да си препрочитам "На изток от рая" и изпитвам истинско дълбоко удоволствие. Хуманизмът на Стайнбек ме изпълва с толкова хубави чувства! 

И аз съм на "На изток от рая",чета я за първи път(стигнала съм до момента,където Кати ражда),и съм сигурна вече,че пак ще я прочета някой ден....Най-дълбокото и най-истинско нещо,което съм чела евър...Аз не мога да намеря подходящи думи за коментар,при това съм доникъде,очевидно тепърва ще се случват нещата в книгата...

А при мен се получи точно обратното.

Вчера започнах " Вярната принцеса" на Филипа Грегъри, не можах много да прочета, около 50- на странички, но ми се сториха доста дранещо представени събитията, надявам се стила да се промени, за да не се разочаровам, преди още да съм се запознала с авторката.

Прочетох „Илюзии” на Уилям Уортън и не знам какво да кажа. Иска ми се да напиша нещо важно и мъдро, което да характеризира книгата, но май ми е невъзможно. Самата история като че ли съдържаше в себе си множество истории и търпеше развитие в хода на разказването. Подготовката за Коледа се оказа един своеобразен прочит на живота на едно семейство и на една любов. А какви невероятни коледни традиции има това семейство, толкова красиви изглеждаха в моите очи, толкова сплотяващи.

Втората половина на книгата ми хареса повече, особено частта, в която всеки от героите споделяше собствените си мечти, страхове, надежди за живота. Чрез тези съвсем кратички разкази се оформи образът на това семейство като цяло и това въобще не беше образът на идеалното семейство, ако въобще такова нещо съществува, но пък беше много истинско.

Въобще Уортън умее да създава светове, които напълно ме поглъщат и аз съвсем доброволно им се отдавам изцяло. Много красиви моменти имаше за мен в книгата, както казах и по-горе всички тези коледни традиции, общото украсяване на елхата, приготвяне на сладки и курабии, направата на ледените статуи върху замръзналото езеро. Или иначе казано – не ме разочарова и този път.

Прочетох също и „За мишките и хората” – Джон Стайнбек. От много време исках да я прочета, още когато се запознах с творчеството му (което все пак не беше много отдавна, преди 2-3 години). Умишлено не бях чела резенцията на кингата, не исках да знам за какво става въпрос.

Още от първия ред ми стана мило и уютно, със самото споменаване на Салинас. Умее да извайва невероятни природни картини, които ме пренасят в света на героите. Много обичам неговите природни описания. Обичам и книги за различността, за лудостта, ако щете. Винаги съм си мислела, че не се вписвам успешно в света около мен и такива герои са ми особено мили. Но и тъжни. Тъжно е да си неразбран. Точно както Лени. Може би ме изненада малкият обем на книжката (след като съвсем скоро прочетох „На изток от Рая”), което съвсем не означава, че книгата няма своите достойнства, но като че ли ми се искаше повече да почета за Лени и неговият свят, който аз май не успях съвсем да изградя в съзнанието си.

Започнах „Събирането” – Ан Енрайт. Преполових я, но все още не мога да коментирам. Но мисля, че е от книгите, които не всеки би могъл да понесе. Все си мисля как мога да я определя само с една дума (което разбира се, е крайно недостатъчно) и стигнах до „брутално откровена и разголваща”. А тепърва ми предстои и другата половина от това смразяващо пътуване през миналото, настоящето и през самата ни същност, която никак не е за пред хората.

Елинка,  страхотен пост!
Определено "Събирането" ще изважда нови факти и "бомби" до последната страница. 

zornitsa , сподели по-натам как ти е потръгнала книгата  
Кое в представянето на събитията те дразни? Или просто стилът на Ф.Г. не ти допада?
За мен "Вярната принцеса" е една от най-добрите книги от тези, които до момента съм чела от Филипа Грегъри  

Филмът също е много силен.
 http://www.imdb.com/title/tt0105046/

Елинка, думи нямам за всяка твоя дума!!! Винаги толкова точно и синтезирано!  

Мисля, че дори за "Илюзии" не съм писала мнение - няма смисъл. Твоето е достатъчно! Аз, която изобщо не обичам подобни семейни празненства, приготовления, мога да харесам тези описания на Уортън, защото в празниците на това семейство липсва онзи фалш и комерсиалност, изкривеност на съвременното празнуване... И наистина още по-добре, че все пак не е идеализирано това семейство...

За "За мишките и хората" - хем няма как да се пише за тази книга, хем пак си казала много точни неща. А за това
И аз, и аз!!!   Да продължавам ли - за "Събирането" пак моите чувства си почувствала!!!

neli_march, на сина ми любимата на Удхаус засега е тази: (ама все пак е дете)

Аз с английския хумор съм малко скарана, но явно е заразителен - забелязах, че в Лондон дори африканците вече го "ползват".  

Сега съм на български хумор (зад който се крият много други неща).
 
Още с първите думи на автора (бележката под линия, поясняваща използвания език и граматика), усетих автора като много искрен човек (а и от снимката му).

Приключила съм (с радост) с книгите за хайдути, революционери, хъшове в училищните години. Не притежавам обичайния български патриотизъм и не си приписвам лични или национални заслуги заради минала слава (като разбира се отдавам пълна почит за постигнатата свобода – нещо немислимо след петте века на напълно възможна забрава). Така че едва ли бих посегнала към „Възвишение“, ако не бяха единодушните похвали тук.

Сега обаче се радвам да видя тези хора в нова светлина (променил ли се е много българският мъж? жени не видях в книгата досега, не знам дали ще има...). Щеше да ми е досадно, ако бяха възвисени по традиционния начин тези „револуционери“; въпреки огромната си роля повечето не са светци - събрани от полето, от кошарите, от селата… (не че на хората там нещо им липсва, всъщност именно нищо не им е чуждо - нито псуването, нито дребните шмекерлъци, та до кражби и обири - абе чисти простаци на моменти, но не всеки притежава и спонтанния безразсъден устрем към свободата).

Засега съм далече от петте звезди, малко започна да ми омръзва, но се надявам до края да имам по-скоро положително мнение. Безспорно голям труд, направо талант на автора да изучи и пресъздаде възрожденския език (и манталитет).