Аватарно - мъжко-спортна / Тема No 26

Айртон Сена да Силва е пилот от Формула 1, носител на три световни титли, един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1.
Загива на 1 май 1994 г. в турнира за Голямата награда на Сан Марино (на пистата Имола) след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч.

Роден е на 21 март 1960 в Сао Пауло, Бразилия. Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт подтиква баща му да му даде карт с двигател от косачка с мощност от 1 к.с. , когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, докато не навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.
През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата — Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си, Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.
През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла.
Стилът на каране на Сена е безкомпромисен, граничещ с опасен. Според много анализатори, включително от „Би Би Си“, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1. [1]
В личния си живот Сена е религиозен, харизматичен. [1]
Айртон Сена е избран за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели във Формула 1. Анкетата е проведена от британското списание „Autosport” през 2009 г. [2]
Формула 1


Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман.


През 1985 г. е пилот на Лотус, с който взема 7 първи позиции и 2 победи — в Португалия и Белгия.
Първата победа с Лотус печели във второто състезание за тях.

През 1986 г. има 8 първи позиции и две спечелени състезания — в Испания и САЩ.

През 1987 г. достига до 3-то място в генералното класиране, но вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон.
Макларън

Там съотборник му е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1.

Сена с Макларън MP4/4 1989.
Кулминацията на неразбирателството с френския му съотборник идва през 1989 г. в Япония, на пистата Сузука. За да спечели титлата, Сена трябва да вземе победи в последните две състезания. Въпреки че стартира от първа позиция, Ален Прост успява да го изпревари на първия завой след старта, но Сена атакува шест обиколки преди края на състезанието. Болидите на двамата пилоти се изравняват, но Прост не отстъпва при влизане в шикана (комбинацията от последните два завоя в обиколката на пистата), което довежда до сблъсъка им и излизането им извън състезателното трасе. Прост спира, но маршалите избутват колата на Сена обратно на пистата и той продължава състезанието и скоро след това си връща лидерската позиция от Алесандро Нанини. По-късно обаче е дисквалифициран заради завръщане на пистата, но на място различно от това, на което я е напуснал и благодарение на това Ален Прост става световен шампион за трети път. За сезон 1990 французинът подписва договор с Ферари.
1990
След 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи срещу 5 за Прост. В Голямата награда на Япония Айртон е по-бърз на квалификациите, но това му отрежда да стартира от дясната, по-мръсна част на писта, което дава предимство на Прост, заел втората позиция. След като Сена води разгорещени спорове, се взема решение стартовата решетка да бъде променена, но впоследствие тази договорка се анулира и малко преди началото бразилецът е бесен. Стига дори дотам, че отправя открити заплахи срещу Прост, че дори да бъде атакуван в първия завой, няма да отстъпи позицията си на пистата. На старта Ален наистина е по-бърз, но не достатъчно, за да го изпревари преди първия завой, Сена е с половин дължина на автомобила си по-назад и вдясно от него, и на първия завой двата болида се сблъскват, което означава край на надпреварата за пилотите и втора световна титла за Айртон. Катастрофата е причинена от Сена.

През 1991 г. успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла. Спечелвайки титлата в предпоследното състезание в Япония, в последния завой на натпреварата, той подарява победата, на съотборника си Герхард Бергер, като благодарност за подкрепата която получава през целия сезон.

През 1992 г. обаче Макларън Хонда е изместен от лидерското място в световния шампионат от Уилямс Рено и Сена успява да стигне само до четвъртото място в крайното класиране, а британецът Найджъл Менсъл печели титлата доста преди края на сезона. Спечелва 3 победи — Монако, Унгария и Италия.
1993
През 1993 г. Сена постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание отделно по 1 млн. долара. Сена продължава успешното си представяне на Голяма награда на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последният кръг от шампионата е на пистата Аделаида, където той взема и първа позиция на старта, и победа. Шампион е Ален Прост с Уилямс. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс.
По това време Сена е безспорният „Крал на Формула 1“.
Уилямс
1994
Въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектният състезателен болид, теза, която Айртон многократно споделя със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съотборник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него. Айртон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му разрешава да бъдат спрени животоподържащите системи. Информацията за обстоятелствата около смъртта му е много бедна, но въпреки това безспорен факт е, че причината за смъртта на пилота е фаталната рана в областта на дясната вежда причинена от пробилият каската носач от предното окачване, счупен следствие на сблъсъка с бетонната стена. Причината за повредата довела до невъзможността на автомобила да завие преди фаталния сблъсък и до днес е спорна. В последното си състезание Сена е взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.

Айртон Сена държи следните рекорди във Формула 1:

Най-много последователни полпозиции   8 (1988 Голяма награда на Испания–1989 Голяма награда на САЩ)
Най-много полпозиции в същото Гран При   8 Гран При на Сан Марино (1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1994)
наравно с Михаел Шумахер, който има спечелени 8 полпозиции на Гран При на Япония.
Най-много последователни стартове от първия ред   24 (1988 Гран При на Германия–1989 Гран При на Австралия)
Най-много състезания, в които води през цялото състезания   19
Най-млад пилот с „Голям шлем“ (полпозишън, победа, най-бърза обиколка и води цялото състезание)   25 години, 10 дни (1985 Гран При на Португалия)
Най-млад трикратен световен шампион   31 години, 227 дни (1988, 1990, 1991) По-късно подобрен от Себастиан Фетел

Много хора може би си мислят, че куотърбекът (позиция на играч в американския футбол, най-важният в отбора – б.пр.) Тим Tибоу е „куотърбек чудо”, но родителите му казват, че той всъщност е бил „бебе чудо”. През 1987 г. Боб и Пам Tибоу са християнски мисионери във Филипините, когато Пам – майката на Тим, се разболява от дизентерия, която е един от главните причинители на смърт в страната. По това време тя е бременна с Тим – петото й дете, но е болна и страда от обезводняване. Поради тази причина, а също и заради силните лекарства, които трябвало да взима, за да оцелее, лекарят, при когото отишла на преглед, я посъветвал да направи аборт. Но родителите отхвърлили предложението и вместо това започнали да се молят. В резултат на това и майката, и бебето оцелели.
Тим, който сега е куотърбек на отбора по американски футбол „Денвър Бронкос” и шампион на университета във Флорида, помни скромното начало на живота си, за да остане здраво стъпил на земята.
„Щастлив съм, че съм заобиколен от членовете на семейството си и от своите треньори и съотборници, които ми помагат да остана фокусиран върху правилните неща”, казва Тим и продължава: „За мен всеки ден обединява в себе си четири неща – Бог, семейство, представители на академичните среди и футбол, в този ред. Ако тези неща обаче са в друга последователност и вие поставите на първо място грешното нещо, можете да си имате много проблеми. Аз не се различавам от всеки друг – независимо от това, което хората си мислят само защото съм футболист. Чрез всичко, което правя, и чрез начина, по който живея, искам хората, като ме видят, да кажат: „Има нещо различно в този човек и това е така, защото той има взаимоотношения с Исус Христос”.
Тим, който предава сърцето си на Христос още на 6-годишна възраст, споделя още: „Искам да използвам тази позиция, която имам като куотърбек в университета на Флорида, за да помогна на хората и да бъда модел, пример за децата. Това е причината да мисля, че съм благословен с успеха, който имам”.
По време на пролетната пауза през 2008 г., вместо да се излежава по цял ден на плажа, Тим прекарва почивката си като мисионер във Филипините, присъединявайки се към служението на баща си The Bob Tebow Evangelistic Association. Той е пътувал няколко лета до Филипините, за да служи на бедните и на сираците.
„Срещата с всички тези хора, които нямат нищо, ме научи да изпитвам благодарност за това, което аз и семейството ми притежаваме, и да не приемам нищо за даденост”, разказва Тим. Той също така е гостувал в няколко затвора в щата Флорида. Споделяйки християнската си вяра със затворниците и пазачите, Тим ги е насърчавал да отворят сърцата си за Исус и да Го приемат като свой Господ и Спасител. Пред почитателите си той заявява: „Открих истинското удовлетворение, истинското щастие, но то не е в това, да прочетеш името си във вестника, не е в притежаването на трофеи, нито в спечелването на шампионати – то е във взаимоотношенията с Исус Христос”.
Заради вярата си Тим получава много покани от различни организации.
„През лятото на 2007 г. имах възможността да говоря в щатския затвор в Юниън Каунти, Северна Каролина. Казах на хората там, че всеки ги третира все едно са нищо, но те не са по-различни от мен, с изключение на това, че са направили лош избор. Това не ги прави по-лоши хора, нито Бог ги обича по-малко заради това. Обясних им също така, че макар действията им да имат последици, Бог иска те да отидат в рая. Имаше всякакви хора. Видях сред тях убийци и наркобарони. Тези момчета се чувстваха съсипани и ридаеха. Поканих ги да приемат Исус Христос и да променят начина, по който са живели. В два от затворите, в които говорих, 195 души излязоха напред. Държах ръцете им и се молих заедно с тях. Охраната им каза, че не им е разрешено да застават толкова близо до мен, но аз самият не се притеснявах. Знаех, че правя това, което Бог иска от мен, така че се чувствах в безопасност”.
Тим Tибоу запечата името си в историята на колежанския футбол на университета във Флорида със силната си ръка и смелата си игра. Освен това той следва нов курс в живота си чрез своята непоколебима и смела християнска вяра. Син на християнски мисионери, Тим се превърна в един от най-влиятелните спортисти в колежанския и професионалния спорт.
„Аз се моля преди игра, по време на игра и след игра. И независимо дали печеля, дали губя, дали съм герой, или не, отдавам почит на Бога”, споделя спортистът.
В периода 2006–2009 г. Тим прави звездна кариера в колежа. През 2010 г. е назначен за куотърбек. Тим е написал и книга, озаглавена Through My Eyes („През моите очи”). Той признава, че се надява почитателите му да могат да го виждат не само като куотърбек на „Денвър Бронкос”, но и като отражение на Божията любов.



Източник: cbn.com и bostonglobe.com