Публикувана: 22 апр. 2013, 14:07 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2014, 21:24 ч.

Трудна адаптация към живота в чужбина

38 944
648
1

# 45 23 апр. 2013, 10:45 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 308

Цитат на: Linden:) в вт, 23 апр 2013, 03:11

трудно е да се направи сравнение, но си мисля че в голям град самотата по не се усеща, вьпреки че човек може да се чувства много по-самотен, точно когато е заобиколен от тьлпи. Аз не сьм изпадала в подобно състояние в началото. Имах огромно желание да осьвьршенствам езика, беше ми като фикс идея. Посещавах за около 1 година курсове и макар че не си създадох някакви приятелства, времето си летеше бьрзо, дори като сравнявам сьс сега, живота ми беше доста безгрижен. Спомням си че доста четях и гледах тв, с цел да се отпусна да говоря на езика. След това се записах доброволец кьм една организация, която направо си ме използваше. Явно са гледали на мен като на загубена имигрантка, която да им вьрши работата, без да проявяват капка признателност. След известно време ги зарязах и се ориентирах кьм друга организация.Там беше по интересно, сервирах храна на възрастни хора и си общувах с тях. В крайна сметка беше полезен опит, но от тогава загубих желание да участвам в подобни дейности.
обаче, vasilissa мога да те посъветвам че подобна доброволна дейност може и да е решение за самотата ти, стига да попаднеш на нещо което те влече. Например потърси на Интернет/ ФБ какви местни групи съществуват.
Виждам че си в/ до Милано и много ми се иска да посетя някое италианско селце и да си пийна експресо в кафенето на площада, барбар с дядовците. Много идилично ми звучи, поне в моите представи. Laughing

В северна Италия някак селцата не са така идилични, както на юг,или както ни ги представят във филмите, тук са по- скоро модерни и нови, да не говорим, че от 1 до 3 нищо не работи,просто са в почивка и е адски странно Simple Smile

# 46 23 апр. 2013, 12:30 ч.

Мнения: 6 274

Цитат на: Check Please в вт, 23 апр 2013, 00:24

При всички случаи тази работа с адаптацията и носталгията е преекспонирана за мене. В крайна сметка на хубавото лесно се адаптираш, а носталгията се превъзмогва лесно с няколкочасов полет.

Не съм съгласна!
Всеки има собствена история, не може да се обобщава.
И понякога нищо не е преекспонирано, ако не гледаш от собствената си камбанария, разбира се.

# 47 23 апр. 2013, 13:03 ч.

Мнения: 14 797

Съвети не мога да дам,но наистина мисля,че първо трябва да научиш езика.Отпусни се.
Силно съм впечатлена от системата на Цонна! bouquet

# 48 23 апр. 2013, 13:36 ч.

Мнения: 5 710

За Италия италианският е много важен, не е Норвегия, където всеки говори и английски.
Излишно е да ти казвам, че това е един от лесните езици, само си представи да трябваше да учиш унгарски, например или немски. Всеки има нужда от време, което е различно, има големи гьонове (не го казвам в негативен смисъл), влизат веднага в езика, средата и тн. Има и по-стеснителни и раними хора, премислят повече всичко и тн те имат нужда от повече време. Това е нормално. Аз първите 2 години сигурно избягвах например щандовете за месо, салами, риба защото ме беше срам да си поискам 100 гр. шунка да ми нарежат да не би да каже някой че не говоря правилно. Жена над 30г. Това се преодолява, спокойно! Ще дойде момент, ще се отпуснеш, но има нужда и от някакъв шанс ти сама да си дадеш - да намериш среда. И какво значи село, в Италия на макс 30 км има голям град! Да не си в Сибир Wink

# 49 23 апр. 2013, 13:53 ч.

Мнения: 3 242

Цитат на: Check Please в вт, 23 апр 2013, 00:24

Абсолютно съгласна Simple Smile

# 50 23 апр. 2013, 14:16 ч.

Мнения: 2 885

Цитат на: Рокси в вт, 23 апр 2013, 05:40

....започвам да виждам себе си като емоционален ръб.

Още едно ръбче. Mr. Green

Първите няколко месеца ми тежеше липсата на моя си кола. Не че няма градски трансорт, има.
След това с Google maps и....всичко с км бе прегледано.
Преди да дойда се зарових в исторически сайтове, блогове, галерии, фб групи. Също така много техни филми гледах. Помага.
Носталгия нц.

# 51 23 апр. 2013, 14:20 ч.

Мнения: 5 710

Аз също се подписвам под + ефект на колата, според мен в това авторката ще намери голям стимул.
Сега пазар почти няма, колите са евтини, ако нямаш книжка извади може и някой скутер да подкараш разликата ще е чувствителна.

# 52 23 апр. 2013, 15:01 ч.

Мнения: 4 300

To хубаво, но колата все пак е просто средство. В смисъл като се качиш на нея трябва да има къде да идеш, а пък от друга страна ако има къде да отидеш и особено ако не си притиснат от дете или време нищо не ти пречи и да ползваш градски/обществен транспорт.
Това с шунката сигурно беше просто в подкрепа на важността на езика, защото честно казано, като ръб не си представям с какво едноминутния разговор с жената зад щанда ще ми подобри себеусещането ( но не споря де, все пак хората сме различни).
Човек не може да си транспортира по поръчка приятелски или заобикалящ кръг. Или се научаваш да харесваш този, сред който си попаднала, или се мъчиш да го смениш. Пък дали ще ти е нужен език, кола, работа, пари вече са детайли.
Естествено, колкото повече си зависим от другите толкова по зле. Има хора, дето с книги, нет и самоорганизирани посещения из музеи, паркове и зали могат да запълнят години. Има други, които имат нужда да са все сред компания.

# 53 23 апр. 2013, 15:29 ч.

Мнения: 2 885

Колата е средство...за постигане на цел.
Като оставим настрана майките от класа на детето, ходенето по площадките, магазините, музеите, БГ училището и пр.....
Как ще намериш човек, който се знаете от Х години, но не сте виждали от У и разбереш, че живее в този град. Той те запознае със Z. Същият Z пък ти се оказва съсед. Така се създава приятелски кръг.
Може и да може с друг вид транспорт, не съм пробвала. А и не горя от желание. Знам, че не съм зависима от друг /освен режима на децата/, за да се кача в колата и да отпраша...
Имаш ли нет, другото са бели кахъри. За език, книги, филми, приятели. Всичко ти е поднесено на тепсия.

# 54 23 апр. 2013, 15:36 ч.

София
Мнения: 8 036

Говорейки за шунки, се сещам за комична случка от началото на престоя на мъжа ми. Свободно говори местния език от дете, но по стечение на обстоятелствата никога не е живял тук.
Мъжът ми замина 2 месеца преди мен и решил да си готви. Нмира къде се продава месо и отива да си купи. Отива с намерението да купи телешко. Купил, връща се и говорим по скайпа. По едно време започва безпокойно да ми обяснява как това месо мирише ужасно, че сигурно му има нещо и т.н. Впоследствие се оказа, че не знаел думата и като му казали какво е месото, решил, че е това, дето го иска. Е да, но купил овнешко, вместо телешко. Mr. Green

# 55 23 апр. 2013, 15:40 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 308

Има жени, за които шофирането е тема табу и аз съм една от тях. Изпитвам панически ужас дори когато се возя (особено в БГ), дланите ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо. Да, пробвала съм да шофирам- резултат катастрофален.Нямам си доверие в това отношение.Дори и сега се препотих само при мисълта за сядане зад волана Shocked

Затова пък има градски и междуградски транспорт.

# 56 23 апр. 2013, 15:43 ч.

Milano
Мнения: 3 705

Василиса, кое е това градче до Милано в което си?

Опитай се да направиш нещо, за да не изпаднеш в депресия.

Естествено хората дават мнения, съвети от тяхната си позиция и в зависимост от страната, в която се намират.

Особено първите отговори ги намирам за напълно неприложими тук.

Прим. да преподава на дете чужд език. Как ще го преподава като не може да му го обясни на италиански? И това при случай, че има желаещи за такива уроци. Тук няма такава практика децата още от кърмаческа възраст да се дават на ''алианси''.

Друг пример-за градинките. В Милано няма жива душа по градинките сутрин (камо ли в селото). Водят се децата след ясла, детска градина, училище-т.е. към 16 часа. Освен това градинките са си градинки, наоколо няма кафета, в която да се пие сок цял ден като в Бг.

Да предположим, че щом мъжът ти работи, но ти нямаш документи, че е на черно.

Не че ако имаше щеше да имаш кой знае какви предложения за работа без език и то легално.

Така че на първо време се заеми с езика, после ще ги мислиш нещата едно по едно.

# 57 23 апр. 2013, 17:12 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Рокси в вт, 23 апр 2013, 15:01

Това с шунката сигурно беше просто в подкрепа на важността на езика, защото честно казано, като ръб не си представям с какво едноминутния разговор с жената зад щанда ще ми подобри себеусещането ( но не споря де, все пак хората сме различни).

По-скоро за това че човек различно се 'отпуска' има различни психики. Аз се притеснявах много, да. Дълго време. Дори без толкова и да го осъзнавам. Не толкова от този разговор ( а и аз бях учила езика още в училище), колкото че ще трябва да изляза пред публика ( останалите хора с номерчета, които стоят и чакат да си кажеш поръчката... сещаш се това ми действаше много стресиращо), и да кажа "200 грама шунка, моля". Това сега ми се струва странно ( още повече че сега пък само от щандове пазарувам:)) , но е факт, че ме е държало настрана от общуването дори за такова нещо. Други хора познавам с 500 думи в речника които са като от примера на Цонна " Аз искам хляб!" и се пуска. Различни хора , настройки ...
Има по-интровертни хора, по-стеснителни, обмислящи всеки ход ( това доста често пречи) и други които слагат каската и напред. Повече трябва човек да е от втория тип:)

# 58 23 апр. 2013, 20:13 ч.

Мнения: 3 242

Аз съм поредния ръб в тази тема Simple Smile

На времето напуснах БГ сама и само след 2-3 месеца вече бях забърсала едно гадже и покрай него веднага си създадох приятелства и познанства Simple Smile

Никога не ми е било скучно, никога не съм страдала от носталгия, нито пък са се чуствала самотна.

# 59 23 апр. 2013, 20:26 ч.

София
Мнения: 12 792

Аз също съм ръб, ръб- номад. Местя се и се адаптирам без проблем, но имам навици, често и от ранна възраст съм пътувала в други страни за по месец- два- три и в повечето случаи сама. При първото преместване за цяла година обаче нарочно не си вкарах нет в жилището и мисля, че това ми се отрази положително в упорството да общувам с местните, а и с останалите чужденци.

Но признавам, че това все са били или столици или курортни градчета, там е по- лесно в много отношения, най- малкото има повече чужденци (нарочно не казвам емигранти). Някои селца и градчета около Милано и региона могат да са доста скучни и трудни за живот. Веднъж бях в командировка за седмица в Reggio Emilia, същото като и в някои градчета във Франция от подобен тип, които познавам, по цял ден е паднала бомба, строга йерархия държи местното население, дори домакините ходят с тефтер за срещи пълен с ангажименти за месец напред. Но пък и на такива места знам адаптирали се хора. Една позната точно в такова градче водеше гимнастика в дом за възрастни хора, имаше и други подобни ангажименти и това я вкара в обществото, помогна и да се адаптира.

Препоръчани теми

32 СУ - паралелка Софтуерни и хардуерни науки

0
Училища

Защо няма работници за хотелите по бг.морето и заплащането....

Работа на морето за непълнолетни

Изкуствен интелект в ТУ - на български или на английски?

Причина:

Причина: