Трудна адаптация към живота в чужбина

И на мен ми хрумна спонтанно занимание като доброволец в някоя група/организация наоколо.
Сега през пролетта/лятото - спорт (тичане, колело). Евентуално може и някакъв курс, примерно аеробика, да ти е от полза за контакти.
Ходѝ редвно до града с нередовния автобус - разходка, зяпане, кафенце. Нямаш бърза работа.
Можеш ли да даваш уроци или да помагаш благотворително на ученици с твоите 4 езика? (Преподаването не е за всеки, но пък малко диалог и малко лексика, ако тис е занимава с нещо такова...)
Записване в библиотека?

Като се решите за бебче, ще е друго - едни курсове: предродилни, следродилни, бебешки групи, площадки, разходки. Тогава ще имаш обратния проблем “Как да се скатая вкъщи и кога да сготвя?“ 

Горе главата, това е временно и ще отмине! Успех с документите!

Именно. И аз все се изкушавам да питам съфорумките от чужбина какво правят тук, във форума. Ако не е клуб по интереси наистина смятам, че пречи. Даже четох наскоро, че скайп, ФБ и въобще интернет общуването всъщност задълбочават носталгията.
Или намираш нещо/неща, които ти харесват там и им се наслаждаваш, или страдаш, това е. Не знаеш ли езика си като изгубен. Работата би могла да помогне много, но като чета наоколо, може и да се почувстваш като роб и да влоши още повече положението. Не знам. Аз като роб не успях да се почувствам и ако не беше работата щях да се побъркам с осем месечното бебе.
При всички случаи тази работа с адаптацията и носталгията е преекспонирана за мене. В крайна сметка на хубавото лесно се адаптираш, а носталгията се превъзмогва лесно с няколкочасов полет. Както вече писах, страшното е като се върнеш тук. Въпреки всички разкази за щастливо завърнали се. Ще ме извините, но тук не е място за нормални хора.

Та единствения съвет, който мога да дам от собствен опит е да се учи език (колкото повече, толкова повече) и да се работи. От там идват и социалните контакти, които е много възможно да са напълно удовлетворяващи дори за нашата балканска душевност.

Много разбирам състоянието на Василиса, аз съм била в чужбина за по-дълго единствено като студентка и въпреки че съм контактувала с безброй хора, имала съм и приятели и т.н., през цялото време се чувствах като чужда и не на място, ако ме разбирате. Затова не съжалявам, че се прибрах в България, макар че идеално разбирам и тези които не го правят.

Като съвети мога да дам няколко неща:
1. Понеже вероятно си в Европа- почти във всички държави има доброволчески организации за какво ли не, те на драго сърце приемат помощници, а за теб е чувството да си полезна и социалните контакти (чудесен повод да затвърдиш и езика)
2. Мъжът ти със сигурност има някакви колеги, помоли го да покани някой да излезете семейно през уикенда, може да направиш контакти с другите съпруги
3. Не знам къде си, ама потърси посолства, консулства или български центрове. Нашите са далеч по-скапани от тези на другите държави, ама ако отидеш по някой празник все ще намериш някакви други българи (например сега за Великден). Може да направиш контакти с някой.
4. Потърси хоби клубове и други подобни в твоя град и просто отиди на някои от тях, дори сама. Сходните интереси сближават хората.

Голямата грешка е да се затвориш вкъщи на компютъра, дори езикът не може да тренираш така. Това няма да помогне и за състоянието, защото съвсем ще те откъсне от реалността там. Човек за мен трябва да направи всичко възможно да се адаптира при всякакви ситуации- добри или лоши. Само така ще тежи по-малко носталгията

И за какво са й?

Оооо има и друг вариант престоя ти в форума окончателно да затвърди мнението ти да не се прибираш в БГ 

Василиса, колкото и да ти е трудно в училище там е единственото място където ще се научиш да говориш с хората Просто опитвай малко по малко и всичко ще се нареди.
На мен пък ми е писнало от хора и не ми се говори с никой ... прибирам се уморена психически и бързам да се прибера в къщи и да не виждам никой  Понякога ми се иска да мога да си остана в къщи и да не правя нищо, но за жалост рядко ме огравя.

Да де, но и първите две произволно избрани новини стигат. Другото ми се струва мазохизъм.

трудно е да се направи сравнение, но си мисля че в голям град самотата по не се усеща, вьпреки че човек може да се чувства много по-самотен, точно когато е заобиколен от тьлпи. Аз не сьм изпадала в подобно състояние в началото. Имах огромно желание да осьвьршенствам езика, беше ми като фикс идея. Посещавах за около 1 година курсове и макар че не си създадох някакви приятелства, времето си летеше бьрзо, дори като сравнявам сьс сега, живота ми беше доста безгрижен. Спомням си че доста четях и гледах тв, с цел да се отпусна да говоря на езика. След това се записах доброволец кьм една организация, която направо си ме използваше. Явно са гледали на мен като на загубена имигрантка, която да им вьрши работата, без да проявяват капка признателност. След известно време ги зарязах и се ориентирах кьм друга организация.Там беше по интересно, сервирах храна на възрастни хора и  си общувах с тях. В крайна сметка беше полезен опит, но от тогава загубих желание да участвам в подобни дейности.
обаче, vasilissa  мога да те посъветвам че подобна доброволна дейност може и да е решение за самотата ти, стига да попаднеш на нещо което те влече. Например потърси на Интернет/ ФБ какви местни групи съществуват.
 Виждам че си в/ до Милано и много ми се иска да посетя някое италианско селце и да си пийна експресо в кафенето на площада, барбар с дядовците. Много идилично ми звучи, поне в моите представи.   

Има.
Рядко се включвам в такива теми, защото четейки другите, започвам да виждам себе си като емоционален ръб.
Организацията, която си препоръчала е готина и голяма, но все пак в нея всички хора са работещи, и то в големи организации, и човек може да се подтисне ако е без работа. Може би в Колумбия да е по различно, тук в (моята) Европа е просто клуб на работещите чужденци. Което е чудесно, много интересно и приятно, обаче не бих казала, че помага за интеграцията сред местните, дори напротив.

Към авторката- вместо да се отчайваш ако наистина ти липсват точно социалните контакти и усещаш езика като най голяма пречка си направи някакъв сериозен план и се заеми здраво с изпълнението му. Това, че всичко ти изхвърча от главата за един ден значи, че просто трябва да положиш повече усилия. Потърси друга школа по езика, гледай телевизия, за да свикнеш с произношението, потърси филми със субтитри и т.н. Запиши се да учиш нещо- това е най сигурният начин за социализация.

Нека и аз се изкажа по въпроса с езика!

Започни да говориш! Въпреки, че запасът ти от думи не е много богат в момента научи 50 глагола!Например-ям, пия, спя, ходя, искам, мога, губя, намирам, търся, обичам, харесвам, мразя, ставам, тръгвам, сядам, лягам, мия, чета, почиствам, готвя, пържа, гледам, слушам, чувам, работя, мързелувам, поправям, гладя, реша,затварям, отварям и така докато ги докараш до 50!

След това започваш да правиш прости изречения с тях пред огледалото.

Например: Аз ям. Аз спя. Аз чета.
Много е важна тренировката пред огледалото. Представи си, че си актриса и това са ти репликите, които трябва да научиш. Казвай всичко с различна интонация! Например кажи един път "Аз чета!" с радост, следващия път го кажи с досада, третия път се скарай на огледалото, че си супер заета и да не те безпокои и му изкрещи "Аз чета!!!!" Това го направи и за останалите глаголи.

След като минеш целия измислен списък от глаголи, започни да си усложняваш изреченията.
Аз чета книга. Аз чета списание. Аз чета форум бегемамма. Аз чета вестник. Аз чета вечерта и т. н.

Практиката пред огледалото е незаменима, също така докато си говорите с него, размахвай ръце, не забравяй все пак, че ти си актриса. Покажи му емоциите си.

Твоята цел на този етап е да проговориш, твоят пасивен запас от думи да стане активен. Ти искаш хората да те разбират, и за да постигнеш това трябва да си отвориш устата или да им изиграеш пантомима. Тъй като първото е по-практично в живота ти, ще трябва да инвестираш време и нерви в новото ти амплоа на драматична актриса!

Ти имаш нова роля, да говориш на италиански, доколкото схванах от разговора! Трябва да се отпуснеш, а за да се отпуснеш да говориш трябва да спреш негативните си мисли, че на някой му дреме за грешките, които правиш или ще правиш. Най-добрият ти приятел в момента е огледалото, но ти цял живот си го знаела това!


Buona fortuna!

П.С.На краставичар, краставици...

Може да игнорираш горния съвет, но наистина представи си, че си в България....Сега си представи, че имаш нова съседка от Китай, която не говори български и нито един от четирите езика, които ти знаеш. Китайката обича да готви, да чете. Китайката седи по цял ден вкъщи и се депресира, защото няма социален живот! Ти какво би посъветвала да направи китайката за да се впише в България? Може би да бъде доброволец? Да си намери работа в колцентър? Какво?
Депресията на китайката може да бъде излекувана само от китайката и то само по един начин, тя трябва да научи български, за да може светът да научи за нея! Надявам се схващаш аналогията...

Цонна, 

Не си емоционален дъб, просто притежаваш най-важното според мен качество за успешна емиграция и това е адаптивност. Което е супер! Но повечео хора си минават през този период....
И тук тази организация е за работещи хора, но и за членове на техните семейства, които в повечето случай не работят. При владеене на 4 езика, комуникацията с тези хора няма да е проблем и така ще създаде на първо време някакви социални контакти. Неработещите членове се събират през седмицата за обяд, кафе, разходка, е, не всеки ден, но и това е нещо. Също така е и добра възможност да си създаде и добри връзки за намирането на работа, защото, както си казала, работещите членове на тази организия работят в повечето случа за големи международни фирми. Естествено, авторката да си прецени дали това би я подтиснало.
И както всяко мнение в темата - местният език е най-важната предпоставка за интерграция сред местните.

Цонна - 

Познаванам (задочно) жена,която е имигрант някъде на север и очевидно живее в някакви тундри ( по снимки) - тази жена създава един сайт и се пуска с камерата из цялата тази прелест и в момента има огромен и много бързо развиващ се сайт, който се е превърнал в работа и й носи доход и тн и тн. Дори в най-забитото място, в което живеят 5 семейства човек може да намери смисъл да се развива и да е щастлив, дори като не знае езика ( но ако всички наоколо говорят английски!, което ако става ?с за Италия е абсурд, така и не разбрах къде си, Василиса?)

За Италия е важно да те 'разпознаят'. И това разпознаване става като говориш италиански, ядеш паста, не крадеш и не правиш екзотични избори в стайлинга например, освен това доброволния труд се цени и дава възможност да 'влезеш в среда', това ти го повториха много пъти вече.

Да родиш дете, за да не ти е скучно и носталгично, и то да те вкара в 'среда' е за мен малко глупав вариант, но много жени поемат по този път, за да се чувстват смислено. Докато  'тръгне на градина" и установят че са в началната точка. Човек трябва да намира стимулите първо в себе си.

 

Maлко ме беше срам да го напиша директно, защото всички бият около езика, пък и на първа страница авторката още се оплака от злобарки във форума. Но все пак това е основното, за да не се окаже след година-две-три, че другите майки са ограничени или не я разбират, че хората в цъквата са глупави, или колегите й са елементарни, студени и затворени ( писано и споделяно стотици пъти тук от много хора).

василиса, каквито и съвети да получиш, определено смятам, че нито един няма да 'работи' за теб. просто няма измислена универсална формула, която да 'лепне' на  всеки

''Хората са еднакво различни; искам да кажа, че всички ние преживяваме както трудности, така и благоприятни възможности, но начинът, по който ги посрещаме, не е еднакъв. Онова, което за едни е много лесно, за други е извънредно трудно – и обратното.

Някои свирят по-добре на пиано и учат по-бързо, а други правят това по-зле дори от мен, но с подходящи напътствия и с дисциплина всички със сигурност можем да се научим да свирим на пиано по-добре, отколкото го правим в момента. Точно същото е валидно и в случая с щастието''

хорке букай

Много хубави и полезни неща прочетох тук, за което ви благодаря! Намирам се в Италия и почти всяка неделя ходим в българската църква, запознахме се с някои българи, но е почти невъзможно да поддържаш връзка- те живеят примерно на другия край на града, работят по цял ден,просто няма кога,има едно семейство, с което се събираме понякога, но те имат малко бебе и някак не е удобно, истината е, че повечето българи тук не са добра компания и по-скоро биха те дръпнали назад. Преди да дойда тук бях много социалноангажиран човек- учех и работех,имах много приятели и когато дойдох тук се чувствах адски сранно, бих определила началното си състояние като глухота. Лятото всеки ден покривах една доста дълга дестинация или пеша или тичайки,но спрях от страх,беше пълно с разни ококорени араби,които мазно те изглеждат и неведнъж са ме преслевдали.Истината е, че трябва да се взема в ръце, не може повече така,трябва да превъзмогна притеснението си,тъй като съм много срамежлив човек.Още веднъж ви благодаря