Трудна адаптация към живота в чужбина

Отпускането наистина е най-трудно. При мен проблемът беше, че активният език в главата ми беше английският - на него работех, учех. И когато се опитвах да възпроизведа нещо на местния език, или нищо не се получаваше, или бутах думи на английски. Иска се време и комуникация с някого. Направила си грешка, че си се отказала от курса. Единственият начин да го научиш, е като комуникираш. Със самоучители ще се сдобиеш с пасивен речник и нищо повече. На мен също ми е ужасно дразнещо, че нивото ми на комуникация е на второкласник, но се мъча. При мен проблемите бяха на много ниско ниво - от това, че не разбирам колко ми е сметката в магазина, до там, че не зная как да си поръчам нещо в кафене. Ходете на кино, гледай местна телевизия, питай мъжа ти за непознатите думи. И най-важното: имай търпение и не се отказвай.  

мноооооооооооооого познато
аз съм така вече 13 г, но в холандия.

не съм намерила решение. в началото търсех такова, но вече нямам енергия, мотивация и желание най-вече.

късмет  

Аз пък живея в град от 1.5 млн., който по тукашните стандарти се води за средна хубост. Няма ни един парк, окото ми е зажадняло за дръвчета и зеленина. А като свие зимата студа от -25, -30 градуса и почне да се стъмва в 15.30 и ми иде да се отстрелям с воден пистолет.  В средата на август започва есента, та чак сега започна да се постопля. До миналата седмица имаше сняг.

Кейси- напълно съм съгласна!
I.Hr- Много ми харесва отговора ти, май едно бебче би променило много нещата!
Милинка- случаите са ни много подобни, и аз съм човек, който обича нещата да са изпипзни и точни и когато се сблъскаш с една такава действителност е много трудно, между другото вече мога да си поръчвам неща в кафене или ресторант, не ми е никак трудно   както и в магазина, но ми е трудно воденето на диалози, усещам, че нещата се случват много бавно, но все пак се случват
*Grace*- Благодаря ти, ужасен е животът в тия села

Аз съм така вече 3 та година,мъжът ми по цял ден на работа нямам познати,сега с детето ходя по площадките ми то няма никой на тях или в добрия случай са се събрали туркини.От един месец уча с едно момиче което е доброволка и ми преподава езика,училището вече не е безплатно и съответно си обикалях улиците безцелно,нямах грам мотивация за езика.Сега нещата са по добре като имам пряк контакт с холандка и ми се отвърза малко езика,преди само знаех да си поръчам  кафе и това беше. Истината е ,че с нетърпение чакам да изкарам лятото в БГ

Май ще трябва да преименувам темата, оказа, че има и други като мен, с трудна адаптация в чужбина

Да, бебето много променя нещата, най малкото си ангажиран 24-7 и нямаш време да мислиш. А диалога е въпрос на време. Аз разбирам какво ми се говори без грешка, но докато измиля правилния начин да се изразя ... мъжът ми губи търпение. Откакто започнах да общувам по интензивно с местните разбрах, че не е най важното да говориш без грешка, а да изявяваш желание да разговаряш с тях и да бъдеш между тях. Поне при нас е така.
А за живота в селата не съм съгласна че е толкова ужасен. Има си и предимства. И аз си мислех, че ще ми липсва шума на големия град, но се оказа че спокойствието ми харесва повече. Може пък да е от ЕГН-то знам ли.

Момичета,
като ви чете човек чак започва да се замисля (аз конкретно и за себе си говоря) накъде съм тръгнала, че след известно време (обмисляме го все още, това е сложен ход за нас) и аз може би ще съм като вас, една от вас Чудя се, защо все пак, сте там, а не в БГ, където се чувствате сред свои един вид
На мен, сега ми изглежда, като една мечта, до която нямам търпение да се докосна, но четейки ви виждам, че положението, никак не е розово и не звучи добре

Кокона20, и аз бях много ентусиазирана в началото, нямах търпение, но когато се сблъсках с действителността розовите ми очила се счупиха на пух и прах.Ако зависешеот мен нямаше да стоя и 1 минута тук, но го правя заради мъжа ми, той работи и се опитваме да спестим уж нещо, надявам се и аз да заработя, не ми е комфортно тук, но пък не мога и да зарежа мъжа си да се справя сам, това разбира се не значи, че и при вас ще е така, силно се надявам да не изпитвате това,което описваме тук, успехи        

Боже, първо се зачудих да не би пък аз да съм пуснала тема, без да си спомням! 
Но после се зачетох - е, не съм аз. 
Макар че все едно аз съм писала, почти едно към едно, с някои малки разлики.

Василиса, ще ти пиша на лични! 

В предградията винаги е скука, независимо от страната. Дали са ти много полезни съвети, аз само да вметна няколко идеи. И без разрешително за работа можеш да работиш като доброволец, няма начин в предградието да няма организация към която да се впишеш по тази линия. това ще ти даде някакви контакти поне, а и ще те ангажира, за да не висиш сама по цял ден.
Това, че в курса си в по- високо ниво в началото е шок, но след няколко седмици ще се отпуснеш и ще говориш наравно с другите, не се отказвай.

А в много страни не пият кафе, поне не като на среща да си бърбориш с някого. На обяд, на вечеря, на гости да, но с уговорки понякога с месеци по- рано. Но това не означава, че няма да общуваш, просто ще е под друга форма. Не разбрах в коя държава си, но със сигурност във всяка държава има приета форма, в която най- лесно можеш да се впишеш на първо време. Затова предложих доброволчеството, в повечето страни има традиции в тази посока и не отказват помощ.

И аз да се добавя тук 
За мен адаптацията също тече доста трудно и почти мъчително, макар идването ми тук да беше силно желано. Мястото е прекрасно, а хората са приветливи и общителни, но аз не говоря езика и общуването става почти невъзможно. Опитвам се да уча, но става мнооого бавно и много трудно (едно, че уча сама, и друго- не съм първа младост), което допълнително ме натоварва.
Знам, че все в един момент ще се справя- защото тук ми харесва и защото искам да се адаптирам. Но ще ми бъде много по- леко, ако има с кого да споделям и от кого да черпя опит 

Темите по държави помагат, но и пречат.
Мен лично навремето форумът по-скоро ми беше като убежище и ми забави 'свикването', приютяваше ме, но и ме отделяше от реалната среда.
Човек свиква, когато е част от живота - работа, учене или да е в среда на танци, спорт , в църквата сред някаква общност и тн. Ориентирай се какво има наоколо и се включи в нещо. Организация, църква, група за събиране на гъби каквото и да е да си сред хора. Успех!

Няма човек, който да не е минал през тежкия период на климатизация, адаптация и социализиране към новата обстановка, без значение откъде идва, накъде отива и защо. Но колко дълъг ще бъде този период, зависи единствено и само от теб/вас. 
Първото и най-важното нещо е собствената настройка към новата среда. Опитай се да приемаш всичко това, като възможност за научаване на една нова култура, език и намиране на нови приятели. Превърни негативното в нещо положително. След това идва езикът. Няма как да започнеш да се чувстваш добре, ако не говориш местния език. И той не се учи от разговорници и самоучители, а на курс, където има други чужденци в същото положение като теб. Те също търсят социална среда и приятели. Аз ходя три пъти на курс през седмицата и след него всеки ден обядваме или пием кафе с другите. Говорим си, научаваме нови неща и т.н.
Като напреднеш малко в езика, може да си потърсиш работа като доброволец към някоя благотровителна организация, фондация, църква. А пък ти владееш още 4 езика, така че каквато и безработица да има, тези езици ти дават голямо предимство, например за работа в кол център.
Опитай се да намериш други българи около теб. Ние намерихме десетината българи тук съвсем случайно, чрез една дама тук във форума. Сега всеки уикенд организираме нещо с тях.
Още нещо, което би ти било полезно - http://www.internations.org/
Това е международна организация на експатриатите - чужденци, които живеят и работят в дадена чужда държава. Регистрирай се и ще получаваш мейли за организирани от тях мероприятия за твоя град. Това са само чужденци, а ти говориш други езици, така че няма да ти е проблем комуникирането. Тук всяка седмица има по нещо, тази сряда сме на кариоке бар. Тези хора са като вас - чужденци и са страшно отворени към други като тях. Има хора на дипломатически длъжности, висши мениджъри, студенти и т.н

Права е 10 c's, форумът колкото ще ти помогне да не чувстваш самотна, толкова и ще задълбочава самотата ти.

И аз живея в село,единствената разлика е, че работя и това е моето спасение... Но ежедневието ми е доста еднообразно и скучно. Езика вече 2 години не мога да го науча и си мисля,че по-голям идиот от мен няма... Липсват ми приятелите ми,близките ми....Но все пак се свиква