Въййй тия фенки направо ще отнесът Ча и Баръш като глудница кучета са 
Тия първите отпред направо ще припаднат от кеф 
- Публикувана: 30 апр. 2013, 13:41 ч.
- Последно мнение: 2 май 2013, 22:35 ч.
Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 86~
Здравейте!
Спокойна празнична вечер!
Манка,
Цитат от пост 408/ стр. 28 на Дени
Дени,
Много интересен въпрос-благодаря, че го сподели!
Ще си позволя да изкажа моето мнение в случая.
Кого съжаляваше?
Мисля, че най-вече сама себе си, защото бе в позиция на невъзможност да отреагира както й се искаше. От една страна да даде съчувствието си за брат си-независимо какъв бе понякога към нея, все пак й беше брат и нямам съмнение, че тя го обичаше.
Защото дори и да видя и да разбираше, че вината и причината за сблъсъка да бе у него, тя не би го оставила, ако можеше би го подкрепила дори и виновен, не би го оставила.
От друга страна Емир-любовта в сърцето и в живота й, как да го подкрепи с отношение при това искрено като виновникът за това което му се случи бе собственият й брат?!?
Та тя бе между двамата, нямаше как да вземе страна, дори и да искаше.
Притесни се и за дамата-за кого повече, нямам идея, а и не е толкова важно в случая/според мен/
Съжаляваше се навярно за пореден път за това, че няма шанса да обича без да избира-между Емир и близките си.
За това, че й липсваше сила и увереност, че може да се изправи лице в лице с истината и с действителността която предполагаше, че няма да й хареса. Действителност която я плашеше.
Действителност която нямаше да й позволи да бъде такава каквато искаше самата тя.
А аз в този момент съжалявах най-вече нея, че за пореден път пропусна възможност да сподели с Емир.
Да, случая изглеждаше неподходящ, но не мисля, че беше. Независимо от емоциите на Емир, ако в този момент тя му бе разказала всичко нямам съмнения, че той би намерил начин да я разбере, дори да разбере и приеме защо е мълчала до сега.
Защото в момента той не само я обичаше, но и й вярваше, все още имаше доверие в нея. Да, малко поставено под въпрос заради случката на рож. ден, но въпреки това.
И наред с това и й се ядосвам/ей така както ми е любимка / защото сама правеше трудното още по-трудно, а сложното-почти невъзможно на по-късен етап. 
Продължавайки да мълчи и страхувайки се от реакцията на Емир, от това да не го загуби, правеше скритата истина все по-опасна за себе си, за него, за връзката и любовта им. Защото тази скрита истина с всеки изминал ден придобиваше по-разрушителна и пагубна сила. Акумулираше и предполагаше след себе си следствия и последствия които самите те/ и Фериха и Емир/ не биха могли да управляват с които да се справят приемайки ги.
Всеки един момент с него имаше своя знак за нея, че трябва да каже истината, самата му любов към нея, бе повече от достатъчен за нея-за миг да не мисли за нищо и да каже спокойно всичко.
Но тя се страхуваше, страх който донякъде бе и логичен, но страх който я стисна като в юмрук и вместо да я накара да направи дори рискувайки крачка напред, я връщаше назад, назад където все още я имаше сигурността й-да, но там беше и неизяснената истина и вината й за това.
Но си мисля и още нещо, на мен като зрител ми е лесно-виждам всичко за всички от страни, а тя?
Тя не можеше, тя нямаше как. За нея имаше много АКО...а те са голям препъни камък за всяко решение и избор.
petgab, привет!
Спокойна празнична вечер!
Манка,
Скрит текст:
Така е-очарованието и разочарованието понякога бързо сменят местата си. 
Но...приемаме и продължаваме-напред!
Благодаря, че бе открита, оценявам това!
Весели празници!
Но...приемаме и продължаваме-напред!
Благодаря, че бе открита, оценявам това!
Весели празници!
Цитат от пост 408/ стр. 28 на Дени
Цитат
и винаги когато я повтарях изникваше все един и същи въпрос в мен относно сцената с Емир и Мехмет, добре Фери седеше и гледаше отстрани, изгониха Мехмет, Емир отиде до нея а тя продължаваше да гледа след брат си, а кажете ми за кого и стана жал в този момент и за кого повече се притесни?
Дени,
Много интересен въпрос-благодаря, че го сподели!
Ще си позволя да изкажа моето мнение в случая.
Кого съжаляваше?
Мисля, че най-вече сама себе си, защото бе в позиция на невъзможност да отреагира както й се искаше. От една страна да даде съчувствието си за брат си-независимо какъв бе понякога към нея, все пак й беше брат и нямам съмнение, че тя го обичаше.
Защото дори и да видя и да разбираше, че вината и причината за сблъсъка да бе у него, тя не би го оставила, ако можеше би го подкрепила дори и виновен, не би го оставила.
От друга страна Емир-любовта в сърцето и в живота й, как да го подкрепи с отношение при това искрено като виновникът за това което му се случи бе собственият й брат?!?
Та тя бе между двамата, нямаше как да вземе страна, дори и да искаше.
Притесни се и за дамата-за кого повече, нямам идея, а и не е толкова важно в случая/според мен/
Съжаляваше се навярно за пореден път за това, че няма шанса да обича без да избира-между Емир и близките си.
За това, че й липсваше сила и увереност, че може да се изправи лице в лице с истината и с действителността която предполагаше, че няма да й хареса. Действителност която я плашеше.
Действителност която нямаше да й позволи да бъде такава каквато искаше самата тя.
А аз в този момент съжалявах най-вече нея, че за пореден път пропусна възможност да сподели с Емир.
Да, случая изглеждаше неподходящ, но не мисля, че беше. Независимо от емоциите на Емир, ако в този момент тя му бе разказала всичко нямам съмнения, че той би намерил начин да я разбере, дори да разбере и приеме защо е мълчала до сега.
Защото в момента той не само я обичаше, но и й вярваше, все още имаше доверие в нея. Да, малко поставено под въпрос заради случката на рож. ден, но въпреки това.
И наред с това и й се ядосвам/ей така както ми е любимка
/ защото сама правеше трудното още по-трудно, а сложното-почти невъзможно на по-късен етап. Продължавайки да мълчи и страхувайки се от реакцията на Емир, от това да не го загуби, правеше скритата истина все по-опасна за себе си, за него, за връзката и любовта им. Защото тази скрита истина с всеки изминал ден придобиваше по-разрушителна и пагубна сила. Акумулираше и предполагаше след себе си следствия и последствия които самите те/ и Фериха и Емир/ не биха могли да управляват с които да се справят приемайки ги.
Всеки един момент с него имаше своя знак за нея, че трябва да каже истината, самата му любов към нея, бе повече от достатъчен за нея-за миг да не мисли за нищо и да каже спокойно всичко.
Но тя се страхуваше, страх който донякъде бе и логичен, но страх който я стисна като в юмрук и вместо да я накара да направи дори рискувайки крачка напред, я връщаше назад, назад където все още я имаше сигурността й-да, но там беше и неизяснената истина и вината й за това.
Но си мисля и още нещо, на мен като зрител ми е лесно-виждам всичко за всички от страни, а тя?
Тя не можеше, тя нямаше как. За нея имаше много АКО...а те са голям препъни камък за всяко решение и избор.
petgab, привет!
Здравейте, момичета!
Амиии … висях по балконите, ха на втори, ха на първи. Четях ви … да сляза ли, да не сляза ли? Ама пусто … ме тегли!
И взех, че слязох:)
До преди малко си бях самосиндикална ФЕмирска психарка, ама викам – я да взема да се вкарам в психоклиниката „ФЕмир“. Или още повече ще се психирам, или ще си облекча зависимостта (което нещо не го вярвам), ама пък поне ще съм сред себеподобни:)
Ако някой ми беше казал, че от турски сериал за един месец ще стана като разтреперен таласъм (нещо като Джансу в транс), нямаше да му повярвам, ама … нейсе …
И … хей ме на:)
П.С. Малко съм гола и боса, само с едно именце, ама полека лека ще си облека дрешки, надявам се, а и най-вече ще се обуя, че да не ми поискат и на мен снимка на босите крака;)
Амиии … висях по балконите, ха на втори, ха на първи. Четях ви … да сляза ли, да не сляза ли? Ама пусто … ме тегли!
И взех, че слязох:)
До преди малко си бях самосиндикална ФЕмирска психарка, ама викам – я да взема да се вкарам в психоклиниката „ФЕмир“. Или още повече ще се психирам, или ще си облекча зависимостта (което нещо не го вярвам), ама пък поне ще съм сред себеподобни:)
Ако някой ми беше казал, че от турски сериал за един месец ще стана като разтреперен таласъм (нещо като Джансу в транс), нямаше да му повярвам, ама … нейсе …
И … хей ме на:)
П.С. Малко съм гола и боса, само с едно именце, ама полека лека ще си облека дрешки, надявам се, а и най-вече ще се обуя, че да не ми поискат и на мен снимка на босите крака;)
Добре призимила се, падна на точното място.
Ето и лекуващите лекари.
Скрит текст:
Евитка,то е от днеска,от както го гледа,и никаква не се е вястнала от радост,място не може да си намери
Добре заварила 
Драго ми е, тепърва ще налучквам дрешки, постване на клипове (скрити и открити)
Радвам се, че вече съм сред вас
И аз като лудото Ленче туитвах таз вечер, ама ... май йок
Драго ми е, тепърва ще налучквам дрешки, постване на клипове (скрити и открити
)Радвам се, че вече съм сред вас
И аз като лудото Ленче туитвах таз вечер, ама ... май йок
Хахаха тройка до тука го отнася Барса
Аз се отнасям при хулигана
Мерси за посрещането и за отзивчивостта веднага да ми се предостави лекарството ФЕмир (La Bestia-Дзверо )
Ех, това лекарство ми върти главата известно време
Ама нали клин клин избивало, макар че тц ... за сега
Ох, как искам и аз снимчици и клипове да пускам, ама до утре ще вляза в час, надявам се:)
)Ех, това лекарство ми върти главата известно време
Ама нали клин клин избивало, макар че тц ... за сега
Ох, как искам и аз снимчици и клипове да пускам, ама до утре ще вляза в час, надявам се:)
Ох чакам да ми се свали филма
Тц ей туй е лекарството
Дзверче
Тц ей туй е лекарството
Дзверче
Maлеййй...супер си ги докарала...принцесата и принца на психодиспансера
Шъ хулиганстваш,ами де шЪ вър'ш...то друго неема 
Какво стана с туитването?
Много тихо в темата...
всички заминаха нанякъде... туитване йок успех Няма серия и затова нямаме за какво да пишем,та това е причината да е тихо
Ох чакам да ми се свали филма
Тц ей туй е лекарството
Дзверче
Тц ей туй е лекарството
Дзверче
Maлеййй...супер си ги докарала...принцесата и принца на психодиспансера
Шъ хулиганстваш,ами де шЪ вър'ш...то друго неема 
ние поданиците ли сме