Това исках да кажа. Нямаше кой да ни научи. Времената бяха такива...
- Публикувана: 5 май 2013, 13:04 ч.
- Последно мнение: 15 май 2013, 20:56 ч.
Домакини - първи сезон/дванадесети епизод - "агнешки"
Привет.
Такъв дъжд ни валя днес на стадиона....само да не се разболее дребното.
Атмосфера и игра страшни...ама не ще да влезе гол и това си е.
Тези буфери бяха направили магия ... друго обяснение няма. Много ме е яд!
Не съм си приготвила багажа
утре ще стана по първи петли и съм готова, ще сготвя и така.
Не съм ви чела, утре, ако има време.
Лека на всички.
Такъв дъжд ни валя днес на стадиона....само да не се разболее дребното.
Атмосфера и игра страшни...ама не ще да влезе гол и това си е.
Тези буфери бяха направили магия ... друго обяснение няма. Много ме е яд!Не съм си приготвила багажа
утре ще стана по първи петли и съм готова, ще сготвя и така.Не съм ви чела, утре, ако има време.
Лека на всички.
Оф, Ша Фана пак да пропия, че се излагам по празници. 
И аз не го разбирам това надяждане. Случва ми се да изпия 50/100 гр. твърд алкохол сигурно веднъж в годината, иначе бяло вино пия.Мъжо е на бира, той пък твърд алкохол пие веднъж на три години. По празниците си готвих, както обикновенно. Яйца и козунак имаше, разбира се, ама няма да проям агнешко, защото е Великден и Гергьовден.
И нещо което не разбирам(някоя традиция например) даже механично не я спазвам.Важндто е да сме заедно няколко дни, защото през седмицата е за два часа вечер, един от които отива за къпане, приказка и лягане на детето.
Мари братовчед ми беше в същото положение, като твоето на кръщането на детето му.
Марче някое семейство дори да искаше да спазва канона и да научи децата си, това да ходиш на църква до 89та си беше апокрифно. Всеки е предавал каквото знае и никой не е знаел всичко, така за всеки се е променяло и значението и ритуалите на празниците.
/изпреварили сте ме/
На мен ми се случва да вляза в църква да запаля някоя свещичка за здраве, но го решавам на момента минавайки покрай църква например.Детето, обаче не пропуска църква, види ли ме кара да влезем.Обяснявам му колкото мога и каквото знам, не че е кой знае колко, ама ако има желание сам ще се научи като реши
И аз не го разбирам това надяждане. Случва ми се да изпия 50/100 гр. твърд алкохол сигурно веднъж в годината, иначе бяло вино пия.Мъжо е на бира, той пък твърд алкохол пие веднъж на три години. По празниците си готвих, както обикновенно. Яйца и козунак имаше, разбира се, ама няма да проям агнешко, защото е Великден и Гергьовден.
И нещо което не разбирам(някоя традиция например) даже механично не я спазвам.Важндто е да сме заедно няколко дни, защото през седмицата е за два часа вечер, един от които отива за къпане, приказка и лягане на детето.
Мари братовчед ми беше в същото положение, като твоето на кръщането на детето му.
Марче някое семейство дори да искаше да спазва канона и да научи децата си, това да ходиш на църква до 89та си беше апокрифно. Всеки е предавал каквото знае и никой не е знаел всичко, така за всеки се е променяло и значението и ритуалите на празниците.
/изпреварили сте ме/
На мен ми се случва да вляза в църква да запаля някоя свещичка за здраве, но го решавам на момента минавайки покрай църква например.Детето, обаче не пропуска църква, види ли ме кара да влезем.Обяснявам му колкото мога и каквото знам, не че е кой знае колко, ама ако има желание сам ще се научи като реши
Много често спазваме празниците механично, асоциираме го повече с манджата и пиенето, отколкото с истинската им същност. За мен това е тъжно... Празниците имат силна и хубава енергия, която може да се употреби много положително, а не само в плюскане и алкохолизиране... 
Ваничка, да добър час!! Да не ни забравиш и не ни изневерявай.
/много/ 
То сега не се ли изучава религия в училищата? Би трябвало, а и е добре да знаят децата. Нас нямаше кой да ни научи.
ММ е кръщаван от баба си и нейната сестра като е бил на 4 месеца. Вкаран е в църквата през задния двор, омотан в едно одеало като вързопче с храна. Тя е била вярващ човек и не е могла да се примири с това, че внук й няма да е кръстен. Докато не е дошла демокрацията, родители те му не са знаели, че е кръстен. Не са били нещо партийни, но бабата я е било страх нещо да не им направят.
ММ е кръщаван от баба си и нейната сестра като е бил на 4 месеца. Вкаран е в църквата през задния двор, омотан в едно одеало като вързопче с храна. Тя е била вярващ човек и не е могла да се примири с това, че внук й няма да е кръстен. Докато не е дошла демокрацията, родители те му не са знаели, че е кръстен. Не са били нещо партийни, но бабата я е било страх нещо да не им направят.
Като не се помнят старите, да се създадат нови традиции... Но и това не се прави... Някаква всеобща апатичност е настанала... Традициите са важни за да са сплотени хората, семейства, в които има традиции (било то и традицията да е да ядат палачинки всяка събота на закуска) са много по-единни и емпатични, отколкото семейства, в които няма традиции, там няма какво да ги обединява, защото Любовта не е достатъчна, ако не я споделяш. Мнозинството не са дорасли за да нямат нужда от традиции.
Религиозното обучение в училищата го намирам за излишно, харесвам например да се учи история на религиите, но не и вероучение. Защото Вярата не е нещо, което се учи и зубри. Нито пък вярата е в Църквите и Храмовете. Не ме разбирайте погрешно, много уважавам светините, там има нещо велико и необяснимо, енергия и сила, която просто ни е бедна фантазията дори да си представим... Но до тях можем да се докоснем само със сърцата си, не с празни думи, изречени механично....
Ваничка, весело и прекрасно да си изкараш!
Мари, стискам палци за утре!
Аз чакам да стане полунощ да будя ММ, защото има да довършва нещо... Мислех да си пусна някой филм, ама то ей го де 12 часа, по-добре да си лягам... Напоследък много си наруших режима и въобще не се грижа за себе си и това хич, ама хич не е добре. и ми се отразява де, усещам го...
Традициите са важни за да са сплотени хората, семейства, в които има традиции (било то и традицията да е да ядат палачинки всяка събота на закуска) са много по-единни и емпатични, отколкото семейства, в които няма традиции, там няма какво да ги обединява, защото Любовта не е достатъчна, ако не я споделяш. Мнозинството не са дорасли за да нямат нужда от традиции.Религиозното обучение в училищата го намирам за излишно, харесвам например да се учи история на религиите, но не и вероучение. Защото Вярата не е нещо, което се учи и зубри. Нито пък вярата е в Църквите и Храмовете. Не ме разбирайте погрешно, много уважавам светините, там има нещо велико и необяснимо, енергия и сила, която просто ни е бедна фантазията дори да си представим... Но до тях можем да се докоснем само със сърцата си, не с празни думи, изречени механично....
Ваничка, весело и прекрасно да си изкараш!
Мари, стискам палци за утре!
Аз чакам да стане полунощ да будя ММ, защото има да довършва нещо... Мислех да си пусна някой филм, ама то ей го де 12 часа, по-добре да си лягам... Напоследък много си наруших режима и въобще не се грижа за себе си и това хич, ама хич не е добре. и ми се отразява де, усещам го...
Утре ще имам тежък сблъсък с онкологията... Трябва да поспя за да имам сили.......... 
Успех!
и Лека нощ на всички!
То сега не се ли изучава религия в училищата? Би трябвало, а и е добре да знаят децата. Нас нямаше кой да ни научи.
ММ е кръщаван от баба си и нейната сестра като е бил на 4 месеца. Вкаран е в църквата през задния двор, омотан в едно одеало като вързопче с храна. Тя е била вярващ човек и не е могла да се примири с това, че внук й няма да е кръстен. Докато не е дошла демокрацията, родители те му не са знаели, че е кръстен. Не са били нещо партийни, но бабата я е било страх нещо да не им направят.
ММ е кръщаван от баба си и нейната сестра като е бил на 4 месеца. Вкаран е в църквата през задния двор, омотан в едно одеало като вързопче с храна. Тя е била вярващ човек и не е могла да се примири с това, че внук й няма да е кръстен. Докато не е дошла демокрацията, родители те му не са знаели, че е кръстен. Не са били нещо партийни, но бабата я е било страх нещо да не им направят.
Да, имаше и проблеми в "онова" време, и баба ми се притесняваше, но аз от къде ги зная тези нещица...от къщата в която съм живяла. Гледала съм, слушала съм и сега го прилагам на децата си.Мари, почини си. Стискам всички палци. Имаш го!!
Утре ще имам тежък сблъсък с онкологията... Трябва да поспя за да имам сили..........