Публикувана: 7 май 2013, 09:15 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2013, 11:43 ч.

майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

17 690
213
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се справят самотните майки с проблема, когато синовете им растат без баща?
Какви са начините за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание?
Какви са препоръките за възпитанието на синовете на самотни майки?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се справят самотните майки с проблема, когато синовете им растат без баща?
  
  Самотните майки използват различни стратегии за справяне с проблема. Една майка подчертава важността на насърчаването на връзката между бащата и сина, докато друга твърди, че липсата на баща не определя характера на детето. Основният фокус е върху отношението между родителите и детето, като се посочва, че грешки могат да бъдат направени във възпитанието дори при наличието на двама родители.
- Какви са начините за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание?
  
  Майките могат да използват различни стратегии за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание. Те могат да включат дядовци, учители мъже и други подходящи възрастни в живота на детето си. Освен това майките могат да предадат ценности като отговорност, самостоятелност и други добродетели директно на своите деца.
- Какви са препоръките за възпитанието на синовете на самотни майки?
  
  Препоръките за възпитание на синовете на самотни майки включват преподаване на отговорност, самостоятелност, добро отношение към другите, дисциплина и смелост. Освен това майките споделят, че е важно да насърчавате контакта с други мъже и да учите мъжките ценности и умения.
- Какви са различните гледни точки, преживявания и подходи в отглеждането на деца без баща?
- Какви са мненията относно влиянието на бащите върху отглеждането на деца?

7 май 2013, 09:15 ч.

Мнения: 376

Мили момичета,

Понеже ми се вменява непрекъснато вината, че синът ми без баща ще израсне с осакатен характер, ще бъде много дребнав - като жените - ще се вглежда в дребните неща, и няма да знае като мъжете да е по-широко-скроен - искам да ми споделите как се справяте с този проблем на самотните майки - или наистина децата ни, момчетата по-точно, израстват осакатени след раздялата с баща си.

Не искам да пишат жени които са намерили заместител на бащата - там е ясно че момчетата вече имат пример за подражание. Не искам да коментираме и присъствието на дядовците - моят татко е прекрасен, и дава страхотен пример на детето ми, но е дядо.

Аз лично наистина се опасявам от такова поведение - много се сърди малкия ми за дребни неща, ядосва се и се гневи ако например натисна копчето на асансьора преди него, на площадката винаги имаме проблеми с другите деца, само с децата от неговата градина се разбира прекрасно, и с неговите приятели, на другите рядко дава играчки, или с триста убеждения.

Преди време разговарях с един мъж, моя възраст, и коментирахме израстването на мъжете/момчетата без бащи. Той самият беше прекарал целия си 30 годишен живот само с майка си, и се опитваше да ме убеди колко е нормален. Но за мен се оказа адски нерешителен, колеблив, не знаеше как да постъпи с мен, или с дадена ситуация - не знам дали това се дължи на липсата на таткото, но му имаше нещо....

И - за момента при мен решение няма, записвам детето си момче на дейности в градината с учители мъже (само една такава има), опитох се и извън градината - но не се получава, отказа се бързо, защото ако не получава внимание, се отказва, или прави пакости за да си привлече вниманието на учителя.

Друг проблем ми е, като ни дойдат гости вкъщи, семейна двойка например, ако мъжът от двойката обърне малко внимание на детето ми- малкия се вкопчва в него, и досажда докато си тръгнат, дори и при моята намеса. Това не е фатално, обикновенно двойката после не идва пак на гости, или се измислят формати в които да няма такъв ангажимент с детето ми...или се виждаме веднъж на две години.

Споделете как се справяте с липсата на мъж-пример за подражание....

А да, друго което се опитвам да правя - е самата аз да не съм дребнава, примерно като направи някоя пакост, да не се ядосвам, ами да кажа -е еее, голяма работа -- но пък тогава с дисциплината закъсваме...ако се повтори няколко пъти. Аз така или иначе съм се отказала от идеята да се правя на каквото не съм, тоест на мъж, но все пак, опитвам се да се държа по-мъжки...ха, колкото и смешно да звучи.

Благодаря ви.

# 1 7 май 2013, 10:53 ч.

София
Мнения: 1 149

Моят син е още малък. Тепърва предстоят въпросите и т.н. Баща ми почина, когато бях на 18 г. Нямам братя. Синът ми расте с мен. С баща му сме разведени. Но! Това не значи, че не му е баща. Детето го обича много, той - също. Насърчавам, търся всеки повод за контакт между баща и син. Това е положението при мен обаче.
Къде е вашият татко? Разведени ли сте, той вижда ли детето? Извинявай за въпросите, ако навлизам в личното ти пространство. Това, че вие сте разведени/разделени не значи автоматично, че синът ти е без баща.
Друг е въпросът що за човек и баща е той. Понякога е по-добре без него, случаи всякакви има. Някои са си направо вредни за децата, чета историите на другите момичета и понякога направо се цъкля пред монитора.
И моето дете е буйно и с характер. И той се сърди и тръшка и т.н. Не мисля обаче, че това е в резултат на това, че с баща му не живеем заедно. Грешки във възпитанието могат да се направят и при наличието на двамата родители, липсата на бащата не е определящ фактор за характера на детето.
Дали ще израсне осакатено детето - зависи по-скоро от отношението на родителите към него, както и помежду си. Много по-осакатено може да порасне, ако става свидетел на ежедневни караници и сцени между майка си и баща си, които живеят заедно.

# 2 7 май 2013, 11:53 ч.

Мнения: 18

Здравей,

както е видно не пиша много много по форумите, но темата ти ме впечатли и реших да се включа.
Самотна майка с едно момче на четири години.
До момента никой не ми говори за това че няма баща, но се притеснявам от това което ще предстои, училище и проблемни деца, викане на родителите, разбира се АЗ ще съм виновна за всичко, защото видите ли само моето дете няма баща (и за протокола не го е виждал никога).
Да и MelindaD е права - по добре сама отколкото зле придружена.
Баща ми е жив и помага, брат ми също.
Казвам му че няма баща, но пък има вуйчо и дядо, защото някои деца нямат нито вуйчо, нито дядо.
На мен примерно ми липсва контакт с други мами като мен.

"Осакатен характер" - това какво означава, характера ще е такъв какъвто ти го скроиш според мен. Аз примерно съм много педантична, ужасно взискателна. И все искам. И това гледа и малкия и копира от мене. Но по добре.
Осакатен характер има човека който направи това дете съвсем съзнателно и не се върна дори да го види. И какво като майка му и баща му са били семейство - семейство на какво?!
Искам да е отговорен човек, истински, уча го да ми помага във всичко, от слагането на масата вечер, прибиране на чиниите, да отваря вратата като излизаме някъде, да ми сипва течнност за чистачки, да "проверява" гумите на колата, да готви и много други

Разбира се много е малък още
Ще ми е интересно другите какво ще споделят bouquet

# 3 7 май 2013, 12:25 ч.

Мнения: 376

Да, абсолютна съгласна съм и с MelindaD и с stiana че сме останали сами за да избегнем нещо по-лошо, на което не искаме детето да става свидетел, и че това е по-добрия вариант, но не и идеалния, разбира се.

stiana - това за отговорността - съгласна съм - това е добър подход - и аз се опитвам да го уча, носи ми леки чанти като се прибираме, отваря вратите вече на стълбищата, вчера почисти аквариума с мен, аз водата, той стъклата, опитвам се още да го вразумя да си прибира играчките всеки път, имаме напредък, чисти с прахосмукачката и мопа понякога, за да ми помогне, мие стъклата на проорците - по-точно пръска с препарата преди аз да мина с парцала, реже зеленчуци за готвене, гъбки с пластмасово ножче или бели краставици...но виждам и деца които отрасват ежедневно с бащите си - има неща които аз не се сещам да го уча...мъжките игри, солидарност към нещо, понякога педантността е по-прилична на жените - не знам къде да поставям граници, или ги поставям от моята камбанария, женската

MelindaD - баща му е в чужбина, идва при нас за 2 седмици два пъти годишно. Не може да го научи на много неща за това време....Но като си идва, малкия е мноооого по-самостоятелен и дисциплиниран, и спокоен разбира се. По-леко върви всичко. Сяда на маса, яде сам, сам се облича и съблича, обува и събува (на 5г. е, и може, но с мен не иска, освен ако не наложа условия, а като налагам постоянно условия, тежи, сърди ми се че непрекъснато търгувам с него, че непрекъснато "заплашвам" да не дам нещо или да не направя нещо ако не направи тези неща сам)

А и гледа постоянно аз какво правя - разни му женски работи - чистя си краката, лакирам се, гримирам се, веднъж поиска да го лакирам и него. В градината ходи и целува децата които харесва, едно момченце негов приятел се обиди че го целувал...какви били тези женски работи...

та така...а аз си го прегръщам и целувам разбира се, редовно по няколко пъти на ден....

Осакатен характер в смисъл не достатъчно мъжки може би, нямам предвид другите ценности които му предавам, или се опитвам да предавам заедно с родителите ми, как да се държи с другите хора, да е възпитан, да е добър, кога да дава, да взема, да не обижда, да не удря, да не се ядосва и сърди за глупости, четем приказки непрекъснато, с поуки, с истории, заедно се занимаваме, рисуваме, строим, моделираме, имаме си пълноценен живот, не ни липсва нищо. Освен таткото.

# 4 7 май 2013, 12:40 ч.

Мнения: 376

да, и още нещо - едно е аз да го науча да отваря вратите, става в началото с неразбиране, нежелание, друго е да види баща му как отваря вратата на мама, и носи багажите, и да поиска сам да го прави....е---няма как нали -- не може всичко. Наистина съм благодарна че живеем спокойно и щастливо, нямам предвид да се оплаквам, или да изразя нещастие, ни най-малко, по-скоро очаквам да споделим идеи, и да науча нещо и от вас.

# 5 7 май 2013, 14:24 ч.

Мнения: 18

Цитат на: Martani в вт, 07 май 2013, 12:25

Осакатен характер в смисъл не достатъчно мъжки може би,

- той има АТВ аз колело и той дори сам си повтаря че има АТВ защото е мъж
- играем мач на стадиона (тук вече може да се обърка малко де като види че жена играе мач, но какво да направим сега)
- карам го да тичаме заедно на стадиона, но последния път ми каза да си тичам сама защото той искал да си направи "тренировка"
- започнах да купувам за мен неща, които са все по розови или бели, а за него все по сини или черни - за да може ясно да разграничи разликата мъж - жена (розовия цвят не ми е от любимите)
- косата подстригваме късо пак по същата причина (сега на прическата на Балотели сме хвърлили око)

за друго не се сещам в момента

# 6 7 май 2013, 16:01 ч.

Мнения: 376

Цитат на: stiana в вт, 07 май 2013, 14:24

[- играем мач на стадиона

Браво на вас! Интересни идеи, да, определено е полезно да научиш за такива занимания

Къде карате АТВ? В парка?
Ние катерим стена (рядко, напоследък не му стиска), и въжените лабиринти наскоро ни харесаха.
Значи – интензивни „мъжки“ занимания с мама в свободното време?

# 7 8 май 2013, 07:58 ч.

София
Мнения: 4 349

просто опитвате повече неща и гледаш какво му харесва

# 8 8 май 2013, 09:36 ч.

Мнения: 2 479

Martani , от това което описваш, според мен няма защо да се тревожиш. Водите пълноценен и спокоен живот, а това е най-важно за детето. Не е нужно да се правиш на каквато не си, нито да вършиш нещо, което не желаеш, само и само да развивате някакви "мъжки дейности". Не разбрах на колко години е детето, стана ми ясно, че е в детската градина. Ще се изненадаш колко по-самостоятелен ще бъде, когато тръгне на училище. Там разграничението момчета/момичета е доста ясно изразено и няма опасност да се разминете с момчешките емоции, поведение, спортове, приятелства. Ще се социализира, ще има и повече мъжки модели околко себе си. Всичко ще си бъде на мястото, повярвай ми Wink

. Единственото, което отчитам като недостатък като сам родител е фактът, че аз съм доста параноична и не давам много самостоятелност, сравнявайки с познати с деца на същата възраст. Носейки цялата отговорност все се страхувам от някакви реални и въображаеми опасности и държа децата под надзор и контрол нон-стоп. Не мога да го променя в себе си, но може би е за добро в крайна сметка Rolling Eyes

# 9 8 май 2013, 09:52 ч.

Мнения: 1 270

Цитат на: Lib в ср, 08 май 2013, 09:36

Martani , от това което описваш, според мен няма защо да се тревожиш. Водите пълноценен и спокоен живот, а това е най-важно за детето.

Напълно съм съгласна. За съжаление обществото е това, което налага някакви норми на поведение или ни вмества в даден калъп. На мен още преди раждането ми се "набиваше" в главата каква грешка съм направила да имам дете без мъж. Какво ще му обяснявам като порасне, как ще се оправям сама..За сега не се замислям върху тези неща. Казвам си по-добре да вижда баща си 2 пъти годишно, отколкото /недай си боже/ да му обяснявам, че татко му е при Бог. Но хората са много лоши и злобни. По скоро ме е страх от въпросите, които те ще му задават, а не от тези, които той ще задава на мен.

# 10 8 май 2013, 11:01 ч.

Мнения: 376

Благодаря ви, момичета за отговорите и успокоението, да интересно е да разбереш как се развиват такива деца, и доколко наистина са нормални спрямо останалите.

Lib, тази параноя не се ли пренася на сина ти? Не е ли параноичен и той? И аз съм малко параноична като теб, по същия начин, и малкия примерно го е страх от тъмното, въпреки че такава параноя не съм му показвала. В този смисъл – не са ли по-предпазливи и страхливи такива момчета? Малкият моят е на 5г.

skrita FUstA – да, така е, наистина, но обществото и приказките ни най-малко стигат до ушите ми, имам късмет че около мен хората са се нагледали на такива самотни майки и връзки, и никой никога не е отправял критика, освен баща му разбира се, откъдето ми тръгна идеята за тази тема.

Чувала съм и от други мъже, че едно момче особено след като влезне в училище и стане тинейджър, е най-добре да си е с таткото, разбира се ако има такъв вариант. Да спортуват заедно, да се изкарат бурните тинейджърски години под „опеката“ на мъжкото мислене.

# 11 8 май 2013, 11:06 ч.

София
Мнения: 1 149

Цитат на: Lib в ср, 08 май 2013, 09:36

Единственото, което отчитам като недостатък като сам родител е фактът, че аз съм доста параноична и не давам много самостоятелност, сравнявайки с познати с деца на същата възраст. Носейки цялата отговорност все се страхувам от някакви реални и въображаеми опасности и държа децата под надзор и контрол нон-стоп. Не мога да го променя в себе си, но може би е за добро в крайна сметка Rolling Eyes

Абсолютно същото се отнася и за мен. Дали пък всички (или повечето) самотни майки не сме такива newsm78

Сега в края на месеца трябва да се връщам на работа и съм изпаднала в див ужас как ще си оставя детето и няма да сме заедно по цял ден, да не знам какво прави всяка минута и т.н. ooooh!

И сакън да не му се случи нещо, щото не съм до него всяка минута... Опитвам се обаче да си го пазя това само за себе си, без да ограничавам детето... Няма да го правя мамино синче, та ако ще да се пукна по шевовете от притеснения Naughty

А пък той е пълна моя противоположност - с рогата напред, никаква предпазливост и страх!
За помагането - и моят син го уча да помага, нищо, че е много мъничък. Простираме заедно, например, той вади дрехите от пералнята, тупа ги и ми ги подава Grinning

И освен, че го целувам и прегръщам постоянно, си играем чисто по мъжки - с мачкане, боричкане... В парка също целува всички деца и ги гали по главите... Аз му се радвам на това, обаче, масово другите деца посягат да ударят или викат "Махай се!".
Чудех се дали да споделя тези мои наблюдения, но... - като че ли повечето мъже, израснали по една или друга причина без баща, са много по-отговорни и свестни от останалите. Това, разбира се, са си напълно мои наблюдения... Някак поемат отговорности, и то от малки, които иначе им биват спестявани...
Имам чувството, че семейство - истинско такова, с двама родители и наистина съпрузи, не само формално - вече не съществува... Или е истинска рядкост.

# 12 8 май 2013, 11:24 ч.

Мнения: 2 479

За момчето в училищна и тинейджърска възраст е много важно с какви приятели дружи, а не толкова дали с баща си или с майка си прекарва повече време. Важно е какви ценности му се втълпяват, а това зависи от личността, не от пола на родителя... Баща му да не би да се опитва да те навие да му го дадеш като поотрасне, че нещо натам ми бият нещата? Ако е така - голям тарикат се е извъдил Laughing

.
Синът ми не е прихванал от моята параноя, дори водим битки за самостоятелност - иска да излиза сам навън, да ходи по разни площадки с приятелите си без мен... На почти 9 е, за мен е още рано, въпреки че има негови съученици, дори и момиченца, на които това е разрешено и той се чувства засегнат. От друга страна от болка се страхува много повече от сестра си Crazy

. Мъжка му работа Mr. Green

.

MelindaD , товето момченце е малко още и е нормално да изпитваш такива страхове, защото досега сте били все заедно. Всички майки се чувстват така при първата раздяла, независимо дали са сами или не. Ще мине Hug

# 13 8 май 2013, 12:06 ч.

Атина
Мнения: 385

ох,болна тема....моето момче е с бащински периоди,ама като гледам тях ги помни...моите съвети-не......и гледа болно по детския кът-дали има някой мъж..не можем ги заменим...въпреки,че за момента ползва услугите на дядото....но все бърбори-''къде е тати''и..той ще ме научи''...

# 14 8 май 2013, 12:08 ч.

Мнения: 18

Относно параноята - ние живеем сами двамата и отвреме на време виждам че го хваща шубето (все пак е на четири) - аз всеки път повтарям че е мъж и ще ме пази - и той се понапърчва - вечер едно от задълженията му е да заключи вратата

Lib мъжете не траят много много на болка - моя малкия е същия - а ако се наложи да му сложиш лепенка на раната - лелееее още повече го боли Laughing

Martani - ние живеем в покрайнините на града в къща - и има много места за бръмчене с АТВ и колело - само ролели няма къде да се карат че са поразбити пътищата - ама какво да се прави - поне въздуха е чист
бих тръгнала и по горите с него (че са ни наблизо) - ама САМА - малко тук ми е проблема - пък нали казват страх лозе пази и аз така - затова на стадиона (добре че месните го поочистиха поне малко и спряха да си пасът козите там Laughing

)

Препоръчани теми

Вечната борба с килограмите

Как отслабнахте и за колко време????

Дебелани без овулация,които искат да отслабнат и забременеят!

Захранване

Причина:

Причина: