майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

Хм, имам да наваксвам с темата, но се замислих. Аз също казвам "на другия род се е метнал" много често обикновено като е сърдит. Правя го с усмивка и не влагам лош смисъл, но сега се замислих да не вземе да ми стане навик.
iagudka малкия е на 8 месеца и аз все още не съм мислила какви обяснения ще му давам на въпросите  За сега отговарям само на въпросите на племенника си/4г./ Все си мисля, че той няма да знае така или иначе какво е майка му и баща му да живеят заедно и за него факта, че не живее с баща си няма да е притеснителен. Дори на това разчитам..защото не знам как ще понеса тъгата в очите му, че тати го няма 

 skrita FUstA ще бъде наред ще видиш, както сама си написала той няма да страда за нещо, което не познава !

iagudka аз навремето съм обяснила, че има такива и онакива и всякакви семейства. Не виждам защо не се лакираш и не ходиш на токчета, не мисля, че това би оказало някакво негативно влияние върху възпитанието на детето.

nellykoyo, при мен си беше една година и нещо... наистина е индивидуално, зависи колко бързо ти ще приемеш новата ситуация като правилната за теб и детето ти, и ще почнеш да виждаш позитивите от това. Аз нямах нито приятел нито приятелка до мен последните три години, ходила съм на психолог за да приема хода си, и да знам че съм постъпила правилно...без да изпитвам вина. И всичко останало ми помогна - спорт, йога, работа, занимания с малкия....екскурзии, басейни, кино...живота тече...

аз си мисля че лакирането и токчетата при нашия случай по-скоро оформят визията на момчетата за бъдещата им жена - и вероятно ще търсят такава която се лакира и носи токчета. А когато моят ми абува токчетата - е с напълно ясното съзнание че прави пакост или шегичка по-точно, защото се хили като маймунка като ми заходи с токчетата ми...

iagudka, да, специално Китай е горе-долу така, дори при разводите съдът често дава родителските права на детето на периоди - на майката до 12г, и след това на бащата. То честно казано, като ги гледам, след това и на майките не им се занимава, и от по-рано връчват децата на татковците...

Обяснението което давам на сина си - защото мама и татко не се обичат повече, и не могат да живеят заедно - трудно им е, карат се, имат проблеми, скандали, викат си, и затова е по-лесно като са отделно. И двамата са по-истински и по-добри когато са отделно, и по-щастливи. Иначе съм забелязала, че много внимателно слуша историите ми когато тати още е обичал мама, как се е държал с нея, какво е правил, и много се радва на тези истории. Когато прави лоши неща, му казвам - така като правиш, като нищо да ти избяга булката след време, и да не те търпи....и някак си знае, че лошото поведение не се толерира.

А кавалерството, което коментирахме - днес сутринта ми кавалерства много с всички врати, сам, по негово желание, значи става по някое време от само себе си, и без татко пример....

Аз лично мисля да му кажа истината. Колкото и да е малък да я знае от сега. А истината е че баща ми не пожела да бъде баща.

това боли ужасно

Кими, останах с впечатление че бащата на детето ти го вижда.Но ти си знаеш де.Аз също мисля да кажа на Камен, че баща му не е искал да му бъде баща, защото е страхливец.И то от по- рано защото ще се намери кой да му каже .Не виждам смисъл да го лъжа че баща му го обича.Дори и бащата да се сети че има дете, не виждам смисъл да го обърква.Един истински баща винаги намира време за детето си.А няма как да го боли детенцето защото няма как ти липсва нещо което нямаш.

Да, в случаите когато не се виждат обясненията са ясни, но когато се виждат? Раздялата е трудна дори при големите хора какво остава за мъничките. То всичко с времето си..но времето много бързо се изплъзва понякога.

Ами какво да ти кажа.Болката е наша защото страдат дечицата ни.В такива моменти сигурно ти се иска бащата да се изправи и да обясни.Но явно много филми гледам.И аз не вярвах че въобще човек е готов да захвърли детето си , сякаш е коте.В момента водя дело за бащинство, защото детето ми не е припознато.За да не се налага някой ден да обяснявам защо е Сълзицов.Децата са жестоки едно спрямо друго.Да, идва ми да гръмна човека, който ще му бъде баща само на документ, но това няма да помогне на детето ми.Затова ще направя всичко то да бъде щастливо, такова каквото е.С мен.

Това бащите да обръщат гръб на децата си и да не се сещат за тях май е някаква пандемия От два месеца се чудя какъв е тоя урод дето не се сеща за детето си- ама изобщо- то било пълно с такива!

Те се виждат - да. Но не мисля, че е нормално 3-4 месеца да казваш, че си баща на това дете, а по един месец да се съмняваш дали е твое. Затова колкото повече расте дребчо, осъзнавам, че няма смисъл да общува с това жалко подобие на родител. Не може той да се прави на баща само когато му скимне. И така сме си добре.

Сама, успех в това, което си започнала. Щом е важно за теб нека стане така както го искаш ти. Целувки на малкия Каменчо.



Моя от няколко седмици. Казах му едни истини и почна да го раздава супер обиден. Даже ми е по - добре и по спокойно така.

Според мен би било много добре да не се намесват отношенията между родителите със отношенията между родител дете. Другото, което си мислих, че хората се променят, не бъдете крайни сега и завинаги, след 15 години може да виждате нещата по различен начин .

Кими Нашият " татко" не е звънял от родилното.Сега очаквам включване след като получи призовката. Здрави да са ни дечицата.

sama аз не искам да се меся, ти си знаеш колко си му набрала .. Предполагам съда ще го осъди след ДНК теста, но после той да не вземе да се гадняри нещо, ще му искаш разрешение за всичко. Да не си усложниш нещата повече.

И аз си помислих същото  Но само ти си знаеш какво ти е положението 

Не съм му набрала.Напротив, аз простих и непростимото.Той реши че не може да е баща след като детето беше факт. Понеже има друго семейство, в което твърдеше , че стои само заради децата, той се отдръпваше от мен пропорционално на растящия ми корем.Продължи да ме лъже до 7-мия месец, че ще поеме отговорност към детето.После се скри вдън земя.Ден преди да родя се видяхме случайно в болницата.Той не беше сам, в смисъл с някакви роднини, аз бях с майка.Дори не ме поздрави.Когато родих се скъса да звъни за да ме пита дали мисля да подам иск, и да хули майка ми която му беше звъняла да го припознае.Да поясня само че 2 години и половина той почти живееше у нас.Сега реши че искам да му разваля семейството.
Делото не го водя за отмъщение.Напротив много нерви ми коства.Знам че баща няма да го направя.Но той има и финансова отговорност към детето.Трудно се справям сама.За тези които ще ме обвиняват че съм родила от семеен мъж, ще ги помоля да прочетат първо другите ми публикации, да се запознаят с цялата ми история, защото е невъзможно тук да изложа всичко.А иначе си имам работа с доста манипулативен човек, много голям тарикат.Та и аз си мисля да не дойде момент после да искам да отнемам родителски права.Но имам вътрешната убеденост вече че това е правилното.Само и единствено заради детето.Аз бих си го спестила ако можех.