Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

  Това ли правя , според теб ?  

   Да разбирам ли, че имаш предвид друго ?
   Кажи го .  
  
    
  

Напълно възможно е, но аз като попрехвърлих последните 2 теми, попадах само на едни дълги итягостни постинги за разни диети, отчаях се и затова не съм преглеждала порвите теми, ами малко като овена с рогата сръчках тази 22 тема. За това казах на по-отдавна пишештите тука да не ме ... бият.
Ама нищо де, то повторението е майка на знанието. Поне така ни учеха едно време в у-ще 

julian22 , както се казва децата ни пораснаха в тези 20 теми . Аз толкова пъти съм споделяла едни и същи неща , че започнах да омръзвам сама на себе си и въпреки всичко се опитвам ако мога да помогна и да споделя опит. И като цяло в темите, когато някой се появи и попита нещо конкретно винаги се появяват много хора, които да споделят как се справят или се е справил с проблема.

Селмаааа, дай да не се занимаваме с глупости, ами да караме по същество.
За чуството за вина. В нашия случай също не е като да им липсва абсолютно чуството за вина. Когато вината е много голяма, те я разбират. Изглежда, че ако една ситуация е заредена с по-силни емоции, те схващат по-добре какво става. Но при по малките неща, когато няма някаква кой знае каква драма, като например някой счупи или развали нещо или в у-ще/работа забрави/недочуе нещо е там вечно те не са виновни ивечно някой друг им е виновен. Ама е просто толкова характерно, че няма как да не го забележиш. Този пример, според мене, дава едно добро бяснение за ставащото в главите им. Е, не е задължително вашите даца да са такива. Знаете, че няма два еднакви аутиста.

julian22, това обяснение на психолога ми хареса много.  Дава много поводи за размисъл. Продължавай да пишеш и разказваш. Аз приемам разказите ти не като бутане на акъл към вас, а като опит да наклониш посоката на разговора към споделяне на личен опит. И даваш тема за размисъл споделяйки първа. Благодаря ти - както казах това ми е любимата тема.

Между другото можем да разискваме няколко теми едновременно. например посоката на споделяне на личен опит ми е интересна и могат да си говорят дори само две три майки по тази тема, а между тях други две три ще си говорят за друго - например биохимични там нещо си или да си търсят причини за проява на аутизма. Няма да си пречим едни на други 

И така ]julian22 аз си повтарям въпроса от предната страница. как да науча детето си да лъже и да нарушава правилата. Какво ти хрумва в тази насока. Казвай всичко, което се сетиш, пък ще си взема каквото ми е нужно от хрумванията ти.

Между другото. Моят син се извинява непрекъснато и се чувства виновен непрекъснато. Но не от аутизма, а поради грешка (наша разбира се ) във възпитанието. И това също ми е тема за размисъл, ама по натам ще ви питам за това, когато успея да анализирам и разкажа проблема в детайли.

Ужасно се надявах тука да пишат хора като тебе, на които децата вече са им пораснали, защото именно те могат да кажат какво евентуално ни чака по-натам, кои от симптомите могат да се приглушат, кои ще си останат такива каквито са си били в детска възраст...  Разбира се, знам, че товма е вашият личен опит и при нас може да се случи друго, но ми дава все пак теми на размисъл, разширява ми кръгозора. Така че, бих те помолила, когато имаш малко време и ти е удобно, да напишеш как са се развили нещата с твоето дете (от думите ти заключавам, че са вече тинейджъри или греша?). Или пък, ако вече си го правила, да ме насочиш с линк към темата, където това е станало, че в 22 теми просто е невъзможно да се изчетат.

Не точно аутист, чети го 'дете от спектъра". при тях наистина говорим за емоционалност , емоции демострация на емоции, разпознаването им , лъжа ( която коментирахте предните страници) и много други неща нехарактерни за типичните аутисти на които децата се учат но имат и качества да се научат.



Много точно казано.


Освен това не съм съгласна че постовете в темата са неиформативни- в много от тях има вселена от информация която просто трябва да преработиш и приложиш към твоето дете. или просто да прескочиш или четеш по диагонал защото не е приложима към твоето дете ( интуицията на майките на дете с проблеми- на 'търсещите" майки да го нарека , е префектна ), не ти трябва, не го намираш за интересно или главата ти ще се пръсне от информация.

Преди да си дам мнението да питам: да няма правописна грешка във въпроса ти?

Не! няма грешка!
Чакам и аз да прочета отговора.

Не, няма правописна грешка във въпроса ми. Не може да лъже, надявам се знаеш защо и не може да си затвори очите, ако някой не спазва правилата. Има още един такъв сладур с ГРР в София и майка му разправяше, че звъни на 112, ако види човек да си хвърля фас на улицата например. моят още не звъни на 112, но крещи по децата в училище, че е забранено нещо си според правилника на училището и ги топи на господина. Ще го намразят   .Топи сестра си за всичко, не може да пази тайна - ей такива.

Аз да си попитам за всеки случай, макар че разбрах веднага, че може би няма правописна грешка. Ами да, права си, и при нас е така, не могат да лъжат. Големият (татко, де), колко пъти през съвместния ни живот съм го карала, да излъже благородно, за да не засягаме други хора. Например не ни се ходи на гости някъде, ами не можеш да се обадиш и да кажеш директно имам си друга по-важна работа, затова няма да дойдем  Трябва да измислиш/излъжеш нещичко, за да замажеш ситуацията. Е, не, не могъл, щял да се обърка, да се оплете. Затова в живота аз винаги съм се оправяла в такива ситуации.
Малкия е същият - всичко е право куме в очи. Абе сине, обяснявам му аз, не можеш да направиш забележка на учителката си да не приказва на масата, докато яде. Да, ама как така тя могла да го изисква от останалите деца, пък тя нарушавала това правило? И те гледа с големите си кръгли очи и чака от тебе отговор. И аз какво да направя в такава ситуация? Тъй като ми липсва фантазия да измисля нещо по така като за дете, аз му казвам истината, но разбивам обяснението на малки части, защото както вече писах в по-преден постинг, децата аутисти трудно възприемат комплексни задачи или обяснения. Първо стъпка : казвам му, че неговото наблюдение е правилно: "права ли е учителката да говори на масата, докато се храни? Не е права! Не може да се говори, докато се яде. Значи това, което си забелязал е правилно. Второ: реакцията му обаче не е била добра. Защо? Ами защото той е дете и такива неща не може ДИРЕКТНО да каже на учител. Трето: опитвам се кратко да обясня защо реакцията му не е добра, като задължително давам пример със себе си. Обяснението горе-долу е такова (не знам дали ще ти е интересно, но ще го напиша, ти ,разбира се, можеш друго да му кажеш):живота така е подреден, че децата, седят под възрастните, а в работата работниците под шефовете си. Това нещо се нарича йерархия и тя трябва да се спазва. Ако толкова го е подразнило, че учителката е говорила на масата, докато се е хранела, трябвало е да го направи по-един по любезен начин, като и я попита, защо тя може да говори, а те не (този вариан, според мене все пак е по-добре, отколкото директно да и забие, че върши точно това, което не трябва). Давам му пример веднага със себе си и му казвам, че и аз в моята работа се ядосвам на моите началници, които вършат неща, които на нас ни забраняват, но аз не мога просто така да отида при него и да му се тросна: абе, ти как си позволяваш да правиш това, ами се опитвам да му го кажа по един по-любезен начин. Накрая му казах, че ако казвам абсолютно винаги какво мисля за другите, ще бъда твърде груба и ще остана без приятели и работа. Затова в определени ситуации предпочитам да си замълча, в други ситуация да не кажа истината (глагола "да излъжа" го избягвам ), но това става винаги след сериозно премисляне и не може да става винаги. Горе-долу така.
Споде ли ти, какво те кара да питаш? Това сериозен проблем ли е при тебе? В нашия случай, с малкия по-горната отворена политика добре работи. С възрастта и с опита, който трупа, той също е започнал да разбира, че не винаги е добре да кажеш всичко директно. Ако това ти служи като успокоение- децата търпят развитие с възрастта.

Извън поста ми искам най-важното да напиша: постигам резултати с мнооого, ама мноого обяснение и най-важното непрекъснато давам примери от моя живот. Така му правя проблема по-жив и ясен. Когато разбере, че и други се сблъскват с това нещо и разбере, че не е сам, но просто другите реагират по-друг начин, му става по-лесно да започва да ги копира.

julian22,
алтернативен начин да научиш повече за споделеното от майките и разискваните проблеми е за влезеш в профила на някоя от тях (която ти е по-интересна, например) и да отидеш в началото на постингите й, когато се е регистрирала. Така можеш да разбереш и как са се развивали възгледите й за проблемите, какво е правила и пр. Това може да ти е отправна точка да проследиш някоя минала интересна дискусия. Мисля, че това е част от смисъла на постингите. Освен това, много от майките си пишат на "лични", когато имат причина да искат да споделят нещо/да се посъветват конкретно с някого, а не с всички. 

Ха-ха, позната картинка   И моят беше голям клепацало, но ще ти разкажа какво използвах аз, за да озаптя тези му пориви. Изполвах една случка в у-ще. Значи той беше голям клеветник, все клепеше някой пред мене, а за мене това е много неприятан черта. Та, какъвто клеветник си беше, отивам веднъж да го взема от занималнята и там едно момиченце от неговия клас, без да я познавам добре, дойде при мене и в негово присъствие го наклепа за нещо, което той беше направил в клас. Без никой да я пита, дойде при мене и като отвори една уста всичко ми разказа, барабар с нейното заключение, че синът ми не е бил мил. Мойто синче стои до мене и мига на працали и мънка нещо. Като си тръгнахме с него аз изобщо не го разпитвах какво точно е станало в клас и той защо "не е бил мил" (не беше нещо кой знае какво), ами го попитах дали е видял колко е гадно като дойде някой да те клепа по този начин. Освен това му казах и друго, което си беше самата истина. Казах му, че това момиченце не ми хареса и че постъпката му не е била добра. Така че да си помисли дали другия път да ходи да клепа този и онзи без да има сериозна причина. Този пример му се запечата в съзнанието и клепе доста по-малко след този случай. Бих казала дори, че напоследък ако "клепе" някого пред мене, то е повече споделяне и търсене на съвет как да постъпи.

Е, аз съм новак, както пише под името ми, затова така ентусиазирано пиша. Но, ако имам лошия късмет в момента да няма нови потребители, които като мен да имат нужда да споделят, а повечето сте "стари муцуни", които вече всичко сте си казали и уморено и с досада ме препраща назад по темите,  боя се, че няма да намеря, това което търся.
Все пак искрено се надявам да има още новаци в темата, с които да обменяма мисли сега. Няма значение, че ще повтаряме веча казани в по предишни теми неща.