Нова работа и първа бременност

Точно това исках да наблегна и аз. Работодателят няма никакви, ама абсолютно никакви социални привилегии от това, че наема бременна жена/майка с малко дете. Единствената му привилегия е, че трябва да плаща здравните й осигуровки всеки месец (както и всякакви други съпътстващи бюрокрацията по наемането на един служител дейности) и да пази мястото й, съответно да не може да предложи на никой друг сериозно работно място, за да свърши работата, която така или иначе трябва да се свърши и която не може да чака, пък било то и само месец или две (дори и да предположим, че жената реши да се върне месец след раждането, което и никой не очаква от нея).

Аз съм и бременна жена, и работодател, била съм и бременна работничка. Не бих уволнила някоя от служителките ми, ако утре дойде и ми каже, че е бременна, дори и да имах такава възможност по закон. Но ако утре дойде една девойка, сключим договор, че тя ще работи за мен, аз започна да разчитам на нея, е друго. И както казах - ако разбере, че е бременна 2-3 дни след като е постъпила, за мен проблем няма. Проблемът е ако дойде с ясното съзнание, че е бременна (какъвто беше и случаят на темата) и не каже. За всички, които нападат защитаващите работодателя - моля, вижте назад, дали сме на момичето съвети как точно да подходи, за да се защити от уволнение Въпросът е в доверието - мислите ли, че ще имам доверие повече на един човек, който още с постъпването си е постъпил некоректно спрямо мен?!

А че е кофти когато жената е бременна и иска евентуално да си смени работата - ами кофти момент е, не е тогава моментът за кариерно развитие. Ако ще гониш кариерно развитие, ще забавиш бременността. Ако ще гледаш дете, за малко ще оставиш идеята за кариерно развитие. Без друго, за да навлезеш в работата в една нова фирма, ти трябват поне около 6 месеца, а ти разпологаш с не повече - за какво развитие говорим, за какви пет лева . И това ми се е случвало, съвсем в началото на бремеността ми предложиха работа при по-добри условия (когато бях работничка). Аз лично отказах - именно поради тази причина - а даже ми беше неудобно, защото всъщност не можех да им кажа в този момент защо отказвам.

Точно това е.
Когато ми предложиха работа, бях бременна в края на 4 месец, още докато говорихме с работодателя ми му казах, че съм бременна и термина ми. Отношенията ни продължават да бъдат коректни и след 2 години се надявам да се върна на заеманата от мен позиция.

А тогава какво да кажа за моя работодател,когато започнах през март 2008,от юни 2009 до януари 2011 бях по майчинство и болнични от първия месец,след това от май 2011 до момента съм майчинство.
Какво да ме изгонят като се върна ли?Даже когато питах шефа ,дали ще ми даде 110 дни отпуска той ми благодари ,че ще се върна по-рано.
Това е глупаво да те гонят защото имаш бебе?

Стига да е нормален човек, никой няма да те изгони, защото имаш бебе.
Но много хора биха те изгонили, защото лъжеш.

Добре, постигнахме съгласие по темата    и аз това исках да кажа, че момиче, което не е знаело при постъпване, не бива да бъде уволнявано. А за това, че ако е бременна и тепърва ще започва работа трябва да си каже, за да има ясна представа работодателя за ситуацията, за това съм съгласна. 

На мен не ми се е налагало да изпадам в подобна ситуация. Имам колежки, които забременяха и до последно си работиха като волове и управляваха повече проекти, от колкото небременните ни колежки.