Аборт по желание. Страх ме е

Иаз не знам вече..непрекъснато си сменям мнението. Ту искам аборт,ту иска да родя....и ще откача вече,просто не мога да реша а времето си вървииии

Бъди спокойна и смела и претегли трезво плюсовете и минусите от ситуацията.
При мен финансовите причини надделяха. Не мога да тръсна бебе на майка ми и баща ми, че и да ги задължа да издържат мен и детето. Изпълнили са си ангажимента към мен, не са длъжни да ме дундуркат /мен и бебето/ до пенсия.

И, между другото, посинях заради спуканата вена от канюлата. Днес сестрите от детско ми правиха превръзка с риванол.

И ти си права... Всеки трябва да реши за себе си. Което на мен ми беше изключително трудно, това е най-тежкото решение в живота ми Още веднъж благодаря за всичко,много си мила  

Вярно е. Но това е избор,който всяка жена трябва да вземе сама.

и аз направих аборт по финансови причини и малко отгоре.Не одобрявам някой да се бие в гърдите че родил 2-3 че дори и едно дете и да чака някой да го храни,да му плаща сметките...и т.н.Всеки знае грижите ,средствата около едно дете.Знам че не всичко е сметка но по късно всичко опира до там.

Така е. Едно дете не бива да е виновно за нищо и не бива да бъде лишавано.

Така е. Аз имам две деца и ниска заплата.Много е трудно ... Мъчно ми е, непреодолима мъка се е настанила в душата ми и знам,че  няма да си отиде никога. Но непрекъснато се убеждавам,че съм взела правилното решение.

При мен тежкото дойде след процедурата. Бях претеглила нещата и бях преценила, че таткото не би се справил със ситуацията- чака го ремонт на апартамент, студент е също като мен, няма работа, а терминът трябваше да е на 21-ви декември. Прецених, че и нашите не са магарета, та да ги товаря безконечно.

Като се прибрах вкъщи, си изплаках мъката. Цял живот ще си мисля момче ли щеше да е или момиче, дали щеше да има моите очи и дали щеше да поеме по моя път, дали щеше да рисува добре или да пее...


Кураж ти пожелавам, мила.    Поне имаш две деца за утеха.

Напълно те разбирам...тези неща си ги мисля още от сега.... Но болката и мъката ще останат в мен завинаги. Дали някога ще забравя?

Едва ли. Аз ще намразя пролетта, 7-ми април, Великден и Коледа. Сметнах, че съм забременяла на 26-ти март. Имах здравословни проблеми тогава и изпих един кош антибиотици и температуропонижаващи. Не ми идваше, а аз не се тревожех, защото една камара народ начело с Горчев ми бяха казали преди 4 години, че съм с поликистоза. Смятах, че ми се спи от температурата, че наедряването на гърдите е част от ПМС, обаче се стреснах, когато всички вкъщи хвалеха новия шампоан, а само моята коса се омазняваше скорострелно. Лицето го миех на 3 часа по същата причина. Изчезна и досадното акне, което преди поддържах с мазила и гелчета. На 10-ти май направих тест- резултатът ме стъписа. На 12-ти повторих и на 13-ти вече бях при д-р Любомирова. На 16-ти сагата приключи.

И при мен е така-прибера ли се от работа към 17.00 ч. и веднага заспивам....събуждам се вечерта,хапвам и пак спя цяла нощ. Това не е типично за мен. Гърдите ме болят,станали са огромни,косата ми се омазнява бързо...  В понеделник ще си правя нужните изследвания и ....ориентирала съм се към Шейново. А приятелят ти...той как прие новината.подкрепи ли те?

Какво се е случило на тези празници?

Зарадва се, направо не стъпваше по земята. Разхождахме се вечер, трошеше пари за каквото ми се яде, тичаше до магазина за Активия вечер, като го помоля, обаче не си даваше сметка за финансовата част. Ставаше му обидно, като засегнем финансовия въпрос и все ме контрираше, че техните щели да помагат /те са пенсионери/. Аз трябва да започна работа в оптималния случай на първи октомври и да работя месец, защото 45 дни преди термина вече съм в болничен. Опитах се да го приземя с условията в апартамента, където смята да живеем, но не се получи. Отредил за бебето северна малка стая, която щял да ремонтира, а тази стая зимата няма отопляване, да не говорим, че слънце не влиза. Апартаментът не е ремонтиран от 30 години, представи си за какво става въпрос.
Опитах да го приземя и с това, че той догодина е последна година студент /бакалавър/. Щял да си учи и да си намери работа, но и на това не хванах вяра, защото и досега не е цъфнал финансово, но си седи пред компютъра в свободното време и идеята за почасовата работа не се реализира вече трета година.
За капак го наблюдавах три дни дали ще се хване да ми помага с домакинската работа. Е, не се хвана. Бърша прах, мия пода, пера на ръка и вдигам легените, бърша прозорци и щори, катеря се да бърша секции, шкафове и гардероби,  но няма да съм вечно в осма седмица и няма здравословно вечно всичко да ми е наред...

Те тогава вече съм била бременна и съм пиела лекарства с шепите. А терминът щеше да е декември преди Коледа.

Ясно...според мен правилно си преценила ситуацията. При мен пък се получи много тъпо....направо като по учебник. Разведена съм и от три месеца имам приятел,който още в началото ме предупреди,че не може да има деца.Леля му е завеждащ микробиологията в голяма софийска болница и на всеки 6 месеца му прави изследвания. Не знам и аз как се вързах на това....но ето ме сега-бременна съм.В крайна сметка се оказа,че стерилитетът му не е на 100 %.Предполагам,че ме е излъгал.Той е ерген на 29 г., а аз съм на 37.Като цяло напоследък не се разбираме много,дразни ме самото му присъствие вкъщи ...иначе иска детето,чисти,готви,пере...гледа ми децата.Всичко прави,но няма да раждам.Мисля,че от лъжата му го намразих,много ме заболя.Казах му да намери пари за изследванията и аборта,защото аз нямам и след това...не искам да го виждам повече