Коктейли с ягоди и леглотръс - гаранция за двучертичков майски дъжд - 135

А ето и моя разказ за раждането преди съвсем да съм забравила.
От 13ти започнаха леки контракции, на 14ти бяха на по 30 мин, съвсем регулярни, но на много дълъг период. Абеее... болеше си. На 15ти през деня контракциите зачестиха и станаха на по 15 мин. Моя док беше нощна смяна и реших да се видим и да решим какво да правим. Взехме багажчето и към Тина Киркова. Прегледаха ме за разкритие- 3 см и решиха, че е време за клизма, че контракциите зачестиха. Клизмата не е толкова страшна, както си представях. Измих се, сложих си ношничката и ме качиха в предродилна. Лежах си съвсем спокойно и зачаках да зачестят контракциите. Това се разви към 20:30 вечерта. Явно прага ми на болка е много нисък, защото ме белеше много. Разхождах се, бях си харесала една количка да се хващам за нея и както знаете- малко разходка, тонове, видеозон. Контракциите зачестяваха... болката ставаше все по нетърпима за мен, но ме крепеше мисълта за епидуралната упойка. Към 12 и нещо ми падна и тапата при една по-силна контракция. Те станаха на по 7-8 мин, но водите така и не изтекоха. Към 3 сутринта док дойде да спука водите. Не ме боля изобщо или пък да ми е било чак толкова неприятно. Включиха банка окситоцин... и се започна... болки... адска мъка... и така до към 5 и нещо, когато вече не издържах и ми сложиха епидуралната. Ураа... 2 часа сън в родилна зала (да знаете много сладко се спи на това магаре). Но. контракциите не бяха "силни" или родилни... последва 2ра банка окситоцин, след още около час взе да ме пуска упойката и гадната болка се върна. След много рев и молби получих 2ра доза упойка, е да... ама контракции Йок- от час бях с 10 см разкритие и никакви пориви. Пробвах се да напъвам, ма ми казаха, че само съм си пълнила бузите с въздух. Не виждах как ще родя... изпаднах в паника, изморена, жадна... и започнах пак да рева. Не можех.. до мен идваха хора, раждаха, тръгваха си, а аз... нищо. в 10 и малко взехме решение за секцио. Вкараха ме към 11 и 11:18 малката изплака, аххх сладко приключи- показаха ми малката ми Аватарка (толкова синичка и сладичка) и ми казаха - 4 кг, 51 см. Успокоих се, че се свърши. Излизането от упойката е много гадно- треперих като лист, но само чаках да спра, за да хвана телефона и да започна да се хваля. По време на секциото се приемаха залагания между лекарите колко точно ще е малката. Беше много готино- за себе си знам... няма да се мъча с нормално раждане, не е за мен. Секциото ми се вижда песен.

Общо взето тези дни и аз съм супер заета с всички изпити и абитуриентски балове. Стискам палци утре на моите дванайстокласници, които се явяват на изпит по география и в понеделник на моите детита на НВО по география.