Имам нужда от съвет относно изгонено дете!

  • 6 177
  • 59
  •   1
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Първият ''доброжелател''. Mr. Green

Не съм "доброжелател", а човек, който мисли трезво. Не ми казвайте, че сте толкова наивни, че да не допускате подобна възможност. Подкрепям напълно авторката в желанието й да помогне, но това не са неща за подценяване. Реално до колко добре се познава въпросното дете. Утре ако започне да създава проблеми какво правим?! Не случайно хората са казали, че кръвта вода не става. Все пак авторката има дете, към което трябва да постъпи разумно и което да не поставя в неприятни ситуации.
Както казах - дано греша........

# 31
  • Мнения: 1 110

По-голяма сила от чистата обич няма.

Вижте, убедена съм, че авторката си е дала ясна сметка какво я чака. Не е коректно да правите подобни изказвания. Едва ли близките до нея хора са посмели да се държат по този начин.

# 32
  • Мнения: 62
Никой не знае какво го чака. ''Когато хората разсъждават логично, ангелите се превиват от смях.'' Wink Не се самохипнотизирайте с кофти очаквания и не зареждайте другите така, най-добре ще е./ Давам този съвет и на себе си!/

# 33
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

Не съм "доброжелател", а човек, който мисли трезво.
Утре ако започне да създава проблеми какво правим?! Не случайно хората са казали, че кръвта вода не става.
Тя и "нашата" кръв по някое време започва да създава бая проблеми...какво да правим?
Или щом е чуждо, няма право да създава проблеми?
Щом разумен човек се е нагърбил с това благородно решение, то се предполага, че е преценил и негативите. В нищо на тоя свят няма само позитиви.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
И вие имате право. Като цяло всичко зависи от човека. В никакъв случай целта ми не е да разубедя жената да вземе детето  Peace Това, което прави е чудесно и достойно за уважение и възхищение. Вече почти няма такива хора. Може би аз не съм толкова добър човек като нея или просто имам лошия навик да мисля и премислям прекалено много нещата......или и двете  Mr. Green
Пожелавам й добрината, която прави да й се върне стократно  Hug

# 35
  • Мнения: 24
Цитат
В последният ти постинг взе много правосъдие да раздаваш... да не си от социалните? Rolling Eyes

Правосъдие не раздавам и не съм от социалните, но работя в тази сфера и съм запозната със законите. В този форум съм видяла доста пързалки на неподходящи за шега теми.
Надявам се някои приемен родител, кандидатсвал за конкретно дете да се включи. Така ще може човек с личен опит да каже, без да бъде обвинен във всички възможни грехове, какви са сроковете за да бъде одобрено семейството, какви документи се изискват, изобщо каква е процедурата и дали може да бъде извървяна за 5 дни.
Дете може да бъде изведено спешно от семейството си, при определени обстоятелства и да бъде настанено при роднини, приемно семейство, от вече утвърдените или в дом. Веднъж попаднало в дом, както е в случая, законът не предвижда възможност то спешно да бъде изведено от там за да бъде дадено на (почти)непознато семейство, неутвърдено за приемни родители предварително.

Цитат
Тиги, четете правилно. Жената пише за пътя, по който у дома са минали за да вземат решение за детето.

Написах го за да поясня , че няма такъв вариант непознати да търсат места за живеене на деца в риск.

# 36
  • Мнения: 409
Съвсем добронамерено се надявам авторката и съпругът й сериозно да са обмислили решението си. Взимането на дете не е като взимането на животинче от улицата, дори и да беше сравнено по-рано в темата, и само любов, желание и добри намерения не са гаранция за успех. Детето идва от дом със сериозни проблеми, има и наследствена обремененост с по-висок риск за психично заболяване, а и авторката има дете/деца, което допълнително усложнява ситуацията. Всичко това не значи, че задължително ще има проблеми, но е възможно и е възможно да са сериозни - трябва възрастните да са подготвени за това, защото неправилна реакция от тяхна страна или дори повторно отхвърляне със сигурност ще причинят много вреди, много повече отколкото бездействието.

Цитат
По-голяма сила от чистата обич няма.

Вижте, убедена съм, че авторката си е дала ясна сметка какво я чака. Не е коректно да правите подобни изказвания. Едва ли близките до нея хора са посмели да се държат по този начин.
От празни лозунги никой няма полза, всички се възхищаваме на авторката, но това не е решение, което се взима под влияние на емоции и с надеждата, че всичко ще се нареди - става дума за дете. Ако близките на авторката не са посмели да й кажат нещата директно, значи никакви близки не са й, близостта не се изразява само да ръкопляскаш на всяко действие. Пак казвам искрено се надявам решението да е премислено.

Иначе и на мен ми е странно как така някой ще реши да вземе дете и за нула време ще му го дадат, звучи ми леко плашещо...

# 37
  • Мнения: 1 110
wildBee, вярвай ми - последно мен човек може да обвини, че вея лозунги.
Самата аз съм вземала такова решение и съм поела отговорност да отгледам дете.
В крайна сметка тук пишат възрастни хора, способни да вземат решения и да носят последици от това. Намирам подценяването на разума на отсрещния за твърде глупаво.

# 38
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


Иначе и на мен ми е странно как така някой ще реши да вземе дете и за нула време ще му го дадат, звучи ми леко плашещо...
Аха...а иначе е много успокоителна практиката да се размотават деца по институциите с години, някои чак до пълнолетие, заради безумни бюрократични спънки и тромава система; и в крайна сметка, шансът едно дете да се отгледа спокойно в една нормална семейна среда се свежда до нула. Ама иначе, ти да си спокойна Tired.
Ако можеш да четеш и да разбираш, става ясно, че жената все пак познава малко или много детето, не го взима от улицата без да е имала наблюдения върху живота му преди.

# 39
  • Мнения: 409
Вихронрав, темата е толкова сериозна, че дори се регистрирах за да го сложа това мнение. Не съм изказвала мнение за авторката, тя и не е дала достатъчно информация, но в случая е много по-умно да се кажат нещата както са, а не да се успокояваме, че тук всички сме възрастни.
Пък и колкото и да загатваш, че съм глупава или поне, че постъпвам глупаво поддържайки тезата, че това решение не е само цветя и рози, това не намалява сериозността на проблема.

'Кафе с мед', не разбирам защо като едната крайност е лоша трябва да ходим в другата? Размотаването по институции не е добре, но набързо намирането на "някакво" семейство нима е по-добре?

Предполагах, че може да предизвикам негативна реакция, но забележете, аз не критикувам авторката, нито нейното решение - просто казвам, че трябва да се мисли и то много. Ако излязат проблеми, а те ще излязат - малки или големи, и семейството не е подготвено да ги посрещне ефектът върху детето ще е непоправим.

# 40
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


'Кафе с мед', не разбирам защо като едната крайност е лоша трябва да ходим в другата? Размотаването по институции не е добре, но набързо намирането на "някакво" семейство нима е по-добре?


Ами в случая не е "някакво", познават се, децата са в един клас, нали затова ти отговорих. Според теб кое семейство не би било "някакво", а подходящо за детето в случая?

# 41
  • Мнения: 1 110
wildBee, щом не си искала да критикуваш автораката е следвало да се регистрираш, да напишеш нова тема и там да започнем дебат. Аз нямам против, ще се включа с удоволствие. Адекватното водене на дебата, обаче, предполага познаване на темата. Не просто развяване на пръсти за внимание.
Никъде не твърдя, че си глупава. Просто намирам такъв тип поведение за глупаво. Човеци сме - грешим.

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Това е поредната тема, която се изражда в нещо друго.
Надявам се нещата за авторката да се наредят по възможно най-добрия начин. Нека спрем да оценяваме постъпката й, евентуалните последици от нея и да нищим кой крив, кой прав. Освен да се надяваме, че е взела правилното решение, друго не ни остава. Ще видим как ще се развият нещата за в бъдеще, ако авторката реши да ни държи в течение, разбира се.

# 43
  • Мнения: 409
Вихронрав, аз дискусия не съм искала да започвам, нито пък дебат. Чисто и просто казах, че се надявам авторката да е помислила добре и това си е мнение баш за тази тема тук. Едно напомняне няма какво да навреди на никой.
Лепене на етикети на чуждите изказвания не помага в никой разговор, но гледам, че смело продължаваш Simple Smile

'Кафе с мед', за мен семействата на съученичките ми в училище винаги са били "някакви", не знам с какво аргумента, че я познават бегло допринася за каквото и да е. Очаквам, че приемни семейства ще бъдат щателно проучвани и едно такова добре проучено семейство очаквам да е подходящо и в случая.

# 44
  • Мнения: 0
Ей, хора, не се избивайте, моля Ви Hug
Така, да взема да отговоря малко:
miss july, да ти кажа сега за силата на гена. По всички показатели, самата аз бих била оценена като дете във високо рискова среда. Биологичен баща - алкохолик, влизал два пъти в затвор, с увредено дете от n-ти пореден брак. Втори баща - педофил, започнал да упражнява насилие над мен още от 8-годишна възраст. Смея да твърдя, че съм станала човек, работя от 13-годишна, имам две висши (макар, че трябва да си призная, че второто го омазах), не пия, не пуша, не друсам... само ореолчето малко ми стяга Crossing Arms Затова и винаги съм се противила на твърдението, че биологията надделява, ако се съглася с него, това ще означава да заклеймя всички осиновени дечица, както и тези под приемна грижа, пък и себе си. Както и хората, даващи всичко от себе си за тези деца. Без лоши чувства ти го казвам, просто при мен така стоят нещата.
Някой спомена за близките. Не играят. Предвид гореспоменатото с майка ми не сме особено близки, просто я уведомих, че като идва да си види внуците, трябва да предвиди още един подарък. Свеки е достатъчно възрастна, за да е отрасла с много по-различни ценности и да го приеме като нещо (почти) нормално, а и е достатъчно деликатна, за да не се намесва. Децата са ОК с идеята, приятелите ни - също.
wildBee, съгласна съм, плашещо е да се даде дете толкова бързо на непознати хора. Не е и редно. Представи си, обаче, следната картинка: тринайсетгодишна красавица, русичка и слабичка, настанена в дом, който обитават и 18-годишни момчета. Социалната се опита да ми обясни как то затова там има възпитатели, на които това им е работата... Преди няколко години изкарах част от държавния си стаж в един интернат за момичета. Две от момичетата (едното на 12, а другото на 14) ходеха сериозно с двама от възпитателите - мъже на по 40 год. Това е плашещо! Що не се уплашиха социалните досега при няколко подадени сигнала за нея, а сега ще се плашат от мен?! И да, приемните семейства биват щателно проучвани, това наистина е така, затова и още от утре не можем да сме й приемно семейство. А знаеш ли колко приемни семейства са склонни да вземат дете на тази възраст? Ще ти кажа - 0. Защото в тоя случай социалните са си свършили (или поне опитали) работата, потърсили са й семейство. Ето, това е резултатът - цифром и словом - нула желаещи приемни семейства.
Сори, че вдигнах тона, ама от разправиите по цял ден в институциите съм набрала една скорост... Имам уверенията, че в най-кратък срок ще ни посетят вкъщи. За мен това е до края на седмицата. Остава да видим техните представи какви са за кратки срокове.
тиги, ако не се лъжа формулировката е "семейства на близки и роднини". Ясно е, че роднини не сме, опитваме да минем по параграфа близки.
Знам, че не съм дала много информация относно случая, но се опитвам да запазя някаква конфиденциалност по отношение на малката. В официалния ми профил съм си плеснала най-спокойно коя съм, какво работя, децата ми как се казват, на колко години са, къде учат... Тук се въздържам да споменавам градове, имена и пр.  Доста от Вас съм срещала по други теми, но тази полуанонимност тук ми дава някакво успокоение. Помолила съм и модератор за разрешение специално по отношение на детето да пиша от този профил.
Та така, ще Ви държа в течение и Ви се радвам, че ни мислите!
Днес сутринта комшията отгоре ни наводни, така че с моя мъж сме на мнение, че ще ни върви по вода Grinning

Общи условия

Активация на акаунт