Поправяте, или изхвърляте?

Ние имахме случай наскоро точно с душ батерия ( слушалка?). Значи смени я благоверния, а аз като Плюшкин ходя подире му и предлагам ' дай да й приберем горната част, само маркуча й е скъсан', той не та не. И след една седмица изтърва новата слушалка, тя се счупи и се оказахме със здрав маркуч, ама със счупена слушалка. Ако ме беше послушал да не хвърляме старата можеше да сглоби от двете счупени една здрава.
Верно си е, че никой не е забогатял от двайсет евро и че е досадно, особено в по малко жилище, да се чудиш кое къде да пъхнеш, ама много ме хвана яд. Направо все едно от сърцето ми се откъсна.

Авторката се извинява за проявената непочтеност, и ще я поправи незабавно, редактирайки първия пост с доста свободен и непретендиращ за изящност превод



Да, и на мен ми е неприятно вездесъщото "Хайде, вие сте!", но от една страна не исках да давам  някакъв конкретен наклон на темата, а от друга страна спешни семейни дела ме вдигнаха от компютъра и натиснах "Публикувай" преди да съм разгърнала дълбоката си мисъл 

Ако може да се поправи, поправям. И за вещи, и за отношения.Не бързам да хвърлям.

Вещи и дрехи хвърлям. Като ме хванат лудите започвам да преравям гардероби и чекмеджета, да пореждам и ненужните неща отиват на боклука.
Бях чела малко фън шуй и идеята му беше, че като изхвърлиш старото и ненужното, отваряш път на новото. Два пъти хвърлям и два пъти се случват промени в личния ми живот. Може и да е вярно.

За отношенията - зависи.

Интересна мисъл, Андариел, може ли да я развиеш малко?

* * *

По отношение на вещите. Днес изхвърлих един "сервиз" - от големите чаши имаше 4, от средните 5, от малките - също четири.  Какъв е смисълът да го пазя? Освен ако не си купя абсолютно същия, за да са еднакви все пак. Има и нещо символично в този акт - изхвърляш старото, даваш ново начало.  Изхвърлих и една кана, която е с толкова странна форма и недостъпни ъгли, че не мога да я измия с никаква четка. Казвам на мъжа ми - не е функционална, не я ползваме, той - нищо ѝ няма, нова е, здрава е   Какъв е смисълът да я дам на някого, след като тя просто не става за нищо?

БърдсФлу, а каната за украса не става ли? Ако е прозрачна, може да се напълни с шарените топчета, които растат във вода.

Нищо особено, просто от момента, в който започва да се развива консуматорското съзнание (материално и нематериално), и откакто на хората им се налага все повече да се срещат с все по-голям брой хора поради наличието на повече канали за комуникация, все по-малко време и ресурси им остават за мисли дали изобщо да се развива едно запознанство, да не говорим за конкретни целенасочени действия. Количеството задушава качеството, а в един момент човек свиква с това и вече не е склонен да полага усилия да задълбочава и поправя връзки, защото връзкитее са достъпни - от секса до "приятелството" и семейството. Защо ми е да чакам един мъж да ме ухажва седмици и месеци наред, ако мога да вкарам в леглото друг? Защо ми е да се женя и да си представям старините си с един човек, като и без това ме спамват, че любовта траела три години, а на всеки етап от възрастния си живоот човек има нужда от нов партньор, пък и гледай, колко добре си живеят хората в семейства тип "стъпка по стъпка". Защо ми е да се хабя да обръщам внимание и да градя приятелство с един-двама човека, щом имам десет лайка в профила си и всеки ден си говоря с различен човек? Като в играта  Симс - там най-трудното е поддържането на приятелсттва, защото отнемат много време и енергия, и ако не обръщаш внимание на приятелите, и зеленото се превръща в червено.
По мои лични наблюдения младите хора имат проблем с връзките - от една страна им е трудно да ги започват, но от друга още по-трудно им е да ги поддържат.

За материалните е лесно - купуваш си бойлер, той има гаранция 5 години, и на шестата, независимо колко си го ползвал, изведнъднъж нагревателят му се скапва или бойлерът протича.

поколенията ще придобият това, което им е нужно  това, което аз ползвам сега ще е морално остаряло само след години, какво да кажем за десетилетия - за поколенията 

не съм вещоман  не се фокусирам над вещи 

а когато нещо се закъта за "когато потрябва" .... като ти потрябва не се сещаш къде е и купуваш ново  и когато тръгнеш да се местиш - разбираш къде са закътани всичките неоткриваеми закътани ценности и ги изхвърляш, за да не ги местиш на новото място 

Според зависи от това
доколко са специални.

Тук доста леко се раздават съвети- зарежи го тоя, аз с такъв не бих живяла. Явно е достигнат модела на идеалния мъж и тези, които не са баш такива, бързо излизат от пазара.

Къщи, пълни с вещи (трупани с поколения) ме задушават и потискат. Хвърлям често, променям, правя си restart.
Рядко късам отношения, обаче не мога да се защитя когато друг ги скъса и ме постави в позиция да "поправям"  . Това не го умея и нямам намерение да го научавам. Колкото по-вярна на себе си съм, толкова по-истински стават отношенията ми с хората и още по-правилни хора влизат в живота ми. В този смисъл по-скоро съчувствам на женицата и човечеца от снимката - всичко има цена, те са платили своята. 

Първо винаги пробваме с поправяне и ако не стане, заменяме с ново.

И аз от породата.
Още повече за хората - двама еднакви на тоя свята няма. Ако не като взаимоотношение, то ги трупам като опит и отворени врати оставям, все пак.

Зависи от емоциите, времето и средствата, които вече съм вложила или следва да жертвам. Трябва да има някаква сигурна *възвръщаемост*, да знам, че си *струва* - от емоционална гледна точка или материална. Старая се да не пилея чувства и средства безразборно.

  Изхвърлям - вече. Сега вещите се правят така, че да са евтини и леснозаменяеми и избора е огромен, няма смисъл нещо да се поправя и съхранява.
 До голяма степен съжалявам за нещата, който бяха хубави и качествено изработени, от трайни материали, които могат да траят с поколения.
 Все още пазя такива неща от богаташките години на бабите ми и са сто пъти по красиви и функционални от всеки съвременен боклук.

 За отношения - не поправям, ставам все по-лоша и хвърлям и хора.