Kuzey Güney-Север - Юг ﻉ с участието на Къванч Татлъту - 86

Хелънче,аз да ти отговоря за себе си!
Понеже съм си доста сантиментална,пък и съм Близнаци-демек двама в едно,щях да се отдръпна и да чакам любимият ми мъж сам да се осъзнае и да дойде да ме търси ,изревавайки морета от сълзи и сополи!А другата ми част щеше да се терзае и да търси начини-приятелки,роднини чрез които непрекъснато да напомня за себе си!Близнаци-к'во да пра'им!

ece yörenç ‏@eceyorenc 1h

"Çarşamba" çikolatadır, (bazen bitter, bazen sütlü) #kuzeygüney

Усмивке, и аз съм Близнаци, обаче втората ми "порода" щеше да търси начин да иска да е с любимия човек... Макар че си мисля, че първата половина щеше да победи. Т.е аз не бих се бутала в ръцете му, бих искала той да ме поиска сам  

Хахахахахах - сряда шоколадова/ с шоколад ( понякога горчив, понякога сладък)  

Хел 
Оби4ам шоколад, независимо от вкуса 
 svetal4o , морето и любовта са като д..е и гащи 

Усмивке, и аз съм Близнаци, обаче втората ми "порода" щеше да търси начин да иска да е с любимия човек... Макар че си мисля, че първата половина щеше да победи. Т.е аз не бих се бутала в ръцете му, бих искала той да ме поиска сам  

В петък в  Беяз шоу- Каан Ташанер
ece yörenç ‏@eceyorenc 1h

beyaz çikolata demişken, Cuma akşamı Kaan Taşaner ile birlikte "Beyaz Show"dayız.

Опааааа...интересен въпрос Хел,

Какво бих направила аз?

Аз понеже съм везна...всичко слагам на кантар. При мене рисковете са неразделна част от живота ми , но винаги са премерени.

Та, изпадам в ситуацията годеникът ми да ме напусне или да ме разколебае във взетото решение. На раздяла ще уточня с него главния въпрос; "Това наистина ли е края?" Защото ако е така, за мене връщане назад няма. Но, това не трябва да е решение взето само от мен, ами и от човека с когото се разделям.
Байдъуей, чудесна рецепта за дълъг брак. Вземеш ли решение да прекрачиш прага...връщане няма. Тогава мислиш много, притегляш нещата "ЗА и ПРОТИВ" и обикновено си сядаш на дЪ-то.
Ако сме взели това решение, значи не се чувствам длъжна на този човек.
Ох, беееееее...пак се отплеснах...

Влюбвам се в брат му...и какво от това? Живеем в 21-ви век. Догми от 1324г. не са ми по сърце. Да, мъчително е за всички, ама и той се е оженил и не му пука това дали ще ме нарани.
Нямаше да направя някой грешки на Джема.
Нямаше да ходя да ги прекъсвам когато Зейно и Кузей бяха заедно. Обаче щях да кажа на Зейно ; "Да, влюбена съм в него...но, той не знае" . Щях да се боря, да направя всичко за да се чувства добре ТОЙ. Щях да съм до него...търпеливо...бавно щях да го убедя в чувствата си.
Ако беше избрал Зейно, нямаше да правя нищо за да ги разделям. Кво да правя...не обичам интригите и да градя щастие върху чуждото нещастие. Щях да страдам, да рева, но да го оставя да изживее тази тръпка. Е, ако преценил, че Зейно не е за него...ОК, продължавам борбата, ама ако е любовта на живота му...? Коя съм аз да ги разделям? Нали е щастлив. Пия една студена вода и продължавам напред.
За мен точно това е любовта...да оставиш другия да е щастлив. Хвърляш се в риска и ако спечелиш...добре, ако не...здраве да е...

Права беше Госпожата, че няма изход само от смъртта. Всичко друго рано или късно се преживява.

Та в този ред на мисли, с редки изключения щях да постъпя като Джемре.

Хел,   дано си ме разбрала...малко са ми разпилени мислите днес...ше прощаваш.

Усмивке,
Аз знам, че има добри хора. Самата аз срещам много доброта. Искам да стават все повече.

В рода на майка ми има един много особен обичай - като се роди бебе на някой твой не много близък човек, познат на познатите ти, примерно, му изпращаш по общите ви близки някакво дребно подаръче, дрънкалка примерно, за да може в живота си да разчита на добрина от непознати хора.

В турските филми много често пожелават "да срещаш само добри хора по пътя си". Много ми харесва.

Схванах, Зиз...

Абе трудна ситуация си е, особено ако си лудо влюбен  Хем искаш да си с любимия човек, хем искаш да е щастлив въпреки всичко, хем не искаш да му нахалстваш и да го притискаш... Направо си е чиста мъка... Бих се борила и аз за любовта, не бих се отказала, но само ако виждам, че ме обича и той  Като Джемре и Кузей 

Обаче и брат му е фактор, нали си представям, че е наистина  В никакъв случай обаче не бихме живяли в един и същи град.... За мен изход има ако сме някъде далеч, не виждам как би се получило да се срещаме постоянно по семейни събирания, вечеринки и празници....  Някак винаги ще е неловко, винаги....

Зизунка, благодаря ти, мила, и за обяснението, и за одобрението.

Хелънче, и на теб също.
това, което си написала за латино-сериалите - абсолютно съм съгласна, все едно аз съм го писала.

Зизунка, Ти си съкровище. Просто мечта за всеки мъж.

А аз май не съм разбрала въпроса правилно и разказах лична история. Сигурно е спам и трябва май да го изтрия, а?

Добър ден !   Хубава сряда ви пожелавам !  
Светле,   много хубави мисли, зареждащи, за начало на деня !  
За мен любовта, която е по филмите и тази, която се случва в живия живот, са различни неща . Както казах, аз мисля, че във филмите и сериалите, нещата винаги са малко хиперболизирани и преекспонирани, с цел по- силно въздействие върху драгия зрител. Затова или драмата е в повече или пяната.
Усмивчице,   аз не съм забравила за бурканите !  
Независимо от всички разочарования, независимо от това, колко пъти и колко много съм била наранявана, лъгана, разочарована, аз продължавам да вярвам, че хората са добри и винаги това търся у тях ! Вярвам, че имаме нужда да бъдем добри, че можем, просто от време на време, трябва да си го припомняме !  
Хелънче,   няма да мога да отговоря на твоя въпрос, мило ! Аз не мога да се поставя на мястото на Джемре, не мога да бъда като нея, нито в живота, нито “наужким“ Наистина не разбирам този образ, не разбирам защо постъпва по начина, по който го прави, много ми е чужда.
Аз също мисля, че ако обичаш някого, трябва да го оставиш да бъде свободен, да слагаш на първо място неговото щастие, да поемеш риска, че може и да не бъдеш част от живота му. Всичко останало, за мен, е егоизъм. Не, че любовта малко или много не е егоистично чувство !   Аз мисля, че трябва да оставиш любовта просто да ти се случи...писах за това, даже цитирах една “луда“ дизайнерка.Това, да се бориш за една любов, да я изискваш, да я преследваш, за мен е далеч от представите ми за това чувство .За мен тя, любовта, трябва да те кара да не стъпваш по земята, да ти дава криле, да те вдъхновява, да спира дъха ти, да разпилява пеперудите под лъжичката всяка една минута...

Само да вметна, че поста ми беше от моята камбанария и само за ситуацията Джемре, тука фактора Кузей е изключен.
На този етап не съм убедена в голямата му любов и разбиранията му за честта.
От там нататък...когато това излезе наяве...просто съм Джема.
Щом и двамата се обичаме, трябва да намерим път към себе си.

Хайде сега мятайте камъните...Лоша, Зизка...лоша....  

О, Госпожата, много ми харесва това, което си написала. Особено в последната част, схващането ти за любовта. Точно така я разбирам и аз. Искам да става естествено и красиво, не с борба, не с преследване. С "крилете" и "пеперудите", точно, както си го описала.