Имате ли потребност да превъзхождате други хора?

Това не е проблем, ако комуникацията не е от значение или можеш да я прекратиш по всяко време. но ако това се случва в работата, например, защото е класика, няма нито една сфера, в която да попадат само хора с еднакви стереотипи по отношение на превъзходството. Тогава какъв е изхода? Да се обясниш не става, защото става както тук се видя, ти му казваш не това са мотивите ми, то ти казва "говори ми, аз си знам".

Пак е субективно- на един от това му се стяга шапката, на друг- не му пука на тази, същата, шапка.  Но смятам, че това е отделен въпрос- кой как усеща шапката си при този случай.
Доколко някой ми вярва, що се касае до мотивите ми да предприема нещо, най- често не ми е от значение и с годините все по- малко ми е.

Материалното превъзходство не е интересно. То е жалко, когато е самоцел.
Интелектуалната игра е друга бира, дори и да има физически измерения. Стига да не минеш границата на /само/унищожението.
Философско ми е. И ми е трудно да го обясня.

Аз пък не мога да си представя превъзходството да е само парично или само интелектуално, някак искам всичко на куп.

Вече е заето.

Това вече е алчност.

  Зная, убедих се - откакто ползувам бг-мама, но все пак, надеждата умира последна...

Ами не обичам половинчати работи. Или или, нали...

нещо като "и х.. докрая, и душата в рая"? 

Е, то това не случайно е казано!
Между другото винаги съм се чудела - защо пък да не може, при положение, че като е до края - точно тогава душата е в рая  накрая една дама ми обясни смисъла, демек с библейски привкус....

Аз винаги гледам хората отвисоко (е, почти винаги). Сетих се да споделя тази съкровена мисъл след публикации на Labrador  и Down Under.

Що, по време на секс винаги ли си отгоре?  Леле, пих две глътки и ме избива на глупости... вместо да хващам ютията!

Отдавна не се съизмервам с никого, смятам, че това идва със зрелостта на човека, кой когато го споходи тя ( ако). Аз не желая ничий живот, работа, семеен модел, отношения и тн. Искам си моя. Което не значи, че не се възхищавам на хора, че нямам малки пътеводни светлинки под формата на примери, хора които ме вдъхновяват, по-напреднали духовно и интелектуално от мен хомо сапиенси, това ме мотивира да търся и в моя живот това, което те вече са открили. Търся и да се заобикалям с такива хора, колкото е възможно, но не винаги е.


като казах 'който когато го споходи зрелостта", преди 1-2г. една жена която е по-възрастна от мен, чрез друга искаше да се запознаем и да се увери, че съм по-дебела, по-грозна, и че мъжът ми е грозен, което  после заявила пред жената, която ни запозна.В нейните очи това че съм 'женена за италианец' беше някакво жизнено постижение от особена степен и желаеше да се запознаем, за да се увери лично, че издишам във всички останали аспекти на живота:)) Запознахме се пихме кафе, стори ми се нормална и още не усещах тези неща. Мина някакво време и  разбирам, че тази жена, която съм виждала точно един път в живота си (!) ме съжалявала, защото явно сме много болни с мъжа ми и затова не можем да имаме деца и че щом казвам противното, лъжа , защото то е видимо, че сме болни.Праща ми 'нишан', че ако искам тя може да ми помогне да ме 'карат за Турция" за ин-витро, защото тя беше убедена, че в Италия не се прави такова, защото е католическа страна ( после се оказа, че просто не знае как е на италиански ин витро оплождане).

Да, Бояна, има хора които просто имат нужда да превъзхождат другите в собствените си глави и са готови на какви ли не низости за това.

Мисля, че бъркате доминирането с чувството за превъзходство.

Поне така като чета ми се струва, че доминацията на всяка цена е нещото, което отявлено дразни именно поради причините, които Бояна в началото написа. Доминираният човек има две възможности за избор - да се подчини или да се опита да надделее.

Третият вариант, някой ще каже, е да не му пука. Но тогава как се е усетил доминиран е въпросът.

10 c's, не допускаш ли, че може да си обект на манипулация: едикой-си-казва-това и това, но да знаеш, той/тя са еди-какви си....Хората с отклонения много държат около себе си да имат също такива хора, но само при условие, че могат да ги доминират. В разказания от теб случай не виждам чувство за превъзходство, а болен мозък и жажда за доминиране на всяка цена. Ако беше просто чувство за превъзходство, то нямаше да предлага начини да "помогне". Явно обектът има нужда да доминира директно върху избрания субест, а именно - ти.

На Боянините глупотевини, че някой си я анализирал ще отговоря по същия начин - какво ти пука?!

Отвратително е това, което разказваш и ми е още по- отвратително, защото знам, че е вярно, виждала съм го многократно.

Преди време един кретен беше казал в глупостта си на моя приятелка, че обича понякога да се вижда с нея, защото се чувства добре като си припомня факта, че някой е по- зле от него. Шокиращото беше, че го е казал, но постоянно виждам хора, които го правят. Събират се с някого, за да му се подиграват зад гърба или да опитват да му натриват носа или да си го правят нерукотворный на база житейската или друга несгода на другарчето. И винаги питам такива хора като закоментират дежурния пацеинтин Х или У, защо поддържаш контакт с този човек, защо се държиш с него приятелски и му показваш, че го харесваш като го презираш? И замълчават, защото не смеят като кретена да кажат открито, че са намерили  душица, която да си въобразяват, че превъзхождат. Това е лошата страна на онова, с което тук се опитваме да си правим хумор и хубаво, компенсиране, стереотипи, но човещината къде отива в такива моменти. От началото питам и давам примери с форума, в който е честа практика да се дебне, да се заподозре или констатира, че друг е зле, за да бъде подигран. Каква радост може да ти носи чуждото нещастие, ако си нормален човек?

Възможно е да си права, особено за случая с позната на 10 цента. Но тогава излиза, че болните мозъци са значително повече от здравите, защото това е масово явление.

естествено, мен такива хора не са ми интересни и не просто не ме интересуват, но знам, че ги има на този свят. Знам, че  хората обичат да се хранят с боклук и то точно за да се чувстват по-издигнати дори с цената на някакви безумия. Прото примерът с тази жена, беше 1вото което ми прелетя през черепната кутия, когато прочетох ?са на Бояна.


Затова намесих зрелостта, но може би трябва да намесим и възпитание, образование, духовно развитие. Човек минава през различни етапи. Едно време като съм била на 15 съм искала обувки, като на еди кой си, или съм искала да имам басейн в градината като на еди кого си, но това се преживява със самия живот. И ако на 40 си останал да искаш като някой дебил това или онова като на еди кой си, или да имаш нужда да си 'над' тоя или оня по някакви такива безумности .. жалко за човека.

Но има едно много полезно и издигащо съизмерване, именно хората, които ни инспирират да сме по-добри, да търсим развитието си, идеите си, да вярваме в мечтите си, да поемаме рискове и тн, които хора аз за нищо на света не бих оставила, дори да осъзнавам, че съм 'под' тях:)