Ох, аз моите ги забелязвам, защото ми се налага да ги прескачам много често 
.
. - Публикувана: 22 май 2013, 13:03 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2013, 22:34 ч.
Имате ли потребност да превъзхождате други хора?
Ох, аз моите ги забелязвам, защото ми се налага да ги прескачам много често .
.А аз само прелитам отгоре...
Я си премерете ухажорите.
Нима смяташ, че ги забелязвам всичките, та да им знам и числеността?
А, не е съвсем така с ухажорите. Те си говорят, подаръци предлагат, плачат и т.н., а аз не винаги виждам и чувам...Понякога се налага да ми бъде разказано, за да науча... Абе съдба!
Знам...знам...
Ази, не е до настроение, по-скоро е до социална интелигентност. Въпросът е, кои битки сме готови да водим. При всеки сблъсък е въпрос на доминиране, ако искаме да победим и тогава щем или не щем, искаме да превъзхождаме.
Дори от професионална гледна точка е добре да "превъзхождаш". Аз съм в доста труден бизнес, зает от мъже, а съм дребна. За мен офис облеклото и доста високи обувки са оръжие, което ми помага да ги гледам директно в очите. Нямам желание да превъзхождам съседа, купувайки си по-голям телевизор, но определено искам да се докажа в професионален план, което означава, че трябва да "премина през" доста хора, които се стремят към същото.
Дори от професионална гледна точка е добре да "превъзхождаш". Аз съм в доста труден бизнес, зает от мъже, а съм дребна. За мен офис облеклото и доста високи обувки са оръжие, което ми помага да ги гледам директно в очите. Нямам желание да превъзхождам съседа, купувайки си по-голям телевизор, но определено искам да се докажа в професионален план, което означава, че трябва да "премина през" доста хора, които се стремят към същото.
Ази, не е до настроение, по-скоро е до социална интелигентност. Въпросът е, кои битки сме готови да водим. При всеки сблъсък е въпрос на доминиране, ако искаме да победим и тогава щем или не щем, искаме да превъзхождаме.
Дори от професионална гледна точка е добре да "превъзхождаш". Аз съм в доста труден бизнес, зает от мъже, а съм дребна. За мен офис облеклото и доста високи обувки са оръжие, което ми помага да ги гледам директно в очите. Нямам желание да превъзхождам съседа, купувайки си по-голям телевизор, но определено искам да се докажа в професионален план, което означава, че трябва да "премина през" доста хора, които се стремят към същото.
Дори от професионална гледна точка е добре да "превъзхождаш". Аз съм в доста труден бизнес, зает от мъже, а съм дребна. За мен офис облеклото и доста високи обувки са оръжие, което ми помага да ги гледам директно в очите. Нямам желание да превъзхождам съседа, купувайки си по-голям телевизор, но определено искам да се докажа в професионален план, което означава, че трябва да "премина през" доста хора, които се стремят към същото.
Целта на битките е различна.
Лично за мен ако тя се изразява просто в доминиране/ превъзходство, то има нещо гнило в онези, които я водят. Личното ми убеждение, е че тук са налице отклонения от приетото за нормално психично здраве. При някои индивиди- на често и за дълго, при други- по- рядко, зависи.
Лично за мен ако тя се изразява просто в доминиране/ превъзходство, то има нещо гнило в онези, които я водят. Личното ми убеждение, е че тук са налице отклонения от приетото за нормално психично здраве. При някои индивиди- на често и за дълго, при други- по- рядко, зависи.
А тези, които са разли в доимък си мерят яхтите, компаниите и любовниците. 
То е въпрос на усещане и мислене, не на имане или нямане. Всеки се мери по това, ккоето му е ценно. На мен лично материалните неща не са ми толкова важни, че да се меря с другите. Важни са ми интелектуалните качества и постижения.
То е въпрос на усещане и мислене, не на имане или нямане. Всеки се мери по това, ккоето му е ценно. На мен лично материалните неща не са ми толкова важни, че да се меря с другите. Важни са ми интелектуалните качества и постижения.
Навремето снимах една тъпотия за дома (не се изтъквам, даже ме е срам) и снимаме репортаж за бани в един голям магазин. Най- скъпата душ кабина е 12 000 лв и питам купува ли се, а управителя казва, че е много търсена, заради съревнованието в някои среди. Дори имали случаи, при които съседа има такава, а по- скъпа няма, затова другия купува две. Отивам в друг магазин за луксозни мебели, виждам холова гарнитура за 30 000 евро, по случайност знам колко струва оригинално и е не повече от 6 000, което също не е малко, но е много, много по- малко. Питам ги правилно ли помня, те ми казват тихо, че съм права, но да не казвам, защото никой няма да я купи.
Елементарни са тези примери, затова ги давам, но и ми се струва, че се отнасят до много други подобни упражнения, които макар и без намесени пари пак ми изглеждат също толкова безсмислени.
За интерпретациите на чуждото поведение да не говорим, то се изговори достатъчно последните страници, доста хора без да се замислят са уверени в мотиви, които другите често нямат, нито съзнателно, нито несъзнателно.
Зависи, има хора, които са имали и така са възпитани просто това да им е ценност.
Елементарни са тези примери, затова ги давам, но и ми се струва, че се отнасят до много други подобни упражнения, които макар и без намесени пари пак ми изглеждат също толкова безсмислени.
За интерпретациите на чуждото поведение да не говорим, то се изговори достатъчно последните страници, доста хора без да се замислят са уверени в мотиви, които другите често нямат, нито съзнателно, нито несъзнателно.
Аз имам наблюдения, че това "превъзхождане", тип кой има по-голям телевизор/кола/... се проявява при хора, живели в недоимък. С две думи - сиромашко невидяло.
Бояна, при хората при които няма професионален стремеж, желанието за доминиране преминава на битово ниво. Сигурно и аз бих искала да се надскачам с размер на телевизор, ако имах време. За сега съм прекалено заета с други битки, за да ме вълнува марката на спалното бельо на съседката. Но истината е, че и професионалните и битовите стремежи са породени от желанието ни да изпъкнем. Поради това не ме кефи подценяването на домакини, хора в обслужването и пр.
Бояна, при хората при които няма професионален стремеж, желанието за доминиране преминава на битово ниво. Сигурно и аз бих искала да се надскачам с размер на телевизор, ако имах време. За сега съм прекалено заета с други битки, за да ме вълнува марката на спалното бельо на съседката. Но истината е, че и професионалните и битовите стремежи са породени от желанието ни да изпъкнем. Поради това не ме кефи подценяването на домакини, хора в обслужването и пр.
Аз имам наблюдения, че това "превъзхождане", тип кой има по-голям телевизор/кола/... се проявява при хора, живели в недоимък. С две думи - сиромашко невидяло.
Дали е на материална или друга основа- лично за мен винаги има за произход липси някакви- от вещи, от внимание, от свобода, от общуване, от лична реализация и т.н. Те водят до най- големия телевизор, най- хубавата фигура, най- марковите парцалки, най- умното и талантливо гардже, най- ухажваната дама, най- знаещата персона, най- сложния изказ и т.н.- който както е избрал да компенсира.
Въпрос е именно на комплекси и компенсации на тази база- липсата на нещо някога или в момента да се компенсира с друго. Зависи и как е изживяна реалната липса, доколко е тежала на човека, какви поражения му е нанесла, дали, как и кога е била компенсирана, за да се прояви в стремеж към надцакване на околните.
На всякъде по света скъпата кола е скъпа и е някакъв символ на просперитет. Разбирам какво казваш и по принцип съм съгласна, че в по-бедните общества "изхвърлянето" е по-осезаемо. Ако задълбаем, пак ще опрем до "средната" класа, която у нас на практика липсва. В пазвитите страни я има и е мнозинство, разликите пак са съществени, но се изразяват в това да си купиш WV или Пежо, например. По-богатите си купуват Мазерати.
В БГ май имаше най-много поръчкови модели на скъпи коли, което за мен е странно, но си го обеснявам с "пубертета" на обществото ни.
В БГ май имаше най-много поръчкови модели на скъпи коли, което за мен е странно, но си го обеснявам с "пубертета" на обществото ни.
Аз имам наблюдения, че това "превъзхождане", тип кой има по-голям телевизор/кола/... се проявява при хора, живели в недоимък. С две думи - сиромашко невидяло.
Дали е на материална или друга основа- лично за мен винаги има за произход липси някакви- от вещи, от внимание, от свобода, от общуване, от лична реализация и т.н. Те водят до най- големия телевизор, най- хубавата фигура, най- марковите парцалки, най- умното и талантливо гардже, най- ухажваната дама и т.н.- който както е избрал да компенсира.
Въпрос е именно на комплекси и компенсации на тази база- липсата на нещо някога или в момента да се компенсира с друго. Зависи и как е изживяна реалната липса, доколко е тежала на човека, какви поражения му е нанесла, дали, как и кога е била компенсирана, за да се прояви в стремеж към надцакване на околните.
Играта на превъзходство съществува и е естествена, но пък това не означава, че се играе непрекъснато, има и друг тип отношения лишени от нея.
Доколко ще се приеме или отхвърли даден стереотип зависи също от степента на липса и усещането за такава у индивида /не е задължително тя да е осъзната/. Не всеки ползва вещи и други проявления с цел престиж и израз на просперитет. Много субективно е.
А това как другата страна приема моето дупе в новата ми кола си е проблем на насрещната страна, образно казано. Ако аз не целя да покажа класа и превъзходство, а тя ми е просто постигната цел- в случая комфорт и сигурност, то аз и насрещният не играем една игра.
А това как другата страна приема моето дупе в новата ми кола си е проблем на насрещната страна, образно казано. Ако аз не целя да покажа класа и превъзходство, а тя ми е просто постигната цел- в случая комфорт и сигурност, то аз и насрещният не играем една игра.