Във всяка игра има лидери, губещи и т.нар. въздържали се... т.е. такива, които умеят да балансират.
Затова предпочитам баланса във всяко едно отношение.и
Затова предпочитам баланса във всяко едно отношение.и
- Публикувана: 22 май 2013, 13:03 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2013, 22:34 ч.
Имате ли потребност да превъзхождате други хора?
Аз сега чета и се чудя, само на мен ли никога не ми се е случвало да ме смятат за претендент, пък аз да не съм, или да се окажа в центъра на нещо, което не ме вълнува, или нещо от сорта 
...
Значи или инстинктивно знам добре да си избирам битките ( защото не се е случвало да искам нещо истински и да не го получа/спечеля), по природа съм издръжлива, гъвкава, но рядко открито борбена;или просто животът досега е бил милостив поне що се отнася до хората, които срещам. Не ми се е случвало игнорът ми да не действа.
...Значи или инстинктивно знам добре да си избирам битките ( защото не се е случвало да искам нещо истински и да не го получа/спечеля), по природа съм издръжлива, гъвкава, но рядко открито борбена;или просто животът досега е бил милостив поне що се отнася до хората, които срещам. Не ми се е случвало игнорът ми да не действа.
Аз сега чета и се чудя, само на мен ли никога не ми се е случвало да ме смятат за претендент, пък аз да не съм, или да се окажа в центъра на нещо, което не ме вълнува, или нещо от сорта ...
Значи или инстинктивно знам добре да си избирам битките ( защото не се е случвало да искам нещо истински и да не го получа/спечеля), по природа съм издръжлива, гъвкава, но рядко открито борбена;или просто животът досега е бил милостив поне що се отнася до хората, които срещам. Не ми се е случвало игнорът ми да не действа.
...Значи или инстинктивно знам добре да си избирам битките ( защото не се е случвало да искам нещо истински и да не го получа/спечеля), по природа съм издръжлива, гъвкава, но рядко открито борбена;или просто животът досега е бил милостив поне що се отнася до хората, които срещам. Не ми се е случвало игнорът ми да не действа.
Въпросът ми е дали ако не си в среда от себеподобни е трудно да не играеш играта, дори да си много над нещата?
Я ми кажете, така по приятелски, често ли ви се случва да попадате в среда, в която хората не си говорят просто ей така, а казват нещо, но зад него винаги стои друго. Това ме побърква! Аз не съм такава и тези " дипломатични" игри ме влудяват. Трябва да подбирам винаги какво казвам, как точно го формулирам, за да внуша едикакво си на някого, а той от своя по същия начин се опитва да ме манипулира. Явно не ме бива в това изкуство 
.
. Я ми кажете, така по приятелски, често ли ви се случва да попадате в среда, в която хората не си говорят просто ей така, а казват нещо, но зад него винаги стои друго. Това ме побърква! Аз не съм такава и тези " дипломатични" игри ме влудяват. Трябва да подбирам винаги какво казвам, как точно го формулирам, за да внуша едикакво си на някого, а той от своя по същия начин се опитва да ме манипулира. Явно не ме бива в това изкуство .
.
Pani, tакъв начин на общуване и мен ме натоварва ужасно много.
Аз и без това обръщам твърде голямо внимание на думите, за да се налага да търся постоянно някаква метафоричност в думите на събеседници, които обожават да манипулират разговора.
Казал човекът някаква глупост, която дори не си регистрирал с особено внимание и после започва да ти обяснява как ти може да не си го схванал, ама той бил искал да ти каже нещо много дълбокомислено, но все пак не благоволява да ти го обясни в прав текст. Имам един бивш, който редовно обича да ми се включва с подобни изпълнения. Последния път така се оплете, че май и сам не разбра какво е целял да каже. Целта в случая не е да бъдеш правилно разбран, а чисто и просто да се направиш на интересен. За това, че не са те разбрали, разбира се, единствено виновни са нищо неподозиращите слушатели/читатели, най-често определяни като бавно схващащи.
Аз и без това обръщам твърде голямо внимание на думите, за да се налага да търся постоянно някаква метафоричност в думите на събеседници, които обожават да манипулират разговора.
Казал човекът някаква глупост, която дори не си регистрирал с особено внимание и после започва да ти обяснява как ти може да не си го схванал, ама той бил искал да ти каже нещо много дълбокомислено, но все пак не благоволява да ти го обясни в прав текст. Имам един бивш, който редовно обича да ми се включва с подобни изпълнения. Последния път така се оплете, че май и сам не разбра какво е целял да каже. Целта в случая не е да бъдеш правилно разбран, а чисто и просто да се направиш на интересен. За това, че не са те разбрали, разбира се, единствено виновни са нищо неподозиращите слушатели/читатели, най-често определяни като бавно схващащи.
А забелязали ли сте, че когато някой почувства, че те превъзхожда дори по едно нещо, някак си поомеква. Например, ти си по-успешен в работата си, но пък си болен или пък дебела (това за жените специално), така че винаги ще си по-зле от него и се появява една снизходителност и поне привидна добронамереност.
А забелязали ли сте, че когато някой почувства, че те превъзхожда дори по едно нещо, някак си поомеква. Например, ти си по-успешен в работата си, но пък си болен или пък дебела (това за жените специално), така че винаги ще си по-зле от него и се появява една снизходителност и поне привидна добронамереност.
По-скоро за обратното - да е озлобен към теб, обаче като разбере нещо, което винаги те поставя в по-кофти позиция, да кажем болест, изжеднъж се успокоява и става по-нормален.
Има един тип озлобление, което е от позицията на жертва, то не на теб, а по начало, хора преживели драма, но и склонни към подобно нещо го имат. Те мерят хората в двете крайности- жертви и тирани, та ако не си слаб автоматично ставаш тиранин в техните очи, затова като научат, че и ти си слаб влизаш в графата жертви, т.е. свои. (Един от вариантите е това, има и други, човека е сложна машина, все пак)
Сетих се и за едно интервю със Стефка Берова, която разкарваше как преди да напълнее, жените никак не я харесвали и когато на концерти общувала с публиката, усещала ревност ако някой мъж й подари цветя или тя се закача с него, пък на него му стане приятно, но после спечелила любовта и на жените, които започнали да признават, че е сладка и талантлива, но си мислели: но тя не е нищо повече от мен, защото е дебела.
аз едва на стари години разбрах, че в детството и ученическите си години доста негативно отношение съм отнесла точно заради това, че не разбирах и не участвах в игри на конкуренция, гледах себе си, а доста от другите деца са ме възприемали като конкурент, който се надува. А аз си се мерех по някакви мои критерии и по критерии, които изобщо не се отнасяха за другите деца и каквото обикновено кара децата да се състезават. И не че съм се възприемала за нещо по-по-най, а не виждах смисъл да се ритам по кокалчетата с другите. Нещо май съм бъгната.
Сетих се и за едно интервю със Стефка Берова, която разкарваше как преди да напълнее, жените никак не я харесвали и когато на концерти общувала с публиката, усещала ревност ако някой мъж й подари цветя или тя се закача с него, пък на него му стане приятно, но после спечелила любовта и на жените, които започнали да признават, че е сладка и талантлива, но си мислели: но тя не е нищо повече от мен, защото е дебела.
Не мисля, че Йорданка Христова е всенародна любимка за разлика от Лили Иванова, защото е по- пълна. Просто има по- малко претенции официално, а хората мразят претенциите, официално заявени. Реално, моите лични впечатления от служебното общуване с двете дами, мога да кажа, че Лили Иванова за мен е много по- скромен и възпитан човек извън сцената. Но това пак са си мои впечатления на база на някакви постъпки, не на погледи и телепатия.
аз едва на стари години разбрах, че в детството и ученическите си години доста негативно отношение съм отнесла точно заради това, че не разбирах и не участвах в игри на конкуренция, гледах себе си, а доста от другите деца са ме възприемали като конкурент, който се надува. А аз си се мерех по някакви мои критерии и по критерии, които изобщо не се отнасяха за другите деца и каквото обикновено кара децата да се състезават. И не че съм се възприемала за нещо по-по-най, а не виждах смисъл да се ритам по кокалчетата с другите. Нещо май съм бъгната.
Не мисля, че Йорданка Христова е всенародна любимка за разлика от Лили Иванова, защото е по- пълна. Просто има по- малко претенции официално, а хората мразят претенциите, официално заявени.
Вечното дерби
Лично аз предпочитам Лили Иванова, Йорданка малко ми простее и донякъде я оприличавам на кръчмарска певица, някои от песните й направо са си за кръчма с ракия. Лили се държи като пълна лигла и това дразни, да. Както се казва - то бива, то може, ама вол за мезе не може.