Отминава януари - нова тема да подхванем - 30.01-05.01

Момичета, ходих - има сакче имплантирано в матката.
Но тъй като все още дори не ме водят на отчет - нищо няма да слагам отдолу докато не видя сърчице! Мисля, че така е по-добре, защото иначе още повече ще ме е страх.
 Казаха ми да пия нож-па, фолиева киселина и матерна - дано това намали контракциите. Дано те преминат и не причинят вреда... Аз и миналия път имах ама от 2-3 месец почнаха... Сега е много рано. Гинеколога каза, че е нормално - това по принцип си е проблем с всяко чуждо тяло в организма. Сега чакам малкото да реши дали ме иска за мама... и като видя, че е решило да остане - ще сложа лента.

Обичам ви, и ви благодаря за това, че ви има, че сте мили и добри и че винаги разбирате страховете и притесненията ми! ЧЕ имате търпение да ги слушате

Сети, ако не те е страх, че ти няма да издържиш без беба - и аз бих я оставила! ПЪк ако решиш - вземи я с вас ако можете. ЦЕлувки на малката принцеса!

Наде, и аз с всяка бременност от самото начало ги пиех тия чудесии. Много е важна фолиевата киселина - първите три месеца особено. Аз пиех 3 пъти по 2 даже - някаква яка доза. А Но-шпато ми беше като бонбонче. Молим се за теб, мама Иги и Светлето. Дано всичко е наред.
А за оплакванията -  не бой се и пак си прочети какво съдържа този форум - УТЕХА. Надяваме се да можем да си я даваме едни на други.

Ето ме, ето ме тук съм си. Имам гости - мама, брат ми, бъдещата снаха...
Та не мога да се добера до компа.
Добре съм.  Днес вуйчо доведе Теди от детската, е ходихме всички на разходка, ама той бута количката...
По едно време днес следобед нямаше ток при нас, после когато за гимнастиката пък нямаше парно но сега всичко е наред.
Утре пак съм на преглед - чичо доктор сега ме вика всяка седмица. Доста се уморявам и мноооооооооооого ми се спи по всяко време. И аз имам още няколко таблетки магнерот ама нали е за бебоците ще ги пием хаповете.
Наде, Иги горе главата - та това са най-блажените 9 месеца от живота ни     за вас мили мами

на всички останали много здраве усмивки и успешна седмица   

Наде, стискам палци всичко да е ОК , а за Матерната съм чувала много противоречиви мнения.

ljuboznatelna, честити първи стъпчици на малкия юнак


Аз покрай тия хубави бебешки истории не смея да се оплача, но... моя син все още не ходи на училище... пробвахме и в четвъртък и в петък...резултата беше истеричен рев и... просто не мога да опиша в какво състояние изпада Днес ходихме на преглед при една лекарка (медицински и клиничен психолог) и тя му постави диагноза - невроза и назначи лечение с тиоридазин (минимум 3 месеца) и В-комплекс (1 месец). Дори каза още веднага да му дам тиоридазина, но като му прочетох листовката и...не посмях, утре сутринта ще започна да му го давам. Страх ме е вечер да пие нещо, което не е пил до сега, знам ли с тия неговите алергии как ще реагира...

Поздрави на всички 

svasseva аз не вярвам на българските психиатри - те САМО тъпчат с лекарства без да ЛЕКУВАТ ДУШАТА -  която всъщност боледува!
ако има кък да се обърнеш към някой който да разбере ЗАЩО има невроза детето ти! много ми е тъпо това - хак хаповете в устата и готово. И кое му е готовото? Ако някой го тормози - той НИКОГА няма да се оправи с тия хапове. САмо ще стане зависим. Иди на доктор дето да разбере причината за проблема! НЕпременно го направи или ти направи всичко и невъзможното даже за да разбереш!
Има нещо което е станало и затова детето е така - или са го малтретирали или някой го тормози и му се подиграва. НО  има причина и докато не я премахнете НЕЯ - нищо няма да помогне.
Успех! Не се отказвай да мислиш и търсиш решение.
Аз ти дадох най-добрия съвет - прости ми че така говоря но го вярвам с цялото си сърце - и той е да го откъснеш за седмица две - да идете на негово любимо място и да се отдадете на разговори и забави -и така той просто за 10-тина дни ще сподели какво го тормози!
п.п. а за сега ползвай само билкови - глог и мента преди лягане, а може и пре0з деня

Наде, от един месец ходим при какви ли не доктори... Аз му говоря почти непрекъснато (даже имам чувството, че прекалявам)... опитвам се да открия дали има някакъв конкретен проблем. Отхвърлям вероятността някой да го тормози в училище. Но дори и Марти казва, че не може да дефинира някакъв конкретен проблем...казва, че никой не му се подиграва, и че много го обичат децата в класа (което е точно така). Вчера спомена на психоложката, че се чувствал по-особен, защото учителките много често го питали "как си?", "добре ли ти е захарта?".  
Но не е само до ходенето в училище проблема, аз виждам как се променя... станал е много изнервен, плаче за щяло и нещяло, изгуби апетит, не иска да излиза навън....
За съжаление нямам възможност да отида някъде с него, а ако знаеш как ми се иска...,  и от училище започнаха да ми намекват, че много отсъства...

svasseva имам още една идея - не се стряскай, но просто провери за всеки случай. сигурно си е просто чиста идея, но не пречи да видиш. иди да го пхровериш за щитовидна жлеза. моя приятелка има проблеми и ефекта върху нервната й система е ужасен когато се задълбочат проблемите. и тя има такива страхови неврози и е раздразнителна, вечно тъжна, притеснена и направо неадекватна понякога.
прлосто пробвай - да отхвърлиш всички възможнсоти.
знам, че ти е адски трудно. но няма ли как поне за седмица реално да го спреш. с болнични. да знае детето че е СВОБОДНО. после ходете на ВИтоша. пързаляйте се. разхождайте се. возете се на откритите лифтове. забавлявайте се. ти НЕ го питай нищо. остави го сам да говори - когато стане готов АКО има нещо ще ти каже.
ако НЯМА причина - значи пак има причина и тя е най-вероятно хормонална, защото само хормоните могат да влияят така страшно на настроенията.
Не се притеснявай - ще отмине, но да стане най-плавно.
Просто това, че след като е изпаднал и днес в шок и не е ходил и си го оставила в къщи - НИЩО не помага, щото той се е разстроил за деня. Начина е просто поне няколко дни да е НАПЪЛНО спокоен че НЯМА да ходи нвикъде.
СЪжалявам ако съм ти омръзнала със съвети - не се и съмнявам че и ти правиш всичко по силите си, но просто още една идея може пък да помогне.
Целувам ви и двамата. НАгушкай малкия голям мъж

Силве, а като го води баща му на училище същата работа ли е? Предполагам, че все повече навлиза в пубертета. И ако не му се лепват диагнози като неврози, а му се каже просто през пубертета хормоните бушуват и по- често ще се чувства и ядосан и уплашен и извънредно весел, просто това е такава възраст и трябва да се стегне и да си поеме отговорностите- не го казвам с грам лошо чувство- ти знаеш. В крайна сметка той разбира прекрасно, че тази ваканция няма да е безкрайна. Но може би трябва да му обясниш, че неговата отговорност сега е да ходи на училище, и че това ходене ще го развива и направи един голям и отговорен възрастен. Знам, че е трудно да се говорят такива неща с дете- особено с объркано. Но мисля, че не трябва да му позволяваш да изпада в депресии в тая крехка възраст. Надявам се много скоро да решите проблема. Въпросът е деликатен, но мисля че е добре да си по- твърда с него и че той може би точно това очаква. Колкото повече отсъства от училище, толкова повече ще изпитва трудност да се върне. Има бариера, която той си е поставил, но трябва ти да прескочиш- той е много чувствителен и има нужда в този момент някой да реши вместо него. Разказвам ти тези неща не от моята гледна точка на родител, а от някои спомени в моето детство. Имам подобни преживявания, като тези на Марти. бях малко по- голяма от него, но живеех само с баба си и ако аз не вземех решението да се стегна и да продължа нямаше кой. Представи си че ходиш на работа на пълен работен ден и няма начин да спреш работа и няма кой да стои с него в тази "негова" ваканция- какво щеше да направи той? А ти?
Кажи му, че му пращаме с Мими целувки и че ще му скъсам ушите.

svasseva , ефекта от тиоридазина настъпва доста бавно, а и всяко дете различно се повлиява. Ние го пием от 2 седмици почти, но засега не забелязвам промяна. Нашата невроложка е и психолог и изписва химии като успокоителни само в краен случай. catnadeen ти е дала добра идея, може пък да е органична причината.

Наде, хормоните ги изследваме редовно, и последния път всичко беше наред.
Вале, той изобщо не иска баща му да го води на училище. Иска само аз да съм там. Марти прекрасно разбира, че повече не може да продължава така... до сега е плакал, плаче и говори как му е ясно, че трябва да ходи на училище и иска да ходи, но нещо го кара да плаче... Лошото е, че трябва и аз да съм много търпелива, но...не винаги успявам... то направо вече ме заболя устата да говоря едно и също и да се опитвам да открия начин да го успокоя...

Svasseva, извинявам се че и аз се намесвам предварително. Може проблемът да е именно в това, че се чувства по-различен. И ходенето на училище се превръща в отиване на враждебно място, не защото някой се държи лошо с него, а защото той не се чувства част от групата.
И аз от собствен опит говоря. Макар че никога не съм имала такива кризи, при мен последствията бяха постоянна депресия именно защото се чувствах различна.

Svasseva, мисля си че в думите на Stun може би нещо насочващо. Той вече разбира, че е по-различен и дори учителките с грижите, може да му е неудобно, може някое дете да е подметнало нещо невинно за болестта. Не знам подготвяте ли го за това, че всъщност е като останалите деца. Поне да ти кажа, че Тиоридизина е много слабо успокоително и към него не се привиква.

svasseva, аз пък мисля, че yosarian  е права. Става въпрос за пубертета, въобще не се бях замисляла досега за това. Този период е много тежък за някои дечица без никакви проблеми, камо ли за нашите   И тогава наистина ще е право детето, че няма някаква конкретна причина, която да го разстройва в училище, че няма някаква конкретна случка, а просто ей така си му става гадно. То че има причини има, че си е най-добре вкъщи при мама, ясно ... просто много неща са се струпали в този момент и ето резултата, но какво може да се направи хич не знам... И не си мисли, че е малък още, защото децата сега са акселерати и на тази възраст вече започват промените в тях... Тъй като сестра ми сега е на 16г. имам пресни спомени с нея   Да трябва да говорите, ама вие говорите, друго да му намираш разни забавления, ако ти е възможно, Надето много добре ти е предложила, на Витоша и т.н. А за това успокоително не знам, няма ли нещо на хомеопатична остнова? Нищо не разбирам...

Наде, ти внимавай с тези контракции, освен нош-пато си трябва и повече почивка, имай си едно на ум и я карай по-леко...

За мое голямо щастие, аз се познавам лично с Марти и Силвето.

Днес се чухме по телефона, той миличкия наистина е много тъжен и разстроен, а за мама да не говорим.
Гласчето му беше едно тъжно, като, че ли всеки момент ще се разплаче или беше плакал преди това. Случих ги тъкмо в междучасието.
Мами дали неможете да й препоръчате някой добър психолог В София. Тя каза, че е ходила на много места, но ми се струва, че тези проблеми няма да отминат с хапчета, както казва Надето.
Може би наистина съществуват такива кризи, когато детето разбере, че е по различно от останалите деца.

Здравейте мили мами, и за кой ли път благодаря, че ви има 
Току що се прибираме от училище...историята се повтори, но все пак Марти се поуспокои и влезе в третия час (но и аз бях в класната стая с него).  Като чета мненията ви и всички сте абсолютно прави.
Stun, точно така е той просто не се чувства част от класа.
tigonew,  винаги съм му говорила и обяснявала, че е като другите деца и може би и в това е проблема...Марти просто до сега не е посмял да ми се оплаче, че се чувства различен, защото аз винаги съм му говорила, че не е... 
PetiaK, според ендокриноложката Марти е в предпубертетен период, ако това е така - не ми се мисли за пубертетния
bebiradi, миличка, точно след като говорихме с теб по телефона и след това влезе в час , ти просто си вълшебница и ако знаеш колко сили ми даваш  

Поздрави и прегръдки на всички пркрасни мами и още по-прекрасните ви дечица