Подсъзнанието може всичко 57 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  • 64 466
  • 740
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 0
Това го прочетох преди малко и го копирам тук - надявам се да е от полза за някой.

Живея в малък град в Северна България, омъжих се с любов. Бяхме щастливи със съпруга ми Георги, ала минаха година, две, три, а очакваната рожба все не се появяваше. Обиколихме доста лекари и гледачки. Изпълнявахме стриктно всичко, което ни съветваха, очаквахме чудото, а то така и не идваше.
Бяха минали 9 г., когато навръх Коледа съпругът ми каза: "Лили, вече не вярвам в чудеса! Омръзна ми да се тровим с различни лекарства и ти, и аз. Нека да си осиновим едно момиченце!" Отдавна сама исках да му го предложа, но мислех, че няма да е съгласен, за да не говорят хората.
Тръгнахме по трудната процедура на осиновяването. Няма да ви разказвам подробности, ала най-сетне имахме желаната дъщеричка. Съпругът ми настоя да я кръстим на мен. Така станахме две Лиляни в семейството, а малкото слънчице стопли душите ни.
През лятото тримата отидохме на море. Там се запознахме с едно семейство от село Узунджово, Хасковско, имаха момченце на възрастта на нашата Лили. Сприятелихме се и си допаднахме. В края на почивката, новите приятели ни поканиха на гости за няколко дни. Похвалиха се, че имали хубави дини. Оставаха ни още дни от отпуската и приехме с радост поканата им. Не мога да опиша гостоприемството и щедростта на домакините ни. С две думи - сърдечни хора.
Ужунджово се оказа голямо и оживено. Най-забележителното нещо обаче беше църквата "Успение на Пресвета Богородица" - била най-голямата селска църква в България, построена като християнски храм върху руините на древно тракийско светилище. И днес хора от всички краища на България в труден житейски момент търсят спасение тук. Помолих своята приятелка да ме заведе, за да видя чудотворната икона на Богородица. Гледах Божията майка в очите и се молех за здравето на Лили, за това тя да не расте сама, а един ден да има братче или сестриче. Толкова много ми се искаше да бъда пълноценна жена и да мога да родя!
Не зная колко време съм стояла така, но съм изпаднала в унес. Изведнъж се сепнах и необяснимо защо проплаках. Приятелката ми не каза нищо, само ме погледна състрадателно. В този миг в мен се зароди вътрешно чувство, че Божията майка ще ме дари с дете - плът от плътта ми и кръв от кръвта ми. Пред иконата мислено се заклех, че ако се случи, никога няма да деля децата си.
И чудото стана! След два месеца разбрах, че съм бременна. Малък град сме, хората ме оглеждаха и чувах зад гърба си всякакви коментари. Добронамерените обясняваха бременността ми с това, че съм се успокоила, след като вкъщи вече има дете, затова съм заченала. Злонамерените пък твърдяха, че някой е помогнал на съпруга ми и се чудеха дали е с неговото знание, или съм кръшнала тайно. Не обръщах внимание на приказките им, радост изпълваше сърцето ми и нямаше място за обидите.
Роди ни се момченце. И решихме да го кръстим на Божията майка – Мариян.
Оттогава всяка година гостуваме на нашите приятели. Не пропускам да запаля свещ и да благодаря на Пресвета Богородица. Изпращам ви снимки на църквата и иконата. Чувала съм, че понякога и отдалече помагат. Но ако искате, най-добре е лично да отправите молбите си.

Лиляна

# 46
  • Мнения: 4 188
Чудесна нова тема!

papugai, благодаря за хубавия разказ!

Алина, моите съболезнования!

# 47
  • Мнения: 48
Благодаря ви момичета, много се радвам, че ви  харесва  Hug
Пожелавам на всички ни много позитивизъм, правене на необходимото и споделяне на максималното newsm76

# 48
  • Мнения: 1 351
papugai , страхотна история - благодаря ти   bouquet , само че снимките не се виждат  Flutter
svedd , благодаря ти за трудът , който полагаш всеки път . Страхотно оформена темичка   bouquet

# 49
  • Deutschland
  • Мнения: 7 550
Много сбъднати желания и от мен  bouquet

# 50
  • В Балкана
  • Мнения: 679
Една статия, която може да даде простичък отговор на онези, които се чудят защо не им се "изпълняват желанията".

Не получавате това, което искате от живота? Ето причината!

Скрит текст:
" Не получавате това, което искате от живота? Ето причината!

Не помня къде, но бях чела, че съдбата помага на подготвените. Звучи някак логично, нали? Замислете се само! Вие бихте ли инвестирали време и усилия да помагате на някой, който очевидно нито има желанието, нито полага необходимите усилия, за да положи поне основите на това, което вие бихте му помогнали да доизгради? Е, очевидно и съдбата е на същото мнение.

Аз съм от хората, които обичат да мечтаят. Или по-скоро, които си поставят високи цели. Рядко ги споделям, защото нямам нужда от това околните ежедневно да ме убеждават как мястото, към което съм се запътила не съществува или пък е резервирано за някой по-специален.

Живея си, полагам усилия и си вървя в една посока, която съм решила, че ще ме отведе до желаното място.

Предполагам, че и с вас е така. Но понякога така ми се иска някои неща да се случваха малко по-бързо. Мисля си, че ако ги получавах по-рано, щях да имам още повече възможности и да съм способна да постигна още по-хубави неща. Тогава осъдителното ми Аз ме поглежда остро и ми напомня, защо не винаги получаваме всичко, когато смятаме, че ни трябва.

Някои ще кажат, че ако не притежаваме нещо ( като не визирам само вещи), значи в действителност нямаме нужда от него.

И това би бил доста добър отговор.

Но има и една друга причина. В ума ми отново отекват думите „съдбата помага на подготвените”. Понякога искаме едно или друго нещо да ни се случи, но в действителност не сме дорасли то да е част от живота ни.

Тръшкаме се, че ни липсва и че след, като в момента не се получава, вероятно никога няма да се получи. Така често се отказваме от най-възвишените си цели и амбиции, защото се подлъгваме, че след като днес не се получава, никога няма да се получи.

Винаги, когато изпадна в такова състояние ( или по-скоро, когато тръгна да изпадам, защото обикновено наблюдавам себе си и гледам да се измъкна, преди да съм затънала в подобни състояния), обичам да си представям съдбата, като един грижовен родител, а себе си, като непораснало дете.

Седя си аз и се самосъжалявам, че не получавам нещо, което толкова много искам( например да ползвам печката, когато съм на 4г.), а родителят ми загрижен за здравето ми и знаейки, че още не притежавам достатъчно знания как да използвам печката, като в същото време се пазя от нея, твърдоглаво отказва да ми го позволи.

Не защото се опитва да е лош, да ме накаже, да ме лиши от нещо, което заслужавам. А просто, защото вижда и осъзнава, че още не му е дошло времето да ми го позволи. Защото държи на мен прекалено много, за да допусне, да правя нещо, което повече ще ми навреди, отколкото да ми помогне.

Е, същото е и в живота. Понякога искаме неща, за които не сме подготвени… все още. Това не означава, че в бъдеще няма да ги получим. Това не означава, че трябва да се отказваме. Напротив.

В такива моменти, аз предпочитам да спра да се правя на ощипана госпожица и да се самосъжалявам, а вместо това да анализирам себе си и поведението си. Да открия в кой аспект, в коя сфера все още не съм дорасла. Къде уменията и познанията ми не са достатъчни и къде не съм подготвена. Само, когато открия това, бих могла да пренасоча усилията си в тази посока, за да съумея да доизградя у себе си характер, който би пасвал на ролята ми в бъдещето, което си представям за себе си.

Ако вие настойчиво искате нещо, а животът упорито отказва да ви го даде… причината не е, че светът е несправедливо и нечестно място, а вие сте жертва. Причината е само във вас. В отказа ви да погледнете по-реалистично на себе си и това, което сте. На себе си и предимствата и недостатъците, които притежавате. Причината е в отказа ви да се подготвите за това, което искате да имате!

Животът винаги ни дава възможност да имаме това, към което се стремим…само, когато сме достатъчно дорасли за него!"


Инес Субашка

Линка към блога излиза, като спам тук. Ако искате да видите статията, напишете в гугъл заглавието й и тя ще излезе.  

# 51
  • Мнения: 845
rain, напълно съм съгласна с написаното.  Няма как без действие, защото "вътрешния и външния свят са свързани" (Кехоу)

и още
Позитивното мислене без позитивни действия носи едно позитивно нищо.
 Б. Шугарс

Последна редакция: пн, 03 юни 2013, 12:28 от mishelaa

# 52
  • Мнения: 154
Благодаря за разкошната тема! Пожелавам от сърце не само много сбъднати желания на феите и вълшебниците, но и сили да се подготвим за осъществяването на най-съкровените си мечти!

# 53
  • Във въображаемия ми свят
  • Мнения: 107
И аз Благодаря за невероятната тема!
Скоро ще споделя и какво се случва с едно от желанията ми....


Прекрасен и слънчев ден на всички  Hug Hug Hug

# 54
  • Мнения: 265
Това го прочетох преди малко и го копирам тук - надявам се да е от полза за някой.

Живея в малък град в Северна България, омъжих се с любов. Бяхме щастливи със съпруга ми Георги, ала минаха година, две, три, а очакваната рожба все не се появяваше. Обиколихме доста лекари и гледачки. Изпълнявахме стриктно всичко, което ни съветваха, очаквахме чудото, а то така и не идваше.
Бяха минали 9 г., когато навръх Коледа съпругът ми каза: "Лили, вече не вярвам в чудеса! Омръзна ми да се тровим с различни лекарства и ти, и аз. Нека да си осиновим едно момиченце!" Отдавна сама исках да му го предложа, но мислех, че няма да е съгласен, за да не говорят хората.
Тръгнахме по трудната процедура на осиновяването. Няма да ви разказвам подробности, ала най-сетне имахме желаната дъщеричка. Съпругът ми настоя да я кръстим на мен. Така станахме две Лиляни в семейството, а малкото слънчице стопли душите ни.
През лятото тримата отидохме на море. Там се запознахме с едно семейство от село Узунджово, Хасковско, имаха момченце на възрастта на нашата Лили. Сприятелихме се и си допаднахме. В края на почивката, новите приятели ни поканиха на гости за няколко дни. Похвалиха се, че имали хубави дини. Оставаха ни още дни от отпуската и приехме с радост поканата им. Не мога да опиша гостоприемството и щедростта на домакините ни. С две думи - сърдечни хора.
Ужунджово се оказа голямо и оживено. Най-забележителното нещо обаче беше църквата "Успение на Пресвета Богородица" - била най-голямата селска църква в България, построена като християнски храм върху руините на древно тракийско светилище. И днес хора от всички краища на България в труден житейски момент търсят спасение тук. Помолих своята приятелка да ме заведе, за да видя чудотворната икона на Богородица. Гледах Божията майка в очите и се молех за здравето на Лили, за това тя да не расте сама, а един ден да има братче или сестриче. Толкова много ми се искаше да бъда пълноценна жена и да мога да родя!
Не зная колко време съм стояла така, но съм изпаднала в унес. Изведнъж се сепнах и необяснимо защо проплаках. Приятелката ми не каза нищо, само ме погледна състрадателно. В този миг в мен се зароди вътрешно чувство, че Божията майка ще ме дари с дете - плът от плътта ми и кръв от кръвта ми. Пред иконата мислено се заклех, че ако се случи, никога няма да деля децата си.
И чудото стана! След два месеца разбрах, че съм бременна. Малък град сме, хората ме оглеждаха и чувах зад гърба си всякакви коментари. Добронамерените обясняваха бременността ми с това, че съм се успокоила, след като вкъщи вече има дете, затова съм заченала. Злонамерените пък твърдяха, че някой е помогнал на съпруга ми и се чудеха дали е с неговото знание, или съм кръшнала тайно. Не обръщах внимание на приказките им, радост изпълваше сърцето ми и нямаше място за обидите.
Роди ни се момченце. И решихме да го кръстим на Божията майка – Мариян.
Оттогава всяка година гостуваме на нашите приятели. Не пропускам да запаля свещ и да благодаря на Пресвета Богородица. Изпращам ви снимки на църквата и иконата. Чувала съм, че понякога и отдалече помагат. Но ако искате, най-добре е лично да отправите молбите си.

Лиляна


Миличка,твоята история много ме трогна.Аз също имам проблем със забременяването вече 9 години,и съм на ясно как си се чувствала през цялото това време.Това,че сте си осиновили детенце е много хубово дело,за което ти свалям шапка.Ние решихме със съпруга ми да си подадем документите за ин витро сега,и се надяваме господ да ни дари с толкова желаната рожбичка PraynigСега съм го навила да отидем и в храма в с.Горен воден,защото съм чувала че там стават чудеса.Ввярвам и знам,че Бог бди над нас и ни помага ,но когато той реши тогава ще стане чудото.Да са ви живи и здрави дечицата,много да ви радват и ви желая цялото щастие на света,вие го заслужавате Hug Hug Hug

# 55
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 772
Нека всички ви закриля Бог! Praynig

# 56
  • Мнения: 87
И аз да се включа в новата тема и да споделя-напуснах работа, нямам нищо сигурно, но благодарение на вас и на вярата ми в Бог, знам, че ще си намеря нова работа много скоро.
Помагайте ми моля ви с положителна енергия, хубави истории и т.н.

# 57
  • Мнения: 574
Здравейте, момичета. Само хубави новини в темичката пожелавам. Много ми хареса 1-ви юни. Голям празник беше в нашия град. Радвах се като виждах блясъка в очите на децата и най-вече на моя син. Той си легна рано за да дойде по-бързо първи юни. До сега беше малък и не разбираше много, но този път чакаше с нетърпение. Много се зарадва на подаръка, който получи. Благодаря на господ и вселената за всичко което имам.

# 58
  • Мнения: 574
Алина  Hug
Бъди силна заради детенцето, което имаш, защото то има нужда от теб.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 246
svedd, благодаря за усилията ти   bouquet

s_sugareva, успех! Ще стане!  Hug

Rain*, много точна статия. А ключовият момент е, че като не получаваме нещо, трябва да се вгледаме в себе си. То аз отдавна съм си казала, че съм на мнение, че самоусъвършенстването и вътрешната хармония са по-важни от това, кой начин на пожелаване ще предпочетем. И като не съм получавала нещо, дори преди да започна да се занимавам с темата, впоследствие винаги съм се питала - а щеше ли да се получи, ако го бях получила тогава? Щях ли да го оценя, да успея да го съхраня или извлека най-полезното, или щеше да е стъпка по пътя просто, някакво си завоевание... моментна радост от поредната дрънкулка на живота? И първата човешка реакция е: "Че как, разбира се, че щях! Аз ако го имам, веднага ще се променя!" Всички знаем, че хич не е така и с ръка на сърцето си признавам пред себе си, че и да бях получила, щях да го пропилея.
Тъй че желанията се получават в правилния момент, това е ясно. Мисля че този момент можем да го приближаваме, ако повече гледаме в себе си и по-малко зяпаме в звездите  Peace Примери има много, винаги на по-балансираните хора им "върви" повече. Сигурно всеки в живота си има такива периоди за лично доказателство.

Общи условия

Активация на акаунт