В момента чета ... 19

Препрочитам я:

И аз много се чудя какво да чета, чете ми се нещо кратичко около 200 странички, за да мога да я свърша днес и утре, нещо приятно, любовно ( но не типичен любовен роман). Препоръчайте ми нещо , по възможност да се намира в нета.

Иначе доскоро бях на вълна исторически романи - четирилогията на Асеневци, прекрасна, препоръчвам на всички любители на жанра, които още не са я чели.

След това се потопих в света на Стайнбек с " Тортила Флет", също ми хареса много.

Тази беше много забавна и бързичко се чете 

Мона Лиза, много рисково е да препоръчвам книга на 9-та страница, дори аз не знам дали ще ми хареса - а се сещам за теб, макар че не ти познавам идеално вкуса ?


zornitsa, не знам защо се сетих за това за теб? Нито е роман, нито е любовен, но... 
  http://chitanka.info/book/220-dejstvitelen-romans

big pufana, може да не е грандиозна като "Майсторът", но си струва пак според мен:
  http://www.goodreads.com/review/show/473566684

Моля всъщност никой да не приема споделеното като препоръки! 

За „Обслужвал съм английския крал“:
Точно такава книга ми трябваше в този момент – тъкмо се питах „Всъщност хората пишат ли за нещо друго освен за тъжни неща?! Или аз все такива книги си избирам??“
С разказите на Мирослав Пенков вече ми дойде много. Наистина се запитах трябва ли да има мъка и драма, за да се впечатляват читателите.
От друга страна към хумора много предпазливо посягам – почти съм го изолирала последните години, за да не попадна на нещо отблъскващо и кухо…
И самата „Обслужвал съм …“ пренебрегнах, когато се появи… Но после реших да опитам и още с първите изречения допуснах, че вероятно ще ми допадне. Може би малко на Нушич ми напомни. Но и възможността да се върна в старата ми професия – туризма – ми беше интересна… (макар че „едно време“ е било друго в сферата на обслужването – и по-хубаво, и по-лошо… )

Чудя се дали ще ми е интересна цялата, да не ми омръзне от оригиналности; плътен текст без пряка реч и абзаци. Ще видим – сигурно ще е добро разнообразяване във всеки случай…

За „На изток от Запада“ - както писах предния път, може би първите 2-3 разказа щяха да са ми достатъчни, за да остана с по-добри впечатления от книгата. Особено последните 2-3 никак не ми харесаха…

Запитах се защо е било необходимо разказ за 80-те години (за Кемал) да бъде в стария „народен“ език от началото на века - така изглежда по-колоритно и трогателно ли? Или след като е за село, за Родопите, е нормално така и в края на века да се говори..?

В друг съвременен  разказ също малко изкуствено ми звучеше обърнатият словоред („и си мечтая за работи разни“, „и за сестра ми си мисля, дето миналата пролет роди момченце“, „нито дали сняг е валяло, когато…“)

Ако трябва да дам пример за това какви разкази харесвам – последно това бяха произведенията на Иво Андрич – „Разкази за особняците и малките хора“. Теми по-скоро за личността, не за конкретни национални особености  (макар че самият Андрич си е именно писател на  Балканите; но тези разкази ми се сториха по-общочовешки). Без толкова буквалности в посланията и стила , а интересно подсказани в символи или ирония „картини  за личността“.

Не се чете бързо, започва интересно, навежда ме на много размисли и спомени  ... Първата част ми хареса, донякъде, реших че на всяка цена ще пътувам по света като завърши и малкия син 
Започнала съм и Скритият оазис на Пол Зюсман, но нещо не ме влече, кървавите сцени са ми отблъскващи. Отзиви за нея? Става ли по-интересна, има ли насилие и навътре?

Зори, ето ти не типичен любовен роман:


Пиши ми ЛС, да ти я дам електронна.

Свет, непременно ще потърся „Обслужвал съм английския крал“,много интересно звучи! Свалих си и книжката на Кестнер, която се оказа , че не съм чела.

"Кажи Да" едва я прочетох, когато излезе, докато "Яж, моли се и обичай" ми хареса за лятно четиво на плажа, то продължението ми беше доста скучно и тромаво. Не ми хареса изобщо, нямаше живец, нямаше цвят в книгата, просто скучна като дъждовен, кален ден.

И аз да не се цепя от колектива започнах "Аз преди теб" на Джоджо Мойс 
Завърших "NOS4A2" на Джо Хил и силно препоръчвам за любителите на жанра 
И специално за варненки 

Снощи посред нощите дочетох Последна любов на Уилям Уортън - много ми хареса! И доволно си поплаках, макар краят да бе предвидим, особено от един момент нататък.

Сега съм пред дилемата дали да почна Правек или да изчакам утре (надявам се) да дойде "Размишления.... "

аз сега съм на вълна романите на Никълъс Спаркс - 300 странички романтика и някаква скрита история, четат се леко, бързо. Според мен са идеални за лятото. Нямам идея дали ги има в електронен вариант обаче, все още се придържам към магията на хартиеното удоволствие 

Ее, чак пък толкова 
Аз намирам книгата за много любопитна и информативна. Но първо четох нея и после "Яж, моли се...."
Макар че, ако трябва да бъда точна, първо беше филмът и тогава книгите.

Ха, Malini, аз пък сега дочитам Правек... След нея чакат След багера, Среднощни деца и още няколко, които поръчах тия дни. А като ми пристигне четецът, ще го пробвам с Размишления в катраненото буре.

Ще ми е интересно да напишеш после твоите отзиви за книгите. На мен малко трудно ми започна Правек..., бавно, мудно вървеше, не очаквах предвид многото хвалебствия, които четох навсякъде. Но към средата взе да става по-интересно за мен, та имам надежди и до края да е така.

Напоследък нямам много време за писане (както обичам), но не мога да се въздържа да не кажа две думи за "На изток от запада" на Мирослав Пенков, особено след коментарите на svet65 - книгата изключително много не ми хареса. Дори, ако се абстрахирам от определено "грапавото" писане, разказите останаха за мен абсолютно непонятни (може би с единственото изключение на този за разделеното от реката село): бих могла да допусна, че просто темите и сюжетите са ми далечни и неразбираеми, което си е факт, но как пък нямаше дори отделни изречения в целия този текст, които да ме "придърпат по-наблизо"...

В никакъв случай не съм предубедена към българските автори, много пъти съм казвала, че чета и харесвам безкрайно една поредица съвременни наши писатели, но просто Мирослав Пенков, според мен, е слаб в писането. Със сигурност повече няма да посегна към него.

И понеже така или иначе започнах с коментарите - успях да прочета "Доброжелателните" на Джонатан Лител най-накрая. Поразителна книга е, провокира ме, окрили ме, на моменти ме изпълваше с ужасно тежка горчивина, на други - все едно озаряваше и останалите ми преживявания, имаше яд, имаше болка, имаше нежност, имаше и откровения, които бяха почти религиозни... Не знам какво друго да кажа за тази почти невъзможно обхватна книга, очевидно с две думи - успя да ме развълнува по всеки възможен начин , но освен това и да ми открие толкова много за нашия свят, за културата, за хората и за мен самата. Не е лесно четиво, но ако трябва да дам оценка - нещо като 6 от 5 примерно.

В момента чета далеч по-семплата "Историята на майка и татко" на Едвард Хуем.

neli mar4, хареса ми това, което си написала за книгата на Казандзакис, ще я потърся и аз.


И последно - харесвам страхотно и Нийл Геймън и особено "Американски богове", супер умна книга е! Приятно четене, Майола!

Започвам "Сексът и кралете" на Елинор Херман
и "Сашенка" на Саймън Монтефиоре