В момента чета ... 19

Свърших "Жестокият пръстен" на Джеймс Дъглас и съм много доволна - много ми хареса  книжлето Сега се връщам да дочитам тази Нещо не ми спори много, макар че темата  за Хитлер ми е много интересна

Ще очаквам отзиви и за двете!

Започнах по препоръка на big pufana " Аз преди теб", опитах се да се преспя с нея, след като бях изключително уморена, но май ме увлече и побудувах, мисля, че ще ми хареса , защото търсех нещо подобно да се чете леко, без да ме кара да мисля твърде много.

Благодаря и на другите за препоръките, ще ги имам в предвид.   

Започнах "Книга за въздуха и сенките" на Майкъл Грубер. Малко хаотично повествование, но за сега я чета с интерес.

Четох я преди 5-6 години, но наистина е написана доста скучно. Факт е, че в момента не си спомням абсолютно нищо от нея.

Прочетох "Ад" на Дан Браун. Оценката ми е 3/10.
Мога да разделя книгата на две преплитащи се линии. Първата - достойната демонстрация на познания в обастта на историята на изкуството от страна на автора, което не е новост за читателите му. Прекрасни описания на местата, в които се развива действието, архитектурата, живописта и скулптурите. Това е причината да дам на книгата 2 точки. Но ако на човек, на който историята на изкуството не му е интересна като цяло, няма да се впечатли и от това.
Втората линия - самата история. Плоска, предвидима, еднообразна и скучновата. Само един елемент от всичко ми направи впечатление, защото ми напомни на Майкъл Крайтън и заради него давам още една точка на собствения си рейтинг за книгата.
Като цяло романът преспокойно можех да го пропусна и да бях запълнила времето си с нещо по-смислено.

Още не съм решила какво да захвана.

  И аз идвам да споделя за няколко прочетени книжки.

  4/10

 Леко четиво, за отмора. Хареса ми, но не много, просто се чете без усилия.

  2/10

 Разкази. Не ми харесаха. Психарски истории, според мен. Успяха да ме потресат. Насилие над деца, лудост...
 Дали авторката не  е с психични отклонения.
 Съвсем нова  е книгата, 2013 год., Университетско издателство "Свети Климент Охридски".

  4-5/10

 Това е последната книга на автора, издадена посмъртно.
 Две съпружески двойки отиват на ваканционно пътуване в Африка. Едната жена изневерява със съпруга на другата. Измамената съпруга не само, че подозира съпруга си, но и тя се впуска в изневяра с рогоносеца, за да отмъсти уж. Това е цялата история. Едни  и същи сцени  и разговори.
 Накрая има и смърт, но без никакво друго развитие. Моравия оставя читателя да гадае и да избира между няколкото отговора, които сюжетът поставя.

 
   5/10

 Очаквах, че ще чета книгата с досада, но за моя изненада не стана така. Не че  е четиво с някаква стойност, но не  е и някаква боза.
 До края остана загадка за мен коя поп фолк певица е представена. Историята е за момиче от Родопите, пробило в музикалния бизнес. А какво става в този бизнес, всички знаем. Пари, любовници, простотия...
 Към края се появява още една звезда на небосклона, конкурентка на нашата героиня - млада, слаба, руса. Правят и дует, уж да стоплят отношенията и първата да покаже, че  е "по-голяма". 
 Гризе ме любопитството кои са тези две фолк звезди.
 Интересно ще ми е ако някоя от вас е чела книгата, да се включи.

 Сега започнах "Крайбрежие" - Джоан Харис.

Тъкмо приключих "Синият залез' на Павел Вежинов. Оказа се, че не много по вкуса ми, макар да имаш и определени моменти, в които ме увличаше, но началото беше особено трагично.
Сега започвам "Осъдени души" пък да видим тази книга как ще ми се отрази. От първите страници не съм впечатлена и не ме влече силно да зарежа и форум, и готвене, и простиране....

Включвам се и аз в темата. Започвам Повелителката на реките на Филипа Грегъри.

Много увлекателна и добре подплатена с исторически факти. Обаче определено ми беше по-интересно да прочета "Сексът и кралиците". За техните забежки се знае далеч по-малко  
За пръв път именно там прочетох историята на Каролина-Матилда и Струензе. http://www.imdb.com/title/tt1276419/?ref_=fn_al_tt_2
"Господарката на Ватикана" от същата авторка също си заслужава.

Привет!
Някой може ли да даде мнение за тази книга:



Аз в момента от много чудене какво да чета, започнах "Клетниците". Незнайно как не съм я чела, когато е трябвало.

Много харесвам стила на писане на Филипа Грегъри

Препрочетох "Черният красавец".Малко по-малко и с наслада от думите.Красива книжка. Толкова доброта струи от нея,кара те да се замислиш.Не съм я чела като дете,а преди няколко години за пръв път,но това не пречи да усетя и сега,както и тогава топлота към Черният красавец,тъга от някои части на историята му,радост в други и безкрайна нежност.Тази книжка е за мен нещо красиво,точно без да се натрапва разказва с простота и откровеност и ти влиза под кожата и оживява и чувстваш и се замисляш за някои неща.Учи те на обич добротата на едно мило създание.
Започнах "Перла в мидата" на Алесандро Д’Авения.Съсем в началото съм,но за сега ми допада.
Хареса ми нещо,което беше написал за истината в лицето на децата:
Има нещо много вярно в това.Истината често е най-трудна за изричане,за възприемане,казваме ,че искаме да знаем истината,но дали можем да понесем последствията от нея?Понякога се изненадваме от факта,че реагираме на нея по начин,който изненадва и самите нас.Децата сякаш са пощадени от този страх.Често са ме учудвали и усмихвали някои такива истини изречени от мъници без страх,дали защото не осъзнават или не се страхуват от въпросите:"Ами ако и какво ще си помисли и направи еди кой си,ако му кажа истината за..." и т.н.т.
Има нещо много вярно и в това,което е написал за учителите в училищата.
и едновременно с това там има и хора,които имат този талант въпреки всичко да запалят искрата на интереса у учениците си.Защото аз не приемам твърдението,че има тъпи деца,то не че учителите са виновни за всичко,но най-важното е подхода към учениците.

Отделно пак ще се потопя в изживяването на порастването,на промените.
Ще видим нататък как ще е.Но както и в предната и в тази книга забелязвам,че автора пише по начин,който ме увлича да отгръщам страниците с лекота,а с всяка следваща (поне за сега) и с по-голям интерес. Да го чета е като да си спомня моето юношество,някак познато и мило и леко горчиво или откровено болезнено на моменти.А другите теми,които засяга-в предната съпричастието към болен човек,любовта,сега разделението на семейството...Всичко това дори да не си го изживял си видял у близки хора и в период ,в който ти се променяш и възприятието за света ти също те е белязало по един или друг начин.

eovin27 , страхотно ревю за "Перлата в мидата"   На мен ми бяха най-интересни литературните препратки, които са разпръснати из цялата книга. Самата история за двете деца ме остави напълно безразлична, но втората сюжетна линия - учителят и книжарката, спаси книгата в очите ми, тя ме развълнува.

Прочетох "Акабадора", хареса ми, според мен авторката има големи възможности да се развие и да пише изключителни книги, просто на моменти виждах части от текста, през които прозира структурата на мисълта на големите съвременни романи, но после това се губеше, все едно някой ти е затръшнал вратата под носа, докато си се опитвал да надничаш.   Интересни ми бяха описанията на бита и вярванията в малкото сардинско село и се ядосвах,че са прекалено бегли. Може би книжката трябваше да е малко по-подробна, точно тези описания, можеха да дадат цвят и обем на разказаното - да усетиш миризмите, да видиш цветовете. Образът на Мария ми се стори доста нереален, но пък симпатичен. Книгата има отворен край и прочитайки последната страница, ми се прииска да разбера как би се развил разказа по-натам, което доказва, че въпреки критиките ми, книгата ме е грабнала.

Сега чета "Отива една жена при лекаря", започнах я снощи и съм още съвсем в началото, харесва ми стила на писане на Клуун, ще се опитам да намеря другите му книги. Знам, че много момичета тук четоха тази книга и беше една вълна от вълнения и сълзи, много се надявам да оценя книгата без да се разстройвам.  

Мона Лиза ,благодаря! А и на мен ми допадна образа на учителя и тук (за сега) и в предната книга.Точно това е добрият учител-вдъхновител.
А като спомена литературните препратки се сетих за предната книга използването на някои герои,за илюстрация на такива от тази от любимата ми "Властелинът на пръстените".Сещам се с усмивка за учителят по вероучение...Гандалф !Но има нещо вярно,добре подбран прякор.

И аз много я харесах, когато я четох преди няколко години. Преди това бях гледала филма, но книгата надмина всичките ми очаквания. Когато свърших книгата имах желание да си имам кон, да си го гледам, да си се грижа за него и да си го обичам.