За донорството

Абе ако някое от децата ми има нужда от бъбрек - давам му го. Даже няма да мисля особено.

По-голяма глупост не бях чела отдавна.  Дори си задавам въпроса, дали е писано от нормален човек. Ти имаш ли идея, каква е процедурата и на какви критерии трябва да отговаря даден потенциален донор? Знаеш ли какви изследвания се правят и какви документи се попълват и какъв контрол има върху целият този процес. Това със събудилите се след констатирана от специалисти мозъчна смърт е пълна идиотия. Без извинение. Явно за теб мозъчна смърт и будна кома са равнозначни неща. А, глупостта за събудилите се, докато ги изкормват е простотия без граници. Отново без извинение.

Днес съм се събудила мила и приятна, пия кафе и ще приема, че си се объркала, защото не мога да предположа, че някой може да е толкова ограничен.

Никой не иска от никого да мре, да го изкормва и да го разглобява.

Само че, фактите са факти, кво да ги правиш. И щем не щем, част от хората си отиват не навреме, в катастрофи (сега почва летния сезон в България, всички знаем какво става по пътя до морето) или други нещастни случаи. За това става въпрос, да се обърне по някакъв начин вече станалата трагедия. Не съм чула някой някъде да се моли за смъртта на другите или да се радва.

А теб, лично, искам да те поздравя със 180-градусовото ти преображение и началото на сърфирането ти по течението на безмозъчните алтернативности. Очаквам до месец-два да пишеш възхвали в темата за домашното раждане.

Янтра, знам, че развитието на медицината има своята цена, и че по принцип много от нещата, които приемаме за медицинска даденост всъщност са доста сериозни, скъпи, сложни и прочие. Аз съм с акушерска пареза и по соц. времето прекарах сериозно количество време по болниците без родителите ми да плащат за това и имам някакаква представа. Та не опира до "научете се". Пак казвам, не съм генерално против донорството. Дори обратното, всъщност съм склонна. Но си признавам, че в незнанието си вероятно робувам на някои небивалици. Затова и зададох някои конкретни въпроси. Сигурно и много други хора си ги задават. Колкото повече светлина има върху тях, толкова повече хора вероятно съвсем спокойно ще заявим категорична готовност при определени условия да сме донори. Но да, имам усещането, че в някои области от медицината си става въпрос за грозно печалбарство на хора позабравили истинската стойност на хипократовата клетва. Съжалявам, че е така, но това е личното ми усещане. За някои неща, не за медицината и лекарското съсловие в цялост.
jam, сърдечно благодаря за отговорите.   Ето на това се надявах. Прочетоха някои, че казвам грозно печалбарство и само него изкоментираха, а зададените въпроси и разсъжденията ми все едно, че ги нямаше. Признавам си, че поназнайвам нещичко, но малко, и вероятно затова имам и съмнения. Ако всички защитаващи донорството подхождаха като теб, вероятно съмняващите се щяха да са малко и нещата биха изглеждали по друг начин. Част от нещата, които си обяснила ги знаех, но друга не. Със сигурност една дискусия без обвинения, а с повече разяснения ще е от по-голяма полза, вместо подкрепящите да дават обидни квалификации на неподкрепящите. Дано повече хора като теб говорят по въпроса.  
Хубаво би било и лекарите и трансплантираните пациенти да изнесат повече информация какъв е успехът на тези операции, в каква част пациентите имат съвсем нормален живот (естествено с поддържащи медикаменти), каква част имат сравнително сносени, при каква част положението не се е подбрило и проблемът се е трансформирал от един в друг. Най-важното за мен дали въпреки проблемите произтичащи от трансплантацията реципиентите все пак са щастливи и наистина доволни, че са я предприели. Защото това е много мотивиращо за даряващите. Ако един човек каже "абе имам проблем, но наистина животът ми е хулав с новия орган" хората от страни ще имат по-добро мнение за нещата от това просто да знаят, че при някакъв % хора нещата всъщност не са се подобрили - но от медицинска гледна точка. ама освен медицинската има и субективна лична такава и тя не е по-маловажна. Ако и стремежът не е дадения донор да се рачасти до степен да не остане нищо от него, а да се подходи с нужното уважение, то тогава със сигурност ситуацията ще е още по-добра. Защото е достатъчно само веднъж да се пусне по медиите запис с майката, която казва "ами аз какво ще погреба" и много хора, потенцално съгласни да са донори....може да се откажат тотално.
Аз лично ще се радам на всякакво полезно инфо по въпроса защото темата съвсем не ми е ясна и кристално бистра, и предпочитам като взимам решение то да е информирано, а не базиращо се на древногръцки митове и легенди.

Много благодаря за разяснението, не мислех, че е необходимо, но очевидно в този форум четенето с разбиране е висш пилотаж, и трябва да се обяснява бавно и членоразделно, по няколко пъти...   

Пояснявам отново: никой не иска органите на живи, здрави и прави хора, нито пък желае нечия нарочна смърт.
Но хора умират ЕЖЕДНЕВНО, едва ли съобщавам нещо нечувано, но МНОГО хора умират НЕПРЕКЪСНАТО, по различни причини. Само днес, само в една болница, до този момент (18,10 часа) са починали 17 (седемнадесет!) пациента. 

Когато човек се запознае и разговаря с чакащи за трансплантация, с родителите и семействата им, не ляга да си дава бъбрека, но СЕ ЗАМИСЛЯ (знам, знам, че е сложно това, но не пречи да се опита!) как да се разпореди със собствените си органи, когато, някога, му дойде времето...  И така, ако повече хора се замислят и разпореждат приживе, ще има ДОСТАТЪЧНО трупни донори, та да няма нужда от конспирации, търговия "на черно" и страховити и фантасмагорични сценарии...

Същото е и с кръводаряването - ако даряват повече хора, и банките са пълни, няма да има мургави младежи около центровете, и няма да е необходимо да се дава кръв при планови операции. Повтарям - при планови, за спешни никой нищо не иска и сега.

Бубка, разбрала си едно голямо нищо,ама карай, явно до там си можеш
Който искаше, ме е разбрал
А с Крис продължавам да съм на различно мнение по много други теми, но за твое съжаление по тази смятам като него
А това си го тълкувай както искаш, виждам, че ти се удава

Което НЕ означава 17 готови донора. Струва ми се, че някак много лесно се приемат нещата - някой е починал - хоп, ето ти донор. Да, ама не. Има редица условия за да бъде подходящ за донор. Първото е, човекът да е с доказана мозъчна смърт. Голям процент от хората умират, без да са изпаднали в това състояние, което автоматично ги изключва от списъка на потенциалните донори. Второто, да има органи годни за трансплантация. Трето - съгласие. Четвърто - избор на подходящ реципиент / и тук има строг контрол, както от лекарските екипи, така и от пациентските организации / Пето, шесто, седмо.....
Темата е много сложна. Не толкова от медицинска гледна точка, колкото от етична, морална и психологическа. Много е трудно да кажеш твърдо ЗА или ПРОТИВ. Дано не стигаме до такива решения.

аз се затруднявам да намеря нещо особено сложно от етична и морална гледна точка в акта на даряване на органи на починал човек. би ли посочила няколко примера?

с даряването на органи от жив човек действително е сложно, да. затова го правят обикновено или за да осигурят живот за много скъпи на сърцето хора (най-вече за деца) или за пари, с които пак да осигурят живот за много скъпи на сърцето хора (най-вече деца).

За детето си и сърцата си бихме дали без да се замислим. Там дилема няма.

+1

Не е въпрос на примери, а на мироглед и усещане.
Ти ако не намираш нищо особено сложно от етична и морална гледна точка, аз го намирам за неморално, неетично и неприемливо и от психологическа, и от религиозна и от всякаква гледна точка. За трупен донор с доказана мозъчна смърт става въпрос. Взимането на органи от жив човек си е престъпление.


Как да няма дилема? Болно дете има по-голям шанс да оцелее с живи и здрави родители, отколкото с болни родители или без такива.

п. п. Никакви срещи с болни и погледи в очите не могат да ме накарат да си променя мнението. Най-много още повече да ми се затвърди.

Вземането на органи от жив човек не е престъпление Даряват се бъбреци, черен дроб, костен мозъка и още други. Или възстановяващи се тъкани и органи или един от чифтни органи като бъбреците.

За мене е.

Е, няма как всички да сме на твоето мнение... Аз не бих могла да не направя всичко възможно за здравето на детето си, но да, всеки си знае...

Значи ако детето ти има нужда от бъбрек и ти няма да му дадеш?