Православието като начин на живот

Абсолютно!  

Много интересна тема по Нощен Хоризонт. Гост е единствения в България свещеник дипломиран екзорсист, не му чух името обаче.

Споменавала съм, мисля, и преди, че имам приятели йогисти, които си имат гуру и ходят да проповядват вярванията си на различни места в България. Посещавала съм техни срещи от интерес и уважение към вярата им. Те вярват, че Бог е един и същ, независимо от името му и че те са си избрали да служат на този бог, тъй като там има много песни/танци/цветове, докато православната вяра, колкото и да уважават (по думите им), била малко мрачна за тяхната личност. Моето лично мнение за тези източни секти е, че има огромно разточителство в думи, чувства и я няма сдържаността и смирението. Никога не бих си позволила да поучавам мои близки, приятели или колеги, ако изберат каквато религия им харесва, но съвсем искрено вярвам, че един е Пътят, Истината и Животът.

И единственото, което бих могла да кажа със сигурност и което съм забелязала у всички, практикуващи различни източни религии, е, наличието на гордостта. Най-тъжното е, че те съвсем искрено вярват, че са смирени, а същевременно с това се отнасят страшно подигравателно и насмешливо с всеки по-обикновен човек и някакво външно криене на тези състояния, които се усещат и без човек да е особено прозорлив.

Пънки, ясно е към какво се стремят, какво се постига обаче на практика е съвсем друг въпрос.

Ето една статия за йога от православна гледна точка.
http://www.pravoslavie.bg/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D … 0%BE%D0%B3%D0%B0-
По принцип хатха-йога не може да се отдели от цялата йогическа практика. Аз също съм я пробвала. Мисля че се изпада в духовна и физическа прелест и особени състояния. Не смятам че това са просто едни упражнения и ако не влагаме нищо в тях можем да си ги правим. Това е окултна практика.
Ето още един материал:
http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=a … -35&Itemid=91
Иначе хиндуизмът ми е странен, например култа към йони и лингам (женски и мъжки полов орган), митовете от тип старогръцки, храмове с почитани плъхове, храмове със секс пози - използвани някога за проституция и т.н.
А за преражданията, няма гаранция че човек пак ще се прероди като човек. Например съм чувала от хиндуисти от Индия, че каквото животно ядеш, като такова ще се преродиш (те са лакто-вегетарианци). Т.е. може да се преродиш като свиня, например. И не е ясно колко и какви животински прераждания може да претърпи човек за наказание.

Куркума, тук доста хора са ЗА вероучение в училище. Смятам че за такива като теб трябва да има опция децата им да не учат вероучение в училище, а за такива като другите да има вероучение в училище. Мисля, че си прав в опасенията си и също в коментарите ти за проблемите на Богословския факултет, но все пак не е редно да абсолютизираме. Предметът Религия-православие си има програма, която е православна.
milmich, разбирам и твоята позиция, но като гледам какви са днешните реалности, принудителното изучаване на вероучение в училище ще срещне много голям обществен отпор.

 Пънки, не е самодоволство, нито чувство за превъзходство. Просто е сигурност, базирана не само на вярата, но и на личните преживявания и всекидневните знаци, които Господ ни дава. Иначе, не мисля, че има по- толерантна религия от Православието. Всеки човек е роден с право на свободен избор и ние уважаваме това. Господ обича всички и дава възможност на всеки човек за спасение.  А ние дали ще видим тази възможност и дали ще бъдем упорити по пътя си, е наша лична отговорност.

 Жени, струва ми се интересна  и полезна темата за духовния отец. Благодаря ти за труда по темата    Виж само колко интересно стана 

Пънки, радвам се че се включваш . Ще е хубаво да се повдигне дискусия, темата предполага разговор в много аспекти. Пиши, винаги те чета с удоволстие .

Много е интересна настоящата тема, обаче малко ще се отклоня пак назад. mimich, няма как да се случи това задължително изучаване на предмета. В католическите държави може и да го има, не съм запозната. Представи си, че след години официална религия в страната (т.е. декларирано вероизповедание пред НСИ) се окаже мюсюлманството или будизма или хиндуизма. Тогава ние какво ще правим нашите деца, или нашите деца какво ще правят с техните? Избор трябва да има, възможност.

За поведението ни към изповядващите други религии - наистина трябва да уважаваме избора на другите. Аз самата имах доста лутания преди да стигна до православието. Но това е пътя на всеки един и Надето е безкрайно права. Вероятно, ако някой от вас ме беше срещнал преди да речем 15 години можеше и да побегне от мен с думите - "Махни се от мен, сатана!" . Това, разбира се, в кръга на шегата.
 
liese, така е. Не само йогистите вярват в това, че Бог е един, но го наричаме с различни имена. Такова е вярването и на мюсюлманите. Интересно е, че те (последните) без притеснение влизат в нашите храмове, молят се, палят свещи, преспиват в наши манастири, използват наши практити (това последното е суеверие, едва ли не както боячки действат - да се каже нещо там, пък може и да помогне). Интересно ще ми е да прочета по-задълбочен разказ и от представители на тази религия защо се прави така.

Ще чета с удоволствие всички, защото всичко написано ще е полезно да се знае, за да се премисли.  

И как пропуснах вчера да ви пожелая благословена да ви е седмицата!  

А, Наде, да - сега се сещам, че тази тема беше обсъждана като възможна, но не съм я включила. Ще го направя, извинявай  !

Жени, не всички мюсюлмани са като тези, за които говориш. Например, откакто започна "Арабската пролет" са избити и прогонени много християни. Всяка година биват избити около 100 000 християни по света, ако не ти е известно - основно в Азия и Африка.
От друга страна бих попитала дали те изповядват Исус Христос като Бог и Спасител - както мюсюлманите, за които споменаваш, така и хиндуистите. Въобще изповядват ли Светата Троица - Отец, Син и Свети Дух?

Серафима, аз писах по-горе, че съм невежа по темата. И наистина е така. Ще ми е интересно и на мен как точно ще се отговори на твоето питане. Едва ли изповядват това. Чела съм, че Иисус в исляма е признат като пророк на Аллах. Но дали е така в действителност - не зная. Не съм чела Корана. А и мюсюлманите имат безкрайно много течения, не ги познавам.

До колкото знам в Сирия е страшно, много страшно за християните. Кумът ми е със сирийски корен. Не съм чела нищо, обаче. Ти си жива енциклопедия, ако можеш да предложиш информация ще съм ти благодарна. Просто не вярвам на всеки източник. Надявам се ме разбираш. 

Хиндуистите (поне тези, които споменах, че познавам) твърдят, че те вярват, че Иисус Христос е Син Божи и че е един от многото. Те смятат, че православното учение и вяра са орязани и съкратени, а при тях е пълната истина (като например концепцията за прераждането). Според мен и в това отношение има претрупаност, суета и излишество, която според тях е пълнота на истината. Аз мисля, че ако едно нещо е истинно, в него няма нищо излишно, а всичко е премерено и точно.
Друго нещо, което наскоро чух и ми беше странно и интересно, но и с което си обясних наличието на милионите им богове, беше, че всъщност за всяко проявление на Бога те си имат свой бог. За това и смятат природата за божество, тъй като виждат в нея еманация на Божието величие.
В будизма и православието ми се струва, че има някакви сходства в желанието за постигане на сдържаност в действията, думите и движенията, но огромната разлика, която наскоро ми направи впечатление е, че вътрешната борба със страстите и изкушенията я няма, а по-скоро присъства едно състояние на възприемане, че ти си си такъв и това е. Другата огромна разлика е, че при тях има една много висока етика за това как трябва да се държиш, безкрайно много правила, но любовта я няма, съзнанието, че не си сам за себе си и че не произлиза от теб всичко, а без любов всички такива усилия са напразни и след време изтощават и водят до отчаяние.
Колкото до мюсюлманството впечатленията ми са, че традиционното мюсюлманство по принцип е миролюбиво настроено. Не познавам мюсюлмани. Гледала съм ирански, турски и други филми, илюстриращи тяхната религия, и намирам известна красота в послушанието и кротостта им.

Жени, тъй като арабската пролет дестабилизира властите, някои сили се възползват за саморазправа с християните. Ако направиш Гугъл търсене christians arab spring ще видиш колко много информация излиза. Не е само в Сирия. Понеже форумът има определени правила, предпочитам да не пиша тук за исляма. Все пак мога да ти препоръчам да се информираш и за биографията на Мохамед. Колко жени е имал, на колко години е била най-младата, когато се женят, и на колко той. С какво се е занимавал. Каква е била първата му жена. Какви бойни действия е водил и пр. Също представата на мюсюлманите са рая. По принцип религията им забранява да приемат други вери и доколкото знам традиционно вероотстъпниците се наказват със смърт.
Един старец беше казал, че жената мюсюлманка ще съди на страшния съд жената християнка за облеклото ѝ. И да, уважавам някои неща при мюсюлманите, това че спазват времето за молитви, вярващи хора са, имат здрави семейства, не пият.

Принципно, новата тема, която е поставена, ми се струва, че без съществуването на Православното вероучение в нашето общество е доста изкусителна. Доста хора биха се подхлъзнали, нямайки здрава основа под краката си.
А ние ще стоим отстрани и ще казваме: "Уважавам техния личен избор!".
Куркума благодари на Бога, че Българската конституция не признава Православието като държавна религия!? А за вероучението като държавен ангажимент е абсолютно против.
Жени е в същия дух.
Със Симпатикония "пишат" заедно...
И това са ни първите реакции след повдигането изобщо на този въпрос!

При това положение питам - на каква база и от гледната точка на какъв опит ще говорим за "Отношението на Православието към източните религии"? Та ние почти нищо не знаем за св. Православие, не искаме и да знаем, а сме тръгнали да питаме за неговото отношение към... каквото и да било. Струва ми се малко абсурдно, а и честно да ви кажа, това може да се случи само в днешна "светска" България.

wertyuio, чудех се къде си забегнал, здравей !

На такава толерантност и търпимост ме е учило всичко, което съм чела и чула. Дълбоко в себе си знам, че съм права. Не заради нещо друго, а защото дори и объркал се, подвел се, моят брат ще е направил своя избор. И аз нямам право нито да го съдя, нито насила да го връщам в правия път. Нима нашият Бог прави така? Обсъждахме темата по-напред - Бог винаги се надява, че този, който греши ще осъзнае сам грешката си.
Това, че съм длъжна да приема избора на ближния ми и да го уважа, не значи че бих го приела за себе си. Не значи, че не бих се молила за душата на този човек.

Развий тезата си, моля те. Ще ми се да видя къде греша според теб .

Здравей, Жени!

Бях малко извън БГ и затова ме нямаше във форума. Четейки последния ти пост, осъзнах, че съм създал погрешното впечатление, че трябва да сме като фанатици, за да си опазим вярата. Не, разбира се! Просто понятията "любов" и "толерантност", според мен нямат нищо общо. А спрямо децата, към които е насочено Православното вероучение е приложимо само първото - Любовта! Те се нуждаят и търсят точно това от нас, а ние вместо това им казваме, че ще изчакаме те сами да си изберат в какво да вярват и че после ще бъдем "толерантни" към техния избор... Ами това е равносилно, ако утре детето ми реши да скочи през балкона, а аз ще си мисля, че трябва да уважа неговия избор и да не го спирам като някой фанатик...

Православното вероучение, всъщност не е вяра, а възпитание във вярата на децата, а в някои случаи и на възрастни хора, които са честни в живота си и не се срамуват да търсят истината в напреднали години...

Едно време, когато Бог е създал Адам и Ева, чрез вкусването на забранения плод, човека е загубил вечния живот и сега, ние търпим горчивите последици от това.
А сега, тук на грешната земя, която "лежи на зло", целият сатанински свят трепери, да не би да има вероучение, Православие и изобщо някакъв вид истинска любов между хората, а пък какво да кажем и към Бога?! Един вид любов се опитаха да изменят с понятието "секс", тази между хората изобщо с понятието "толерантност", тази към Бога, с понятието "религия" и т.н. и т.н.

Трябва да направим всичко възможно, нашите деца да имат право на Православно вероучение в училищата, та после ще говорим за избор. Просто, ако го няма, то те пак нямат избор, но това никой не го казва или, което е по-лошото, не забелязва...

wertyuio, религиозността на човека трябва да е стъпила здраво на основите на личния избор, за да е ценна и в Божиите очи.  Да, прав си, че на децата трябва да се даде избор, но да не забравяме, че техният избор до 18 годишната им възраст се насочва и контролира от родителите. Те са тези, които налагат (за добро или лошо) волята си и определят бъдещето им. От това следва, че трябва да се работи преди всичко с родителите, с младите семейства, за да ги спечелим за вярата, но и това не може да стане насила. У нас в България са изпуснати много поколения и все пак не всичко е загубено.

Имаме примера на Христос, който не е работил толкова с масите, а с отделния човек, с индивидуален подход и разговор с него. Днес и сред старото, и сред младото поколение има хора със съхранени души, които търсят Бога. Тях някой трябва да ги потърси и да им подаде ръка. Това е работа на пастиря и на неговите сътрудници. Съгласна съм, че не е по силите му да огрее навсякъде - той служи, извършва тайнствата, зает е и с треби, които също отнемат време. А и свещениците са твърде малко - и в града, и в селата. Останалите служители в храма нямат нужното образование, за да бъдат адекватни към въпросите и питанията на хората. Е, обвинете ме пак, че "мрънкам" за това, че са нужни богословски подготвени кадри към храмовете. Аз ще продължавам да го повтарям, защото реалността е такава. Има такива кадри, просто някой трябва да осъзнае, че има нужда от тях.

Интересното е защо Църквата не го е осъзнала досега? Имало благословение да се преподава вероучение по храмовете - добре, но само това не е достатъчно -  нужно е да се осигурят и условия, бюджет, кадри. Имам чувството, че повече сили и средства се отделят за обновяване на храмовете, а твърде малко се работи в посока на живата Църква, за "живите камъни", които я изграждат. Е, кой ни е виновен за липсата на резултати, когато самият ни подход е погрешен? Ако Църквата се обърне към хората, към сърцата им и говори с думи разбрани (да взимаме пример от ап. Павел, който се е стремял да бъде "всичко за всички", за да спасява), ще има и много хора в храма, а и самите храмове няма да се нуждаят от църковните пари за поддръжка, защото самите християни ще отделят от средствата си за храма, който чувстват като техен. Не можем да чакаме друг да помага на Църквата - като т.нар. "архонти", които не знаят Символа на вярата и са чужди на Христовия дух, а също и държавници, които само на празници се снимат със свещи в ръка, за да ги видят хората и да печелят електорат от християните ...

Живеем във времена, когато не можем да очакваме от държавата разбиране и съдействие, дори когато е за доброто на бъдещите поколения. Управленските кадри са формирани с комунистически квас и той още дълго време ще тегне над тях и техните приемници. Излишно е, струва ми се, да говоря за тяхната продажност и сервилност към западния свят, която е продиктувана преди всичко с цел лично облагодетелстване. Диалогът с подобни държавници ми се струва пропиляване на ценно време. Не говоря, че Църквата няма право да изисква. Напротив - трябва да огласи своята позиция, но когато вижда, че няма разбиране, по-добре е да действа сама с възможностите, които има, защото Бог ще иска сметка от всички ни и най-вече от тези, които имат власт да вършат добро, а не го вършат.

Напълно съгласна. Няма две мнения.
Но това точно изречение показва, че не си ме разбрал. А аз писах и брисах, че не вероучението е проблем, а как е поднесена идеята. Защото зле поднесената идея не се възприема. И води до отдалечаване на децата от Бога и от храма, а не до добровлоното им, мирно и с желанието на родителите довеждане.

Не може БПЦ да изисква от държавата да се въведе този предмет, след като голяма част от обществото се страхува да допусне вероучението в училище. Та дори и да се въведе. Колко ще запишат децата си и няма ли да остане една горчилка у хората за метода на прилагане на иначе една прекрасна идея?

И все пак това си е само моето мнение. Че то съвпада с нечие друго значи само, че може в думите ми да има и някаква доза истина. А може и хич да не съм права. Все таки реших да кажа какво мисля.

Не съм убедена, че това е проблем на конкретната религия. Гордост и самодоволство се сипе и от силно религиозни християни... Смирението е много личен път. Не е нещо, което може да бъде научено като урок по математика примерно. Инструментите как да го постигнеш, дори да са ти дадени по някаква причина, това не значи, че ги използваш правилно.

Споменавате арабската пролет... за мен тя е аналог на кръстоносните походи в някакъв по-съвременен вариант. Използването на религията за користни цели... Използва се невежеството на хората и тяхната богобоязливост за да може силите на деня да си оплетат кошниците. (Редовно препоръчвам книгата "Три чаши чай", която засяга темата, макар и от по-друга гледна точка)Това не е истинската религия, а по-скоро един вариант покрит с много недомлъвки, тайни и полуистини. В основата на съвременните религии стои хуманността. Грешните тълкувания не променят този факт и не трябва да обвиняваме религията, че хората, които я "изповядват" (слагам го неслучайно в кавички) са такива или онакива. По-добре да се помолим за тези, които са изгубили животите си в тази нечестна борба и да погледнем как бихме могли да помогнем, на тези, които протягат ръка за помощ.

Намирам доста аналогии на християнството с хиндуизма например. Да, Бог е един при християните, но светци - под път и над път. За мен няма особена принципна разлика дали ще се покланяш на множество божества или на един с много подопечни светци. Извинявам се за така глуповатото и схематично сравнение.

Споменавате различни религиозни практики, които ви се струват неприемливи. Имате право на това разбира се. Никой не казва, че трябва да ги прегърнем от сърце. Но нека и не забравяме, че става въпрос за култури, които са много-много-много различни от нашата. За тях много неща в нашата култура са неприемливи също... Но смятам, за погрешно да ги отричаме и да твърдим, че са неправилни, за нас може и да са, но за други не е така.

simpatikonia, много съм съгласна с написаното от теб. И с това, че адекватно подготвено духовенство липсва. Завъртях се покрай тази тема, преди няколко месеца, когато четох различни материали за капеланството (по конкретно капеланството в болнични заведения) и осъзнах тази остра нужда духовенството да бъде сред хората, а не затворено зад стените над храмове и манастири.

Честно да си кажа съжалявам, че тези разговори се водят онлайн. Така общуването ми идва малко непълноценно, а и не успявам да напиша всичко, което бих искала да споделя. Определено имам нужда от подобни разговори.